Ивайло Дичев: Подиграват се у нас на Грета Тунберг, защото тя е права

Професор Дичев, в понеделник слушахме речта на екоактивистката Грета Тунберг пред ООН, но часове след нейното “How dare you – you have stolen my dreams and my childhood” в българското фейсбук пространство се отключи нова вълна от агресия срещу нея! Интересни хора с ярък граждански профил не пропускат да отправят недопустими подигравки включително с аутизма й. На какво се дължи това!

Ивайло Дичев: На това, че е права. Че нашето поколение носи вина за това, че нейното ще живее в условия на екологична катастрофа. Не само заради въглеродния двуокис, с който индустрията през времето на нашия живот насити атмосферата. Оставяме пренаселени градове, океани пълни с повече пластмаса отколкото риба, измиращи животински видове, промени в имунната ни система, която вече не реагира на антибиотици, задаващо се вдигане на океаните пред застроените пак от нас неразумно крайбрежия. Учените предвиждат неща като обръщане на Гълфстрийма заради разтапянето на ледниците и промяната на солеността на водата – от това Англия и северозападните крайбрежия на Европа, които се топлят от него, ще заприличат на аналогичните географски ширини в Сибир. Сушата в места като Близкия изток или Африка ще породи нечувани преселения на народите –  към тях прибавяте стотици милиони, които ще останат под водата в Бангладеш и южен Китай. Някои си представят, че ние тук ще застанем на границата с картечници и ще почнем да избиваме прииждащите климатични бежанци, но това означава нашите собствени държави да се превърнат в чудовищни диктатури.

Не, не е съвсем ясно дали човешкият фактор е решаващ в това, което се случва, не знаем и дали по някакъв начин можем да променим тенденцията (макар че за озоновата дупка успяхме като ограничихме производството на фреони). Това, в което съм сигурен, е, че трябва да се подготвим много сериозно като човечество за промените. А националпопулистката вълна прави света още по-неуправляем, още по-малка роля имат днес световните организации, да не говорим за някакъв планетарен разум, който да се заеме с битката за природата – това последно безспорно общо благо, което имаме.

Жестовете на Грета Тунберг може да изглеждат театрални на някого, но са важен елемент в осъзнаването на това, което става. Направете вие по-добри жестове, казвам аз. Грета не е сама. Вземете последните европейски избори, където зелените се оказаха приемници на старата левица в северозапдадна Европа. Публикуват се непрекъснато изследвания с ужасяващи прогнози за това, което ни чака. Ако щете Холивуд дава своя принос с апокалиптични визии за бъдещето. И алтернативно-десният идва с някакъв линк и ти казва – да, ама виж тук какво се казва, всичко това е китайска пропаганда, която цели да си развалим индустрията.

Защо й се подиграват – защото  са гузни, че нищо не правят. Че стоят зад идеологията на брутални егоисти като Тръмп и Болсонаро. Това е особено ярко изявено у нас – не търпим моралния жест на другия, защото сами не сме готови да го направим. Чувството на вина се обръща в агресия.

Говорите за „овладяната телевизия“ и не скривате критичните си дистанции към генералния й директор Емил Кошлуков. Но какво стана в БНР? Един тих, посредствен спортен коментатор углави първата по рейтинг обществена медия и два месеца по-късно успя да създаде същинска катастрофа – уволни Силвия Великова и след два часа я върна, предавателите спряха за 5 часа излъчването си поради фантомна профилактика…

Ивайло Дичев: Големите публични медии бяха овладени, защото градската интелигенция постепено престана да се информира от тях. Моите студенти практически никога не гледат телевизия, не слушат и радио. Един предприемач влезе в апартамента ни, който ще ремонтира и удивен ни попита „Ама вие гледате ли телевизия?“ Хвана ме срам, отговорих като руснака от вица, дето го питали дали пие: „Гледам с отвращение“. Или влезте в някой селски магазин – погледнете хартиените вестници, които висят там. Кога за последен път си купихте някой от тях?

Страната се раздели по линията он/оф-лайн. Какви са причините свестните журналисти у нас (например от Дневник, Сега, Клуб Z, Офф нюз, Маргиналия…) да не могат да се съберат около една голяма медия не знам, демократичната общност обича да пилее силите си, всеки е вожд, никой индианец. Обръщам внимание само на това, че веднъж напуснати от интелигенцията, медиите стават лесни за овладяване. И това върви именно по един такъв пазарен принцип – парите. Хайде повече аудитория, повече убийства, телевизионни игри, клюки. Защото сме демокрацията, нали така, трябва да се правят сметки. Кошлуков почна атаката си срещу Денят започва с култура с този аргумент – нисък рейтинг, хайде да ги махаме. Така тръгва и сега префасонирането на националното радио, както го обяви Тома Биков – да се види финансирането. Пазарната идеология се обърна срещу либералите, които най-много я подържаха. А пазар ли е наистина информацията – според мен не, тя е и право на гражданите.

Мен лично ме притеснява ролята на премиера Бойко Борисов. Той звъни по телефона на Силвия Великова, говори в прав текст, че ако трябва ще каже на „своите“ от парламентарната група на ГЕРБ да поправят това безобразие… Капан ли направи на известната ни журналистка?

Ивайло Дичев: Не, г-н Борисов е много ловък политик, разбра, че тук лобито на Гешев е прекалило. Не съм сигурен изобщо дали тази прокурорска групировка е под негов котрол или той под неин. Според мен г-жа Великова спечели от скандала, ако някой не я е знаел, сега я научи. Желая й смелост в по-нататъшните битки. Само да припомня, че тя водеше предаване в телевизия BIT, която скоро беше ликвидирана посредством изкупуване. Т.е. в частния сектор ликвидирането на журналисти е още по-лесно.

Да кажете и две думи за т.нар. „шпионски скандал“. Операция за отвличане на вниманието преди форсирания строеж на газопровода, после Белене, или друго?

Ивайло Дичев: Това ми се вижда преди всичко артилерийска подготовка за избора на Гешев за главен прокурор. Идиотизмът около шпионството на група русофили беше предшестван от серия подобни акции със съмнителна стойност. Арестуваха показно с белезници 4-5 кмета, повечето от които са отново на свобода, дори участват в изборите (без да броим Иванчева). Разкриха план за хакване на пръскачки пред Народното събрание, които щели да напръскат някой държавен глава. Успоредно вървят арести на фотограф, контрапротести в полза на Гешев, напоследък пък се политизираха протестите срещу предсрочното освобождаване на австралиеца Полфриймън, приписвано на либералната общност и НПО-та подкрепяни от Америка за България. Поредна злоупотреба със страданието на близките и тънките струни на националната душа.

Не знам защо е така важно избирането на главен прокурор в тази страна – видяхме необичайно активизиране на Пеевски, който дори взе да идва в парламента. Вероятно тук това е сляпото петно на демокрацията ни, точка на безконтролна власт. Не разбирам само едно – защо медиите, контролирани от депутата на ДПС и крайнодесните му уж врагове са на една и съща позиция и тук, и по много други теми. Вероятно не бива да възприемаме твърде сериозно воала на медийната илюзия.

 

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).