Ивайло Дичев: Преференцията е фина настройка, партиите трябва да изработят механизъм за излъчване на кандидати

Проф. Дичев, с гласовете на ГЕРБ, ДПС и НФСБ преференцията отпадна. Тя може и да има негативи, но нали това е единствената възможност за избирателите да преподреждат партийните листи на изборите за депутати! Как оттук насетне ще се помирят гласуването за политики с гласуване за личности!

ИД: Аз имам различно мнение по тази тема. Преференцията е добра добавка към една изградена и добре функционираща партийна система. У нас обаче тя замества липсващата партийна дисциплина – понеже не могат да се разберат как да си подредят листите, дай да предложим всички желаещи и да прехвърлим отговорността на избирателя. Нали разбирате защо ДПС наложи това сега? Защото лъжепатриотите са се хванали за гушите и не могат да подредят листите си – отпадането на преференцията де факто (с този много висок таван) ще изостри борбата в коалицията и може да ги доведе до това да се явяват поотделно. Печелят дисциплинирани лидерски партии като ГЕРБ и ДПС. Най-голяма ще е загубата за десните, които така остават без един инструмент за решаване на вътрешните си боричкания – съветвам ги много сериозно да се замислят.

Партиите трябва да изработят механизъм за излъчване на кандидати, може да е лидерска дисциплина, може да са вътрешни демократични избори, ако щат жребий да теглят. Но те трябва да не се представят на избори единни. Чак после идва преференцията като фина настройка. В добрия случай сегашното вдигане на тавана ще стимулира партийните формации да се консолидират, в лошия – ще усили центробежните сили.

Пред Нова бившият главен секретар на МВР Калин Георгиев внесе известен смут с твърдението си, че Венецуела не е от 36-те страни, които са в санкционния списък на Европейската комисия, нито е сред 52-те страни, които са с дефицити в банковата сметка. Иначе казано, българските служители не са допуснали сериозни грешки покрай историята с милиони евро, преведени в Инвестбанк от Венецуела. Какъв е коментарът ви?

ИД: В тази история има нещо съмнително, но на пръв поглед наистина това си е един легален превод. Че нашите служби се оказват изненадани е огромен проблем, но опозицията май няма да може да се възползва, защото застана на страната на Мадуро по своите идеологически причини. Тия пари предполагат от нас ясна позиция. Мислехме да се снишим както обикновено, но сега трябва да решаваме – ще блокираме ли парите, ще действаме ли както правят другите западни страни?

Има много дебати около правото или дори задължението за хуманитарна намеса. Говорим за намеса без пряк икономически или политически интерес, която се прави под натиска на общественото мнение, съчувстващо на далечни страни. Нека напомня, че първите три такива интервенции се случват през 19 в. и са все в Османската империя – първа е подкрепата на гръцкото въстание от европейския „концерт“; през 60те Франция защищава  маронитите, насилвани от друзите в сегашна Сирия и накрая идва руско-турската освободителна война, която създава българска държава, отново с подкрепата на европейското обществено мнение. Как пък точно ние сега се писахме легалисти и противници на хуманитарните намеси? Не е ли била суверенна държава и тогавашната Османска империя?

Има нещо обидно в това наше дебелашко безразличие към страданията на хората по света; учим се от авторитарни режими в Русия, Турция, Иран, Китай. А може би просто сме си част от третия свят, където също не виждат много по-далеч от чергата си. Малки сме, бедни сме, на нас значи да помагат. Ами какво търсим тогава в ЕС, да попитам. За българските путинисти изобщо не говоря, те има предсказуеми рефлекси: нека коли Асад, нали е легитимен. Сега суверенна била Венецуела, от която са избягали 3-4 милиона, а средното тегло на гражданите било паднало миналата година с около 10 килограма. Цинизмът е наследство от маркс-ленинската идеология, която все гледа икономическите същности под културната повърхност – нямат значение страданията, фалшифицираните избори, назначеният от Мадуро парламент – главното е, че Западът иска да сложи ръка върху залежите на нефт. Да, нефтът прави Венецуела по-важна от Хондурас, където преди месец имаше бунтове, но в един взаимосвързан свят прахосването на подобен ресурс се превръща в световен проблем. Ако утре Болсонаро почне да почне да сече екваториалните гори в Амазония, както обеща, гори, които са ключово важни за климата, това няма ли да е по-голям проблем за света отколкото, примерно, сечта в Пирин? Това, което ме убива, е, че всичко се свежда до тази конспирация – искат да им вземат нафтата. Кризата била заради ембаргото. Аз не знам над Венецуела да е имало ембарго – 40% от нефта им купуваха САЩ. Отначало Чавес управляваше добре, имаше пари и за социални неща, много хора по света му се радваха, към края на мандата му обаче държавата тръгна на зле, а при сегашния некадърник – на катастрофа.

Е да, в никакъв случай не бива да има военна интервенция, не съм убеден и че тъкмо изолационистът Тръмп ще прати войски. Недай боже! Но международната общност има правото и задължението да отказва да има вземане-даване с режими, които не спазват възприетите правила. Вижте преди хиляда години е било трудно един нелегитимен монарх да удържа власта си с гола сила, защото народът е можел да се въоръжи с вили и тояги и да го свали, ако почне да го мисли за самозванец. Съвременният диктатор е оборудван с технически средства, които позволяват малка група да държи в подчинение мнозинството – Асад хвърляше отровите си от самолети, произведени от същия този запад например, а народът самолети няма, нали така? В този смисъл задължени сме да се намесваме – разбира се със съответната мярка и спазвайки някакви принципи. Ако в една страна не създава проблеми на никого и гражданите й са доволни – ами нека бъдат недемократични, никой няма да им се бърка. Вижте Китай, Западът не харесва идеологията на „социализма с китайски характеристики“, но катаклизми няма, хората в огромната си част са щастливи заради икономическия подем, няма милиони бежанци, които да заливат околните страни. Докато Русия не беше окупирала Крим, Западът нямаше причина да налага санкции.

Устойчивите политически скандали и тази година се генерират от Красимир Каракачанов, лидер на ВМРО, вицепремиер и министър на отбраната. През януари това бе случаят с бития от роми командос, което предизвика възмутителната с расизма си реплика на Каракачанов „циганите станаха много нагли“. Още по-възмутителна бе последвалата санкция  над населението, вдъхновена от вицепремиера – разрушени бяха няколко незаконни къщи във Войеводиново и  цели семейства изхвърлени посред зима навън, без да имат нищо общо с побоя над командоса. Последният скандал е свързан с  концепцията на Красимир Каракачанов  за ромите, която Вие нарекохте пред Дойче Веле „Окончателното решение“. Преди дни Каракачанов заплаши поредно с оставка, ако не му приемат концепцията. Ще мине ли  ВМРО в опозиция?

ИД: Те влязоха в схватка и заради преференциите. Мъчат се да се пласират след тези две години на абсолютно политическо безплодие. Стратегията за ромите е най-скандална с това, че се предлага именно от тази формация, при това от военен министър. Тя е изпълнена не само със простодушен расизъм, но и с неизпълними идеи, които поставят ГЕРБ в трудна ситуация. Във Воеводиново например ще има съдебни процеси, вече има европейски журналисти, реакция на европарламанта – такова наказателно събаряне на къщи е безумие. Гетата изискват съвсем друг подход.

Аз не вярвам да напуснат правителството, поне не преди сделката със самолетите, където става дума за милиарди. Но пък ако се разклати работата и се наложи да излязат от властта, Каракачанов ще има оправдание пред своя актив – аз поне опитах, но соросоидите ме спряха. И ще тръгне гордо към следващите избори.

Какво мислите за бурната полемика около Националната стратегия за защита на детето? В дебата се включи Българската православна църква, с осъждащо Стратегията становище /те после се отрекоха от него, но така и не произведоха адекватна публична теза/. Становището им определено е против човешките права, против защитата на децата от насилие. Припомням на читателите ни, че аналогична бе позицията на БПЦ и за Истанбулската конвенция. Въпросът е, какво е църквата за мейнстрийм населението днес – духовен пазител, или…

ИД: Църквата е голямо разочарование за истинските вярващи в България – това почна с нежеланието й да осъди комунистическата идеология, да се очисти от ченгетата, да се покае. Дълго време тя напомняше за себе си чрез скандали – с атаки срещу Хелоуийн, йогите, Мадона; вдига една вълна подигравки в социалните мрежи и пак замълчава.

Сега обаче, струва ми се, фундаментализмът на нашите клерикали е част от една по-голяма вихрушка, която в Америка наричат алтернативно-дясно – значи комбинация от евангелистки фанатиъм, реваншистки расизъм, национален егоизъм. С една дума Доналд Тръмп. Антиевропейският интернационал, който дойде да прави тук Стив Банън, адаптира тази идеология към различните културни традиции. След истерията около бежанците, които щели да ни завладеят и променят ДНКто ни, идва забраната за абортите – вид алтернатива на миграцията. Натализмът вече е официална идеология в Полша, в Унгария, у нас се преставя като светъл идеал. Той действа в комбинация с определени релииозни предписания, които звучат абсурдно за съвременния човек – например забраната за сексуално образование. Скоро и нашите ще поискат забрана на противозачатъчните средства. Ези неща вървят в пакет. Нали сме на ясно какво е фундаментализъм – буквализирано четене на стари текстове, които отдавна нямат общо със съвременната действителност. Впрочем натализъм за нашите, евгеника за чуждите, например ромите в каракачановата концепция.

Измислят си въображаеми врагове, които тържествено да побеждават – джендър-идеологията, която взеха от американските евангелисти например е такъв демон. Аз не познавам джендър-идеолог, не знам какво точно следва да представлява той. Говорят ми за философката Джудит Бътлър, но кой точно я е чел у нас, какво е разбрал – не знам, това са сложни текстове. Обвинението към джендър-идеолозите е, че ще почнат да карат децата да си сменят пола – идея, която заслужава анализ от психиатри.

Сега пък дойде тази глупост с боя на децата, който бил православна българска ценност. Какво, искат да се гордеем че сме диваци, така ли? Да, в предишни епохи са млатили яко и децата, и жените, но там ли сме си останали? Междувременно се прокрадват идеи за въоръжаване на населението – по почина на Американската асоциация за огнестрелно оръжие. Значи няма да убиваме едномесечни зародиши, защото животът бил свещен, обаче ще стреляме по младежа, който влиза в двора ни да си набере круши.

Зад тези поведенчески теми, представяни като борба с „културния марксизъм“, „глобализма-либерализма“, „политическата коректност“ и т.н. стои програма по орязване на социалните програми, намаляване на данъците за най-богатите, лобиране за приближени до властта бизнеси, приватизиране на природата. Алтернативно десните пренасочват недоволствата на съвременния човек от реалните проблеми, свързани с растящото неравенство както вътре в обществата така и географски, между различните места на планетата, към фантасмагорични теми – бранят различни достойнства, маскират се в одежди на традицията, празиграват библейски сюжети и славни битки. Една такава бутафория, която ще крепи властта още известно време, докато хората не осъзнаят измамата.

Avatar

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).