Неортодоксален кадиш (освещаване) на мъчениците на Холокоста в изложбата на Джудит Ланж

 

За шести път тази година атинското издателство „Гавриилидис“, в историческия център на Атина с медийното партньорство на Първа програма на Гръцкото национално радио и телевизия ΕΡΤ , организираха серия събития посветени на Международния ден за възпоминание на Холокоста, 27 януари.

Мястото където се провеждат е книжарницата на издателството „Стихотворения и престъпления“ (Poems&Crimes Art Bar. Цикълът прояви бе открит с изложбата на Джудит Ланж (Judith Lange) с двоен наслов – „Kaddish” и „Imago Mortis/Imago Vitæ“, прожектиран бе и късометражният филм на Йоанна Спилиопулу „Писмото на Анна“ „Писмото на Анна“ по романа на Василий Гросман “Живот и съдба”.

Творбите от двата цикъла – „Kaddish“ (56 x 76 см., темпера и смесена техника) и  тези от „Imago mortis/Imago vitae“ (23 x 25 см., темпера и смесена техника) са експонирани в събеседване, но и в контрапункт, върху две противоположни стени в гостоприемното пространство в галерията на втория етаж на книжарницата на издателя Самис Гавриилидис.

 

Ключова към тълкуване на образите в картините на Ланж е думата „Кадиш“ (= освещаване, иврит). „Става дума за една от най-древните и най-важни молитви в юдейската религия“, казва авторката на изложбата. „По-специално, „Кадишът на опечалените”, се казва в памет на мъртвите, едновременно прославяйки Бог, въпреки болката от загубата.

Кадишът на Джудит Ланж се отклонява от традицията на еврейския религиозен закон по някои пунктове: нейната визуална молитва е произнесена не от десет навършили социално пълнолетие, като членове на общността, мъже над 13 години (minyan), а от девет жени, с напрегнати, видимо поразени от болка тела и лица. Числото 9 (tesha) съответства на деветата буква от азбуката на иврит (тет), която има формата на съсъд и съдържа най-съкровената част на човека  — неговата душа“, казва художничката. В началото на експозиционното пространство надпис на гръцки и английски пояснява, че числото 9 има множествени значения в еврейската култура, като същевременно е и символ на траур и скърбене: храмът в Йерусалим е бил разрушаван два пъти на девето число от месец Ав, през 420 г.пр.н.е. и отново през 70 г.сл.н.е. На 9-то число от месец Ав също така са започнали кървавите гонения срещу евреите в Испания през 1492 г., завършили с едикта на Католическите крале Фернандо и Изабела за прокуждането им от техните владения на Иберийския полуостров.

„Години наред съм живяла с виснала като тежък облак над мен темата за Холокоста и смъртта. За мен сътворяването на картините в тази изложба беше един вид сюблимиране на болката, надмогване и отърсване от тази мрачна сянка, порив към нов живот“, дава поантата на изложбата нейната авторка.

Художничката и фотографка Джудит Ланж живее и работи в Рим. Следвала е живопис и графични изкуства в Academie Julian в Париж. Творбите й често приемат формата на тематични цикли („La rosa di Shaaron” („Розата на Шарон“), „Sepharad” („Сефарад“), „Beaux-Belles” („Красавци-красавици“?), „Creatures” („Същества“), „Cronopios y Famas” („Кронопи и фами“, по заглавието на сборника с разкази на аржентинския интелектуалец и писател Хулио Кортасар (1914-1984), чийто неповторим стил може да бъде определен като експериментаторски, на границата на фантастиката и халюцинацията), „Umanos y otros animales” („Човешки същества-хора и други животни“) и са показвани в Италия  и в чужбина. Издала е сбирки с графични творби и няколко artist’s books, или като уникати, или в ограничен тираж от Centro de Arte Moderno в Мадрид и от Libreria Fahrenheit в Рим. От няколко години Дж. Ланге води илюстровани дневници, онасловени „Caos-Files”, които вече наброяват повече от 2000 малки творби рисувани с темпера, и се умножават с всеки изминат ден.

 Според художничката, Shoah [Холокоста], възпроизвеждането на човешката смърт, е станало непоносимо, ако не и невъзможно за хората на изкуството, или във всеки случай поне е извор на остра болка.

Затова Ланж рисува животни: тук тя припомня, че една от книгите на Вавилонския Талмуд поощрява грижата към „немите същества“.

В композицията на отсрещната стена в изложбеното пространство са експонирани девет мъртви и девет живи животни  — първите са изобразени в настъпило след смъртта умиротворение, а вторите – готови за нов живот. Няма по-силни думи – казва авторката, чийто баща е евреин от Франция, а майка й еврейка от Литва, от онези на Примо Леви в стихотворението му „Автобиография“ (Autobiografia) от стихосбирката „Ad ora incerta“ („В несигурен час) (Милано, 1984), където между другото авторът на „Периодичната система”, „най-добрата научна книга в историята на литературата”, както я определя едно японско издателство, пише: “ … бях мятаща се, хлъзгава риба… неспокойна, плаха сърна…, опиянен скакалец, коварна ужасяваща тарантула, и саламандър бях, скорпион, еднорог и пепелянка…”. Водена от това поетично виждане на оцелелия от Аушвиц поет, прозаик, есеист и преводач, Ланж възприема в последната си изложба разбирането, че смъртта – и животът – придобиват различни образи.

Изложбата продължава до 1 февруари, 09:00-21:00 ч. Прожекциите на филма се повтарят на кратки интервали.

 

Avatar

Здравка Михайлова

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет „Й. Каподистриас”. Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Превела е на български 35 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна тематика, пътеписи, есета и др. Води рубрика „Из библиотеката на съседа” за съвременна гръцка литература и автори от други националности, които тематизират Гърция, която може да бъде следена на адрес: http://www.grreporter.info/taxonomy/term/78. Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетичната антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009)