Хибридната капитулация на Русия

Четвъртата световна война не е мой мем[1], изразът е на кремълските пропагандисти. Той беше особено популярен сред тях по време на поразителната „Фашистка руска пролет“ на 2014 г. Но в последно време звучи все по-рядко, а в наши дни съвсем престанаха да го употребяват. Аз често употребявах този мем, той ми се нравеше със своята всеобемаща изразителност, отразяваща локалните, геополитическите и историософските фантазми на кремълските мечтатели. В избрания начин за номериране на войната (четвърта) явно се чете мечтата за реванш за поражението на СССР в Третата (студената) световна война, точно както Втората световна война беше за Германия опит за реванш за загубата на Първата.

Външнополитическата идеология на Хитлер (разделен народ, събиране на изконните земи, право и даже свещен дълг да се „защитават“ етническите руснаци по цял свят) най-пълно и безсрамно беше urbi et orbi[2] в знаменитата кримска реч на „вожда на Руския свят“ във Федералното събрание на 18 март 2014 г. Следващият идеологически документ на Четвъртата световна война станаха откровенията на Путин на среща с възлюбения му народ през април 2014 г.: план на конкретна военна операция „Новорусия“ за анексията на 10-12 области на Украйна. Този триптих за 2014 г. беше завършен с есенната президентска реч на Валдайския форум раболепни западни „експерти“. За нея неизвестен съставител на речи грижливо беше подбрал извадки от двете последни, останали без отговор, писма на Хитлер до Чембърлейн от 23 и 25 август 1939 г.

Беше разработена цялостна идеология на Четвъртата световна война („Руски свят“), беше предложена обосновка на агресивните акции (защита на етническите руснаци и на рускоговорещите по цял свят). Беше създаден и получи бойното си кръщение нов вид войска за хибридната война – Сили за специални операции, т.е. „вежливите зелени човечета“, които извършват терористична дейност зад граница официално обявяване на война. В съзнанието на масовия човек настойчиво внедряваха идеята именно за глобална война на „Руския свят“ срещу безбожните англосаксонци, против Запада начело със САЩ. Обезумели говорители в телевизионни обсъждания всеки ни ден внушаваха, че воюваме не с някаква си Украйна, а със САЩ, но на територията на Украйна.

Даже най-скромната практическа реализация на амбициозната идея за „събиране на руските земи“ изисква изменение на държавните граници най-малко на две държави, членки на НАТО – Латвия и Естония. И какви инструменти, освен знаменитата „духовност“ и „зелените човечета“ биха могли да бъдат пуснати в действие за успешна конфронтация с блока НАТО от страна на държава, няколко пъти по-слаба от страните от Алианса по икономическото си развитие, по научно-техническото си ниво и по потенциала на конвенционалните си въоръжени сили? Единствено заплахата за употреба на ядрено оръжие.

Инструментите на хибридната война са разнообразни: те включват както заявления на руското Министерство на външните работи за преследванията на етническите руснаци вън от Русия, така и редовните нахлувания на руски военни самолети във въздушното пространство на съседни държави. А освен това към тях спадат и „шегата“ на Путин за това за колко дни той, т.е. танковете му, могат да стигнат до Рига, Талин, Вилнюс, Букурещ и много други неща. Но решаваща роля в хибридния арсенал (и не само по отношение на балтийските страни играеше дрънкането на ядрено оръжие, заплашването с ядрено оръжие, прекия шантаж за употребата му. „Вие готови ли сте да умрете за Нарва“ – този класически въпрос на Хитлер от 30-те години на миналия век, отнасящ се до Полския коридор и Данциг, всъщност задаваше Путин. Неговите пропагандисти и „експерти“ открито заплашваха, че ако „зелените човечета“ се появят в Прибалтика, а НАТО се осмели да се притече на помощ на балтийските държави, то Русия ще употреби ядрено оръжие.

Такъв беше замисълът на Четвъртата световна война. Тя продължава вече две и половина години. Денят, в който тя почна, както е известно, е гравиран на медалите, които Кремъл раздаваше по случай превземането на Крим – 20 февруари 2014 г. вече можем да направим някои изводи. Те не са утешителни за Кремъл. Той претърпя три фундаментални поражения в започнатата от него конфронтация с окръжаващия го свят.

Първото е най-болезнено. Това е поражението в Украйна. То е по-лошо от военна загуба. То е метафизическо. Идеологията на „Руския свят“ беше отхвърлена от руското население на Украйна, което в голямото си мнозинство остана вярно на украинската държава и нейния европейски избор. И руснаците също като етническите украинци се сражават и ще се бият още с агресорите в редовете на украинската армия. Войната, натрапена от Кремъл на Украйна съвсем не е заради териториалния спор за Крим или Донецк и не е етнически конфликт. Това е решаващ мирогледен сблъсък между наследниците на Киевската Рус и на Златната орда. В него произхождащите от Ордата се оказаха обречени.

Второто е провалът на ядрения шантаж на Кремъл към Прибалтика. Юлската среща на високо ниво на НАТО във Варшава отговори с дела (разполагане на военни контингенти), а не само с думи на въпроса на „добрия Хитлер“. Алиансът ще защитава Прибалтика така, както и територията на всяка друга държава, членка на НАТО. Въпросът на Путин се върна като рикошет: „А вие готов ли сте, г-н Путин, да умрете за Нарва?“. Но г-н Путин командва принудените да го слушат наследници на Златната Орда съвсем не за да умира за Нарва. От Москва веднага се чуха други гласове: „Ние сме твърде умни, не сме дураци, които ще употребят ядрено оръжие и ще започнат Трета световна война, да, ние сме скити, ние сме милиони, азиатци сме, но вие сте твърде много, вие сте цели 600 милиона в страните на НАТО. На Кисельов[3] му беше направена строга забележка с указание, че не е допустимо в ефир да се правят провокационни изявления.

И накрая, третото поражение е мнимата победа на Путин в Сирия, където той полага неимоверни усилия да пречи на американската намеса в тази страна и под предлог за борба с тероризма последователно унищожаваше и продължава да унищожава всяка опозиция на Асад. Но тази така наречена победа се превърна в клеймо за военен престъпник за руския президент.

Три големи външнополитически поражения. Четвъртата световна война е стратегически загубена. Няма дори най-малки изгледи за успех на нито един от ключовите й фронтове.Това е понятно за всички в Кремъл, с изключение на Патрушев[4]. Когато този „познавач на руската душа“ казваше, че „за нас, руснаците, и смъртта е красива, когато умираме пред всички“, той имаше пред вид всякакви руснаци, само не и себе си лично. Значи, необходимо е да се скача и да се търси това, за което отдавна пишат близките до Кремъл аналитици, а именно – „ново мирно съвместно съществуване“ с вечно прокълнатия и вечно привлекателен Запад.

Началник-щаба на руската армия генерал Валерий Герасимов обогати световната военна наука с новаторската концепция за „хибридната война“. За съжаление в тази концепция отсъства раздел за „хибридната капитулация“. Нека се опитаме частично да запълним тази празнина. Изкуството на хибридната капитулация се заключава в това за нея да знае хибридният противник, но в никакъв случай да не се догажда хибридната отечествена патриотична общественост. Обитателите на Кремъл вече осъзнаха, че всеки опит за ескалация на балтийското или на украинското направление ще предизвика твърд отпор на хибридния противник. Затова те нямат друг начин да утолят похотта на телевизионния зрител, похот, която сами са предизвикали, освен чрез Сирия и то по много проста схема: като обявят всички противници на Асад (а това е мнозинството от населението на Сирия, за терористи, а децата – за бъдещи терористи. И едните и другите трябва да бъдат поголовно унищожавани. Въобще цялата сирийска кампания беше преди всичко разгърната с цел да се отвлече вниманието на хибридния народ от вече очевидния провал на първоначалния план на Четвъртата световна война.

Сравнете вече споменатата валдайска реч през 2014 с изявлението миналата седмица на същия оратор на Валдайския икономически форум. През 2014 г. почти цялата реч беше посветена на Украйна, а през 2016 г. за нея и дума нямаше. За сметка на това имаше много слова за Сирия и малко за Ирак. Генералния щаб на Руската федерация по най-верноподанически начин се обърна към Върховния Главнокомандуващ с молба да се възобновят бомбардировките над Алепо с хуманитарната цел да бъдат спасени мирните жители на този град. На този фон много по-човечен и във всеки случай по-честен от руските генерали изглежда известния интернет деец Антон Носик, последователно призоваващ за унищожение на сирийците.

А какво прави нашият хибриден противник, вече приел хибридната капиталуцаия на „Руския свят“ в Европа? Защо той така равнодушно наблюдава тази верига от безсмислени военни престъпления? Може би това въобще не е глупост от страна на американците, а проява на техния особен циничен ум. Колкото по-безнаказано се пъчи Путин в небето над Сирия, толкова по-дълбоко и безнадеждно пред очите на целия свят се въвлича като страна в една хилядолетна религиозна война. И след това хврля в нея цяла Русия.

Статията, чийто превод прочетохте, е публикувана на 1 ноември на сайта на Радио Свобода.

[1] Според Уикипедия „мем“ е идея, поведение или стил, който се разпространява от човек на човек в дадена култура“, бел. прев.

[2] Urbi et orbi – към града и света. По този начин се означават посланията, които римският папа отправя към католиците по случай големи християнски празници, бел.прев.

[3] Дмитрий Кисельов е известен руски телевизионен журналист, заместник генерален директор на Държавната телевизия в Русия. Гръмък отзвук придоби изказването му през март 2015 г., че „Русия е единствената страна в света, която може наистина да превърне САЩ в радиоактивна пепел“, бел. прев..

[4] Николай Патрушев е Секретар на Съвета по сигурността на Русия и бивш шеф на руската Федерална служба за сигурност, бел. прев.

Превод: Емил Коен

Avatar

Андрей Пионтковски

Андрей Пионтковски, роден през 1940 година , е много известен руски политически аналитик и коментатор, а освен това е и учен математик. Той е един от най-видните дейци на демократичната опозиция срещу Путин и от февруари тази година се намира вън от Русия, защото се опасява от репресиите, които се готвят срещу него.