Ивайло Дичев: БТВ и Нова да покажат човешката драма на хората от Столипиново, нека обърнат критичен поглед към нашето собствено общество

от -
1 044

Маргиналия: Проф. Дичев, тези дни зрителите на бтв гледат репортажи на Стоян Георгиев. Амбицията на телевизията е да посочи схема за преселението на роми в  град Дуисбург, провинция Северен Рейн Вестфалия. В репортажите се настоява, че зад това стоят финансови интереси на турци, живеещи в Германия, които експлоатират ромите с нископлатен труд на черно и източват социалната система чрез тях. Има ли нещо, което ви смущава от изнесените факти и тяхната интерпретация?

Ивайло Дичев: Имаша две серии от предавания по Нова и по БТВ в един и същи момент – едното за Дуйсбург, другото за Дортмунд. Интересни факти, само че навързани така, че затвърждават предубежденията ни за ромите – държат мръсно, източват социалната система, живеят по много в стая, прости са. Сравнете този сюжет с любимите журналистически елегии за българите, които напускат страната – колко ужасно, колко тъжно. Когато се изнасят ромите – никакво съчувствие. Вярно, че ги описаха като жертви на местни турски използвачи, но някакъв човешки момент аз не усетих. Изобщо съжаляваме ли, че тези здрави и прави бъларски граждани ни напускат или се радваме, че се отърваваме от тях? И защо там, в Германия тези роми работят, а у нас не? Защо немската държава им помага да се интегрират, а нашата някак не успява да го направи?

Един от интервюираните го каза в прав текст: в България ги дискриминират, в Германия ги третират както равноправни граждани и всички врати са отворени. Какво не се изговори за ромския проблем, само тази тема грижливо избягват медийните мислители – темата за расовата дискриминация, която у  нас практикуват и институциите, и съседите, и всички ние. Без да се борим с нея никакъв ромски проблем няма да разрешим. Така че призовавам журналистите, които се хванаха с тази много интересна и важна тема да продължат нататък – нека покажат човешката драма на хората от Столипиново, нека обърнат критичен поглед към нашето собствено общество.

М.Какво означава поредният публичен жест  срещу Макрон , този път от страна  на  новия лидер на германските християндемократи и наследник на Ангела Меркел- Анегрет Крамп-Каренбаур? Освен критичното й мнение към гей-браковете, разрешени по времето на Ангела Меркел и призивите й за незабавно експулсиране на всеки бежанец, признат за виновен за извършено престъпление, тя сякаш оформя нова „фронтова“ линия насред възпалената от Орбан и десните партии Европа?

Ивайло Дичев: Аз не знам защо така възприеха у нас статията й във Велт. Естествено е, че ще има пазарлък за това каква Европа искаме: Макрон търси подкрепа и от ляво, и от дясно – компромиса е формулирал в темата „Европа-защита“. Десните в Германия са съгласни с онова, което казва по темата сигурност, но отхвърлят социалните моменти и най-вече хармонизирането на минималната заплата. Съгласни са с общоевропейски банков пазар, но не и с общо поемане на дълговете. Впрочем правителството в Германия сега е широка коалиция и е интересно да видим и реакцията на социалдемократите, те вероятно ще имат други виждания. Изобщо поканата на Макрон е за паневропейски дебат, какво иска от Европа, как да я реформираме и в този дебат той съвсем няма да има последната дума. Нека отбележа и че неговото движение не е в едно политическо семейство нито с десните, нито с левите в Германия.

Новата лидерка Крамп-Каренбауер старателно изгражда образ на по-дясна от г-жа Меркел, за да обере вота на Алтернатива за Германия, както и на баварците (тя впрочем е католичка, каквато е Бавария). Нормално е да приема десните елементи от предложенията, да отхвърля левите. Има много консенсусни неща в реакцията й – например екологията, или пък това парламентът да не се мести непрекъснато от Брюксел в Страсбург и обратно, което е абсурд. В статията й има сериозна заявка за пазарлък, пред която французите няма лесно да отстъпят – иска да се създаде европейско членство на Съвета за сигурност в ООН, разбирай: Германия да добие роля в него. Не видях немска реакция по най-радикалната идея на френския президент – преформулиране на зоната Шенген; нещо такова може да се прочете между редовете при АКК, но не е ясно казано. Идейната разлика между либерала Макрон и консерваторката АКК е в това, че той върви в посока на федерализма, тя настоява на това, че основна роля трябва да имат националните държави – общностен срещу междуправителствен метод.  Впрочем АКК не ме впечатлява особено, на дребно мисли и едва ли ще има реформаторски замах. Но ще видим как ще тече дебатът, хубаво е да чуем и други партии, от други страни.

М. В събота край Триумфалната арка се събраха участници в акцията „Думата на жените“, организирана от „Жълтите жилетки“ в подкрепа на френска жена. Какъв е коментарът ви?

Ивайло Дичев: Движението на жълтите е много интересен феномен от изследователска гледна точка – на едно се събират всякакви раздразнения, обединени единствено от символа на жилетката. Има го този глобален обрат – жените повече не искат да търпят патриархалното господство и французойките винаги са на първа линия. Но какво общо има това с дизела, омразата към евреите, покупателната способност и всичко оснанало, за което се бунят жълтите, аз не разбирам.

Борбите за равенство на половете във Франция не са от вчера и няма да спрат скоро. Но има такъв механизъм, при който към един протест се закача нещо съвсем друго – например на осмомартенския онзи ден в София изведнъж се развя едно Венецуелско знаме. Не знам какво общо има каузата на жените с подкрепата за Мадуро, много от участниците вероятно са били неприятно изненадани.

Въпросите зададе

Юлиана Методиева