Абсурдната присъда на Хагския съд и един нов български филм

Шокиращо Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия оправда ултранационалиста Воислав Шешел, основател на Сръбската радикална партия. Безброй въпроси се отприщиха относно единодушното решение на съдиите отхвърлили отговорността на Шешел за отнетия живот на над 130 000 души в Хърватия, Босна и Херцеговина по време на военните конфликти. Съдия Жан-Клод Антонети, постановил, че прокуратурата не е доказала вината на сръбския националист, се превърна в най-споменаваното име. Част от общественото мнение в Европа се почувства оскърбено, поругано, изнасилено. Друга част, немалка, припомняха злорадо, че МВТБЮ в Хага бе създаден от НАТО като оръдие за политическа репресия – заченат нелегитимно, нелегитимно и ще правораздаде. Трибуналът бе затворил очите си за престъпленията на Франьо Туджман и Алия Изетбегович, не наказа главорези като Рамуш Харадинай, Агим Чеку, логично е да измъкне от отговорност и лидера на Сръбската радикална партия. Като изключим присъдата на Радован Караджич, името на Хагския съд биваше често опетнявано с подозрения за извънсъдебни компромиси и разнообразни конюнктури, продиктувани от политически силните на деня. Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия, впрочем, трябваше да приключи работата си през 2014-та година. Това бе крайният срок, даден му от Съвета за сигурност на ООН, след който Съдът да пристъпи към саморазпускане.

Кинорежисьорката Адела Пеева разказва в „Труд“ как по време на току що приключилия Белградски форум за документално кино, на един от централните площади имало разпънат екран. От него Воислав Шешел, подготвящ кампанията си за предстоящите парламентарни избори, призовавал хората „Да върнем Сърбия в сигурни ръце“. Белградският площад бил пълен със знамена с лика на обвинения военнопрестъпник, който през 1993-та, използвайки езика на омразата, бе подстрекавал етническото напрежение и допринесъл за убийствата на много цивилни, мюсюлмани и хървати, жени, старци, деца. Прокуратурата в Хага го обвини и в депортации, експулсиране, плячкосване, терор и сексуално насилие над цивилни граждани. Националистическите речи на Шешел тогава бяха мобилизирали паравоенните части, ползващи се със срамна слава. Днес лозунгите му „Сърбия е велика, когато децата са й верни“ са все така кресливи и агресивни, да му настръхне на човек косата. До късно през нощта – разказва А. Пеева – улиците бяха затворени, движението – блокирано, ехтяха националистически песни. Белград отбелязвал годишнината от бомбардировките на НАТО през 1999 година. Сърбите никога няма да простят бомбите над детски болници, мостове, църкви, над влаковете с мирно население. Представяме си с какъв възторг на 31 март 2016-та населението узнава оправдателната присъда на Воислав Шешел и как съдът анулира заповедта за арестуването му, защото той е невинен!

В тази възпалена среда и по време на кръстосани мнения, упреци и подозрения относно върховенството на закона и спекулите на съдийските състави в Хагския трибунал, в София тръгна по копродукцията „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ на режисьорката Иглика Трифонова. Този внезапен за сивеещия пейзаж на кинематографията ни филм влиза елегантно в европейския дневен ред на киното, както някога Рангел Вълчанов и Валери Петров и техният „Слънцето и сянката“ говореха за ядрената война. С актьорските изпълнения на босненец, швед, французойка и българи, Трифонова с европейско самочувствие интерпретира темата за Международния съд, призван да осъществи върховното правораздаване за жертвите на юговойните. Сюжетът на „Прокурорът, защитникът…“ е посветен на изтребването на християни и мюсюлмани, заради които Воислав Шешел бе обвинен и оневинен. Съдебната филмова драма е по действителен случай от село Глогова през 1997 г. Обвинен в геноцид е командирът на четниците от “Гвардия”. Делото срещу бившия военен се гледа в Международния трибунал в Хага. Свидетел на обвинението е младо момче (Деян-Миро), осъдено за участие във военни престъпления. То е призовано като ключов свидетел на прокурора да дава показания срещу сръбския националист. В хода на филмовия разказ ще стане ясно, че бащата на Миро е християнин, а майката – мюсюлманка. Въпреки войната обаче те са останали и живеят в едно диво и запустяло босненско село, където ги открива адвокатът. Момчето, в изпълнение на Ованес Торосян, е сключило сделка. Сделката е станала още в затвора в Сараево. За да намали присъдата си, Деян-Миро трябва да излъже. Изобличен от адвоката, „лъжесвидетелят“ е съсипан душевно, а амбициозната правна конструкция на Трибунала се разрушава пред очите ни. Процесът пропада.

Филмовата критика определи като изключителен професионализма на Иглика Трифонова. Тя съумява да представи чувствата на героите си сгъстено до червено, мотивирани през психология и биография, на ръба на изкрещяването или колапса. Така например, когато трябва да преведе документалния разказ за насилие над отделени от мъжете им жени, анонимен женски глас, започва да хлипа в ужас. Не може да продължи, Съдът и Прокурорът дават почивка. Правният механизъм е съставен от живи хора.

Важна теза в „Прокурорът, защитникът, бащата и неговият син“ се изнася през босненската преводачка Ясна. Пред нейната измъчена душа се изправят героите. Пропукването на законността оставя широко отворена врата на съда на съвестта и отговорността. Той е дори по-важният съд, написа в „Капитал“ филмовият критик Янко Терзиев. Статията му „Право и правда“ е базирана върху думите на една оцеляла свидетелка на кланетата в Сребреница. Потресена от решението на Международния съд за престъпленията в бивша Югославия, и трогната от филма на Иглика Трифонова, босненката казва – чакахме правда, (не)получихме и право.

Драматургическото майсторство на режисьорката трябва специално да се отбележи. „Лъжесвидетелят“ (това е работното заглавие на “Прокурорът, защитникът, бащата…”) спечелва награда на конкурса ScriptEast в рамките на фестивала в Кан през 2011 година за най-добър сценарий. Иглика Трифонова победи сред още 11 заглавия, избрани предварително измежду стотици кандидатстващи сценарии. Европейската кинокритика тогава отбеляза, че тази награда ще върне България на филмовата карта.

Днес Европа гори, а войната между етноси и религии изглежда непредотвратима. Национализмите се завръщат с измито лице не само на Балканите, но и в сърцето на западната цивилизация. Жаждата и вяра за правосъдие над злото днес е в пъти по-необходима. Неадекватното първоинстационно решение на Хагския трибунал за военнопресъпника Воислав Шешел пропука доверието в правните стандарти. Защото онези, които трябва да ги прилагат са хора. А хората са алчни, малодушни и в плен на сметките. Дори магистратите се превръщат в търговци с доверието на унизените и оскърбените.

Филми като „Прокурорът, защитникът…“ ни показват всичко това.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).