Румен Аврамов: Икономика на “Възродителния процес”

Румен Аврамов (Център за академични изследвания) е икономист и стопански историк. Автор на „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало“ (2007); „Пари и де/стабилизация в България, 1949-1989“ (2008); „Спасение или падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940-1944“ (2012); съавтор с Надя Данова на документалния сборник „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943 г.” (2013 г.).

Тук може да се прочете откъс от книгата на Румен Аврамов Икономика на „Възродителния процес“.

Новата книга на Румен Аврамов Икономика на „Възродителния процес“[1] е последната част от – по думата му – триптих, включващ аналитични ретроспекции към опожаряването на Анхиало (1906), антисемитското законодателство (1941-1944) и опита за асимилиране на българските турци (1984-1989). Тези изследвания се разполагат върху оста на конфликтите с три малцинства – гърци, евреи и турци. Икономика на „Възродителния процес“ представя съвършено нов поглед към „зловещото социално инженерство“ върху турската общност у нас. Авторът навлиза в слабо проучените икономически пластове на предприетото за изтриване на културната й идентичност, завършило с тяхното масово изселване. Той търси да „структурира и оразмери цената“, платена за агресивната политика спрямо турското население, „катализирала окончателния разпад („Големия взрив“) на комунистическия режим у нас“.

Публикуваме кратък откъс от главата „Екзодус: човешката вълна от 1989 г.“ (с.261-313), една от ключовите части в проучването. В нея Румен Аврамов, от една страна, очертава събитията в човешки план, а от друга ги разглежда като „предизвикани от извънредни обстоятелства промени в стопанското поведение, които го отклоняват от установеното през предходните десетилетия. Под напора на острия етнически конфликт системата се срива в условия, които едновременно разлагат необратимо плановия стопански ред и възкресяват най-ретроградните методи на „военния комунизъм““.

Румен Аврамов припомня, че изселването на турците от 1989 г. е второто най-голямо етническо прочистване в Европа по времето на Студената война. В комунистическа България то има своите прецеденти в изселническите вълни от началото на 50-те (заминали около 150 000 д.) и в течение на 70-те години (около 115 000 д.). Но те не достигат размаха на събитията от лятото на 1989 г., които представляват истински демографски шок. В течение на два месеца и половина България губи 3,4% от населението си (320 000 души).

Като автор на уникалните книги за преследванията и депортацията на евреите от териториите под български контрол през 1943 година, Румен Аврамов съпоставя политиките срещу турците от началото на 50-те години и тези от 1989 г. с антиеврейските гонения в началото на 40-те. Макар целите им, броят и съдбата на засегнатите да е различна, човешката нищета при придвижването на погнатите маси, посочва историкът, е сходна. Общ е също тонът на отразяване на събитията в бюрократично-безстрастните рапорти на властта. И двете администрации – на комунистическа България и на Комисарството по еврейските въпроси (КЕВ) – търсят (с различен успех) подреденост и планомерност, целенасочена и хладнокръвна подготовка на всички звена в държавния апарат.

За автора „Възродителният процес“ е несъмнен, флагрантен престъпен акт на българската държава срещу част от собствените й граждани и в най-широк план вина за него носим всички, останали в позицията на странични свидетели. За разлика от използваното за колективна национална терапия оцеляване на българските евреи, случилото се през 1984-1989 г. не се поддава на подобно национално митотворчество. Обществените настроения в годините след 1990 г. и особено надигналите се днес национализъм и ксенофобия срещат в новата книга на Румен Аврамов неоценим антидот.

Ю.М.

[1] Икономика на „Възродителния процес“. С. Център за академични изследвания/Рива. 2016. 760 с.

Публикуваме откъса със съгласието на издателя.

Avatar

Румен Аврамов

Румен Аврамов (Център за академични изследвания) е икономист и стопански историк. Автор на „Комуналният капитализъм. Из българското стопанско минало“ (2007); „Пари и де/стабилизация в България, 1949-1989“ (2008); „Спасение или падение. Микроикономика на държавния антисемитизъм в България 1940-1944“ (2012); съавтор с Надя Данова на документалния сборник „Депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пирот. Март 1943 г." (2013 г.).