„Тайният дневник на Хитлер”: психограма на един диктатор

„Тайният дневник на Хитлер” е последната литературна творба (2016) на Харис Влавианос, (1957), известен гръцки писател и поет, по образование историк и политолог. Той е познат на българския читател с поетичния си сборник „Стихове” (изд. „Балкани”, 2006, прев. Здр. Михайлова).

Темата на романа-дневник е престоят на Хитлер в затвора след неуспешния опит за преврат в Мюнхен през 1923 г. („Бирения пуч“), с който той се опитва да свали демократичното управление на Ваймарската република и да завземе властта в Германия. Метежът не успява, Хитлер е осъден на пет години затвор, от които излежава само девет месеца, тъй като според председателя на съда подбудите му били почтени и просто бил подведен, и затова той нарежда да бъде задържан в „Ландсберг” – затвор с олекотен режим, с удобни килии, без принудителен труд, където посещенията са почти свободни. Комфортните условия позволяват на бъдещия Фюрер да съчинява и диктува в затвора „Моята борба” – програмния текст на Националсоциалистическата партия, на също осъдения свой секретар Рудолф Хес. Хитлер дори си позволява нагло да заяви пред журналистите, че държавата му е направила най-големия подарък, като му е предоставила възможността безплатно да се самообразова.

Авторът избира престоя в затвора (1923-1924), за да обрисува много автентично оформянето на личността, оставила кървав отпечатък върху двайсети век. В романа-дневник той изгражда плътен и добре обоснован образ на Хитлер, който в затвора се опитва отново да се изправи на крака, за да изпълни своята „мисия“. Влавианос е сполучил по интригуващ начин и с нестандартна повествователна форма да проследи развитието на идеите, намеренията и вродените наклонности у още младия Хитлер. Запитан как би назовал този смесен жанр, авторът го нарича „фикционален документ”. Написан е от първо лице, а това придава по-голяма правдоподобност на реконструираната личност на младия Хитлер.

„Дневникът на Хитлер” започва от ноември 1923 г. и завършва през декември 1924 г., когато е вече на свобода след обявената амнистия. Продукт на изчерпателно изследване и дългогодишно проучване, книгата представлява изключително интересно четиво – психограма на диктатора между литературата и историята, правеща разрез в дълбочина на неговия характер и амбиции. Страсти, страхове, омраза, комплекси, маниакални натрапчиви идеи и предубеждения изтъкават плетеницата от болни фантазии на Хитлер, които само няколко години по-късно ще бъдат осъществени в кланицата по военните фронтове и крематориумите. А Холокостът ще стане неговото най-зловещо престъпление. С проницателността на писател и с прецизността на историк Влавианос поднася приковаваща вниманието книга, която ни води по пътя на един демагог, изстрелващ реторика на омразата, успял да овладее властта, да омагьоса милиони германци и да ги отведе към тяхната гибел. Творбата на Влавианос е увличаща, майсторски построена и много поучителна в съвременния контекст, определено би заинтригувала широк кръг читатели у нас, така, както постигна небивал успех в Гърция.

Здравка Михайлова

Повече подробности прочетете тук:  https://www.marginalia.bg/aktsent/na-solunskiya-knizhen-pazar-sporyat-za-tajniya-dnevnik-na-hitler/

„ТАЙНИЯТ ДНЕВНИК НА ХИТЛЕР”

Откъси

На вечеря заговорихме за християнството и връзката му с комунизма. Вилхелм пръв отпочна този разговор, като се присмиваше на един от пазачите в затвора, който носи кръст на врата. Както казах на събралите се, според мен Христос не е бил евреин. Ако е бил, евреите нямаше да го предадат на римляните. Самите те щяха да го съдят и осъдят. Мнозина потомци на римски легионери, повечето от които гали, се установяват в Галилея, и смятам, че Христос е бил един от тях. Майка му може да е била еврейка, но самият той не. Христос принадлежи към нашата раса. Бил е ариец. Воювал е срещу материализма на неговата епоха, както ние днес, и се е опълчил срещу евреите, които са били най-сребролюбивите, най-покварените от всички – затова и те са го убили. Поискали са да бъде оневинен един убиец – Варава, а да бъде умъртвен един невинен – Христос. Защото са народ от престъпници и лихвари и не са могли да понесат някой, който ги е разобличавал толкова предизвикателно. Струва ми се, че епизодът, в който разгневеният Христос изгонва търговците от храма, понеже са го превърнали в „разбойнически вертеп”, е един от най-характерните в Новия Завет. И естествено, каква е причината да го предаде евреинът Юда? Заради пари! Павел, който отначало е заклет враг на християните, разбрал, че християнството е идея, която ще му донесе по-големи облаги от юдаизма и така се обърнал срещу евреите, против култа към „златния телец”, създавайки една нова религия за роби – „роби от всички страни, съединявайте се” бил неговият девиз; както днес болшевиките призовават пролетариите от цял свят да се обединят. Следователно, онова, което е било християнството за времето, когато го е създал този шарлатанин, това е комунизмът днес! Не можем да допуснем болшевиките да унищожат Германия, както Павел е разрушил Рим!

Един от най-трагичните моменти в нашата история е превеждането на Библията от латински на немски. Всички тези старозаветни безсмислици, които преди това били зазубряни наизуст от някакви смехотворни теолози, Лутер ги прави достъпни на германците, отравяйки по такъв начин умовете им. Едно от първите задължения на нашата Партия е да прочисти умовете на нацията от тази излишна и опасна шлака. Лъжата на християнството трябва да бъде изличена. Уж в името на любовта, то е разбило петнайсет века древна цивилизация. В действителност то е най-непримиримата религия в света. То не толерира никоя друга.  Обявява се против самия живот. То мрази всичко, което ни извисява, което ни кара да са открояваме: знанието, красотата, страстта, живеца, инстинктите – и най-вече инстинкта за агресия, за воюване. Както и комунизма, то има една-единствена цел: да зароби хората, използвайки като примамка идеята за равенство. Нима има по-голяма заблуда от тази? Не парите разделят хората на висши и низши, а кръвта. Германците не са равни помежду си, но като народ, в чиито вени тече една и съща кръв, те са по-висш от другите. Това има значение, а не измисленият рай на поповете. Не се нуждаем от моралните канони на епигоните на Саул. Ако толкова искаме, имаме онези, оставени ни в наследство от нашия Кант! Него трябва да четат германците, а не гнусотиите на Тома Аквински, на онзи дебелокож псевдофилософ, който преди да изтърси някоя доктрина, трябвало най-напред да се наплюска до припадък. И монасите били принудени да издълбаят масата, на която се хранел, за да се вмества свещеният му търбух. Ето какво означава на дело християнското въздържание!

***

Все пак, трябва да подходя много внимателно към въпроса за религията, а не както казва Розенберг. В Бавария по-голямата част от населението са фанатични католици. Грешка би било в момента да накърня религиозните им убеждения. По-късно, когато вземем властта, ще видя какво ще правя с тях.

29 януари 1924

Колкото повече чета за Кемал Ататюрк, толкова повече се възхищавам от него. Истински герой. Уникален водач. Въпреки че Турция е била победена във войната, както и ние, той е успял да преобърне съдбините на своята страна, като не само е изхвърлил от територията й пиявиците, които смучели кръвта й – гърци и арменци, но е свалил и предателското правителство на султана, разположило се в Цариград с благословията на Антантата. Уловил здраво юздите на една разпаднала се империя и създал мощна съвременна държава. Нима не е съвпадение и това, че той, както и аз, е решил да завземе властта чрез преврат и да реорганизира силите си дълбоко в Анадола, в един град далеч от столицата? Разликата е в това, че той е разполагал с армия, а аз не, и така е съумял да се наложи и да спечели решаващата битка. Ако аз бях успял да взема надмощие в Мюнхен и след това в Бавария, ако онези змии, които ми бяха обещали подкрепата си, не се бяха отметнали от думата си, щях да съм свалил правителството в Берлин и сега не аз щях да съм в затвора, а онези паразити, които ден след ден разрушават страната ни. Във всеки случай, както правилно писа Требст в нашия вестник миналия октомври, три са поуките от това, че Ататюрк е взел надмощие в Турция: 1. Потребността от създаване на единен вътрешен фронт и следователно неутрализирането на всички противници – включително на Църквата. 2. Расовото прочистване – следователно, изтреблението на малцинствата. 3. Повсеместното мобилизиране на нацията и създаването на мощна Армия. Както Кемал денонсира Севърския договор, така и ние трябва на всяка цена да отхвърлим позорния Версайски договор и да създадем една народна, расово хомогенна Държава. Арменците са били евреите на Ориента и правилно е сторил Кемал, като е отървал Турция от тази низша раса.

Често пъти, като гледам снимки на Ататюрк, съм убеден, че трябва да е ариец. Тези красиви сини очи – ето още нещо, по което си  приличаме – го доказват отвъд всякакво съмнение.

31 януари 1924

Събудих се все в същото настроение. Не. В по-лошо, много по-лошо. През цялата нощ ми се присънваха ужасни сънища. Как майка ми бере душа на един малък тесен креват и отчаяно ме моли да я спася; а аз, със сълзи на очи, целувам ръцете й и й казвам, че всеки момент ще дойде лекарят и че всичко ще се оправи. Но лекарят не идва, времето си тече, а тя все повече гасне; а до нея баща ми – удобно разположил се в един фотьойл – ни гледа безучастно, пушейки лулата си. Този негодяй, който приживе я караше да страда, и другият негодник – еврейският доктор! Оттогава мразя тяхното племе. Ако друг се беше заел с лечението на майка ми, може би днес тя щеше да е жива. Мразя ги евреите, отдън-душа ги мразя! Но ще удари и техният час.

9 февруари 1924

Не е тайна, че безкрайно се възхищавам от Мусолини. Заявявал съм го недвусмислено всеки път, когато ми се е предоставял удобен случай да говоря за голямата победа на фашизма в Италия. Очевидно е, че нашият пуч нямаше да се случи, ако не бе предшестван от неговия триумфален поход към Рим. Има обаче нещо, което ме дразни в неговата политика и не мога да му го простя. И това ще създаде проблеми за отношенията ни в бъдеще. Вчера научих, че един от министрите в правителството му е евреин, че председателят на Еврейската общност в Торино е член на неговата партия, както и че любовницата му, някоя си Маргерита Сарфати, е еврейка!  Как е възможно Дучето да се събира с тези червеи, и то да има любовна връзка с някаква еврейска развратница? Самата мисъл за това ми е отблъскваща!

„Преоценка на ценностите”. Колко прекрасна е тази фраза на Ницше! Сякаш е била написана за нас, точно за онова, което се опитва да направи нашата Партия. Да се отърси от всички покварени ценности, върху които в продължение на толкова години се е облягала германската нация. Кой ще запълни духовния вакуум, който преживява днес германецът, ако не един водач, който може да го отведе – чрез омразата към всичко, към което е враждебно настроен и което подрива чистотата на нашата раса – към преосмисляне на истината. Защото човекът, обикновеният човек, сам по себе си не е в състояние да реши какво  му е необходимо в живота. Той живее направляван от инстинктите си, и то най-низките. Няма силата да помисли и да реши кой е най-правилният и облагодетелстващ самия него и страната му избор. Той има нужда – както едно дете – от баща, който непрекъснато да му казва какво да направи, често пъти дори със строг, безпрекословен тон. Дали тъкмо затова американците не наричат просветените мъже, положили основите на Демокрацията, „Отци основатели”?

Независимо че по-късно с действията си те са изродили тази демокрация и сега нацията им е заплашена да бъде заличена от вътрешните врагове – евреите, черните, имигрантите и пр.

Превод от гръцки: Здравка Михайлова

Avatar

Здравка Михайлова

Здравка Михайлова е завършила „Журналистика и масови комуникации” в СУ „Кл. Охридски” и „Международна организация и дипломация” в Атинския университет „Й. Каподистриас”. Работила е като репортер и редактор в Радио София. От 1994 г. работи в Министерство на външните работи, секция „Гърция и Кипър”. Превела е на български 35 книги от гръцки и кипърски автори, автор е на публикации предимно на културна тематика, пътеписи, есета и др. Води рубрика „Из библиотеката на съседа” за съвременна гръцка литература и автори от други националности, които тематизират Гърция, която може да бъде следена на адрес: http://www.grreporter.info/taxonomy/term/78. Отличена с Държавна награда на Гърция (2010) за най-добър превод за поетичната антология със стихове на Янис Рицос със заглавие „Писмената на зрящия” (изд. „Стигмати”, 2009)