Ивайло Дичев: Номинацията на Кристалина Георгиева доказва, че развитият свят постепенно се отърсва от расистките предразсъдъци

Професор Дичев, какво мислите за драмата с прасетата? Бунтът на Крушаре се оказа заразителен. Опозиционни партии подстрекават протестите, медиите излъчват покъртителни репортажи и не е ясно какво точно се случва. Свинекомплексът в Свищов е в бедствено положение. Казахте някъде, че капитализмът предполага някакво ниво на гражданско съзнание, което май не сме достигнали

Ивайло Дичев: Тази тема изисква изключително голямо внимание, и не само заради вируса. Става дума за нашата държава.

Започва епидемия и народът се вдига на бунт срещу взетите мерки. Опозиционни лидери подгряват яростта на народа, безотговорни медии тиражират небивалици. И това отново – защото преди година имахме съвсем същата ситуация и г-жа Нинова се снимаше с милички козички. Напълно разбирам искането на стопаните да получат някакви компенсации, макар че и това става със застраховки, а и, оказва се, че много от тези стопани гледат в задния си двор много повече от петте  прасета, позволени от закона за лично ползване и на практика са нелегални производители. Как трябва да се помогне на отрасъла трябва да се обсъжда сериозно.

Но вижте, да си намериш в мрежата някакви аргументи за това, че всъщност няма никаква епидемия, е същото като това да не ваксинираш децата си, защото смяташ, че ваксините пораждат аутизъм или че ако приемем Истанбулската, учителите да карат децата да си сменят пола или че земята всъщност е плоска и крият това от нас.

Държавата е станала неуправляема и това е огромен проблем. Вероятно са виновни институциите, които стават за смях – защото в същия този драматичен момент от прокуратурата ни казват, че терористи щели да хакнат поливната система пред парламента и ще напръскат някоя официална делегация и забраняват на лекарите да слушат музика на флашки, за да не изтекат данни от служебния им компютър.

Но вина носят медиите, а и всички ние, гражданите. Представете си в това безумно място да се случи нещо сериозно – например почва война, държавата мобилизира, а  той вика – я си гледайте работата, няма никаква война, прочетох го в един сайт. Не си даваме сметка колко сериозен е проблемът. Всъщност най-просто е това да върнем доверието в политиците – има си механизъм за това, правим избори, издигаме нови, които започват с някакъв стартов кредит. Но как да върнем доверието в медицинските служби, в лабораториите? В журналистите, в интелигенцията? Как да реабилитираме самата модерност като проект, където обществото се управлява възоснова на рационално набелязани принципи? Аз нямам отговор.

Политическият пейзаж изглежда е пред промяна – разпадна се коалицията „Обединени патриоти“, Слави Трифонов се готви да прави партия, какви са очакванията ви за местните избори? 

Ще ви разочаровам, но ми се струва, че няма да се случи нищо драматично. Лъже-патриотите бяха лъже-коалиция – не разбрахме кое точно ги обединява. Възможно е партията на г-н Трифонов да поеме тази роля на малък коалиционен партньор, който да критикува отвътре, гневно, морално, принципно. Играха го вече реформаторите. Но да изгради собствени местни структури тази формация очевидно няма време. Може да направи някой концерт тук-там и да подкрепи независим кмет, но местната власт все пак изисква организация, и то местна, не софийска. Същото мисля за г-жа Манолова – ще донесе гласове за БСП като независим кандидат в стил Радев, но сама не би имала особен шанс.

Струва ми се, че ситуацията в страната не е кризисна. Нито свинската чума, нито изтичането на данни, нито лошият туристически сезон, нито агресивният език на кандидата за главен прокурор засега обединяват недоволствата. Както обикновено – разнопосочни дразнения, една група иска едно, друга обидена от друго. При тази овладяност на държавата трябва сериозен катаклизъм, за да има разместване.

Имате ли прогноза какво ще се случи със София? Засега не е ясен  нито един кандидат за кмет, освен младият човек от „Спаси София“. Марешки също май ще участва

ИД: Около „Спаси София“ може да се заформи сериозна електорална подкрепа, макар че се съмнявам кандидатът им да победи в кметската надпревара. Но сигурно ще вкарат общински съветници, ще се чуе за дейността им, ще възникне надежда за някаква алтернатива. Това са хора, които разбират от град и водят дебата изключително професионално. За жалост медийната ситуация е такава, че ще бъдат маргинализирани, вероятно ще ги представят като грантаджии, хомосексуални, американски шпиони и бог знае какво. Дебатът ще се измести ловко в някаква друга посока, както го умеят нашите повелители на медиите.

Все пак добре ще е интелигенцията в този град да почне да разпознава експертите си. Впрочем не знам защо „Демократична България“ не застане зад тях – те се борят за същия избирател, е, знам, ще кажат, че не били истински десни, но това ще има обичайния резултат, разбиване на опозиционната енергия и Фандъкова for ever. А и ако отидем по-нататък, можем да си представим да ги подкрепи и БСП с надеждата да пребори монопола на ГЕРБ в София. За жалост идеологията у нас винаги побеждава здравия разум.

Съвместното поклонение на  Заев и Борисов пред  гроба на Гоце Делчев е несъмнено постижение. Номинацията  на Кристалина Георгиева за кандидат на Европейския съюз за МВФ я превърна в първия източноевропеец , който може да оглави тази важна институция. Това не са ли знаци, че външнополитически България стои по-добре?

ИД: Отзад напред. Не знам какво сме помогнали на г-жа Георгиева, по-скоро срещам подмятания и доноси по неин адрес. Жената се издигна благодарение на своите способности, както впрочем става и с много други българи в чужбина. Вярно, че в договорките на ниво ЕС има и геополитически интереси – нейната кандидатура беше подкрепена от Източна Европа, което драматично раздели съюза. Но пък основен поддръжник й беше Макрон, който имаше съвсем не-български съображения. Дали да не я видим като успех на Макрон, а?

Трябва да разберем, че развитият свят постепенно се отърсва от расистките предразсъдъци от миналото – умее жената, а това, че е българка, няма значение, даже напротив, възхищават й се повече че успява, въпреки, че идва от бедна, неразвитата страна. Много се надявам, че няма да имаме вземане-даване с нея, ако заеме поста и икономиката ни ще се оправя без помощта на МВФ. Безспорна е радостта от това, че сънародник успява някъде по света, но позицията й няма да е българска, нали сме наясно.

За Северна Македония – чудесно е, че г-н Борисов се отказа от ритуалното боричкане по теми от историята, което нямат връзка с общото ни бъдеще. Още по-браво, че го направи въпреки коалиционната си патерица, която се храни от подобни идеологеми. Някак успя да ги удържи, разминахме се с няколко реплики от типа на Каракачановата, но без последствия. За Заев също – само комплименти. Това цялото чудо на нашето сближаване стана възможно заради много силния външен натиск – той пречупи дори гръцките националисти, камо ли много по-сговорчивия ГЕРБ. Един случай, в който натискът на „великите сили“ се оказва позитивен.

България е малка страна, цялата ни икономика е някъде между град като Щутгарт и Кьолн. Добре ще стоим само когато играем отборно, не когато се пъчим и дърламе.

 

 

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).