Инсценирана чуждост. Антициганизмът в историята на киното

 

С прожекции в Дома на киното на румънските филми GIPSY QUEEN (2019)  и LETTER OF FORGIVENESS (2020) стартира Медийния инкубатор, организиран от Гьоте инстититут. Участниците и гостите ще видят и филмите WILLKOMMEN ZUHAUSE (2011) на режисьора Елица Петкова, AFERRIM на Раду Жуде, както и уникалната документална лента ВЕСЕЛ Е ЦИГАНСКИЯТ ЖИВОТ“на младата ромска документалистка Людмила Живкова. В рамките на събитието ще бъде изнесена и лекцията „Инсценирана чуждост. Антициганизмът в историята на киното “на младия учен от Хайделбергския университет  Радмила Младенова. Днес публикуваме текста й.

 

 

Фигурата на испанската „циганка“ Кармен, културният прототип на „фаталната жена“, става световноизвестна не само благодарение на едноименната опера: френската новела, от която произхожда тази героиня, се смята и за най-често филмирания литературен текст в историята на киното. Филмите на тема „цигани“ съществуват от самото начало на филмопроизводството – и оттогава тази водеща медия играе решаваща роля в създаването и разпространението на антициганистки образи и стереотипи. Въпреки това антициганизмът в киното досега не е бил обект на критичен анализ. Центъра за изследване антициганизма към Хайделбергския университет поставя под въпрос нормалността на този натоварен със стереотипи поглед към едно малцинство и изследва въпроса дали творческият потенциал на филмовата медия не може да се използва и по еманципативен начин за преодоляване на предразсъдъците на мнозинството.

 

В продължение на повече от 120 години персонажите, мотивите и историите на тема „цигани“ представляват неделима част от езика на киното, а оттам и от общото ни европейско културно наследство. Те се съпровождат от антициганистки образи и мисловни модели, които продължават да оказват своето въздействие и до днес, пуснали дълбоки корени в света на общите ни представи. В тази статия искаме да покажем как киното като медия допринася за изключването на ромите от националния проект на европейските общества, но също и какви функции изпълнява антициганисткият поглед за обществото на мнозинството. Стигматизиращия екзоним „цигани“ използваме в критико-просветителски смисъл: искаме ясно да покажем, че филмовите произведения, за които ще стане дума, отразяват една натоварена със стереотипи гледна точка към ромите и същевременно едно властово отношение. Тези филми казват много повече за интересите и проекциите на националното мнозинство (и на режисьорите), отколкото за това, което претендират, че показват. Възможно ли е обаче творческият потенциал на киното да се използва и по еманципативен начин за преодоляване на предубедения поглед към малцинството?

 

Ранни и силно въздействащи мотиви

Малко известно е, че филмите на тема „цигани“ датират още от зората на киното. През 2020 г. под заглавие „The Brilliant Biograph: Earliest Moving Images of Europe (1897-1902)“ /„Брилянтният Биограф: Най-ранните движещи се образи на Европа (1897-1902)“ се появи компилация от най-старите кинофилми, съхранявани във филмовия музей EYE в Амстердам: наскоро реставрираните съкровища са едноминутни капсули на времето, заснети в първия широкоекранен формат с изключително висока резолюция. Сред тези късометражни филми присъства и един филм от Англия, заснет през 1897 г. и озаглавен „A Camp of Zingaree Gypsies“/„Лагер на цигани цингари“, в който се показват сцени от „цигански“ катун. През 1908 г. американският режисьор Дейвид Уорк Грифит, смятан за баща на киното и основоположник на Холивуд, дебютира в киното с „The Adventures of Dollie“/„Приключенията на Доли“ – изключително успешен късометражен игрален филм, който подема един антициганистки лайтмотив, предаван от векове в изкуството и литературата: мотива за откраднатото от „цигани“ дете. Режисьорът Размус Брайщайн поставя началото на норвежкото национално кино през 1920 г. с първата си творба „Gipsy Anne“/„Циганката Ан“. В този игрален филм класическата драматургия на мотива за откраднатото и отгледано от „цигани“ дете е обърната: филмът разказва конфликтната история на едно изоставено „циганче“, което е прието и отгледано от заможно селско семейство. Тук трябва да споменем и първия филм на влиятелния руски продуцент Александър Ханжонков, озаглавен „Драма в таборе подмосковных цыган“/„Драма в циганския лагер край Москва“ (1908 г., реж. Владимир Сиверсен): лентата се появява в кината само два месеца след историческия филм „Стенка Разин“ (1908 г., реж. Владимир Ромашков), който поставя началото на руското филмово производство. Според киноизследователя Майкъл Брук ранният британски ням филм „Rescued by Rover“/„Спасен от Роувър“ (1905 г., режисьор Люин Фитцхамън) представлява крайъгълен камък в развитието на медията, превръщайки я от атракция на годишните панаири в „седмо изкуство“. В този първи игрален филм с животни едно откраднато от „циганка“ дете е спасено от кучето коли на име Роувър. Продукцията има огромен успех – поръчани са повече от 400 копия, което кара продуцента Сесил Хепуърт да презаснеме филма два пъти, за да може да направи допълнителни негативи. И в по-късни периоди от историята на киното мотивите на тема „цигани“ продължават да оказват своето влияние: например някои от водещите създатели на класическите ноар филми в Холивуд от 40-те и 50-те години на ХХ в., като Раул Уолш, Рей Никълс, Джоузеф Лоузи или Чарлс Видор, имат поне по един филм на тема „цигани“ във филмографията си. Тази тематика предлага особено плодотворна почва за кинорежисьорите (и сякаш отговаря по особен начин на очакванията на публиката), което се потвърждава от факта, че новелата „Кармен“ на френския писател Проспер Мериме, залегнала в основата на либретото на прочутата едноименна опера на Жорж Бизе, се смята за един от най-често филмираните сюжети в историята на киното. С испанската „циганка“ на име Кармен е създаден прототипът и на фаталната жена („femme fatale“), която прави безпрецедентна кариера във въобразеното пространство на европейската културна история. Бих могла да продължа с изброяването на ключови заглавия; примерите са наистина много. Подобен подбор изтъква както ролята на „циганските“ образи в историята на киното, така и обратното – значението, което тази водеща медия има за формирането, разпространението и трайното вкореняване на антициганистките представи.

 

И до днес една почти неизследвана област

Макар игралните филми на тема „цигани“ да представляват отделен и влиятелен жанр още от зората на киното, антициганизмът в киното си остава и до днес почти неизследвана област. Ето защо е крайно време да подложим на критичен прочит нормалността на антициганисткия поглед в киното и телевизията. Това впрочем е и задачата, която си поставя наскоро учреденият Център за изследване на антициганизма към Катедрата по история в Университета в Хайделберг. Какво е характерно за тези филми и в какво се състои антициганисткото им съдържание? Игралните филми на тема „цигани“ обикновено изхождат от предпоставката, че определени групи от хора, етикетирани като „цигани“, са изначално различни по един обективно доказуем начин. Тези филми претендират за пряк достъп до тази мнима истина, като внушават на зрителя, че му е предоставен автентичен отрязък от чуждия свят на „циганите“. При това следва да се изтъкне, че дори положително конотираните атрибути като свобода или вродена музикалност по никакъв начин не отменят предполагаемата изначална другост на „циганите“, а по-скоро я потвърждават.

 

За да се види приемствеността на тези антициганистки конструкции, е необходимо на първо място да се разгледа феноменът на филмите на тема „цигани“ като цяло. Основа за следващите разсъждения е изследването на обширен филмов корпус, който авторката на настоящия текст създава за целите на своята дисертация. Корпусът се състои от 120 игрални и 35 документални филма, включително филми от епохата на нямото кино, телевизионни филми и телевизионни сериали, анимационни филми, както и телевизионни репортажи. На един втори етап е необходимо тези филми да се анализират и оценят поединично. Част от тези филми придобиват популярност заради привидно правдивото представяне на културата на „циганите“ или дори се смятат за автентични етнографски документи. Други се превръщат в хитове, след като излизат по кината; на немалко от тях са присъдени реномирани национални и международни награди и до днес те се радват на висока оценка в професионалните киносреди, както и на голяма популярност сред масовата публика. Особено проблематично е, че много от тези игрални филми продължават да бъдат представяни на фестивали като част от културата на ромите. Именно филмите, смятани за оригинални и художествено убедителни и поради това придобили каноничен статут, продължават да оказват силно влияние както върху самовъзприемането на ромите, така и върху работата на съвременните режисьори.

 

Основополагащи модели

Въз основа на няколко водещи въпроса с различна перспектива ще бъдат разкрити някои основни модели на игралните филми за „цигани“:

 

– Как са разпределени ролите в етап на производство?

Анализът на производствената структура разкрива асиметрията във властта върху репрезентациите. При създаването на филмите на тема „цигани“ всички решения относно сценария, режисурата, операторската работа, костюмите и реквизита, монтажа, музиката и т.н. се вземат от специалисти от мнозинството. За основа на сценария обикновено служи роман, който на свой ред е плод на въображението на писател от мнозинството. Често филмите на тема „цигани“ са авторски филми, в които режисьорът определя повечето аспекти на работата като например сценария, монтажа или музиката. Главните роли се изпълняват от национално или световно известни (холивудски) актьори. Същевременно ромите обикновено се използват като статисти във филмите на тема „цигани“ – една разпространена стратегия, която цели внушаване на документална автентичност.

 

– Какво разкрива анализът на съдържанието?

Анализът на сюжета и персонажите сочи, че героят с етикет „циганин“ обикновено е лишен от сложна индивидуалност както на ниво охарактеризиране на героя, така и на ниво сюжет. Също както в мелодрамата и филмите ноар, този антигерой не е в състояние да надскочи своята „природа“, своята „кръв“, своя начин на живот или своята среда; съдбата му е неизбежно поражение или предсказуема смърт. В повечето случаи филмите показват, че любовната връзка между мъж и жена съответно от мнозинството и малцинството е обречена на провал, тя е унизителна или дори смъртоносна. Героят с етикета „циганин“ е представен като заплаха, самата му същност противоречи на нормите и изискванията на доминантния модел на социализация в общество. Тези модели на тълкуване са дълбоко вкоренени в европейската културна история.

 

– Какво се разкрива чрез анализа на формата?

Анализът на филмовите изразни средства и конвенции показва, че героите с етикет „циганин“ се изобразяват по правило в реалистичен режим – и същевременно в метафоричен смисъл – като „небели“/„черни“. Съответно фигурата на „циганина“ се инсценира като въплъщение на мрака: тя се асоциира със сенките, с нощта, с ярките и/или черни цветове (на костюмите), както и с „тъмен“ цвят на кожата. От всички групи с етнически етикет в Европа ромите са тези, които и днес са подложени на естетическа сегрегация, и то през езика на доминиращата медия на модерността – киното, както в неговата черно-бяла, така и в цветната му фаза.

 

– Предявява ли филмът претенции за истинност? Какво ни показва анализът на визуалната естетика?

Широко рекламираната цел, с която филмите на тема „цигани“ се анонсират в медиите, е разкриването на труднодостъпната „истина“ за „циганите“. Така тези филми откликват на културното очакване, което заклеймява това европейско малцинство като радикално и необратимо различно. Тези игрални филми превръщат „циганския“ начин на живот в своя централна атракция, като инсценират мнима автентичност, прибягвайки до различни стратегии, например като използват роми за статисти, традиционния ромски език, музика, носии и т.н. – в действителност обаче възпроизвеждат само познатите антициганистки образи. При игралните филми на тема „цигани“ се залага на реализма като илюзионистичен ефект в подкрепа на заявената претенция за истинност, като за целта се заимстват теми, мотиви, стилистични похвати и естетически техники от етнографските документални филми. Претенцията, че тези филми разбулват инак недостъпната истина за „циганите“, се подчертава и с помощта на допълнителни маркетингови средства: от текстове за обложки на DVD-та и рекламни плакати до документални филми за филма (making of films) и интервюта със създателите.

 

– За какво служат филмите на тема „цигани“? Какво разкрива анализът на техните функции?

Кинорежисьорите прибягват до персонажи, мотиви и истории на тема „цигани“, защото, от една страна, те са много удобни като драматургични средства, а от друга – изпълняват важни социални функции. Инсценирането на „циганския“ спектакъл на големия екран може да служи, например, за стабилизиране и дисциплиниране на националното „бяло“ мнозинство, на което се дава ясно да разбере какви наказания следват при отклонение от нормата. „Циганите“ изпълняват функцията на контрапункт за идентичностните проекти, техният провал потвърждава собственото превъзходство. Същевременно „циганският“ спектакъл дава възможност на кинорежисьорите да се занимават с непозволени желания, с табуизирани теми или им позволява да избегнат заплахата на цензурата. Критиката към собственото общество също може да бъде безопасно изразена през фигурата на „циганина“. Не на последно място инсценираният във филмите „цигански“ спектакъл обикновено оказва благотворно влияние върху кариерата на снимачния екип, и най-вече на режисьора и главните изпълнители. Пример за това е югославската драма „I even met happy gypsies“/„Срещал съм и щастливи цигани“ (1967): филмът катапултира режисьора Александър Петрович в предните редици на европейските режисьори; главният актьор Беким Фехмиу е първият източноевропейски актьор по време на Студената война, който прави кариера в Холивуд.

 

Да преминем към заключението: В речта си за откриването на конференцията „Антициганизмът и киното“, която се проведе в Берлин през февруари 2018 г., немският документалист Петер Нестлер заяви, че повърхностността и невежеството на много режисьори е и „пренебрежение към хората пред камерата, независимо дали присъстват като актьори или като участници в документален филм, които трябва да потвърдят нещо, нещо вече замислено и очаквано в главата на режисьора. Те трябва да придадат динамика на разказа и е удобно, ако тези хора изглеждат необичайно или странно. (…) Зрителят трябва да бъде съблазнен, включително и с помощта на собствените си предразсъдъци, да „поеме по утъпкана пътека“. Според Нестлер това е „цинично отношение към производството на една стока, която трябва да бъде продадена с печалба“.

 

Да сложим край на антициганисткия поглед

Антициганистките образи, които са продукт на производството на филми-стоки, вредят на реално съществуващите хора, на ромите, допринасят за социалното им изключване и ги стигматизират. Ето защо задача на новата дисциплина – изследвания на антициганизма, е да се противопостави на продължаващото възпроизводство на тези образи с добре обоснована научна критика. Киното като водеща медия играе решаваща роля за утвърждаването на антициганизма, но в същото време тази медия има и най-големия потенциал да сложи край на антициганисткия поглед и да повлияе еманципиращо на хората с дълга история на дискриминация.

Немският историк Франк Ройтер работи към Документационния и културен център на немските синти и роми в Хайделберг

Статията е публикувана в научното списание на Хайделбергския университе, преводът от немски е на  Радмила Младенова

още по темата – тук

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Радмила Младенова

Радмила Младенова е филолог, преводач и журналист. Нейни текстове са публикувани в "Капител", "Капитал Лайт", "Дневник", "Горичка", "Едно", "За хората" и "Либерален преглед". Куратор и автор на текстовете към фотографкаста изложба "360° България", автор на романа "Бялата ни спалня". Възпитаник на Софийския и Манхаймския университет, понястоящем докторант в Хайделбергския университет.