Индекс за медийна грамотност 2019: Просто се замислете над това

Финландия, Дания, Холандия, Швеция и Естония са начело на класирането в Индекс за медийна грамотност за 2019 г. Финладия, която е на 1-во място сред 35 страни, има значителна преднина пред останалите държави със 78 точки по скала от 0 до 100. На последните пет места в класацията са повечето балканските страни:, Северна Македония (35 място), Турция (34 място), Албания (33 място), Босна и Херцеговина (32 място) и Черна гора (31 място).

Това сочат резултатите от новото издание на Индекса за медийна грамотност за 2019 г., изготвен от Инициативата за европейски политики (EuPI) на Институт Отворено общество – София. Индексът оценява потенциалната устойчивост към разпространението на фалшиви новини в 35 европейски държави, като се използват индикатори за медийна свобода, образование и доверие между хората. Тъй като индикаторите са с различна важност, те са включени с различна тежест в модела. Най-голяма тежест имат индикаторите за медийна свобода (на Freedom House и на Репортери без граници) и тези за образование (на PISA), като от тях четивната грамотност има най-голяма тежест. Индикаторите „е-участие“ (на ООН) и „доверие в другите“ (на Евростат) са със сравнително по-малка тежест спрямо другите.

Тенденциите между 2017 г. и 2019 г., показват че страните от ЦИЕ вървят назад в класацията, като Чехия, Словакия и Полша отбелязват най-голямо влошаване. Те са следвани от Латвия, Литва, Хърватия, Унгария и Румъния, както и от съседните Австрия, Сърбия и Малта.

Резултатите на Индекса показват определени географски модели, като страните в Северозападна Европа имат най-добрите предпоставки да издържат на ефектите на дезинформацията, а страните от Югоизточна Европа са най-уязвими към тях, докато страните от Централна и Източна Европа влошават в най-голяма степен представянето си в Индекса.

Според изследването, може би съществува близка връзка между нивата на корупция и доверие в учените и журналистите, от една страна и резултатите в Индекса за медийна грамотност на дадена държави – от друга. Корупцията изглежда има директна връзка с нивата на медийна грамотност, като страните, които се считат за чисти от корупция имат високи оценки в Индекса за медийна грамотност. Недоверието в учените и журналистите е свързано с медийната грамотност, като страните с висока степен на недоверие имат по-ниски резултати в Индекса за медийна грамотност.

България заема 29 място в класацията от 35 държави и се намира в предпоследния, четвърти клъстер, редом с Румъния (28-мо място), Сърбия (30-то място), и Черна гора (31-во място). В сравнение с миналата година от четвъртия клъстер отпадат Босна и Херцеговина и Албания, които отиват в последния, пети клъстер. Позицията на България се подобрява с 1 място спрямо 2017 г. и 2018 г. когато тя е била на 30 място. Страната има и 2 точки подобрение спрямо предишни години, като сега има 32 от 100 възможни точки. На последните две места в класацията са Северна Македония и Турция. От новите страни членки на ЕС най-добре се представя Естония, която заема пета позиция, като резултатът й се дължи главно на високото ниво на образование и добрата оценка за свободата на медиите. Най-голям спад спрямо миналата година отбелязват Чехия, Полша и Словения, които губят позиции основно заради влошаване на оценките за медийна свобода.

Според автора на изследването Марин Лесенски, подходът „обратно към основните неща“ е може би най-препоръчителен за справянето с негативните ефекти на дезинформацията и фалшивите новини – от възстановяване на общественото доверие и справяне с корупцията до гарантиране на медийната свобода и използването на образователни подходи, като това са най-подходящите стратегии за „ваксинация“ срещу фалшивите новини.

Източник

пълен текст на доклада може да видите тук

Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.