Гражданско образование или националистическа пропаганда

от -
2 450
Силвя Борисова, Валентина Георгиева и Венелин Стойчев. Снимки: Юлиана Методиева. Колаж: Светла Енчева.

Новата Проектонаредба за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование на Министерството на обазованието и науката стана предмет на остри спорове в средите на експерти, преподаватели, родители.

В дискусията, организирана от клуб „Маргиналия“, взеха участие г-жа Валентина Георгиева – културолог, г-н Венелин Стойчев – социолог и г-жа Силвия Борисова, философ.

Водещ: Добре дошли на поредния клуб „Маргиналия“! Поводът да ви поканим на дискусията ни е публикуването на проектонаредбата за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование (ГЗЕИО) на Министерството на образованието и науката, което въвежда стандарта за тези четири вида образование.

Бих казал, че се намираме в ситуацията на турлюгювеч. Четири съвсем различни видове образование са поместени в един съд и се очаква да стане супа. Освен това много важни раздели от подготовката на децата и учениците са вменени в длъжността на класния ръководител.

Направих си труда да сумирам часовете, които са отделени за различните видове обучение. Те тук са разделени по класове и по видове обучение. Сега какво виждаме. Виждаме, че за патриотичното възпитание, което не е отделен вид от тези четири, имаме 48 часа през целия курс от 1-ви до 12-ти клас. За културен диалог имаме 15 часа, повече от три пъти по-малко. Финансова грамотност – 20 часа. Военно обучение и защита на родината – 10 часа. С 10 часа човек не може да научи кои са частите на автомата, това е в кръга на шегата.

Безопасност и движение по пътищата – едва ли някой има нещо против това, че децата, особено в началния курс трябва много сериозно да бъдат обучавани, но това са 56 часа.

Защита на населението при бедствия и аварии, катастрофи и оказване на първа помощ (някога се казваше гражданска отбрана) – 52 часа.

Превенция на насилието, справяне с агресията, мирно разрешаване на конфликти – 20 часа.

Превенция на тероризма и поведение при терористична защита и киберзащита – 20 часа.

Ориентиране – 4 часа. Противодействие – 13 часа.

В резюме, нещо моментално се хвърля на очи. Традиционният, патриотичен вектор, националистически вектор на нашето образование и в този случай уверено е грабнал палмата на първенството!

Нека започнем с въпроса има ли потребност от обучение по гражданско образование в българските училища? Ако има, какво трябва да съдържа то?

Валентина Георгиева. Снимка: Юлиана Методиева.
Валентина Георгиева. Снимка: Юлиана Методиева.

Валентина Георгиева: Разбира се, че има. Много често, когато дискутираме някакви прояви на агресия, посочваме, че тъкмо гражданското образование ще реши редица проблеми, които ние имаме, проблемите точно с насилието на расова и етническа основа, с дискриминацията, с това което в наредбата за съжаление се нарича толерантност.

Във всички досегашни обществени обсъждания, които сме правили, ние винаги казваме: „Образованието решава този проблем. Образованието ще се справи с един прекалено силни черно-бели патриотични нагласи, които водят до агресия понякога“.

За съжаление, тази проектонаредба и нейните приложения, целият пакет от документи е 34 страници, ми се струва много по-консервативна от Наредба № 2 от 18 май 2000 година, която е много сходна наредба. Това е предходният нормативен акт.

Аз си направих труда да направя един количествен анализ и действително това, което сега се представя като реформа и което върви в тази „опаковка“.

Водещ: В нея се съдържат много модерни думички, като интеркултурно образование, толерантност, превенция, борба срещу корупцията.

Валентина Георгиева: Най-вече има активен гражданин, ангажиран, с критическо мислене. Ако видите сайта, посветен на реформата, където са качени всички изказвания на министъра, там нещата изглеждат прекрасно, но както вече казах, то е само една опаковка. Защото когато отворите наредбата, там нещата стават много консервативни и дори по-скоро насочени назад във времето. Аз имах усещането, че чета един документ, който е създаден през ХIХ-ти век, откровено казано. В него това, което ме притеснява, е, че от учениците се изисква да разграничават правилно от грешно, да посочват културни особености, които са правилни, от културни особености, които не трябва да бъдат толерирани. В черното и бялото се представят едни проблеми, специално в областта на гражданското общество, които са комплексни, които не са двуполюсни, които не могат да бъдат просто грешни или неправилни и тогава, когато има правилни отговори на някакви наболели въпроси, това не е критично мислене, това не е активен гражданин. Това са моите впечатления накратко.

Водещ: От такова образование необходимост има, но Вие очевидно не смятате, че това което ни се предлага, отговаря на тази необходимост.

Валентина Георгиева: Смятам, че тази наредба ако се предложи, ще задълбочи проблемите, които имаме.

Силвия Борисова. Снимка: Юлиана Методиева.
Силвия Борисова. Снимка: Юлиана Методиева.

Силвия Борисова: Аз ще дам малко по-светли нюанси. От една страна, това е така, но от друга страна обаче за първи път с този документ имаме подобна ниша за гражданско, интеркултурно, здравно и екологично образование. По-нататък може би ще стане въпрос защо така са разграничени, трябва ли да бъдат така разграничени. Факт е, че четирите вида образование не се застъпват напълно, т.е. интеркултурното е по-тясно като обем от гражданското образование, но интеркултурното е, освен гражданско, и социално, т.е. това са кръстосани понятия, но, разбира се, не можем да ги препокриваме напълно и затова и са различни, обособени в различни сфери.

В момента с тази ниша се поставя за първи път по този начин въпросът за автономната и активна личност. Това са едно към едно думи на стратегиите и препоръките на Европейския съюз и на ООН, но е факт, че в България са се занимавали много с европейски стратегии, програми и т.н. Факт е, че в българските програми, дори тази част от думи не се е споменавала, а сега се споменават за първи път в рамките на Закона за народната просвета и в рамките на Националната програма за развитие на предучилищното възпитание и училищното образование, която беше действаща до 2015 година. Имаме един фокус върху учебника като централно средство за образование, върху унифицирането на учениците през така наречената ритуализация на училищния живот, което, между другото, сравнително на по-късен етап отпада в изготвянето на тази наредба и е взето точно от програмата, за да се направи балансът между тези модерни думички толерантност, не-дискриминация, а превенция на тормоза, агресията, омраза и т.н. и все пак опазването на националното. От тази гледна точка имаме все пак някаква новост и въпрос на практики е как би могла да се развие и в каква посока.

Водещ: Проблемът е има ли потребност от такова гражданско образование.

Венелин Стойчев. Снимка: Юлиана Методиева.
Венелин Стойчев. Снимка: Юлиана Методиева.

Венелин Стойчев: Няма никакво съмнение, че има необходимост от гражданско образование и аз си мисля, че притесненията около наредбата започват точно с това голямо противоречие с пропастта между ценностите на гражданското образование и това, което у нас се преподава като патриотизъм, национализъм. Започвам с българския национализъм, който всички изследвания, които ние направихме като преглед по проекта [„Да отгледаш ксенофоб“, бел.ред.], установихме, че цялата практика на българското образование е „ДНК“-то на този етнонационализъм.

Това противоречие между гражданско, разбрано в Кантовия смисъл като гражданско пълнолетие, разбрано точно с тези думички – автономна личност, свободна личност, която носи отговорност, и този национализъм, който изисква послушание, примирение, който изисква подчинение на ритуалите и т.н. Това е напрежението, което поражда и дебата и конфликта около този проект за наредба.

Няколко неща, които смятам, че са важни в този контекст.

Ще започна първо през процедурите.

Мисля, че действително е много добър пример, много добра практика това, че все пак наредбата беше пусната не в „12 без 5“ за обсъждане, а малко по-рано. Има още една седмица, през която могат да бъдат давани предложения. Силно се надявам, че за разлика от практики, на които сме били свидетели досега, този път няма да има просто постъпило предложение, отхвърлено от комисията и т.н., а би могло да има съдържателен документ, ако постъпят някакви предложения. Убеден съм, че такива предложения ще постъпят.

На второ място, действително като език, като ценности, безспорно е вече, че автономната личност, активната личност е нещо, което се е превърнало в ценност, а политическото комуникиране на наредбата минава през тези принципи. Разбира се, те са отражение на европейски политики и те до голяма степен са залегнали и в закона. Според мен нашият дебат започва от тук нататък за пропастта между това, което го имаме на декларативно ниво и това, което се случва в реалните практики.

Моето притеснение е, че цялата практика на възпроизводство на училищния живот в България все още изхвърля гражданското. Кажете ми едно училище, в което на учениците се говори на Вие, едно училище, в което те са зачитани като личност, в което те могат да участват, да се съюзяват по някакъв начин, да бъдат въвлечени в някакви практики, които да им позволяват гражданско участие. Това е едната страна на въпроса за гражданското образование.

Другата страна е въпросът за патриотизма и национализма. Според мен притесненията, медийната суматоха около въвеждането на патриотично образование, тези 48 часа, по 4 часа всяка година от 1-ви до 12-ти клас е в това, че все още нашият национализъм, доминиращият в България национализъм като идеология е етнонационализъм, както вече казах. Той не е граждански национализъм. Той не е национализъм през общия интерес, този национализъм, тази форма на национализъм изключва огромни части от българското население, изключва ромите, да речем, изключва турците, изключва българите зад граница. По изследванията, които направихме по нашият проект, видяхме, че има огромни напрежения българската образователна система да формира послания към деца, които са живели в чужбина и са се върнали в България с български родители, деца, които са от смесени бракове, майката или бащата е българин, съпругата или съпруга е чужденец. Ако бъде преподавана тази форма на национализъм, няма как той да бъде съвместен с ценностите, с принципите на гражданското образование! Това за мен е едната важна тема. Този национализъм все още е обърнат към историята. Той е един свещен национализъм, който не позволява да има рефлекси върху неговите послания, което е в противоречие с гражданското.

Само един пример. Понеже изброихте в началото компетентностите, които се очаква да бъдат развити, всеки, който иска може да ги погледне, това патриотично образование много повече се родее с военното обучение, отколкото с гражданското образование и генезисът на този национализъм, започнат с Кант, Клаузевиц. Клаузевиц, който е ученик на Кант, има теория за голямата война, в която той описва много подробно как може национализмът да бъде използван за масите, за нисшите съсловия, като средство за мотивация. Казвам го, защото тези употреби, бих казал злоупотреби с национализма, на които сме свидетели, понеже това ми е и тясната специалност – военна социология – това е част от правенето на стратегия за военни действия! Преподаването на този национализъм влиза в остри противоречия с гражданското, защото смисълът на гражданската култура, на гражданското общество е да конвертира тези тежки социални икономически напрежения на политическата сцена, в политически мерки, а не във военни конфликти. Това, което се случва сега, през този национализъм е да работим точно в обратната посока.

Валентина Георгиева: Действително това разграничение между етнонационализъм и граждански национализъм не се прави и, нещо повече, бих искала да кажа, че тук някак си имам усещането, че се поставя каруцата пред коня, Защото национализмът тогава, когато се създава нацията държава през ХIХ-ти век, е форма на разказ, който създава една въображаема общност. Той цели да обоснове, да легитимира една политическа връзка, връзката между държавните институции, които са чиста бюрокрация и отделните граждани, които нямат друг мотив да се подчиняват на държавата като формирование, освен чувството си за принадлежност и, най-грубо казано, ние не можем да изпитваме носталгия, ако имаме чувството за принадлежност към Здравната каса, да кажем, или Националната служба за защита на детето! Това са едни бюрократични институции. Държавата, в крайна сметка е, съвкупност от бюрократични институции, но за да има някакво разумно аргументиране на необходимостта от съществуване на държавата като съвкупност от бюрократични институции, то е създаването на националния разказ. Този национален разказ може да бъде два вида. Той може да бъде основан на права, може да бъде основан на кръв или на есенциалистки тип етнонационализъм. Защо казвам, че ние поставяме каруцата пред коня? Защото ето тук има един цитат от наредбата: „Ученикът трябва да осъзнава наредбата на демократичните ценности и демократичните институции за формиране на националната идентичност“. Тук е точно обратното – държавата обслужва националната идентичност, докато би трябвало някак си националната идентичност да е по-скоро този национален инструмент, който ни кара да живеем заедно и ни кара да искаме да живеем заедно и да се подчиняваме на бюрократичните институции, включително на НАП и на ДАНС, като съвкупност от бюрократични институции!

Венелин Стойчев: В този контекст на мисли, моето притеснение е за този национализъм, защото нашият национализъм малко е затворен в хербарий и това, което се случва в момента, е, че МОН се опитва като Пилат Понтийски да си измие ръцете и да каже: „Ето, прехвърляме това нещо върху класните ръководители, върху училището“, без по никакъв начин да има пример за друга форма на национализъм освен този национализъм по кръвен път, по кръвна линия.

Ние правихме много срещи с родители и с учители. Това, което искам да споделя, е, че типичната нагласа е изразена от една учителка от София, която – цитирам – казва: „Пристига едно дете в 11-ти клас и казва: госпожо, кажете ми три причини аз да остана в България!“ Учителката ни сподели – „Аз една не можах да измисля“. Явно това много често се повтаря. При цялото това напрежение, когато ги питаме защо трябва да се обича отечеството, типичният отговор е: „То е като мама“. Не трябва да се замисляш защо трябва да обичаш отечеството, защото, като се замислиш, стигаш до проблеми. То трябва да бъде кръвно. Както си обичаш мама и не се замисляш защо трябва да я обичаш, така трябва да обичаш и отечеството, но това противоречи на ценностите на гражданското мислене, на гражданското самосъзнание. И другите отговори, когато отидеш отвъд кръвта и когато кажеш – не може да бъде толкова природно, защото очевидно, ако е природно, не става. Има хора, които изпитват напрежение към тази форма на национализъм, това, което обикновено се артикулира, защото иначе няма да има кой да работи, за да ни изкарва пенсиите и няма да има кой да умре, за да се бие за отечеството и да го защити, ако ни нападнат турците, защото някак си това е много важно.

Казвам го, защото отново това е мислене, което не е през интереса на ученика, който би трябвало да бъде в центъра на тази образователна система, то обслужва някакви други страхове, които са се появили.

Пак в тази връзка, защо трябва да обичаме отечеството, как да възпитаваме децата? Пак ще цитирам един много активен млад учител от София, който на фокус групите тропаше така по масата с всичка сила и казваше: „Ние сме длъжни, призвани сме насила дори да ги научим тези деца да си обичат отечеството! Ако трябва с шамари, но трябва да ги научим да обичат това отечество“. Цитирам този учител, защото това отново показва липсата на съдържание и оттук тръгват страховете ни…

Силвия Борисова: Това е същината – прякото обвързване на гражданското образование точно с националното. Гражданското образование като такова е тръгнало точно оттам, от ХIХ-ти век, от впрягане на образованието в тези порядки на националното и институционалното.

Аз имам едно много любимо изследване на две финладски изследователки, Бромли и Макинън, които разглеждат в 33 страни учебното съдържание за гражданско образование и виждат тенденции как в по-развитите западни страни в Европа гражданското все повече прелива към интеркултурно. Тоест, тази тенденция за осъзнаване на процеса на глобализация над все по-честите миграции, на проблемите на местното население и т.н. все повече преплита функциите на гражданското и интеркултурното образование. Тук в случая имаме две ясни разграничения едно от друго, точно защото гражданското е спрегнато към разширяване на националното.

Водещ: Искам да ви попитам какво е мнението ви за това, че интеркултурното образование е сложено в тази наредба, но то е отделно от гражданското, и от екологичното също. Как е възможно това през 2016 година? Тук може би е заяждане това, което ще кажа след малко, а може и да не е. Дали е случайно това, че интеркултурното образование е накрая в приложенията?

Валентина Георгиева: Аз много се зарадвах, като видях рубрика интеркултурно образование, наистина много се зарадвах. Разбира се, и тук вече има едно леко пренасищане в световен мащаб от ключови думи, много често се споменават едни и същи мантри, които също като активния гражданин, културния диалог и т.н. Като се зачетох малко повече в таблицата, тя не дава пълна представа, все пак дава някаква представа. Имам усещането, че това интеркултурно образование е изцяло впрегнато в подчинение на един монокултурен модел. Какво разбирам под монокултурен модел? Продължението на националната държава. Идеята е, че ние живеем в общество с някаква доминантна култура, една култура, която е доминираща, монокултурен модел. И ето например, сега ще цитирам пак. Това, което ще прочета сега е от предпоследната страница: “Обучаемият разграничава видове публични политики, които се отнасят до интеркултурните отношения, като асимилация, автосегрегация, интеграция“.

Първата и Втората световна война много преначертават границите на националните държави в Европа. Едни компактни населения с различна националност трябва някак си да се включат в нови държави, те се превръщат в малцинства. Въвежда се термина малцинство. Всичко това е плод на монокултурния модел, има една доминантна нация, която притежава държавата. Притеснява ме пълното отсъствие на модели като „мелтинг пот“ и като културна мозайка. „Мелтинг пот“ (melting pot) е либералният модел на Щатите. „Врящото гърне“ (ако прибегнем до буквален превод) е моделът, при който различните мигранти от различните култури се оставят просто на самоорганизация или самообразование и се констатира, че някъде след две или три поколения най-късно те вече са възприели един общ ценностен модел, което е американската мечта. Това е в идеален план. Разбира се, този мелтинг пот има дефекти, този модел не работи спрямо чернокожите, не дава резултати и при ланитосите, които продължават да живеят в изолирани общности. Дали те са изолирани целенасочено от политиките на държавата или пък от липсата на политики на държавата спрямо тях, или пък се самоизолират, това е друг проблем.

Културната мозайка е моделът на Канада.

Тези два модела изобщо не присъстват в тази Наредба. Няма запознанство, дори няма информация за тях,. Т.е. изцяло това интеркултурно образование е подчинено на монокултурния модел. Това е моето притеснение.

Венелин Стойчев: Разбира се, трябва да споменем, че все пак се говори за интеркултурализъм, а не за мултикултурализъм, което показва, че има диалог с европейските образователни политики.

За мен по-скоро проблемът е в пропастта между декларираните цели, между декларираните намерения и това, което се случва като образователни практики; и отново този сложен дебат за това, как е възможно да живеем заедно, през какви ценности ти възприемаш другия като нещо, което е важно, което е ценно, което развива самия тебе. Как става диалогът между културите, доколко е възможен такъв диалог. Ние чувстваме нашата култура застрашена и се опитваме да я сложим в похлупак и да я запазим от диалог с други култури, което е най-добрият начин да си убием културата, когато липсва такъв диалог.

Аз си мисля, че отново прехвърляме огромни очаквания към училището за проблеми, които не могат да бъдат разрешени само в училището, защото у нас няма интензивен публичен диалог за това какво означава интеркултуризъм и как е възможно да живеем с другите. У нас няма диалог за политическата система на един глобализиращ се свят. Сериозен дебат, който поне от 40 години тече по света, в Западна Европа, затова какво става с националните институции, как те губят властови ресурси, как е възможно да живеем заедно в една такава нова среда.

У нас няма и публичен дебат за формите на национализъм като идеология, нали, точно в смисъла на идеология, на подредени идеи затова какво е нацията! Не скриваме ли наистина такъв дебат, като го прехвърляме върху плещите на клетия класен ръководител? Президентската кампания би била добра платформа за такива дебати, но политическата конюнктура у нас не изисква да бъдат водени такива дебати. Кажете ми друга алтернативна патриотична идеология, защото в момента ти или си националист, или си такъв, дето ходи и връзва с връзки емигрантите, които пресичат, и това е разбирането за националист и за патриот! Или си някакъв безродник, който пропагандира някакви ценности, човешки права и това е някакво гадно външно влияние, без да цениш собствените си неща.

Това, което липсва на нашия патриотизъм и национализъм, е това усилие за непрекъснато превеждане на историята на езика на актуалните задачи. Кой го прави? Интелектуалци, учени, публични фигури, които да полагат тези усилия, да интерпретират истински събития и да знаеш какво се случва.

Фейсбук сутринта ми припомни някакво мое наблюдение в парка. Преди години две хлапета, които си говорят в парка: „Духът на времето е такъв. Ако Левски днес беше жив, и той щеше да кара „S“ класа и да бъде мутра. Просто такъв е духът на времето“. Тази липса на такъв интензивен диалог е пак с тази предпоставка, понеже нашият национализъм е свещен, недостъпен, не подлежи на рационален анализ, затова няма и усилия да бъде интерпретиран, да бъде преведен на съвременен език и това е причина той да бъде задушаван все повече и повече от самия себе си.

Силвия Борисова: На мен ми се струва, че все пак е хубаво, че са сложени отделно, В началото казах, че това са кръстосани понятия и кръстосани сфери. Няма как едното напълно да препокрива другото. Има друг момент, че интеркултурното може да е накрая, обаче по този начин то рамкира всички видове.

Друг нишов момент в наредбата е възможността за сътрудничество на класния ръководител с други компетентни институции, неправителствени организации и външни лектори при представянето на част от темите по гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование в часа на класа (чл. 11, ал. 8).

Същият чл.11 в ал.1 дефинира два отделни аспекта на ГЗЕИО в часа на класа: 1) чрез обучение за придобиване на компетентностите, посочени в приложенията по всеки от видовете, и 2) чрез занимания, дейности и проекти по 9 тематични области, патриотично възпитание и изграждане на национално самочувствие, толерантност и интеркултурен диалог, финансова и правна грамотност – тези тематични области са разпределени по класове като минимален брой задължителен брой часове в приложение № 5. Тук идва място и за следващия нишов момент, при който отново от инициативността на класните ръководители зависи дали учениците ще бъдат пълноценно образовани в четирите вида образование: таблицата в приложението наистина задава разпределението на вече регламентирани теми, но след проста аритметика всъщност се вижда, че няма тревожна тенденция в количествен план за редуциране на времето, отредено за придобиването на граждански, здравни, интеркултурни и екологични компетентности: средно 37% от ЧК в рамките на учебната година остават свободни след покриване на зададените тематични области (като в 8. и 11. клас това време е най-много: съответно 50 и близо 56 процента).

Водещ: Мисля, че това разделение между гражданско и интеркултурно образование е въпрос на концепция и е въпрос фактически на механична замяна на едно с друго, защото концепцията на авторите на проектонаредбата е била такава! Фактически в главите на тези, които са правили този документ, има там някакви ценности, които са спуснати от Европейския съюз и се говори за активни личности, за граждански позиции, за самоуправление на човека, за превенция на насилие и т.н., което някак си е рамкирано като гражданско образование. В същото време, това, което е живецът на цялата тази история, е, че ние живеем в свят, в който етносите, етническите групи или са заделени с невидими стени, както у нас, или активно взаимодействат и се получава нещо съвсем друго, каквато е тенденцията. Тя е бавна, с откати назад в Европейския съюз, и в такъв случай между едното и другото няма никакво разделение, а по-скоро те някак си едно интегрално цяло.

Тук според чл.4 от проектонаредбата, в който се определят целите на гражданското, здравното, екологичното, здравното и интеркултурното образование, се казва, че първата цел е изграждането на „активна автономна личност“, която отстоява ценностите на демокрацията и човешките права, участва активно в гражданския живот, зачита всяка човешка личност, многообразието и различието, способен е да изгради критична гражданска позиция и прочее все такива много хубави неща.

Как се предвижда движението на всички тези неща с ресурсите на образователната система, намерили израз в тази проектонаредба? Това според мен също е възлов въпрос. Дали въобще това е възможно да се направи с методи, които тук са предложени и с ресурсите, които са предложени за мен е загадка?

Валентина Георгиева: Аз имам конкретно предложение, което е абсолютно добронамерено. На мен ми се струва, че едно понятие като човешки права, което е много важно, тук седи малко така като тези ключови думи, които са взети от европейските стратегии, но може много лесно да му се даде плътност.

Водещ: Тук има дадени човешки права!

Валентина Георгиева: Споменати са, обаче какво значи човешки права? Само Харта за човешките права. Има някъде, да. Предложението ми е, и то точно преминава през други дисциплини, не само, че са нагласи, но също и история, съвременна история или география, тези човешки права много лесно стават понятни и приемливи и дори близки, като се мине през борбите за човешки права. Ние имаме една дълга история на „европейското човечество“ на съпротива срещу робството, на съпротива срещу потисничеството, ако се вкара поне мъничко феминизъм, но то няма никакъв феминизъм, ще стане ясно в един исторически план и в един много по-плътен и дори емоционален план, какво означава да се бориш за правата си. Една чернокожа жена отказва да отстъпи място в автобус на един бял мъж. Един такъв казус може много лесно да бъде разработен и той ще даде тази чувствителност към човешките права не като ключова дума от някаква стратегия, а като нещо съвсем конкретно като действие.

В същото време съпротивата е акт на гражданско съзнание, т.е. имаме и практически умения за нещо си, също ключови думи, много би било хубаво ако някак си това понятие за човешките права придобие плътност.

Венелин Стойчев: Важно е да разграничим институционалната част, процедурата по изготвяне и правене на наредбата от съдържанието и какъв е начинът за прилагането на тази наредба, как тя ще оживее в училище. В този контекст на първата точка на процедурата е да споменем все пак добрите новини от днес, а това е, че има инициатива Министерство на образованието и науката. Има две нови дирекции. Едната дирекция се занимава с професионално образование, а другата с българите зад граница. И двете неща като политически намерения, колкото и съдържателно все още да не са ясни, показват намерение за отваряне на това капсулирано, затворило се образование към гражданското общество, към бизнеса, към икономиката и към тези наши сънародници, на които ще трябва да отправяме все пак някакви послания в контекста на този патриотизъм, който в момента оставя отвъд борда тези българи, които не са на територията на родината ни.

От процедурна гледна точка все пак в комисията, която работи по наредбата не са само хора, които са от администрацията на Министерство на образованието и науката, това не са само държавни чиновници. Комисията е доста широка и позволява участието на различни експерти. Въпросът е дали тази процедура е само имитация на отвореност, защото при предишни такива процедура сме се опитвали да изпращаме писма с конкретни препоръки и там е затворено. И тук по решение на министъра на образованието и науката могат да бъдат сменени тези и да бъдат сложени нови актуални теми. Дали Министерство на образованието и науката произвежда реалност, прави публични политики, опитва се проактивно да промотира някакъв тип ценности, някакъв тип знание, или пък се плъзга по вълната на популизма? Лесно е сега в една такава ситуация, в която национализмът е много удобна дъвка, да отидем в тази посока и да предлагаме някакво патриотично образование, военно обучение и т.н. защото хората са притеснени, страхуват се. Дали това означава, че МОН приема тази популистка вълна да следва инерцията, а не активно да прилага политики!

А за втората точка, отново си казвам: „Не може на плещите на клетия учител, на клетия класен ръководител да оставим проблеми, които не са разрешени“.

Участие, влизане на бизнесът в училището, влизане на гражданските организации в училището, влизане на кварталните общности в училището, за да може Наредбата да не е празно от съдържание и обратното, влизане на училището в кварталните общности или в някакви конкретни екологични, здравни граждански политики, което да даде живот на тези иначе кухи и изпразнени от смисъл послания.

Водещ: Има ли такава перспектива?

Венелин Стойчев: За мен това е въпрос на организация на училищния живот. Ако бъде прехвърлено това само върху училищата те да решават какво да правят, няма как да се случи. Ако е въпрос на целенасочена политика, да. Отново според мен тук не е топката в училището, топката е при експертите, при гражданските организации, политическите формации, които не са формулирали все още такива послания. Това е диагноза на обществото, не е диагноза на училището.

Водещ: В един от последните членове на наредбата има такава опция за взаимодействието.

Венелин Стойчев: Отваря се врата, защото доскоро беше невъзможно да влезе НПО в училище, сега поне вече ще бъде легитимно.

Силвия Борисова: Още един много важен мост, който вече е в ръцете на самите ученици. Това е чл.17 за проучване на мненията, очакванията и нагласите и за обратна връзка от страна на учениците. Ако този мост действително бъде направен и бъде насърчаван от учители, от самото училище като институция, ако бъде систематично насърчаван, това наистина обръща перспективата на задаване, изпълване със съдържание на това гражданско образование, защото в крайна сметка какво е гражданското образование?! Очаква се, че то е този гръбнак, който показва на децата какъв е светът, в който живеят, не точните науки, не литературата и философията, а точно гражданското и останалите изброени видове образование ситуират децата и учениците в сегашния свят.

Водещ: Това за изучаване мнението на учениците и за обратната връзка би трябвало да го има не само тук, би трябвало да го има по всички учебни предмети, някъде примерно от 5-ти клас нагоре, систематично би трябвало да бъдат питани децата. И това се прави на много места по света, и от тези питания и от тези оценки се вземат всички мерки за запазване на анонимността.

Силвия Борисова: В работната група за училищни политики към Стратегическата рамка „Образование и обучение“ 2020 също го прави на европейско равнище.

Венелин Стойчев: Да, разбира се, но пък от друга страна не може да оставиш само учителя, който пише най-високи оценки, да се радва на най-голямата любов на децата. Така че и тази тези изисква още прецизност.

Силвия Борисова: Има обратна връзка, включително предложения за теми, което пак не е малко.

Водещ: Какво се разбира в проектонаредбата под идентичност?

Валентина Георгиева: Това може би е най-неприятната част. Аз, по едно стечение на обстоятелствата, работя в катедрата по културология и наскоро обсъждахме с моите колеги, че в международните конференции, в които ние участваме, вече думата идентичност много отдавна не се използва. Използва се идентичност от такива самоорганизирани групи като така нареченото „поколение идентичност“. Това са едни здрави момченца във Франция, не знам дали може да си ги представите, това е по-дясно от дясното. Те използват думата идентичност.

Водещ: Тя няма заместител.

Валентина Георгиева: Не казвам, че тя трябва да има заместител. Илюстрирах това само за своята нагласа към думата идентичност, самата дума ме плаши. Може би сте прав, че няма заместител. Нека да я разгледаме така, както тук е посочена в документа. Идентичността е едноизмерна. Това е проблемът. В момента, в който тя се появява в най-лявата колона…

Водещ: Обяснете за читателите коя е най-лявата колона.

Валентина Георгиева: Област на компетентност е най-лявата колона и ето тук в гражданското образование на стр. 3 имаме идентичност и различия в обществото.

Втората колона веднага до нея, са знания и умения и отношение в резултат на обучението по тази област на компетентност. Там, където имаме идентичност и различия, веднага следва умението „определя националната си идентичност“.

Водещ: Аз ще ви кажа как го определям това. Умението да определя националната си идентичност означава в 1-ви клас да научи наизуст „Аз съм българче“ и като му се втълпи в главата, се определя цялата идентичност до края на обучението и след това.

Валентина Георгиева: Това означава да сведе всичко това, което е и може да бъде в себе си като личност, като самоопределение до едно само измерение, измерението на нацията. Ние сме много повече от нацията, ние сме мъже, жени, имаме професия, имаме възраст, имаме предпочитания към футболни отбори, към музикални състави, всичко това е идентичност. Личността е многоизмерна за добро или за лошо, по-скоро за добро. Свеждането на идентичността до едно само измерение ни кара да се чувстваме по-бедни и по-нещастни, поставени в тази рамка. Така че за мен това е проблемът, че идентичността се схваща не като множество лица. Всеки един човек може да бъде най-различни неща, да има различни роли. В един случай да е загрижен баща на семейство, в друг случай да е веселяк на концерт на любимата си група, в трети случай да бъде фен на някакъв футболен отбор.

Но тук, в този документ, идентичността е едноизмерна и освен това тя е втвърдена. За съжаление става дума за етнически и религиозни общности. Етносът и религията са неща, от което не можем да избягаме, нещото, което не подлежи на промяна. В такъв смисъл идентичността е втвърдена. Вписан в тази едноизмерна, втвърдена идентичност, човек не може да има жизнен проект за себе си и да очаква в хода на живота си да го осъществи или надхвърли, или да се преориентира към някакъв друг жизнен проект, или да го съгласува с други хора и да имат колективна идентичност, колективен жизнен проект. Тъй като той е вписан в своята втвърдена етническа и религиозна общност. Това е неговата национална идентичност и толкоз.

Водещ: Според Вас това е концепцията на самата Наредба?

Валентина Георгиева: Така я чета, затова започнах с уточнението, че за мен самата дума идентичност е леко плашеща. Хората са много повече от националната си идентичност.

Водещ: Ако правилно ви разбирам Наредбата внушава и предписва една втвърдена идентичност, която практически се покрива с националното самоопределение, което се внушава.

Валентина Георгиева: Да, точно това казвам. Всъщност това е целият дух на Наредбата, че на тези деца с моркова или с тоягата нещо да им се втълпи.

Силвия Борисова: Аз си направих труда да направя извадка какви типове идентичности се срещат в текста на наредбата. Имаме „културни идентичности“ в множествено число – два пъти, „културна идентичност“, „значимостта на всяка човешка личност в многообразието от нейните идентичности“, национална и европейска идентичност (идентичност като „гражданин на Република България“ и „гражданин на Европейския съюз“)… Имаме „измерения на културната идентичност“ – етническа, религиозна, езикова, национална, регионална и др.; „механизми за конструиране на национална, етническа и религиозна идентичност“ – т.е. все пак има оразличаване на различни типове идентичности. Наистина и аз съм съгласна, че става въпрос за ролеви модели, но не става въпрос за превключване от една социална роля в друга, т.е. този динамизъм наистина го няма, но все пак е факт, че има различни типове идентичности и въпрос вече на интерпретация на предучилищните педагози е дали редом с образованието национална идентичност ще кажат или ще покажат на децата какво е лична идентичност, какво е етническа, културна и т.н. идентичност. Щом може да се назове, опише или покаже едното, значи има начини и за другото, а тези разлики са важни.

Валентина Георгиева: Ако може да се добави примерно една професионална идентичност или идентичност по пол. Мисля, че това много би улеснило тези учители да се справят с разграничаването между да кажем религиозна и етническа идентичност. В България много хора не се определят религиозно по никакъв начин.

Водещ: За съжаление опитът казва, че на практика поне според мен ще стане нещо от този тип. Като научи детенцето „Аз съм българче“ в първи клас и хубаво го закотви в главата си, след това в по-горните класове ще му кажат чисто абстрактно, съвсем академично, то цялата програма между другото е натъпкана с псевдоакадемични термини и особено изискуемите резултати в края на обучението, някои от тях предполагат до такава степен специални знания, които и в университета не се учат.

Венелин Стойчев: Аз се чудя как тези дечица от 1-ви, 2-ри, 3-ти и 4-ти клас и по-големите ще се разпознаят в тази програма и в тези теми, какво биха обсъждали. Според мен това са част от нещата, които като министерство би могло да свърши, е да има, да речем, примерни програми или примерни уроци по тези теми, които да бъдат под формата на някои игри или под формата на някакви дебати, да се уточнят тези неща, защото действително за мен е пак го казвам, измиване на ръцете. Много теми има, които са нахвърляни тук, и цялата отговорност остава върху класния ръководител, без да има каквато и да е възможност за външна помощ, за външен контрол, така изглежда и много имитиращо действие.

Действително, за мен решението е принципно и това принципно решение е в отваряне на училището и към гражданско общество и към бизнес, в търсене на такива форми за сътрудничество с тези неща, за да може тези неща да придобият своята плътност.

Силвия Борисова: Възможност за външни лектори е упомената. Въпросът е как може да се направи един подробен портал, който наистина да съвмести усилията на НПО, които разработват множество методики на различни учители, които разработват сами методики. Просто да не се започва всеки път от началото.

Венелин Стойчев: Очаква се учебникът да съдържа как да се преподават някакви установени знания, докато това са все теми, все сфери, в които в обществото и в световен мащаб няма ясен отговор и това е противоречието. Нашето училище, нашето образователна система не е пригодена, не е свикнала, няма рефлексите да интегрира такъв тип противоречиви теми, в които има, от една страна, но има и от друга страна, може да бъде погледнато от един ъгъл, може да бъде погледнато от друг ъгъл. Тези теми, това учебно съдържание, предполагат такъв подход, и това са моите опасения, това са моите резерви към тази наредба.

Водещ: Как ще коментирате нещо, което за мен е куриоз. Там има на едно място споменати негативните последици от демографския взрив. България вече се намира в демографска имплозия, в демографски колапс. Никакъв демографски взрив не се забелязва?

Валентина Георгиева: Хората унищожават мечките – в такъв смисъл го разбирам, ако е принос на еколозите. Но аз го чета по различен начин – като израз на параноя.

Водещ: Чий демографски взрив, къде има демографски взрив, световния демографски взрив ли, трябва да се замислим за раждаемостта в Китай ли или е тънък намек да се обсъжда различното ниво на раждаемост в различните етнически групи в България. Така ли да го разбираме?

Валентина Георгиева: То е в раздел глобализация. Не ми е известна научна публикация, в която да се твърди, че има демографски взрив.

Водещ: Какви са заключителните ви думи?

Валентина Георгиева: Много бих искала по някакъв начин тази наредба да претърпи известни корекции, ревизии, така че да има малко повече измерения на идентичност и малко по-разчупен модел на националната държава, в който да има място и за други култури.

Венелин Стойчев: Това все пак е един проект. Хубавата новина, за мен, е, първо, че личността е ценност, че гражданското образование се е превърнало в ценност и всички акценти, които са вътре в тази наредба. Публичният политически акцент беше поставен върху автономията независима гражданска личност. За мен това е пробив в начина, по който ние мислим за образованието. Това от една страна.

На второ мяст,о действително мисля, че това е сигнал за начина, по който се правят публични политики в сферата на образованието. Беше обявена достатъчно навреме, имаше публичен дебат, очаквам какво ще стане с предложенията, които са постъпили в комисията и как ще реагира комисията на тези предложения.

Силвия Борисова: В скорошен наш проект правихме анализ на съдържанието на редица европейски учебници за начален етап по посока на гражданското и интеркултурното образование. Във финландския буквар например, на еди коя си буквичка има картинка за протест – има картинки на животни в гората как са застанали пред един билборд, на който се показва, че ще се строи небостъргач, и тези животни ще протестират, т.е. гражданското възпитание е застъпено още при ученето на самите буквички. Индивидуалността и автономността на детето са цел също в чешките учебници – на буквичката „А“ например има само празно пространство. Едно дете може да залепи или да нарисува агънце, да нарисува автомат, ако иска. Така учителите виждат индивидуалните предпочитания и влечения на детето, ориентират се по тях и го насърчават в дадена позитивна посока. Мисълта ми е, че тази проектонаредба би могла да бъде – зависи как се използва – една първа стъпка към осъзнаването, че гражданското образование е всъщност гръбнакът на образователната система, а не обратното, не първо е масивът от информация – защото вече в европейските образователни стратегии и политики, а и практики става въпрос за парадигмална промяна в образованието, за центрирането точно на личността на детето. Тя е в центъра и първо е редно да се даде на детето инструментариумът и методологическата решетка за справяне с масива от информация, а едва след това да му се даде този масив от информация, с който вече критично да борави.

Водещ: Благодаря за участието.

Въпросите изготвиха Светла Енчева и Емил Коен.

Водещ на дискусията: Емил Коен.