Христо Карастоянов: Цари пълно недоверие във властта и нейните хаотични движения.

 

Антиваксърството не е от вчера, но сегашното развихрено, яростно и агресивно антиваксърство не го разбирам

Да ми беше казал някой на 3 април, че една партия, учредена от хора, чийто трудов живот е минал само в шоу и в едно телевизионно студио, ще е втора политическа сила, щях да го пратя да се прегледа

 

Господин Карастоянов, преди година разговаряхме с Вас за „крехкостта на човешкото битие“. Тогава казахте „в тъмни времена явно има и други фактори, които да скъсяват дистанцията „смърт – живот”- страхът, тревожността…”. Какво мислите днес?

Христо Карастоянов: Ами продължавам да го мисля това… Всяка власт гледа да внуши страх у хората, на които уж по дефиниция трябва да служи. Този път обаче властите направо надминаха себе си! Успяха са имплантират страх на ниво…, как да го кажа…, на ниво лично оцеляване. Нещо такова. Всичките ония черни чували, дето нямало да стигнат за труповете, ония камиони, които щяха да прибират трупове от улицата, черният мундир на генерала, среднощните брифинги… Такова смазване на самочувствието надали някоя от авторитарните режими е смогвало да ни спретне.

И това продължава, моля ви се! Нали си спомняте, че в началото вирусът косеше само възрастните, обаче сега вече новите му варианти не жалят и децата! И най-сериозно се говори за още една зачертната учебна година. Сякаш една не беше достатъчна, за да се види как се асоциализират децата и как губят елементарни умения.

 Страхът е сякаш основна емоция на живеенето ни повече от година. Новият  страх е от ваксините срещу Ковид-19. За седмицата от 18 до 23 август 93,8 на сто от всички нови случаи на ковид са на неимунизирани хора! Защо се страхуват от ваксините отделни групи – лекари, учители, роми, религиозни хора, дори хуманитарната интелигенция?

 

А! Ето нещо, което не мога и не мога да си обясня. Антиваксърството, разбира се, не е от вчера, но сегашното развихрено, яростно и агресивно антиваксърство не го разбирам. Както не разбирам и обратното: че всеки, който говори против ваксините е убиец! Ни повече, ни по-малко. То че сме разделени по всички възможни линии – ясно! – но по линията „ваксини – антиваксърство“. И непрекъснато се явяват „експерти“, „специалисти“, „световноизвестни учени“, които обявяват истината от последна инстанция. Пък те тези последни инстанции – абсолютно различни и тотално отричащи се. Да не говорим, че веднага се заговори за световна конспирация (и в двете посоки), за рептили, за чипове, за гени от животни, за световен заговор на фармацевтичната мафия и въобще на пустото му световно правителство, та дори и за нещастния Бил Гейтс, който се оказа най-страховитата личност след доктор Менгеле.

Със сигурност тук присъства и тоталното недоверие във властта и във всичко, което тя предлага. Тоест, не „предлага“, а се опитва да налага!… Просто на секундата се заговори за дискриминация на неваксинираните и, естествено, започна съпротива срещу тази дискриминация. Най-отчетливият пример е онова, което се случи във Франция. Президентът Макрон рече, че няма да се допускат неваксинирани хора на работа и Франция кипна и заля улици и площади. Нормално! И щом самият президент предлага подобни неща, то значи наистина има дискриминация: все пак дискриминацията е държавна работа! Както е държавна работа правото на всяка държава да решава кого да допуска на територията си. По едно време взе да става ясно, че ако искаш да прекосиш Европа като турист, ще трябва да се въоръжиш с куп различни документи – всичките различни за различните страни. Това май си беше дезинформация, но тя и дезинформацията се вписва в причините за недоверието към властта, нали така?

 

Другият страх, който завладява все повече обществата тук и в Европа, е страхът от мигранти поради кризата в Афганистан. Адекватни решения за прием на търсещите убежище в Европа бежанци има от Германия, но Австрия ограничи до минимум цифрата им. В България броят заловените в София или Ихтиман хора търсещи убежище от талибаните. На какво се дължи това?

 

Е, напълно обясним страх, според мен. Вижте, в предишните бежански вълнѝ все пак имаше жени, деца… А сега – само млади мъже (или това виждаме по снимките). Хем ни се казва, че талибаните ще заличат жената от общественото пространство, хем тези млади мъже не са си помислили да спасяват жените си от варварството, което е надвиснало над Афганистан. Защо така? И ето ти го готовият отговор: НА ВОЙНА ОГИВАТ САМО МЪЖЕТЕ – ЗНАЧИ ЕВРОПАТА Я ЧАКА ВОЙНА! Как да не го е страх човек?! Че то от новините мирише само на барут и динамит… Както обичам да казвам: може и да не е верно, ама толкова достоверно, толкова достоверно…

Освен ковид, мигрантите, разлудялите се цени и пораженията от онлайн ученето на децата, съществува и страх от политическата криза. Какво предполагате, че ще се случи? Ново правителство, избори…

Мила госпожо! След 4 април 2021 година публично заявих (пред приятелите де), че преставам да разбирам каквото и да било от онова, дето му викат политика! Да ми беше казал някой на 3 април, че една партия, учредена от хора, чийто трудов живот е минал само в шоу и в едно телевизионно студио, ще е втора политическа сила, щях да го пратя да се прегледа. Или пък че едни тарикати, дето замерваха сградата на Министерския съвет с пъдпъдъчи яйца, ще влязат в Парламента, и то водени от една дискредитирана отвсякъде дама… И обратно: че шумните пишман-патриоти ще се сджавкат на последната права и ще видят Народно събрание през криво чифте… А то се случи. Впрочем общата констатация тогава беше, че прогнозите на социологическите кантори се оказа приблизително точни, пък аз им се смеех на цифрите и числата. (Тука един приятел вика: Ами партиите спряха да им плащат и социолозите си позволиха кефа този път да мерят и съобщават истинската картина. Май ще дойде прав.) Тъй че политическата криза просто не ме интересува и дори не искам да знам истинска криза ли е или пушилка. Ама ще се повторя: пълно недоверие във властта и нейните хаотични движения. Логиката на улица гласи: цялата патардия е за пари! Пък странното в случая, (според мен, разбира се) е, че това имагинерно нещо „народ“, което наистина не вярва във властта, умира от любов към служебното правителство и неговия президент… И хич не го разлюбва дори когато и правителството, и генералът престъпват Конституцията.

Тъй че си мълча и чакам да видя каква ще я скопосат с… пенсиите! Те депутатите, гледам, взеха да се надцакват с все по-щедри обещания за милостиви надбавки, но всъщност за най-важното – пооправянето на бюджета, което да направи законно актуализирането на пенсиите – много-много не бързат.

 

Чете ли се новата Ви книга „Т” като Ташкент“? Изключително ценен роман, за него ще направим специално интервю. Но търси ли се литературата в тези времена? Или духът оголява пред телесния страх от болестта?

 

Дали се чете „Т като Ташкент“?! Не знам. Според приятелските възклицания във Фейсбук – да. Но те не се броят, разбира се. Милите и енергични момичета от борсата на „Жанет 45“ със сигурност могат да ми отговорят достоверно на този въпрос, но не ги припирам: книгата се появи в началото на лятото, а лятото – независимо от различните великолепни мероприятия от типа на „Алея на книгата“ – не е най-показателният сезон, що се отнася до продажбите на книги…

Втората част от въпроса Ви е много плашеща. Плашеща е, защото е напълно основателна. Може да съм неинформиран оптимист, но си мисля, че книгата ще оцелее и в днешното време.

И понеже наистина съм оптимист, ще Ви кажа нещо, пък Вие го приемете като хвалба. Значи, според програмата на тазгодишния базар на книгата пред НДК, трябваше да давам автографи пред шатрата на „Жанет 45“. От еди колко си часа. И се оказа, че една група млади хора, ученици, ме чакат там един час по-рано!… Жега, многотия наоколо, а те ме чакат. И защо? Защото тяхната учителка по литература им била говорила нещо за покорния Ви слуга и те решили да я изненадат с моя книга с автограф. Беше толкова изненадващо, възхитително и объркващо, че не запомних нито имената на децата, нито гимназията, нито името на тяхната учителка, а най-малко пък помня какво ѝ написах. Ще Ви прикача снимката с тия деца, за да не помислите, че съм го сънувал това…

А, да. Пред всички шатри имаше много хора. Може пък така да Ви отговоря и на въпроса!

Въпросите зададе Ю.Методиева

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.