Иво Инджов: Контролираният печат и антиеврейската пропаганда. „Еврейският въпрос“ в огледалото на българските вестници (1940-1944)

от -
263
Иво Инджов, преподавател, дългогодишен журналист Снимка: Николай Драганов

Изследването е изготвено по поръчка на Института за модерна политика (ИМП) и Центъра за еврейски изследвания при Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ (първа публикация – на сайта на ИМП, 5 октомври 2012 г.). Второто допълнено и преработено издание на студията съвпада със 75-ата годишнина от събития, които могат да бъдат разглеждани като двете страни на един и същ медал. През март 1943 г. под натиска на православната църква, на политици от управляващото мнозинство и от опозицията, както и на обществеността от гибел са спасени 48 000 евреи от старите предели на Царство България. Над 11 000 евреи от „новите земи“ обаче са изпратени на сигурна смърт в нацистките концлагери с активното съучастие на българската държава.

Поклон пред паметта им! 

Контролираният печат и антиеврейската пропаганда

„Еврейският въпрос“ в огледалото на българските вестници (1940-1944)*

Анотация (IV корица)

В студията се изследва как седем български  всекидневника информират за „еврейския въпрос“ в периода 1940-1944 г. Съдържанието им е проучено с помощта на контент анализ. Регистрирани са 802 публикации.  Изследването държи сметка и за политическия и социокултурния контекст, при който печатът в Царство България отразява темата. Контролираните от режима издания информират предимно накратко и суховато за антисемитското законодателство и репресиите срещу евреите. В определени периоди по страниците им има и видима антисемитска пропаганда, а по-силните антиеврейски внушения се постигат чрез международните дописки. Вестниците спестяват на широката публика най-злокобните планове и действия на властите в София за решаване на „еврейския въпрос“: депортирането на евреите от Вардарска Македония, Беломорието и Пиротско в нацистките концлагери, замислената такава съдба и за евреите от България и др. С изключение на ноември 1940 г., когато отразяват по-подробно парламентарните дискусии за Закона за защита на нацията, седемте издания премълчават обществената съпротива срещу антиеврейското законодателство. Те легитимират антисемитизма, но остава усещането, че повечето от тях го правят някак си с неохота.

Резюме

Студията, която е може би първата по рода си в България, изследва моделите за информиране за „еврейския въпрос“ в частност и за „еврейската“ тема като цяло, респ. за интерпретирането им в седем български водещи всекидневника в периода 1940-1944 г. Същевременно държи сметка за историческия контекст и спецификите на тогавашния медиен модел. Основната й цел е да отговори на въпроса каква роля играе „контролираният“ печат по отношение на антисемитското законодателство и прилагането му от авторитарния прохитлеристки режим. Дали ги легитимира, изпълнява функцията на неутрален наблюдател или, евентуално, допринася за създаване на чувствителна и критична публична сфера?

В това изследване под „еврейски въпрос“ ще се разбира изкуственото представяне на евреите като проблем за България респ. друга държава, като характерен израз на антисемитизъм през разглеждания период. В по-широки рамки информирането за евреите ще бъде обозначавано с работното понятие „еврейска“ тема (проблематика)“.

С метода количествен контент анализ бяха проучени всекидневниците: „Мир“, „Зора“, „Утро“, „Слово“, „Нова вечер“, „Целокупна България“ и „Заря“, страница по страница. Липсата на много броеве силно затрудни работата на терен. Селектираните 802 комуникационни единици бяха кодирани за „жанр“, „тема“, „отношение към евреите“, „лица на антисемитизма“ и др. Регистрирането и на „цитати“ позволи да се направят микроанализи за отделни публикации.

Въпреки условното класифициране на вестниците на „дистанцирани от режима“, „проправителствени“ и „казионни“, се налага изводът, че пресата в Царство България има сходна редакционна политика спрямо политическата повеля за решаване на „еврейския въпрос“. Налице е паралелизъм между антисемитската политика на държавата и засиленото отразяване на „еврейската“ тема в периода октомври – декември 1940 г. и през 1941-1942 г. С някои изключения вестниците информират накратко и суховато за антисемитските действия на режима, понякога по страниците им има и антиеврейска пропаганда, а по-силните антиеврейски внушения се постигат чрез международните публикации.

Изданията спестяват на широката публика най-злокобните планове и действия за решаване на „еврейския въпрос“, особено в периода март – май 1943 г., най-вероятно защото властите желаят това. Става въпрос за депортирането в нацистките концлагери в окупирана Полша на евреите от Вардарска Македония, Беломорска Тракия и Пиротско – земи, де факто присъединени към българската държава през 1941 г., замислената такава съдба и за евреите от старите предели на България, както и за живота на софийските евреи след изселването им в провинцията. С изключение на ноември 1940 г., когато отразяват дискусиите за антисемитския Закон за защита на нацията (ЗЗН) в Народното събрание, анализираните вестници премълчат силната обществена съпротива срещу антиеврейското законодателство. В общи линии те легитимират държавния антисемитизъм, но остава усещането, че повечето от изданията го правят с неохота.

 

 

Заключение

Анализът на кодираните 802 комуникационни единици от седем български всекидневника за периода 1940-1944 г. позволява следните изводи:

  1. Макар че периодично пишат по „еврейската“ тема в навечерието на войната, през 1940 г. вестниците в Царство България сякаш не се интересуват от решаването на „еврейския въпрос“ в българските условия преди Министерският съвет да одобри законопроекта за защита на нацията. Първите дописки за него са публикувани на 8 октомври 1940 г. В началото на годината вестници информират накратко за вълненията в Палестина; от юли започват да публикуват сравнително често кратки новини за насилието над евреите в Румъния, а впоследствие – и за репресиите в други европейски страни. Като цяло в тях преобладава, условно казано, по-неутралният информационен подход. В цялата изследвана съвкупност от публикации много малко на брой са речите и статиите по стратегически въпроси на нацистките лидери, в които се откроява негативно или крайно негативно отношение към евреите.
  2. Вестниците пишат най-много за прилагането на антисемитските закони в България: за правилниците, наредбите и заповедите, които развързват ръцете на властта за репресии срещу евреите. Повече от три пъти по-малко са текстовете за самото приемане на законите и политическите гласове в тяхна подкрепа. В общи линии изданията подхождат към приложението на антиеврейското законодателство сравнително неутрално, с кратки суховати текстове, помествани на вътрешните им страници. Те звучат като съобщения от политико-административната сфера, нещо като популярен вариант на съдържанието на Държавен вестник.

В някои издания обаче за тях са „запазени“ по-често първите им страници, а отделни публикации са с ясна антиеврейска насоченост. Единственият публичен дебат по „еврейската“ тема се състои по време на обсъждането на ЗЗН в парламента през ноември 1940 г. Тогава за първи и последен път в анализираните публикации от преди Девети септември 1944 г. са регистрирани недвусмислени политически гласове против ЗЗН и в защита на българските евреи.

  1. Страниците на изследваните вестници се превръщат в бяло петно за протестите на редица обществени организации срещу приемането на Закона за защита на нацията. За тях са регистрираните някои сведения в речите на депутати от правителственото мнозинство, публикувани във вестниците „Утро“, „Днес“ и „Дневник“ (текстовете в последните два вестника не са част от изследваната генерална съвкупност). За гражданското брожение срещу ЗЗН не бяха открити самостоятелни публикации, още по-малко такива, които да са изведени на първа страница. Следователно въпросните „находки“ не променят цялостната картина с табуизирането на темата. Нещо повече. Ключови планове и действия на българската държава срещу евреите в „старите земи“ и депортирането на евреите от Беломорието, Вардарска Македония и Пиротско в концентрационните лагери в „германските източни области“ са теми табу за пресата. „Тази политика на премълчаване какво точно се случва с евреите, може да бъде разглеждана и като цензура, но може би също така се дължи на онова, което германският посланик в София Адолф Бекерле с огорчение назовава „незаинтересованост у българите към разрешаване на еврейския въпрос“. Дали това е било форма на мимикрия на контролираната от правителството преса, е въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор.“ Така в цитираното вече свое изследване върху Холокоста на Балканите Леа Коен (2012)[1] формулира отношението на българските вестници към „еврейския въпрос“ в периода 1940-1943 г. Моята студия до голяма степен потвърждава тези изводи.
  2. Прави впечатление, че при отразяването на „еврейския въпрос“ безапелационно доминират информационните жанрове и по-специално – кратките новини. От една страна, този подход е в духа на времето, в което „вестникът на новината“ вече е победил „вестника на идеята“ , но от друга – може да бъде разглеждан и като опит на изданията да се дистанцират от проблема – хем да не си цапат ръцете с него, хем да не наливат масло в огъня.
  3. Леа Коен, която в проучването си[2] споменава вестниците „Мир“, „Зора“ и „Утро“, твърди, че „видимо дирижирани антиеврейски кампании в пресата има сравнително рядко: например през есента на 1940 г., когато се обсъжда ЗЗН и в началото на 1943 г., когато, без нито веднъж да бъде споменат фактът на депортацията от Македония и Беломорието, са поместени антиеврейски статии и дописки, обвиняващи евреите в спекула и търгашество, банални атрибути на антисемитската пропаганда, вкарвани в действие в стратегически за антиеврейските преследвания моменти“.

Това твърдение може да се приеме само частично. Действително, през есента на 1940 г. вестниците информират подробно за Закона за защита на нацията, в което би могло да бъде привидяна намесата на държавата. Но тази „пропагандна кампания“ като че ли не е удачно калибрирана, защото в информационния поток се чуват и гласовете на двама опозиционни депутати срещу ЗЗН и в подкрепа на евреите в България. Проучената съвкупност от публикации не позволява извод за наличието на антиеврейска кампания в пресата в началото на 1943 г. През първите шест месеца на годината броят на публикациите по „еврейския въпрос“ в България е скромен – само 30 (в петте налични вестника, проучени за периода). Само няколко от кодираните текстове се занимават с обвинения срещу евреите в „спекула и търгашество“.

За по-силна антиеврейска пропагандна кампания в българската пресата би могло да се говори по-скоро през 1941 г. и 1942 г., когато успоредно с приемането на антисемитските закони се разгръща и инструментариумът за тяхното прилагане – за него вестниците информират сравнително често. Но пропагандното обслужване на властта от страна на пресата си има специфики. Новинарските текстове с открити антиеврейски внушения са малко на брой.

През периода 1940-1944 г. по страниците на изследваните седем вестника: „Мир“, „Зора“, „Утро“, „Слово“, „Нова вечер“, „Целокупна България“ и „Заря“, особено в казионните издания, се наблюдават и елементи на антиеврейска пропаганда. Понякога тя звучи силно, но като цяло проявите й не са от решаващо значение за цялостния прочит на „еврейската“ проблематика. Дори когато е налице паралелизъм между антисемитската политика на държавата и засиленото отразяване на „еврейската“ тема в контролирания печат – през есента на 1940 г. и през 1941-1942 г. – антиеврийската пропаганда не се извисява в бясно кресчендо.

Създава се впечатлението, че някои от вестниците сякаш се затварят в черупките си и предоставят  неохотно страниците си за антиеврейски нападки. Други са по-конформистки настроени към властта. С някои изключения обаче пресата не пада до нивото на Българското радио, в чиито предавания „по най-експлицитен начин се „разясняват“ действителните цели на водената политика срещу евреите. „Целта на антиеврейската политика се състои в това еврейската кръв постепенно да изчезне от България“ – се казва в един от коментарите. Трябва да се сложи край на сантиментализма – призовава друг коментатор. – Има интелигенти, които хленчат за съдбата на евреите (…) Еврейският въпрос не е само икономически, това е въпрос за кръвно, биологическо унищожение на евреите.“[3]

Естествено, в периода 1940-1944 г. в анализираните издания няма и следа от проеврейските публикации, с които впечатляват двата специални броя на „Балканска вечерна поща“ и „Софийски новини“ от края на тридесетте години. Появата им само две-три години преди въвеждането на антисемитското законодателство се вписва в цялостната обществена атмосфера на колебания и противоречия как да бъдат решени съществуващите и измислените проблеми на нацията. В тези рамки трябва да бъдат разглеждани и антиеврейските действия на режима, които се натъкват на отпор от страна на обществените организации, дори и на легална политическа съпротива. Подобни социокултурни и политически специфики определят и специфичния модел на отразяване на „еврейския въпрос“ и на цялостната „еврейска“ проблематика в седемте изследвани вестника. Редакционната политика на повечето от тях изглежда повлияна от непопулярността на антиеврейската политика на управляващите сред българското общество, част от което са издателите, главните редактори и журналистите.

В общи линии, българските вестници легитимират държавния антисемитизъм, но най-често без страст. На нито едно издание обаче не му е позволено да прави опозиционна журналистика (друг е въпросът дали въобще е имало такива нагласи сред журналистическата колегия). Въпреки че дава трибуна на опозиционни гледни точки, но само през есента на 1940 г., както и на някои обективни анализи за ролята на евреите в икономиката на страната в началото на 1941 г., печатът не допринася за създаване на чувствителна и критична публична сфера – коректив на антисемитската политика на държавата.

*Издателство: GlobeEdit

 

[1] Вж. Коен, Леа (2012): Из: Ти вярваш: 8 погледа върху Холокоста на Балканите. – В: електронно списание LiterNet, 28.10, № 10 (155), https://liternet.bg/publish16/lea_koen/ti-viarvash.htm  (17.10.2012).

[2] Пак там.

[3] Вж. Даскалов, Дончо (2001): Цар Бори Трети: Познатият и непознатият. София: „Агато“, 2001, с. 125-126, цит. по: Коен, Леа (2012).