Хайде да не анатемосваме и създаваме врагове от “Лили Рибката” !

Ходих с дъщеря ми и приятели на кино, за да гледаме филм „Лили Рибката”, който от дълго време чаках. Очакването ми за вълшебства, красота, детски поглед и преживявания беше истински възнаградено, което направи удоволствието голямо. Филмът е за цялото семейство, за възрастни и деца , всеки има какво да преживее през погледа на „Лили Рибката” и да се вгледа и доближи до света на собствените си деца и стигне по-близо до себе си.

Спомените ми за детски игрален филм сякаш са вече заместени със сюжети на приказните герои от Хари Потър и Междузвездни войни и някак ми се искаше да преживея отново усещането, че и аз се разпознавам във филма, а не някак дистантно да се вълнувам от героите. Атмосферата със старите баби седнали на пейката в селото, междусъседското съжителство, кувертюрата върху стария телевизор, че дори и онези жълти стойки на спирките с разписанието на автобуситеq ме свърза с моето детство и мен самата. За това и срещата с красотата и искреността  на момичето Лили, внучка на говорещ Японски шаран и дъщеря на цигани-магьосници, споделена с моето детеq беше толкова ценно преживяване.

Филмът е направен с любов и благодаря на автора Ясен Григоров и на целия екип  за тази история, за красотата на посланията вдъхновени от абсолютната убеденост в родителската любов и подкрепа към децата! И да, филмът борави с нагласите, че различните хора са опасни и „могат да те сготвят и изядат за вечеря” и ни предлага една приказка която „приканва зрителите да вярват във вълшебства, да не се страхуват от различните, да са с широки хоризонти.”. Може би точно тук се крие страхът ни от това да излезем от своята здраво построена кутийка, изградена от „традиционни семейни ценности”, тласкайки ни да анатемосваме и да си създаваме врагове. Така е живеем в една доста нетолерантна среда и нека да си признаем, ние активно участваме в това, но даваме ли си сметката какъв свят оставяме на децата, за това колко неприятно място е той, без доверие и постоянен страх и тревожност, че ще нападат било то „джендъри, цигани, бежанци, съседът, който гледа накриво или извънземни ”! И докато децата се учат на толерантност и емпатия, естествено е във взаимоотношенията си с другите да могат безусловно да приемат цвета на кожата, физическо увреждане! Достатъчно е “различните” да са сред тях и с тях, защото родителите често имат предразсъдъци. Затова  „Лили Рибката” е за децата, но се обръща и към техните родители.

lili=plakat

 

„Лили рибката“ е не просто джендър-филм, както писаха някои, а потресаващо бездарно детско кино с претенцията да възпитава в сексуална и малцинствена толерантност и политкоректност. От цялата тази либерално-педагогична каша се е получило едно голямо нищо, понеже от идеологически клишета не става филм, още по-малко детски.

– Анастас Добрев, Гласове

 

Излизайки от киното заредена с усещането, че се случва нещо хубаво и позитивно,неочаквано ме връхлетя вълна от масова истерия и коментари колко е вреден за децата ни и как ги развращава. Давам си сметка, че социалните мрежи за взели връх като авторитет на нашите възгледи и ние безкритично „шерваме” мнението си. Това поставя под въпрос колко съзнателно живеем живота си, или той изтича някъде там в мрежата, идентифицирайки се с тези или онези. „Копи-пействането” е станало начин за споделяне на мнение, основано на хейтване и невежество. Филмът излезе по кината в петък, а в събота сутринта всички имаха мнение и бяха готови да протестират срещу него и то на базата на абсурдната теза за „джендър-заплахата”, която дебне от всякъде от един месец насам. Вече сериозно се притеснявам, защото и котката ми има особена реакция, когато се засегне темата, да не говорим, че като отворя хладилника се страхувам да не излезе някой „джендър” от киселото мляко.

Възмутена съм от реакцията към филма и се плаша от масовостта на това явление, защото си давам сметка, че като сценарист, режисьор и продуцент на филма Ясен Григоров е събирал парченцата му, минавайки през различните житейски приключения, за да реализира своята история и да направи своя филм. Защото „Лили Рибката” е не само история с фантастични герои и любов във всичките й форми, а и визуална красота и прекрасна актьорска игра, които са изместени  от една абсолютна ирационална масова истерия, която надхвърля границите на нормалността и подмени качествения диалог за филма.

Снимка: Кадър от филма “Лили Рибката – магия за непорЕснали”, сценарист, режисьор и продуцент е Ясен Григоров, оператор е Красимир Андонов, музиката е на Виктор Стоянов. Актьори: Татяна Лолова, Койна Русева, Стоян Радев (тримата са синеокото циганско семейство на Лили Рибката),Калин Сърменов, Добрин Досев, Красимир Ранков, Николай Урумов, Луизабел Николова и Линда Русева.

 

Avatar

Борислава Гицова

Борислава Гицова е експерт „Деца и правосъдие – превенция на насилието” в Сдружение Институт по социални дейности и практики, член на Национална мрежа на децата. Координатор на международни проекти насочени към въвеждане на системен подход за превенция на насилието и защита на децата от всички форми на насилие, разработване на програми за работа с малки деца и тийнейджъри. Има дългогодишен опит в работата с деца, родители, професионално консултиране и супервизия на специалисти от подкрепящите професии.