Из дневника на един заместник – министър на образованието

Споделете статията:

 

Деница Сачева е магистър по здравен мениджмънт на Университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Година и половина е началник на кабинета на министъра на здравеопазването (1999-2001) д-р Илко Семерджиев в правителството на ОДС. Участвала е в екипа разработил и съставил Националната здравна стратегия 2001 – 2010 и План за действие към нея.  Била е председател на Съвета на директорите на МБАЛ – гр. Хасково и Балнеологичен център „Камена” – гр. Велинград. За своята правозащитна дейност беше номинирана за наградите на Български хелзинкски комитет „Човек на годината“. Била е заместник -министър в Министерството на труда и социалната политика в кабинета на Огнян Герджиков. Понастоящем е заместник -министър в Министерството на образованието и науката. Автор на “Маргиналия” от самото й създаване.

Днес е 30 юни. Преди месец поех публично ангажимент до тази дата на всички деца от Социално-педагогическия интернат в с. Драгоданово да бъде извършена индивидуална оценка и да се върви към процедура по закриване на институцията. Драгоданово e известно повече с децата от интерната и местните престъпления, отколкото с културните и природните си забележителности. Впрочем между това село и с. Зимница има интересни тресавища – бездънни, водно-песакливи, с кръгообразна форма, които местните хора наричат “очите на дявола”.
Индивидуалните оценки на децата вече са готови. Работи се и по план за закриване на интерната от новата учебна година. На място много активно работиха колегите от Регионално управление на образованието – гр. Сливен, отдел „Закрила на детето“ към РДСП, местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, представители на неправителствени организации.

Във всяко населено място с училище до 20 август 2017 г. ще бъдат сформирани екипи, които ще работят за записване на всички деца в детска градина или училище.

Това предвижда проект за механизъм за съвместна работа на институциите по обхващане и задържане в образователната система на деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, който предстои да бъде утвърден от Министерски съвет. В екипите ще участват представители на регионалните управления на образованието,на градини и училища, на общините и службите за социално подпомагане и дирекциите на МВР.
Ако се налага, в населените места, където няма ресурс за създавани на екипи, ще бъдат командировани служители от друго място. Звено под ръководството на заместник-министър председателя, който координира дейността на МОН Томислав Дончев, ще контролира на национално ниво изпълнението на механизма.
Целта на механизма е да се подобри взаимодействието между институциите, както и да се определят функциите и задълженията на всяка от тях. Механизмът е необходим, защото преодоляването на проблема с обхващането и с преждевременното напускане на образователната система изисква интегрирана политика и ангажираност на всички ведомства и институции, свързани с образованието

Съдбите на тези деца – 37 деца с близо 200 братя и сестри – са като къси разкази от филм на ужасите. Попаднали са в интерната за кражби и/или агресивно поведение.

Ето някои от тях: Илия, в четвърти клас, на 12 години. Няма близки и семейство, които да търсят контакт с него. Атанас, в четвърти клас, на 15 години. Родители скитници, общо 5 деца. Пенко, брат на Данко от списъка, в пети клас, на 13 години. Многодетно семейство – 6 деца. Бил е настанен в няколко приемни семейства. Живеят в полуприземна стая 4 на 4.5 м. без врата и прозорец. Без вода, ток, тоалетна. Децата често с въшки. Киро, в пети клас, на 11 години. И двамата родители са с нисък родителски капацитет. Неграмотни. Стефан, в пети клас на 11 години. Има само баща, трайно безработен. Майката не желае да полага грижи за детето. Митко, в пети клас, на 12 години. Майката не желае да полага грижи. Бащата е трайно безработен. Майката заминава за чужбина и изоставя детето при чужди лица. Детето е с тежка психиатрична диагноза. Албена, в пети клас, на 17 години. И двамата родители са необразовани и безработни. В семейството има 8 деца, от които 2 са починали. Всички деца са системно неглижирани. Златко, в пети клас, на 13 години. Баща неизвестен. Майка – починала. Сирак от 10 годишен. 14 дела за кражби. Чавдар, в пети клас, на 12 години. Настанен е в интерната след нападение над възрастен мъж, 7 дела за кражби и грабеж. Общо 6 деца. Майката живее в друго населено място, бащата е осъждан и е в неизвестност. Радко, в пети клас, на 15 години. Майката се занимава с проституция, останалите деца са настанени в институции. Коста, в шести клас, на 12 години. Многочленно семейство, в което никой не работи. Системна кражба на пари от хора и домове. Страхил, в шести клас, на 13 години. Многочленно семейство – 12 деца. И двамата родители са неграмотни и безработни. Борислав, в шести клас, на 16 години. Бащата е починал, изоставен от майка си на 8 години. Осиновен и разсиновен. Съмнение, че той самия е бил жертва на сексуално насилие. Венци, в шести клас, на 13 години. Семейство с 8 деца, майката е в чужбина. Той е второ дете от семейството настанено в интернат. Цонко, в седми клас, на 14 години. Семейство с 6 деца, баща неизвестен, 4 от децата се отглеждат в институции, майката е декларирала писмено, че не може да се грижи за децата. Красимир, в седми клас, на 15 години. Бащата е криминално проявен и осъждан, майката е в чужбина. Бащата живее с друга жена. Йовко, в седми клас, на 13 години. Майката живее с друг мъж, като и двамата подтикват децата към извършване на престъпления. Майката никога не е работила. Георги, в седми клас, на 15 години. Страда от епилепсия. В интерната е за хулиганство и убийство на куче. Има семейство, което не желае да полага грижи за него. Янчо, в седми клас, на 14 години. Семейство с 4 деца. Майката системно е бягала от дома и е изоставяла децата сами. Жельо, в седми клас, на 14 години. Майката е дълготрайна безработна, бащата е тежко болен. Неделчо, в осми клас, на 16 години. Майка му е криминално проявена, осъждана, живее при баба си, наскоро майка му се е върнала бременна, родила е и отново е напуснала страната.
Имената на децата са сменени. Разминаването на възрастта и класа, в който учат не е грешка, а житейски факт.

Исках да ги споделя с вас, защото трябва да знаете, че такива деца у нас съществуват. А и защото винаги, когато упрекваме институциите, често не разбираме и не знаем какво вършат те. Работата на социалните работници, възпитателите, педагозите е изключително тежка. Професионално, емоционално, морално. В началото на новата учебна година ще ви разкажа какво се случва с тези деца, защото тепърва предстои работа по всеки един случай.
И защото още веднъж искам да обърна внимание, че неграмотността и омразата са в дъното на всички злини. А отношението ни към чуждите деца е това, което ще изгради световете, в които ще живеят и нашите деца след време.

Публикуваме текста от личния профил на Деница Сачева с нейното любезно съгласие.

 

 

 

 

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Деница Сачева

Деница Сачева е председател на Българската асоциация за ПР агенции (БАПРА), бивш съветник на социалния министър и настоящ заместник министър на образованието.