In Memoriam

от -
2 605

Емил Коен си отиде в навечерието на Рош Ха-Шана. Неговият Народ посреща  5779 Нова година, а Емил беше олицетворение на мъдростта и изящната етика на еврейството. Когато получи наградата „Шофар“ той каза, че неудържимата му любов и вярност към защита на човешките права иде от произхода му. Защото евреите знаят какво е страданието, когато бруталността на епохата посегне на тях.

Емил е съосновател на Български хелзинкски комитет, президент на Фондация „Толерантност“, преводач. Ненадминат публицист. Майсторството му да пише анализи и да полемизира с глупостта и бездарието на политическата класа имат корен в неговата невероятна гражданска идентичност. Обясняваше ни често какво е да си гражданин – повече от етноса, повече от географията на произхода ни, повече от културата дори. Когато бомбите над Белград започнаха да падат върху невинните, Емил Коен написа,че и правата на човека могат да се използват за справедливи каузи, но кауза, защитавана от бомбите не е негова. Той беше силен дух, замайващ хуманист. Притежаваше тонове философски книги, четеше най-изпреварили времето статии в скандално умни сайтове. Изобличаваше Русия на Путин, но обожаваше руското правозащитно движение. Интелектуалната му власт беше демократична, либерална, европейска. Израел щеше да го прибере, за да бъдат с Радост заедно при дъщеря им Ива. Не успя. Емил избърза.

Заедно с Емил Коен  основахме  Маргиналия без колебание, без уговорки, без материална обезпеченост.С онази възторженост в душите, че си струва да пишем за малцинства, за уязвимите, за рисковите човеци, които големият свят пренебрегва, дискриминира, сегрегира. Емил беше по стъпките на голямата човешка мизерия, пишеше остро срещу нищожността на държавата изоставила напълно тях, жените и децата от гетата, заключени в нечовешки условия хора от психиатриите, затворите. Публикуваше протести срещу нападения върху джамиите, синагогите. Правозащитната критика на мъртвородените институции в негово лице спечели непознати висини.  Маргиналия има все повече читатели, които търсят именно неговите текстове. Именно неговата невероятна широта на мисълта, от която се ражда друго бъдеще. Бъдеще  за малките общности, за бежанците, за етническите, религиозните и сексуално различните.

Емил Коен беше правозащитник до мозъка на костите си. Ако човек се вгледа в тъгата по неговата кончина, която изпълни вчера социалните мрежи, ще разбере: Да си правозащитник в една страна, занемарила социалното равенство и достъп до справедливост за всеки, звучи гордо!

Неговият скъп приятел Деян Деянов написа: „Емил беше един от онези, които са най-близко до сърцата ни. И не само заради личните ни отношения, а и заради почтеното му мислене на гражданин. При всичко сполетяло го, не се подаде на малодушието – той искаше да живее още дълго и, въпреки болестта си, беше обсебен от замисли за бъдещето“. 

Другия му голям приятел Деян Кюранов каза:  „Неголямата ни група от днес е по-малка. По-малка с много! Не вярвам Емо да си е давал сметка с колко много. Ние със сигурност не сме – а сега сметките приключиха“.

 

Сбогом, приятелю! Поклон пред светлата ти памет!

 

От  Маргиналия и колегите му социолози, ромски лидери, историци:

 

Юлиана Методиева, Марта Методиева, Светла Енчева, Татяна Ваксберг, Митко Новков, Никол Николова

 

Деян Деянов, Лиляна Деянова, Деян Кюранов, Красимир Кънев, Антонина Желязкова, Деян Колев, Красен Станчев, Надя Данова, Румен Аврамов, Светлана Аврамова, Михаил Иванов, Кета Мирчева, Алексей Пампоров