Хауърд Зер: Възстановителното правосъдие е насочено към нуждите на жертвите

от -
197

Бурната 2013 година в България донесе различни неща на различни хора. Едно от тях е интересът към реформата на правосъдието у нас. Заедно с нея в България се заговори по-силно и за един подход към конфликтите и произтичащото от тях насилие познат, под повеждащото с простотата си име, „възстановително правосъдие“ (restorative justice). Когато имам време го превеждам така: основани, на възстановяване на социалната връзка, подходи за преодоляване на последиците от насилието между хората.

Преди, или, по-скоро – успоредно на ВП, има критическа криминология.

Класическата криминология се занимава с това защо хората извършваме престъпения. Критическата криминология се занимава с това кои обществени отношения и несправедливости допринасят за престъпността – за това да правим лоши неща на другите хора. Тя е по-малко популярна защото обръща внимание на несправедливостите, които са организирани като справедливости. От онези, които имат властта да правят това. Наричат ги структурни или системни, тези несправедливости, но това няма значение точно сега. Важно е да знаем, че критическата криминология се занимава със социалната власт и опасността от това социалната власт да води до несправедливост, включително и до престъпност. В България критическата криминология е представена от един самотен, но за сметка на това – невероятен глас – този, на покойния вече,  професор Нилс Кристи. Познат е на малцина от доста време, а през 2014 дойде в България. Тогава, в слова в Софийския университет[1] и на форума Горичка[2], в Съдебната палата[3] в София, в интервюта за Култура[4], Дневник и Капитал[5] в статии, отпечатани от Култура[6] защити основните принципи на възстановителното правосъдие (вижте и дългото определение по-горе!). На български език са издадени няколко важни (при него всичко е важно) малки книги[7]. Надявам се, че Сиби ще продължат и с останалите, от, вълнуващото всякакви духове, творчество на забележителния норвежец, заглавия. За него се произнесоха авторитетни юристи като адвокат Даниела Доковска[8], Съдия Мирослава Тодорова[9], адвокат Светла Маргаритова[10]. След като той гостува у нас, консултанти[11] от службата за помирение на Норвегия[12] проведоха обучение за ентусиасти (съдии, полицаи, академици, педагози и социални работници). Всъщност, сигурно няма ръководител на затвор или пробационна служба у нас, министър или заместник-министър на правосъдието, който или да не е обучен от норвежци, или не е посетил норвежки (хуманен) затвор или нещо друго норвежко, и макар, че още не ни личи, поне за историята, е важно да се знае.

 

Възстановителното правосъдие у нас има и други форми на живот[13], част от които могат да се проследят на страницата, поддържана от социалния педагог Елена Евстатиева, магистър по възстановителни практики. В рамките на българския[14] клон на Prison Fellowship International заедно с колеги медиатори и доброволци, тя работи от години със затворници от затвора в град Враца и не само.

На възстановителния терен в България има и други актьори. Повечето от тях[15] се срещнахме в София на 21 април[16] и решихме, че е много добре, много в духа на ВП (вижте и дългото определение по-горе!), да се срещаме и да поддържаме диалога и добронамереността на всеки към всеки в този виртуален кръг. Правим го за втори път. Предишният беше преди 2 години. Сега, според мен, беше по-добре. Така трябва и да бъде.

На срещата онези от нас, които нямаха, си купуваха книгите на Нилс Кристи и на Добринка Чанкова[17]. Едно от събитията на тази нова среща е новината за книгата на Хауърд Зер.

Както пише и самия той книгата е за „онези, които са чули термина и искат да разберат какво означава. Също така е опит да се внесе яснота за онези от нас, които работим в тази област и много лесно може да загубим посока относно това къде отиваме и какво сме си поставили като цел в началото.“ (стр. 16). Затова още на следващата страница Зер уточнява, че „ВП твърди, че е ориентирано към нуждите на жертвите.“ (стр.17).

Колко жертви откриваме в едно престъпление е въпрос и на право, но и на етика и това прави ВП особено вълнуващ, но и оспорван и нестабилен терен. Стабилността се постига чрез постоянен дебат. В кръг – където гласът на всеки може да се чуе равнопоставено.

Та в дестилата на дългия си живот с ВП Зер обобщава че,

  • ВП не е насочено основно към прошка и помирение.
  • ВП не означава непременно връщане към минали обстоятелства.
  • ВП не е медиация, дори само защото участниците в медиацията са равнопоставени, като страни в конфликт. Вместо медиация е по-удачно де се говори за „диалог“ или „конференция“.
  • ВП, дори, не е създадено за да намалява рецидивизма, въпреки, че има такъв ефект.
  • ВП не е програма или проект. Той е контекстуално действие и много повече принцип отколкото протокол от стъпки.
  • Не се ограничава до т.нар. „дребни“ престъпления.
  • Не е ново. Връстник на обезпечителното (ретрибутивното) правосъдие.
  • Не се стреми да замести наказанието и ретрибутивното правосъдие, нито затвора, когато той е присъден.

То е „компас, не карта“(стр. 27), „начин на живот“ (стр.100). Компас, който ориентира към жертвите, които са наранени и така поставя въпроса как се достига до формулирането на техните нужди от информация, от разказ, овластяване, компенсация. Към даване на възможност за поемане на отговорност от страна на извършителя. Това поемане на отговорност, на практика не се случва задължително, когато по-силният в лицето на държавните институции, наложи волята си във вид на наказание върху извършителя в резултат на справедлив и честен процес.

Погледнато по-този начин ВП (вижте дългото определение в началото!) свързва. Свързва и жертвата и извършителя със средата на естествената и жизненоважна принадлежност – общността на споделени очаквания за приемане, подкрепа, сигурност. Тя съществува за всеки, независимо колко е силна, видима, надеждна или пък дали играем или не хоро пред Народния театър. Тя не е в хорото, а в хората. Няма как. Човекът е социално същество. Припомнил го е Аристотел, макар, че Зер не го цитира. В този случай няма и нужда. Зер е напълно съгласен с него.

От тези основни допускания или ориентации Зер извежда възстановителните принципи, в които, за щастие на една моя уважавана колега-съдия, която, между другото е смел и отговорен експериментатор с принципите на ВП в България[18] откриваме графичния модел на „трите стълба на ВП“:

  1. Внимание върху причинените вреди.

За целта ВП отделя специално внимание върху създаването на пространство за изслушване на всеки засегнат.

  1. Внимание върху задълженията.

Обикновено правосъдието се стреми да накаже[19], не на последно място, защото за това не необходима до ангажира извършителя в нищо. Той е, на практика, вече по-слабият … потърпевш, реципиент (тъпо), обект (хладно) …по-слабата страна в едно отношение на надмощие, в което колкото по-малко се съпротивлява толкова по-малко ще боли („цялата строгост на закона“ се стоварва върху му), въпреки, че именно болката е целта. Тогава тук трябва да се намеси критическата (етическа) криминология. Зер я познава добре, но не се позовава изрично на нея защото преследва друга цел. Да очертае полето. Преследва я добре. Постига я.

  1. Внимание върху ангажираността и участието на засегнатите от престъплението. Колкото повече от тях открием и ангажираме с преодоляване на щетите и посрещане на проблемите на жертвите (колко се те?), толкова по-добре за всички.

 

Тази рамка дава възможност в едно да се фокусираме и върху грижата за преките потърпевши, върху предотвратяването на нови подобни провали в социалността ни[20] както и във  възстановяването на разлома, породен от това (лекуването на травмата). В крайна сметка, водено от тези принципи, ВП обръща внимание ина-жертвата-ина-извършителя, без да си затваря очите за различията помежду им. Свързва ги в кръг на човечност.

 

Като гледам с каква скорост се движи проектът на Елена Евстатиева и La Conference, смятам, че докато прочетете първата малка книга[21] ще сe появят и обещаните:

  • Малка книга за модела на кръга, от Кей Пранис,
  • Малка книга за фамилните и групови конференции. Опитът на Нова Зеландия, на Алън Мак Рае и Хауърд Зер,
  • Малка книга за трансформация на конфликтите, от Джон Пол Ледерих,
  • Малка книга за възстановителното правосъдие в образованието, от Катерин Евънс и Дороти Вандеринг,
  • Малка книга за възстановителната дисциплина в училищата, на Лорейн Шуцман Амшус и Джуди Х. Мюлет,
  • Малка книга за стратегиите в изграждането на мирни отношения, от Лиза Шърк,
  • Малка книга за възстановителното правосъдие за хората в затвора, от Барб Тоес…

 

Спирам дотук, защото целта ми не е да преразкажа книгата, а да спечеля публиката за нейни читатели.

Платформата за възстановително правосъдие[22] (вижте пак, настоявам, по-дългото определение горе!) е отворена за всеки, който има опит, идеи и знания по въпроса. Малко тържествено, не съвсем в духа на Кристи и Зер целите на нещата, сме назовали така:

„Създаване на Национална платформа за възстановително правосъдие с цел промотиране и развитие на философията на Възстановителното правосъдие в България и прилагане на неговите практики в различни контексти и полета: образование, социални услуги, пенитенциарни и други институции, общности с широк обхват на целевите групи. Към момента платформата представлява  неформална общност от специалисти и граждани заинтересовани от създаването на едно модерно възстановително национално законодателство[23].“ 

Амбициозно, но в началото без амбиции не може. Най-трудно ще бъде да направим Кръга – кръга от заинтересовани, които да са спокойни в принадлежността си към общността и в правото на всеки да допринася. Да е важен. Да има достойнство.

 

Хаурд Зер, Малка книга за възстановителното правосъдие. (Преработена и допълнена).

Ла Конферанс ООД. София. 2018.

 

 

 

 

 

 

 

[1] https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/layout/set/print/content/view/full/124958 ; Същност на наказанието. Капитал. 2015.

[2] https://gorichka.bg/forum-zaedno-nils-kristi-za-sporeshhoto-obshhestvo-i-proshkata/

[3] http://www.sadebnopravo.bg/biblioteka/2015/5/31/-29-2014-

[4] Някои аргументи на възстановителното правосъдие. Култура. 2014.

[5] Искате ли държава от затворници, озлобени и маргинализирани хора? Капитал. 2010.

[6] „Думи за думите“, „Доверието като капитал“, „Може би бъдещето е някъде зад нас?“, „Помирение или наказание?“, „Възстановяване след зверствата“, „Конфликтите като собственост“.

[7] Кристи, Н. Предели на страданието. Сиби. София. 2015; Кристи, Н. Мяра на престъпленията. Сиби. София. 2016; Кристи, Н. Контролът върху престъпленията като индустрия. ГУЛАГ но на Запад. Сиби. София.2018.

[8] Доковска, Д. За Нилс Кристи и пределите на страданието. Дневник. 2015.

[9] Тодорова, М. Какъв по-голям успех от доверието, Дневник. 2015.

[10] http://www.pravanachoveka.com/%D0%BD%D0%B8%D0%BB%D1%81-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE/3161/

[11] Филева, Л. Опит от Норвегия: Основната идея на помирението е, че всеки има втори шанс. Дневник. 2016.

[12] Владимирова, П. Пер Андерсон: Алтернативните средства за борба с престъпността са по-резултатни от вкарването в затвора. Дневник. 2014.

[13] https://restorativejusticebg.com/author/restorativejusticebg/

[14] http://pfbulgaria.org/

[15] Проф. Д-р Добринка Чанкова, ЮЗУ „Неофит Рилски“, Инициативна група на Конференцията, д-р Румен Петров, НБУ, Инициативна група на Конференцията, Елена Евстатиева, Председател на УС на БДПГТ, Инициативна група на Конференцията, Вергиния Мичева – Русева, СГС, Андрей Момчилов, ИГА, Малина Славова, д-р на ик.н, Сдружение „Шанс за всеки“, Проф. д-р Нели Петрова-Димитрова, ИСДП, Карло Луканов, Георги Станков, докторант СУ „Св. Климент Охридски“, Диана Русева – Национална мрежа на децата, Симона Такова – Център за спогодби и медиация към СРС и СГС, Лилия Симеонова Георгиева, Нели Керемидчиева – Общност за демократично образование, Михайлина Жупунова – Сдружение „Дете и пространство“, Лилия Кирилова Борисова – Център за обучение и разрешаване на спорове чрез медиация, Людмила Милошева – Център за обучение и разрешаване на спорове чрез медиация, Петя Николова, Ирен Бекриева – Център за спогодби и медиация към СРС/СГС, Звездиця Пенева-Ковачева – ИСДП, Борислава Гицова – ИСДП, Зорница Петрова – ИСДП, Вероника Митрева – Център за спогодби и медиация към СРС/СГС, Симона Василева – Център за спогодби и медиация към СРС/СГС, Петя Неделева, гл.ас.д-р НБУ, Елена Яньова – Център за спогодби и медиация към СРС/СГС, Кристина Богия, докторант ЮЗУ „Неофит Рилски“, Евгения Маламова – Димова, Център за спогодби и медиация към СРС и СГС и член на УС на PFBulgaira, Магдалена Шишенкова – Ла Конферанс ООД.

[16]https://restorativejusticebg.com/2018/05/04/%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%83%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0/

[17] Чанкова, Д. Възстановителното правосъдие. Сравнителноправен анализ. Авангард Прима. София. 2011.

[18] Владислава Цариградска, съдия в районен съд на гр. Луковит.

[19] По този, и не само, въпроси препоръчвам и текстовете на Нилс Кристи.

[20] Петров, Р. Объркани в болката. Социална травма и социална отговорност. Парадокс. София, 2018.

[21] Поредицата „Малки книги за възстановителното правосъдие“ е съвместна инициатива на Центъра за справедливи и мирни отношения на Източния Менонитски Университет и издателство Гуд букс (Good Books). Редактор на цялата поредица е самият Хауърд Зер.

 

[22]

[23] https://restorativejusticebg.com/2018/06/12/%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%BA/