Христо Иванов:Венецианската комисия сочи прокуратурата като източник на корупция

Господин Иванов, Венецианската комисия препоръча да се увеличи отчетността на главния прокурор, а ВСС да разработи процедура, която да позволява ефективно и независимо разследване срещу него, ако има данни за извършено нарушение. Освен това, според комисията, трябва сериозно да се ограничат правомощията и функциите на държавното обвинение извън областта на наказателното право. Означава ли, че Сотир Цацаров, сега действащият главен прокурор може да бъде разследван?

 Не и точно затова се стига то тези толкова унизителни за страната ни препоръки. По настоящем е невъзможно да бъде проведено разследване срещу главния прокурор, което да бъде независимо от него. Всички прокурори в България са зависими от главния прокурор по линия на неговите инструкции, така и кариерно. Когато настояваме в прокурорската квота на ВСС да има поне с един повече представители на парламента, това имаше за цел точно да създаде минимална предпоставка за някаква независимост на кариерния процес. В момента прокурорската квота в Съвета е доминирана от хора, които са подчинени на главния прокурор и дори не можем да почнем да си представяме, че биха вземали някакви независими решения. Не случайно там цари пълен консенсус по 99% от решенията.

На няколко пъти вече г-н Цацаров се възползва от това свое положение на недосегаемост – и по Янева-гейт и по ЦУМ-гейт, той директно и доста безочливо отказа да предприеме каквито и да било стъпки, които да позволят някаква проверка на твърденията за сериозна злоупотреба с власт от негова страна. Разбира се, въпросите към неговите действия и бездействия съвсем не се изчерпват с тези казуси. Т.е. имаме една дългогодишна структурно-предопределена безнаказаност и безотговорност на главния прокурор, която с годините позволи редица тежки злоупотреби и доведе до тежко разложение и криминализация в прокуратурата. Всичко това е тежка отрова за демокрацията в България: всеки главен прокурор използва това положение, за да търгува с влияние с политическите и икономическите лобита. Да припомним думите на председателя на Венецианската комисия, който в София каза, че Българската прокуратура не само не се бори с корупцията, но е и източник на корупция.

 В становището се казва още, че е необходимо  да се разширят правомощията на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, като ѝ се даде възможност тя да избира председателите на ВКС и ВАС. Алтернативата на това е те да се избират с т.нар. “двойно мнозинство” –  какъв е вашият коментар?

При последните конституционни промени, изборът на председателите на двете върховни съдилища беше запазен за Пленума на ВСС. В резултат сега ще видим как новият председател на върховния административен съд ще бъде определен от гласовете на прокурори и следователи. ВАС, който е известен като „съдът на властта“ се намира от години под тежкото влияние на това, което можем да наречем дълбока държава у нас, както и прокуратурата. Изборът на нов председател беше възможност за пристъпване на постепенно очистване на тази институция. За съжаление, президентът Радев явно не можа да осъзнае цялата сериозност на положението и своята отговорност. Той сведе принципно позитивната си стъпка да откаже назначението на Чолаков до дребна PR маневра като не приведе необходимите мотиви, с които да принуди новия състав на ВСС да коригира всички пропуски на процедурата. По същество, подобен избор изключва наличието на върховенство на правото. И в този случай, както и в случая с недосегаемостта на главния прокурор, виждаме добре как заложените в институционалната структура противоречия на принципите на върховенството на правото се превръщат в съвсем реални източници на тежка властова корупция и криминализация на обществото.

Очевидно е,че системата има недостатъци и те трябва да бъдат отстранени с по-нататъшни конституционни и законодателни изменения. Какво имат предвид от Венецианската комисия? Нови ли са тези констатации?

Тези констатации и препоръки възпроизвеждат базови принципи на разделението на властите и гарантирането на независимостта на съда, които са отразени и в редица съвсем конкретни стандарти на Съвета на Европа. В професионалния дебат у нас за тези неща се говори буквално от първите месеци след като настоящата извратена структура на съдебната власт беше приета бързешком и без реална дискусия от ВНС. Когато с екипа ми се борехме за адекватен обхват на последния пакет изменения в конституцията, ние многократно цитирахме тези стандарти и принципи. Но надделяха интереса за запазване на онези структурни дефицити, които всъщност служат за жизнена среда на корупционния модел на управление и на дълбоката държава у нас.

Наскоро Цацаров има безочието да каже, че времето било доказало неговата правота. Тези поредни международни оценки отново потвърждават правотата на нашите първоначални предложения за изменения в конституцията. Това не е повод за радост, а напротив. България е в особено унизителното положение да бъде под двойно наблюдение по отношение на продължаващата си неспособност да гарантира върховенство на закона на гражданите. Наред с наблюдението от страна на ЕК, ние сме и обект на мониторинг от страна на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа. Държавата у нас се управлява със скотска безхаберност от анонимници и еднодневки, които не само не могат да осъзнаят цялата позорност на това положение на нещата, но и не забелязват неговата връзка с обстоятелството, че България продължава да бъде най-бедната, най-корумпирана и най-отбягвана от чуждестранни инвестиции държава в ЕС.

Ще бъдат необходими още конституционни промени, но и нещо повече. Реална реформа на прокуратурата, така че тя да може реално да поеме функциите си по изчистване на държавното управление от корупция, може да стане единствено като държавното обвинение бъде извадено от съдебната власт, бъде проведен ре-подбор на прокурорите като едновременно броят им бъде намален наполовина и бъде уреден изцяло на ново статута на главния прокурор. Това ще изисква Велико народно събрание. Нямам съмнение, че то е неизбежно.

Намирате ли са реалистично в българските условия  професионалните организации на юристи, правните факултети и др. да участват в процеса по номиниране на членове на ВСС извън магистратските среди? Знаем какво се случи…

Не поддържам тази идея. Положението в юридическата професия и нейните организации не е много по-добро от това в политическата класа. На всеки опит за обединение около принципи и реална експертиза и борба за отстояването им, се появяват отровни двойници, които неизменно се ползват от съдействието на Пеевската пропагандна машина. Считам, че в Български условия е по-здравословно отговорността за номинациите да остане единствено за народните представители. В един малко по-просветен състав на НС лесно може да се утвърди практиката за предварителни консултации със професионалната общност. Точно за тази цел бяхме предложили депутатите да са длъжни да опишат с кого са консултирали своите номинации.

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).