Индекс за медийна грамотност 2019: Просто се замислете над това

Финландия, Дания, Холандия, Швеция и Естония са начело на класирането в Индекс за медийна грамотност за 2019 г. Финладия, която е на 1-во място сред 35 страни, има значителна преднина пред останалите държави със 78 точки по скала от 0 до 100. На последните пет места в класацията са повечето балканските страни:, Северна Македония (35 място), Турция (34 място), Албания (33 място), Босна и Херцеговина (32 място) и Черна гора (31 място).

Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна грамотност за 2019 г., изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Тъй като индикаторите са с различна важност, те са включени с различна тежест в модела. Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на Репортери без граници) и тези за образование (на PISA), като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест. Индикаторите „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите.

Тенденциите между 2017 г. и 2019 г., показват че страните от ЦИЕ вървят назад в класацията, като Чехия, Словакия и Полша отбелязват най-голямо влошаване. Те са следвани от Латвия, Литва, Хърватия, Унгария и Румъния, както и от съседните Австрия, Сърбия и Малта.

Резултатите на Индекса показват определени географски модели, като страните в Северозападна Европа имат най-добрите предпоставки да издържат на ефектите на дезинформацията, а страните от Югоизточна Европа са най-уязвими към тях, докато страните от Централна и Източна Европа влошават в най-голяма степен представянето си в Индекса.

Според изследването, може би съществува близка връзка между нивата на корупция и доверие в учените и журналистите, от една страна и резултатите в Индекса за медийна грамотност на дадена държави – от друга. Корупцията изглежда има директна връзка с нивата на медийна грамотност, като страните, които се считат за чисти от корупция имат високи оценки в Индекса за медийна грамотност. Недоверието в учените и журналистите е свързано с медийната грамотност, като страните с висока степен на недоверие имат по-ниски резултати в Индекса за медийна грамотност.

България заема 29 място в класацията от 35 държави и се намира в предпоследния, четвърти клъстер, редом с Румъния (28-мо място), Сърбия (30-то място), и Черна гора (31-во място). В сравнение с миналата година от четвъртия клъстер отпадат Босна и Херцеговина и Албания, които отиват в последния, пети клъстер. Позицията на България се подобрява с 1 място спрямо 2017 г. и 2018 г. когато тя е била на 30 място. Страната има и 2 точки подобрение спрямо предишни години, като сега има 32 от 100 възможни точки. На последните две места в класацията са Северна Македония и Турция. От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема пета позиция, като резултатът й се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите. Най-голям спад спрямо миналата година отбелязват Чехия, Полша и Словения, които губят позиции основно заради влошаване на оценките за медийна свобода.

Според автора на изследването Марин Лесенски, подходът „обратно към основните неща“ е може би най-препоръчителен за справянето с негативните ефекти на дезинформацията и фалшивите новини – от възстановяване на общественото доверие и справяне с корупцията до гарантиране на медийната свобода и използването на образователни подходи, като това са най-подходящите стратегии за „ваксинация“ срещу фалшивите новини.

Източник

пълен текст на доклада може да видите тук

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.