Искра Баева: „Ний идем“ е девиз на българските фашисти и ратници

 

Нормална парламентарна процедура е партиите да не дават подкрепата си безусловно и да поставят условия (т.нар. червени линии)

 Човекът не е само икономическа единица, не се подчинява само на печеленето на пари

Лидерите на ИТН и ИБГНИ се отрекоха от ляво-дясната координата система, но и двете са аморфни като депутати и членски състав и тепърва ще бъдат оценявани според дейстивята им

 

 

Професор Баева, от ИТН предложиха премиер и очакваме до седмица да чуем състава на правителството им. Видимо партиите на промяната ДБ и ИБГНИ не са доволни. Има ли вероятността да се тръгне към нови избори.

Искра Баева: Откровено казано, струва ми се, че декларациите, че отиваме към нови, трети по ред избори, са по-скоро заплаха в хода на трудни избори, отколкото реално желание на посочените партии, към които бих добавила и ИТН. Просто новите политически сили и техните депутати постепенно започват да се приспособяват към ролята си на парламентарни политически сили, от които зависи съдбата на държавата. Това стана на три стъпки. Първата беше шокът от ниската избирателна активност и липсата на категорична победа на т.нар. сили на промяната на предсрочните избори. Опасността от трети парламентарни избори, при които активността може да падне още, ги накара да изразят готовност на всичко, стига да има правителство. Втората стъпка дойде, когато прецениха, че подкрепата не може да бъде безусловна, както показа острата реакция на предложеното от лидера на ИТН проектоправителство на Николай Василев, а бързото му оттегляне само потвърди склонноста към отстъпки от всички страни. Третата стъпка беше направена след като се очерта голямата вероятност да има правителство. Тогава парламентарните партии се успокоиха и започнаха да се държат като наистина преговарящи. Сиреч, една след друга заявиха, че няма да дадат подкрепата си безусловно и започнаха да поставят условия (т.нар. червени линии). Това ми се струва нормална парламентарна процедура. Защото за да се състави правителство са необходими 121 гласа, а първата политическа сила има само 65. Силата на ИТН е в страха на останалите партии от нови избори, но не бива да злоупотребяват с него, защото може да се обръне и срещу тях.

Мисля, че всички партии трябва да се върнат към механизмите на парламентаризма, който изисква не само противопоставяне между различните партии, а и умението им заедно да търсят най-добрите решения за страната. С други думи, разумът трябва да надделее над емоциите и амбициите. А това означава, че трите т.нар. партии на промяната: Демократична България, Изправи се БГ! Ние идваме! (мимоходом ще напомня, че „Ний идем” е девиз на българските фашисти и на ратнниците) и Има такъв народ трябва да се откажат от публичните декларации и да се върнат към преговорите, защото това е пътят към компромиса.

 

Не сме ли в ситуация на особена мъглява идентичност на отделните партии? Какво отличава например ИБГНИ от БСП? Те имат еднакво отношение към растящата бедност, неравенствата, доходите, данъците. Те леви партии ли са? Носител на десни идеи ли са Демократична България и ГЕРБ? И къде по оста ляво-дясно поставяте ДПС?

 

Искра Баева: Тъй като наблюдавам българския политически живот от началото на демокрацията, определено трябва да споделя, че след бурното търсене на идеологическа идентичност в началото на 90-те години, през втората половина на това десетилетие този интерес се загуби, идеологията беше обявена за отживелица от Студената война, а през последните години под въпрос започна да се поставя и идейна идентичност на българските партии. Все по-често се твърди, че лявото и дясното са се изчерпали, че всичко зависи от умението да се управляват икономическите процеси, сиреч поликата да бъде заменена от прагматизъм. Тази тенденция наричам икономизация на политиката, според която всичко в политиката зависи от икономиката. Само че икономизацията на политиката изважда човека от общественото уравнение. Последиците от такова разбиране могат да бъдат ужасни, защото човекът не е само икономическа единица, той не може да се подчинява само на печеленето на пари, тъй като хората са много по-сложни същества с многобройни умения, способности и интереси.

Деидеологизацията на политиката доведе до днешното положение, когато трудно идентифицираме политичския характер на повечето партии. Дори и на тези, които са самоопределят като леви или десни, да не говорим за онези, които отказват да го направят със заявленията, че нямало ляво и дясно, както вече го направиха ИТН в лицето на Слави Трифонов и ИБГНИ в лицето на Мая Манолова и Татяна Дончева. Ако трябва да определя идейния характер на парламентарните партии, ще го направя по следния начин: със сравнително ясен облик са лявата БСП и дясната Демократична България, макар че и двете имат проблеми – при БСП това е т.нар. консервативен социализъм, а при Демократична България съчетанието между либерални, десни и екологични идеи, изразявани от трите й съставки. Партии с ясна идентичност са и многото националистически, които този път не бяха допуснати от избирателите в парламента. За останалите партии нещата не изглеждат толкова ясни: ГЕРБ е типична популистка народна партия от типа catch all, доскоро бих я нарекла и партия на властта, а дясното при нея идва от коалиционния партньор СДС; ДПС по документи е либерална партия, но по същество е етническа с толкова стабилен електорат, че лидерите й могат да водят всякаква политика; що се отнася до ИТН и ИБГНИ, лидерите им се отрекоха от ляво-дясната координата система, но и двете са аморфни като депутати и членски състав, което означава, че тепърва ще бъдат оценявани според действията им. Докато силните социални искания на Мая Манолова бих обяснила както с произхода й от БСП, така и с битността й на омбудсман, докато втората съставка на ИБГНИ е с дясна ориентация.

Слави Трифонов и неговата Има такъв народ е до голяма степен феномен. Много наблюдатели го сравняват с партията на Бепе Грило, а в по-минали времена, с тази на Берлускони. Как бихте интерпретирали ИТН в национален контекст?

Проф. Искра Баева е българска историчка в Историческия факултет на Софийския университет, професор, доктор по история

 

Искра Баева: Най-крактият ми отговор е, че с Има такъв народ България „влиза в крак” в Европа, където появата на подобни партии започна още през 90-те години на миналия век с партията на Силвио Берлускони „Напред, Италия”, а през новия век този модел е приложен в пак италианската „Пет звезди” на Бепе Грило, във френската „Република, напред” на Еманюел Макрон, в украинската „Слуга на народа” на Володимир Зеленски и други подобни. И всички те бяха успешни, поне през първите години след появата си. Въпросът е дали това се дължи на неполитическия подход при съставянето им или на харизматичността на лидерите. Ако е първото, те са индикация за дълбоката криза на парламентарната демокрацията в Европа, където тази политическа система възниква и се развива.

Погледнат и от българска перспектива, изборният успех на ИТН не е нещо ново. Достатъчно е да си припомним голямата победа на партията „Национално движение Симеон Втори” през юни 2001 г. или на партията „Граждани за европейско развитие на България” през юли 2009 г. И при двата предишни случая симпатиите на гласоподавателите спечелиха партии, чиито имена бяха далеч от политическите традиции, които обещаваха ново начало и предложиха нови лица. Така че, според мен, партията на Трифонов не е феномен. Новото е само това, че той е шоумен, но с нежеланието си да влиза в парламента следва стъпките на предшествениците си Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов.

Гражданите отказаха да дадат масово гласа си на последните избори, в резултат на което 46-то Народно събрание е с изключително ниска легитимност. Прекратяване на купения вот, страх от машинното гласуване, общата умора от лятото и ковид-19, безразличие към подобряване на качеството на демокрацията, или други са причините?

Искра Баева: Разбира се, всичко изброено има значение, но не бива да си затваряме очите пред истинския проблем, а според мен той е нарастващото недоверие в българската демокрация, защото в основата на демокрацията е участието на гражданите в политическия процес. Достатъчно да погледнем как се е променяла избирателната активност в годините на демокрацията, за да видим, че тя намалява според разочарованието от ефективността на демократичните институции. Ето и данните за активността от парламентарните избори: 1990 г. – 90,3 %, 1991 г. – 83,9 %, 1994 г. – 75,3 %, 1997 – 62,4 %, 2001 г. – 67%, 2005 – 55,76 %, 2009 – 60,2 %, 2013 – 51,3 %, 2014 – 48,66 %, 2017 – 54 %, за да стигнем до тазгодишните 50,6 и 42,2 %. Те показват намаляващ интерес на гражданите да участват в изборите, един от малкото актове на пряка демокрация. По-внимателното вглеждане в данните показва още нещо: покачване на активността има, когато се появява алтернатива – 1990, 2001, 2009 и 2017 г. Но при тазгодишните избори не стана така – или хората не припознаха новите сили като алтернатива, или разочарованието от демокрацията е достигнало критична точка. Така че политиците би трябвало сериозно да се замислят – за посланията си, за действията си, за поведението си, за морала си и за много други неща.

Надявам се, че въпреки скандалите и непремерените действия на немалко политици ново правителство ще има. То може би ще бъде оглавено от Пламен Николов, посочения от ИТН почти непознат на обществото депутат. Но това няма да реши големия проблем – необходимостта да се възстанови вярата в демокрацията, която въпреки многобройните си недостатъци все пак си остава най-успешната политическа система.

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.