Хаг Песах Самеах!

Всеки ден на път за работа минавам покрай един магазин и неговият надпис като магнит ме кара да влеза вътре.  Макар че видимо той няма какво да ми предложи – все пак е магазин за женска мода. Вълшебният надпис ме кара да влеза, но отвътре  строгият поглед на продавачката, която всеки ден намръщено решава книжа  със судоку, ме принуждава да отложа това свое приключение.

Ако се чудите какъв е надписът, който така горди стои на вратата на магазина, то ето го: „Тук не е информация“.

Първоначално се чудех каква ли е причината да бъде сложен. Какви ли въпроси питат хората в магазин за женски дрехи? Какво ли е развалило настроението на жената, че да ограничи хората от естествения процес на задаване на въпроси!

Впоследствие започнах да кроя план. Какво ще кажа, като влезна. Какво ще попитам, как най-добре да изиграя моето нелепо присъствие в магазин за женски дрехи. Първоначално смятах, че най-добре е да кажа – Извинете, можете ли да ми дадете информация. Впоследствие реших да питам за нещо, което съм сигурен, че нямат – например кринолин. А накрая просто бях готов да влезна и да кажа – абе, защо този надпис е там?

Но така и не събирах смелост. Месеците минаваха, снегът заваля и се стопи, пак заваля, пак се стопи, а аз всеки ден плахо приближавах вратата „Тук не е информация“ и строгата жена със судокуто и аха-аха да влезна и подминавах.

Но тази седмица, не знам как,  в мен избликна необичайна смелост и просто прекрачих прага на „Тук не е информация“.

Жената вдигна очи от судокуто и ме огледа учудено и каза:

–        Да!

Аз си глътнах езика. В последните три месеца бях репетирал няколко пъти какво ще кажа, как ще протече отговора, какво хитроумно и сатирично нещо да кажа, но сега мълчах. А тя продължи да ме гледа и каза по-отчетливо:

–        Да!?!

–        Здравейте…. – почнах да пелтеча аз – Имате ли панталон?

–        Да – отвърна тя – това е магазин за дрехи. Но не мисля, че има като за теб.

–        Аха, а имате ли кринолин? За сестра ми е. Тя си търси – припомних си първоначалния план.

–        И сестра ти ще носи кринолин с панталон? – жената със судокуто беше усетила моята неувереност и видима лъжа.

–        Ами да – отвърнах – чуди се кое да избере за бала си.

И тук е моментът да ви призная два от минусите на иначе така прекрасния ми план. Първо – аз нямам никаква идея какво е кринолин и как се носи – просто знам, че е женска дреха и е официално. Второ – нямам сестра-абитурентка и планът ми свършваше дотук, а оттук насетне трябва да импровизирам.

–        Вашата сестра има бал и ви е пратила да търсите по магазините за нея или кринолин или панталон? Така ли да разбирам?

–        Ами да… Тя малко се притеснява и се доверява на моя вкус – отвърнах аз, а жената със судокуто ме огледа още по-недоверчиво.

–        Ами нямаме кринолин. И панталон за бал нямаме. Приятен ден.

–        Довиждане – отвърнах и си тръгнах леко засрамен…

Чудех се дали да се върна и да се извиня. Беше ми неудобно. Да й кажа, че съм видял надписа и той ме е карал и подтиквал да влезна и да попитам и така съм измислил историята за абитурентката… Но едва ли щях да събера смелост.

И вървейки към вкъщи разсъждавах. Реално аз никога нямаше да знам за съществуването на този магазин, ако не беше този надпис. И макар да минавам всеки ден, никога не бих и влезал, дори и случайно. Всъщност „Тук не е информация“ има наистина притегателна сила за мен. Ами ако жената с цялата си мъдрост, го е сложила, знаейки че много хора ще влезнат и ще попитат нещо, а някои (които не търсят кринолин за бала на сестра си) дори ще си купят нещо, провокирани от това просто и ясно „Тук не е информация“.

И може би в този свят, който ни залива с информация, реклами и призиви, имаме нужда от едно място, което да казва  – не, тук е различно. Тук ще трябва да се пребориш, за да разбереш какво и как се случва. Тук няма да разбереш всичко на готово. Ще трябва да провериш, да събереш смелост, да се подготвиш.  Дори ще трябва да измислиш история за сестра ти и нейните проблеми с кринолина. За да получиш това, от което се нуждаеш. Не на готово.

Днес започва любимият ми празник – Песах. И го празнуваме с ритуал, в който караме децата да ни задават въпроси и се опитваме да им спуснем цялата информация и знание с цел да им стане интересно и да научат нещо. И да запомнят традицията, която един ден те на свой ред да предадат. И основният въпрос, който поколения наред са си задавали, е как да направим нещо интересно и достъпно…

Може би тази година вместо това просто трябва да сложим една таблека на масата – „Тук не е информация и всичките ви въпроси са забранени“. И просто да изчакаме, докато те, децата, като мен пред магазина, съберат смелост и не ни попитат – АБЕ, ЗАЩО?

Тази година искам да ни пожелая да се опитаме да направим лесното по-трудно за всички ни. И да се научим при всеки надпис – „Тук не е информация“ да задаваме поне един въпрос. Дори и той да е „А имате ли кринолин?“.

Шабат шалом

Хаг Песах Самеах!

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика