История с Джони, който е пони

Споделете статията:

Тази седмица се запознах с Джони. Джони е пони. Или малък кон, както ми обясни собственикът му, макар че аз продължавам да му викам пони. Защото се римува, а и не съм зоолог и не знам разликата между малък кон и пони. Според мен и на Джони собственикът не знаеше.

Джони кара пералня. Всъщност е каручка, на която е натоварена пералня. И го срещнах на един паркнг. Пред едно училище, почти в центъра на София.И ми стана смешно. За контраста на модерния ни град, с лъскавите автомобили, хвърчащи на висока скорост и малкото пони Джони, което тегли пералня.

 

Извадих телефона и започнах да го снимам. Надявах се все пак да мине някой мерцедес или ламборджини и да ги хвана в кадър. За да се хваля по социалните мрежи какъв репортер съм. Бях прекъснат от собственика, който иззад гърба ми се провикна:

–        Защо ми снимаш кончето?

–        А извинете ме. Не е нарочно. Просто имате хубаво пони.

–        Това е кон. Конят Джони. Не е някакво си пони.

Извиних се още веднъж за незнанието си и добавих:

–        Имате прекрасен кон значи. И пералня. Просто виждате ли, беше ми интересна картинка – тук на паркинга, между другите коли – вашето пони, така де кон, Джони. И реших да го заснема.

–        Ааа, няма проблем, реших да не би да искате да ми го отнемете, да сте природозащитник или нещо такова. Аз иначе чакам сина ми от училище. Той учи тук и всеки ден идвам да го взема. С Джони.

–        Прекрасно, казах аз. Кой клас е синът ви?

–        Трети. И много му харесва тук. Това е хубаво училище.

–        Чудесно, да ви е жив и здрав. Аз ако нямате нищо против, ще направя няколко снимки още на Джони, случайно ако мине някой Мерцедес.

–        Няма проблем и приятен ден – пожела ми човекът.

Аз застанах и просто чаках, правейки се че снимам. След малко едно дете се показа от вратата на училището и се затича към коня и се качи най-отпред до баща си. Метна си чантата с учебниците отзад до пералнята и понито Джони бавно започна пътя си към дома.

И ето че най-после се появи един мерцедес. И спря на мястото на понито Джони. И друго дете излезе от училище и си метна чантата на задната седалка и се качи и колата отпътува. А аз седях и се чудех дали тези две деца се познават. Дали са приятели? Дали когато едното не си е написало домашното, другото му помага? Дали собственикът на Джони и собственикът на Мерцедес на всяка родителска среща сядат един до друг. Или се канят на гости? И заедно обсъждат колко са горди с децата си…

Истината е, че тази история не ми се случи. Видях един кон, самотно чакащ пред едно училище, с една пералня. Но много ми се искаше точно това да е историята, която ви разказвам. И съм сигурен, че на много места тази история се случва. Или ако не – то тогава ние някак ще я случим и реализираме.

Заради пони-то Джони.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: