Искам да кажа на хората, че не трябва да се оставят да бъдат неуки

Споделете статията:

 

Сунай Ремзи е 43 годишен. Бил е един от лидерите на младежкото ДПС в Силистра и собственик на няколко заведения. Извършва убийство през 2007 година, за което получава тежка присъда. Очаква след съвсем малко време да излезе на свобода заради добро поведение. Лежал е в истанбулския затвор Картал Ха Типи. Казва, че са били там заедно с Али Агджа. Скоро на пазара ще бъде и втората му книга „Тук няма Алах, а Пророкът е в отпуск”.Част от продажбите Сунай дарява за лечението на болно момче.  Той живее на съпружески начала с жена, от която има две деца. Едното учи в Англия, дъщеря му ходи на училище в малък провинциален град. Има брат в чужбина. Повечето му роднини са емигрирали.

 

Как почувства противоепидемичните мерки тук, в затвора? Телефони нямате, интернет също. Свижданията по време на карантината са били прекратени!

Сунай: Справяме се. Спазваме всички мерки. Който няма акъл в главата, си мисли че може без маски. Тук всички носим. Не е заради натиск. Искам да бъда здрав, когато изляза оттук да започна работа.

Какво е по-различно от времето когато нямаше Ковид-19?

Редактирам вестника на затвора. Правим театрални постановки. Това, което сега видяхте, го играем по-добре(сценката „Телефонни измамници“ бе представена на наблюдаващите от БХК и Маргиналия в столовата, между обяда и вечерята – б.а). Сега малко се притесняваха. Хората ходят и на курс за правно ограмотяване(през октомври сертификат за завършили курса получават 30 човека, предимно от малцинствата-б.а.).

Как разбрахте за вируса?

Сунай: Гледаме телевизия. А и роднините ми пишат. Всичко знам, откъде е тръгнало, как се разпространява.

Чак всичко…

Сунай: Тук се знае много. Имаме си канали.

Вярваш ли в конспиративните теории! Че Ковид-19 е направен от някого, за да бъде унищожена някаква част от човечеството?

Сунай: Не, може и да има нещо такова, но никога никой няма да го докаже. Не вярвам. Вирусът е като всеки грип. Почваш да кашляш, само да не се разнесе надолу, в дробовете. Чух за смъртни случаи от пневмония. Това е лошо. Това е страшното. Мислиш, че е нещо вирусно, че е нещо, което познаваш, а после изведнъж и лекар не може да ти помогне. Много ме е страх за дъщеря ми. Малка е, дано я опазят.

Пишеш книги? За какво разказваш?

Сунай: Ако не пиша, значи не съм аз. Разказвам неща, за които мисля непрекъснато. Искам да кажа на хората, че не трябва да се оставят да бъдат неуки. Ако си неук, с теб могат да правят всичко. Да те обработват. Сега довършвам и последната част на новата ми книга. Онези, които не ме познават, мислят ме за убиец, трябва да знаят, че в затвора съм научил много.

Кого имаш предвид като „неук“. Тукашните хора ли?

Сунай: И тук, но и онези , които познавах навън. Минава живота му, а той не се е разширил отвътре. Не иска да учи, да чете. Не знае какво да прави и сега, при епидемията. Казват му да се дезинфекцира, да спазва хигиена, той не разбира. Особено ромите.

Кои роми? Ромите въобще ли?

Сунай: Ние имаме турски роми и роми християни. Говоря за ромите християни. Не искат да работят, лежат тук, чака да си минат годините. Мюсюлманите сме друго. Братя сме помежду ни.

Вярващ си, така ли? Нямам право на този интимен въпрос…

Сунай: Не, няма проблем! Вярващ съм. Вярвам в онзи, който ни е казал как да живеем, а когато ние не живеем както той е казал, няма да отидем после на по-доброто място.

Но си извършил убийство…

Сунай: Бях много млад, бях гневен. Не ми се връща към това. Плащам за онзи човек, но се опитвам да не мисля вече за него. Можех да не го извърша, но бях глупав. Никой не ми беше казал какво да правя, когато съм толкова гневен. Сега вече знам. Опознах себе си. Казват ми, Сунай, ти си друг човек. Друг съм. Като правим вестника това искам да кажа на хората. Не гледай навън, гледай в себе си. Разбери се защо си го направил онова, което те е докарало до тук.

За политика мислиш ли? Например, харесва ли ти как държавата помага или не помага на хората да се опази от вируса?

Сунай: Знам какво е политиката. Пиша си с братовчед ми вТурция. Там Ердоган иска от тях всичко. Как да се обличат жените им. А неговата жена не иска да се забулва. Той ми показва, какво е това да имаш президент диктатор.

И какво е?

Сунай: Когато човек е в затвора, много вижда. За Ердоган когато ни затваря, вече губим всякаква стойност. Отървал се е от нас. Хората нищо не значат за него.

За българските политици какво мислиш? Аз те питах за тях, за мерките, които взимат да се борят с вируса и да ни защитят нас, данъкоплатците.

Сунай: Добре правят. Тази карантина беше нужна. Никой не можеше да си представи какво е вече да не можеш да се разхождаш в парковете. Като нас, затворници. Може пък и да са научили нещо. В затвора гледаш на чистотата в спалните или в столовата като на бог. Трябва да му се молиш, да го слушаш, иначе ще те накаже. Смея се, нали разбирате. Но все пак е така- тук лъскаме всичко, прашинка няма, дезинфекцираме, мием си ръцете, не сваляме маските. Един случай в затвора нямаме на ковид!

Засега карантина няма да се обявява, хората няма да издържат. А цифрата на заразени и умрели нараства всеки ден!

Сунай: Ако имаш дете, много се пазиш. Непрекъснато мисля за дъшеря си. Малка е, родителите ми се грижат за нея, но са много възрастни. Не е същото, ако бях до нея. Най-много за това се обвинявам. Оставих я да расте без баща. Но ще се върна. Тя ще види какво мога, как пиша, ще я водя на театър, ще гледа и мои постановки!

Какво още мислиш да правиш на свобода?

Сунай: Откровено ли? Много планове имам.

 Сигурно ще заминеш за Англия?

Сунай: Не, не искам. Тук съм роден. Брат ми разправя, че там се скупчват всички от България, с други нямат приказка. Никой не иска да ги приема за хора, те са само за работа. Печелят пари там, а тук няма какво да работят.

Ти учиш и задочно право. Всички се гордеят с теб. Сигурно като излезеш навън ще можеш да покажеш още повече от себе си!

Сунай: Ще опитам, Но винаги ще си казват за мен, този е бил в затвора. Когато пиша за това, разбирам че е като вечна присъда. Излязъл си на свобода, но ти казват, не, няма да те наемем на работа, бил си осъждан. Някои хора около мен тук затова и не искат да напускат затвора. Има зеленчукова градина, копаят, отглеждат зеленчуци, имат сигурна храна, топло е. А и се държат добре с нас. Театрални представления правим, всеки ако иска може да участва.

Този, който играеше в „Телефонни измамници“ играеше себе си, нали?

Сунай: Така показваме, че много ни е ясно какво сме извършвали и как сме нанасяли вреда на хората. Той е бил майстор на измамите. От едната глупост са го хванали!

Измамвал е стари жени…

Сунай: Така е. Те имат пари и са много доверчиви. Веднъж той си казал, ще взема 30 хиляди и ще ги дам на болни деца да се излекуват. На нея не й трябват!

Като Робин Худ, един вид…

Сунай: Не е важно. Осъден е, ще си излежи.

Нека да те питам нещо последно. Ще ми кажеш ли честно?

Сунай: Казвайте.

Дали не ми разказваш колко си доволен тук и как се грижат за теб, защото се опасяваш ако кажеш друго, да не ти се отрази зле?

Сунай:/смее се/ Всички ме познават. Открит човек съм. Никой не е в състояние да ме накара да лъжа. Защо да го правя? Научил съм се какво е правилно. Скъпо платих за това. Правилно е да не се лъже. Правилно е да приемаш разумните заповеди. Правилно е да бъдеш с човек брат, а да не си му враг. Ако някой е толкова зъл, иска да ти навреди, застрашава дъщеря ти, знаеш че има закон. Дай го на закона. С две ръце нищо не можеш да му сториш, но с ум – може. Ще ви кажа и друго. Хората вършат зло от бездействие. Стои, пуши, пие, гледа си телефона, после пак стои и пак пуши. Вместо да чете, да научава повече, да става по-силен със знание, а не с физика. Бил съм такъв. И дрога са ми давали, какво ли не. В затвора разбрах, че съм голям, едър, силен, но акълът ми е малко. И започнах да работя върху него. Сега /смее се/ от нищо не ме е страх. Ще ви дам брой от вестника, да видите. Пиша онова, в което вярвам. Затворът е в човека. Душата му е птица, ще умре ако не излети!

Поет си падаш, а!

Сунай: Каквото кажете за мен, малко ме познавате. Може и да сгрешите. Аз обаче си вярвам, че няма да се дам. Животът е нещо, което сам си направиш!

 Е, някой друг го е казал това…

Сунай: /смее се/ Видя ли! Казах ви, че не ме познавате!

Записа: Ю.М.

Интервюто е по проект, започнал през септември 2020 г. в партньорство между Български Хелзинкски Комитет (чрез БОЛД) и Сдружение Маргиналия

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.