Иван Стоянов: С хомофобията човек се бори рационално, позовавайки се на науката
Иван Стоянов, известен и като Angelica Summer, е завършил психология в СУ „Свети Климент Охридски“, играл е в студентския театър-лаборатория „Алма Алтер“, а от една година се занимава с деца в Кьолнско училище. За следите от онлайн образованието върху детската психика той казва: „Това поколение ще израсте с представата за постоянна забрана. И ако някои от нас, ,,възрастните’’, може и да се успели да се измъкнат някак от хищните лапи на депресията, то сред много от децата наблюдавам симптоми на все по-голяма тревожност. А дори не споменаваме децата с ментални заболявание или физически увреждания. Те имат нужда от много подкрепа, любов, сигурност и, разбира се, досег с близките, приятелите и роднините си“.
В деня на възпоменание на Холокост отбелязахте, че 50 000 мъже са били обвинени в хомосексуалност, а между 10 и 15 000 от тях са депортирани в концлагери. Защо трябва да помним това?
Иван Стоянов: Защото нацизмът не е мнение, а престъпление. Защото важно е не само да помним, но и да си припомняме. Както казва Павич, човечеството винаги е на 17 години. Страдаме от това, че постоянно забравяме историята си. В следствие на това съществува съвсем реалната опасност да оставим някои от най-зловещите й сюжети да се изплъзнат между пръстите ни и да се разиграят отново пред очите ни. Когато си припомняме, се учим. Когато се учим, надграждаме. Без памет, няма прогрес. Без познание за миналото, човечеството е обречено да се върти бясно като хамстер във въртележката на собствените си грешки. А дори един отнет човешки живот в следствие на репресивен политически режим е твърде много. Ще ми се да живеем в свят, в който дори не трябва да коментираме подобен въпрос, а това да е по подразбиране. Ще ми се също в България следващия ни министър председател да не може да си позволява да казва, че работата носела свобода – било то от невежество, глупост или желание да прозвучи оригинално.
Зарадвахте се на новината за издаване на книжката „Мравин“. Но в публичното пространство се разнесоха обвинения и искания за забраната й. Непоправимо силна ли е хомобофобията тук?
Да, изключително приятно е да виждаме репрезентация на действителността такава каквато е, на хартия. В крайна сметка в България има семейства от еднополови двойки, които отглеждат деца. А да не забравяме и така характерната за нашия културен и народопсихологически ландшафт: еднополовата двойка, която се състои от баба и майка. Завинаги всички трябва да разберат: Ангел Джамбазки е Албена Вулева в българската политика – досадна, сприхава, дребнава личност, която предусеща как много скоро ще спре да бъде актуална, затова когато не шофира в пияно състояние и не мята пиратки по протестиращи, прави отчаян опит за скандал в социалните мрежи. Хомофобията не ме плаши. С хомофобията човек се бори с аргументи, рационално и поетапно, позовавайки се на науката. Тя не е непоправимо силна. Но политическата промивка на мозъци над множество млади хора е непоправимо силна. ВМРавинчОвците никога не са имали, нямат и няма и да имат адекватна политическа платформа. Те нямат предложения за реформи в образованието, за съдебна реформа, за подобряване на условията в здравеопазването или транспорта, камо ли културата и туризма, околната среда. И тъй като те нямат никаква предизборна платформа, умишлено правят този жалък PR трик. Създават скандал, за да хвърлят пясък в очите на хората, че това е тяхната ,,програма’’ и да мобилизират електората си. Този им опит за скандал около ,,Мравин’’ беше абсолютно нескопосано фабрикуван по калъп на първия с ,,В като Вагина’’, но в този случай, за разлика от предишния, не им се получи изобщо. Да не забравяме също, че по кремълски тертип и в България си имат армия от платени тролове, които се грижат да повтарят опорките под съответните статии и постове.
В България наскоро се регистрира партия ЧЕСТ с явен фашистки профил. Какво мислите за това?
Българските нацисти много се разстройват ако не се прави разлика между фашисти и нацисти. Не мисля, че имат какъвто и да е било шанс да влязат в следващото управление. Не заради друго, а защото средностатистическият българин не е толкова краен. Още повече изказвания по повод ,,кармичната’’ връзка между Русия и България подсказват откъде им удрят по едно политеческо рамо и бързо-бързо бяха развенчани от повечето хора за неавтентичната си патриотична маска. Тези хора защитават и преследват изцяло кремълските интереси и това трябва на всички да ни е ясно. За мен не е напълно изключено след няколко години партията да набере популярност – така както първоначално гледахме с насмешка на Атака и после влязоха в управлението.
От една година работите с деца. Дават ли си сметка възпитателите, учителите, родителите, хората от министерство на образованието за жестоките травми, с които ще израснат?
Струва ми се, че все още не можем напълно да осмислим травмите, с които тези деца израстват. Децата реагират всяко по свой различен начин, някои започват да стават по- раздразнителни, други започват да се противопоставят много по-силно на всяко наложено от нас правило, сякаш за да компенсират за другите забрани. Изобщо това поколение ще израсте с представата за постоянна забрана. И ако някои от нас, ,,възрастните’’, може и да се успели да се измъкнат някак от хищните лапи на депресията, то сред много от децата наблюдавам симптоми на все по-голяма тревожност. А дори не споменаваме малките с ментални заболявание или физически увреждания. Те имат нужда от много подкрепа, любов, сигурност и, разбира се, досег с близките, приятелите и роднините си. А от другата страна на монетата са и родителите им – вече изтрещели, уморени – някои работещи от така ,,рекламирания’’ хоум офис, като умели житейски жонгльори, други принудени да измислят схеми на кого да оставят децата, докато са на работа и т.н. В Германия в момента училищата също са затворени. Не е приятно и е тежко, но трябва някак да стискаме зъби и да продължим напред. Надявам се – може би по детски – че до лятото нещата ще са се нормализирали.
Въпросите зададе Ю.Методиева
