Ивайло Дичев: Наказателният вот ще се разпръсне между опозицията, партии като Воля и отломки от Обединени патриоти

Проф. Дичев, защо мейнстрийм медиите у нас пренебрегнаха идването за втори път на Марин Льо Пен в София? Само БНР съобщи новината, а БНТ се задоволи в разговор с Веселин Марешки като “платено съобщение” мимоходом да спомене факта!

 

ИД: Да, доста странно. А събитието е важно, една наша партия се включва в крайнодесния алианс на Европа, който е първи в Италия, втори във Франция, а навсякъде в настъпление. При това Льо Пен идва тук на крака, което Крам-Карнбауер едва ли ще направи за Борисов. От една страна има презрение към проекта Марешки, всички мислят, че няма особени шансове. От друга неглижирането му от страна на по-централните играчи може би е начин да се минимизира рекламния ефект на това посещение. И ВМРО, и дори Атака се оказаха управляеми, може би не на последно място защото нямат особена подкрепа в Европа. Но ако „Воля“ стане проводник на алтернативната европейска десница у нас, вероятно ще създава по-сериозни проблеми. Впрочем за тази роля се бори и „Възраждане“, но не знам дали ще я припознае Националния сбор на франция или неофашистите в Италия – в нея има комбинация от крайнодясно и крайно ляво, а второто там не се харчи особено. Бизнесмен като Марешки, десен по социалното си положение, им е по-подходящ от държавния чиновник Костадинов. Това, че не знаем много за програмата му не е проблем – не знаме нищо и за Льо Пен, и за Салвини, освен, че ще борят миграцията, разбира се.

По време на визитата си Марин Льо Пен заяви, че нямало конкуренция между нея и Матео Салвини за лидерство на съюза на крайнодесните в Европа. Тя призова българите да гласуват на 26 май за избрания от нея партньор – партията „Воля“, демонстрирайки нагледно лозунга на партията си: „Ние идваме“. Какъв е коментарът Ви?

ИД: Проблемите на алтернативната десница – хайде, да я наричаме така, защото става дума за нов феномен – са основно три. Първо, въпросът за лидерството. Ще е тежък удар за френските националисти да ги оглави италианец – Италия се смята от векове за бедна роднина, още е жив анти-италианският расизъм, породен от миграцията на италианци през 19-ти и в началото на 20-ти в. От друга страна Салвини е управляваща партия, което Националният фронт и неговите наследници днес никога не са постигали. Вторият момент, това е противоречието в интересите им, включително по уж обединяващата тема за мигрантите. Италия иска ЕС да й помага, Франция няма нейния проблем, централна Европа няма мигранти и иска страни с външна граница като България да поемат основната тежест. При финансова криза на южна Европа, Италия и Франция ще искат европейска солидарност, северните им партньори в Германия или Холандия обаче ще са яростно против. Третото разминаване е в отношенията с източна Европа, която предизвика настоящата криза в Съюза- масовата миграция към острова беше причина за Брекзита, липсата на солидарност по теми като бежанци, външна политика и по-специално Русия, блокира всякакво единство. Проблеми създават командированите работници, данъчната хомогенизация и пр. Г-н Марешки трябва да бъде питан какви позиции ще заема по тези теми, но да бъде питан от журналисти, които предварително са се информирали за позициите на Льо Пен, Салвини, Гауланд, Орбан (за когото се очаква също да везе в групата). Историята показва, че е много трудно да се направи съюз между национални егоизми. Затова те ще играят със символика – еднополови бракове, християнска Европа и пр.  Трябва следователно, да бъдат сблъсквани с реални проблеми, да не им се позволява да ни говорят за гордости и традиции.

Как ще изглежда изборната активност у нас? Има ли опасност повечето от населението да отиде за гъби?

ИД: Мен лично ниската активност не ме плаши, тя би значела, че хората възприемат ситуацията като нормална. Висока става активността, когато има криза. Ако активността скочи много нависоко, значи хората наистина са видели в тези избори някакъв обрат. Аз в момента не виждам дилеми или някакви решителни завои пред Съюза. Има едни жадни за власт мошеници, които искат да се настанят там, размахвайки символи и страхове. За да стане по-силна Европа, трябва да има воля за делегиране на суверенитет на центъра – за общи граници, обща инвестиционна политика, обща полиция и пр. Но такава воля в момента отсъства (за съжаление!); тъкмо наопаки, алтернативно-десните искат да разрушат това, което досега е постигнато. И пак не знаем кое точно да разрушат – Льо Пен предлагаше да излязат от еврото, после разбра, че тая тема е непопулярна и се отказа. Т.е. дори заплахата от крайнодесните в момента не е ясно очертана, та да мобилизира онези, които са срещу тях. Западните алтрайтери никога не заявяват ясно онова, което си говорят помежду си – например, че искат да намалят или дори спрат фондовете за Източна Европа. Е да, ама ако го направят, губят потенциални депутати като Марешки, нали така? Заплахата е от блокажи, още по-трудно движение на европейската машина – но не вярвам тя да вдигне особен ентусиазъм у проевропейския избирател.  У нас се очаква наказателен вот, но той няма да иде на едно място, ще се разпръсне между опозицията, партии като Воля, разните отломки от обединени патриоти и пр. Колкото повече хора гласуват, толкова по-зле за малките партии и обратно. Т.е. ниска избирателна активност рискува да направи европарламента още по-шарен и още по-трудно управляем. А това значи центърът на тежестта да се премести още повече към Съвета (което искат и националпопулистите), което пък намалява демокрацията, води до диктат на големи страни над малки. Но кой се мобилизира от такива абстрактни теми?

Вие ще участвате с горещ коментар за резултатите от  изборите на майската ни академична конференция, организирана от Маргиналия в партньорство със Софийски университет и Център за либерални стратегии, подкрепена от Програма Европа. Обещахте ни доклад с условното наименование „Новата картография на страха“. Бихте ли пооткрехнал малко завесата? Кои са новите страхове?

ИД: Върна се страхът от войната, с който беше израснало нашето поколение. Към него се прибави визията за климатичния апокалипсис. Прибави се разпадът на обществата ни както ги помним, като се почне от семейството и се стигне до нациите и старите религии. Но тези страхове днес не са просто психология – те са индустриален продукт, произвеждат ги киностудии, социални мрежи, институти за полит-технология, та дори амбициозни мислители от сутрешните блокове.

Мнозина анализатори прогнозират, че дори ЕС да не се разпадне, Европейският съюз от последните 20 или 30 години, вече няма да съществува. Така ли е?

ИД: Допреди десетина години си мислехме, че ЕС ще се разтвори в глобализицията, т.е. че ще свободното движение на хора стоки и капитали ще обхване голямата част от развития свят и Съюзът ще стане излишен. Но сега сме в обратното движение на махалото, затварят се в протекционистки стил страни като Америка, Китай, Индия, Русия. Според мен отговорът няма как да е друг освен заздравяване на икономическото единство вътре в ЕС. Някои в Обединеното кралство си мислят, че страната им може да се присламчи към мощната икономика на САЩ, у нас пък соцносталгици си представят, че трябва да възстановим някаква близост с Русия. Но тези обрати са много болезнени и както се оказа с Обединеното Кралство, трудно осъществими. По-вероятно ми се вижда Европа да се затвори, да тръгне към повече вътрешен протекционизъм, да замени хуманитарните нагласи с реалполитика, а може би дори да ограничи свободите на протестиране и говорене в интернет. Говоря за някакъв период, после вероятно ще има ново люшкане в посока либерализиране. Тия движения ги наблюдаваме от 19-ти век, отваряне, после затваряне, после пак отваряне, според някои те траят по около двайсет години, но това вече е малко астрология. Фаталното е това, че междувременно се отказваме от битката за климата, разхищаваме ресурси и човешки животи за безсмислени конфликти, обричаме идните поколения.

 

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).