Избори за неграждани

На 22 февруари „Нова телевизия“ излъчи репортаж, в който районният кмет на квартал „Източен“ в Пловдив Николай Чунчуков обяви намерението на местната администрация да събори над 34 незаконни къщи на улица „Бъндерица“ в ромската махала „Столипиново“.[1] През януари районният кмет поясни, че премахването на многобройните постройки е ключово за привеждането на „Столипиново“ в по-красив вид при подготовката му за 2019 година, когато Пловдив се очаква да бъде Европейска столица на културата. Изборът първи да бъдат съборени конкретните 34 постройки през зимата и семействата да бъдат оставени без дом бил за доборото на хората, които живеели в постоянна опасност от това високи води на река Марица да преминат дигата и да залеят къщите им. Такива опасения обаче не стояха пред местната администрация да разрешат строителство на цял жилищен комплекс „Марица Гардънс“ в не по-малка близост до реката. Миналата седмица стана ясно и намерението Столична община да събори Виетнамските общежития, в които живеят предимно роми, и да построи на тяхно място социален център. Би Ти Ви съобщава, че някои българи от квартала не били съгласни да живеят в заобикалящата ги мизерия, мръсотия и разруха[2] и не искали повече сгради за социално слаби, макар и да не става ясно колко точно са тези българи. Така, без да отчитат ролята на Общината в занемаряването на квартала, медиите, политиците и някои оплакали се създават впечатлението, че  първопричинители на нищетата са живеещите там бедни хора.

Това поредно предизборно разрушаване на къщи (или заплахата за такова) е на фона на (из)раждането на предизборните програми на политическите партии, в които ясно се откроява надпреварата по какъв по-жесток начин да се накажат социално слабите и маргинализирани групи, същевременно противопостявайки ги на трудещите се, чието родолюбие да може да се измери по размера на изработените часове и посещаемостта на децата им в училище. Новият политически дневен ред въвежда гражданство на „две скорости“ – за хората, които „искат да се развиват“ и за периферните и бедните, които ”нарочно“ не искат да се приобщят, поради което трябва да бъдат санкционирани под предлог, че са в тежест на социалната система.

Този проблем не е нов и далеч не е български. Хана Аренд говори за това, че преди конкретните права стои самото „право да имаш права“, което може да се реализира единствено чрез членство в определена общност като гражданството на дадена държава.[3] Това поставя втората група „неприобщаващите се“ частично в ситуация на безгражданство – макар и формално конституцията да им гарантира набор от социални права, на практика те нямат достъп до тях, защото упражняването им е поставено под често неизпълними условия или в някои случаи директно им биват отнемани. По този начин маргинализираните групи попадат в една паралелна правна система, защото социално-икономическите условия не им позволятват да се задържат в училище, да си намерят работа, да си купят жилище. Отказвайки се да изпълнява функциите си да осигурява социална закрила и да създава условия за развитие на гражданите си, държавата се превръща от демократична и включваща в наказателна и изключваща за част от тях.

Претенденти за първото място в неравната битка между периферията и центъра на обществото не липсват сред политичския елит, и то далеч не само сред крайната десница. Най-голямата политическа сила у нас ГЕРБ е опряла програмата си на обществените настроения в страната[4], на които те пряко влияеха през последните години. Докато правилно отбелязват, че до 2030 година няма да има работни места за хора с основно образование, предлаганите методи за справяне с маргинализирането на „лошия материал“ създават затворен кръг. Ако доскоро се заплашваше спирането на детските надбавки при непосещаване на училище, то сега вече се обещава суспендиране на правото за получаване на каквито и да било социални помощи.[5] Това според ГЕРБ ще доведе до справянето с ранното детско изключване и злоупотребата със социални помощи. Гражданите за европейско развитие акцентират изключително върху формата, а не върху съдържанието на учебния процес, където предсказуемо са застъпени предприемачеството и иновациите. Така родителите, които нямат пари да купят учебници, пособия, дрехи, закуски, за да изпратят децата си на училище, биват лишавани и от малкото държавна помощ, която получават. Още по-сложна е ситуацията в малките населени места, където сливането на училища създава допълните проблеми и разходи. Една от основните причини за проблемите в образователната система са делегираните бюджети, които ГЕРБ имаха многократна възможност да променят, но по необясними причини отлагаха чак за евентуален трети мандат. Може би семействата нямаше да спират децата си от училище и ако виждаха някакъв смисъл от образованието, което ще получат, и от възможностите, които би им дало. За така прокламираното на национално, а и световно ниво предприемачество като спасителен пояс за бедните също така не се изисква диплома. Като допълнителен удар за многодетните семейства от ГЕРБ са подготвили вместо да стимулират раждаемостта, да я ограничават до 3 деца, като продължат дългогодишната дискриминационна практика за всяко следващо дете да се получават по-малки по размер детски.

И ако има малко надежда за бедните при ГЕРБ, още по-безнадеждна е ситуацията при „Нова република“, които, докато възкресяват християнската ценностна ориентация на страната и идеята за „работливия християнин“, също обещават да лишават лицата, които системно отказват труд и/или не образоват децата си, от социални помощи.[6] Дали отказът да чистиш улиците 14 дни в месеца на половин работен ден срещу 40 лв. и здравни осигуровки ще отключи солидарността към слабия и страдащия, или тя е само към страдащия от мръсотията елит?[7] За възкръсналия доскорошен коалиционен партньор на ГЕРБ Радан Кънев детските надбавки са източник на злото, „който насърчава раждаемостта при определени социални групи, без да осигурява образование и качествен живот на децата.“ Сякаш спирането им ще доведе до обратния ефект. Вместо това програмата „Нова надежда“ предлага данъчни облекчения за трудещите се родители, които искат да се развиват, което предполага, че безработните не искат да се развиват, а и няма да получат никаква помощ за това, че отглеждат деца без средства. Освен до повече социално изключване, тази мярка ще рефлектира и на успеха на децата в училище, което за политиците от „Нова република“ е възможност за институционализиране на ученици на две нива. Като вид подготовка за гражданството на „две скорости“ учениците с успех над добър ще получат ваучери за извънкласни дейности по наука, език, спорт и изкуства, където ще могат да развият таланта си и да дръпнат още от дъното, което е запазено за децата на „мързеливите“ родители, които биват наказани с отнемане на основни права.

Остатъкът от Реформаторския блок отива на следващото ниво по цинизъм, като освен възпроизвеждане на „мантрата“ посещаване на училище = социални помощи, предлагат и завършването на средно образование като уловие за придобиване на право на обезщетение за безработица, което по закон всеки трудещ се получва, след като му се удържа 1% от възнаграждението. Освен че Конституцията предвижда задължително образование само до 16-та годишнина[8], човек бива два пъти наказан – веднъж от социално-икономическите условия на средата си, поради които не е успял да завърши гимназия, и втори път, чрез отнемане на плодовете на труда си. И за да затвърдят още повече позицията на бедните родители, Реформаторите ще глобяват всеки, който не осигурява посещение на детето си в училище, а при невъзможност за плащане на глобата –общественополезен труд и стигматизиране на бедните. Вместо да премахнат порочните делегирани бюджети за училищата, програмата предвижда проверки в стила на отпечатъците на Москов чрез мобилни екипи за внезапни проверки като мярка срещу фиктивните ученици.

Дори и „Да, България“, която засега отказва да се позиционира на политическия спектър, по-рано да заяви по-различно отношение към дискриминативното говорене, в някои случаи възприема сходни позиции.  В реториката на партията остъства задълбочен анализ за причините за маргинализиране, а има тенденция всичко да се свежда до говорене срещу корупцията. В един от предизборните им клипове като основен източник на мръсен въздух са представени бедните от гетата, които се предполага, че са по-склонни да продават гласовете си. В корупция обвинени се оказват не елитите, а маргинализираните, които буквално няма с какво да се отопляват, защото нямат достъп до работа и доходи, а често и до енергийни помощи, и са принудени да горят гуми, пластмаса и боклуци. По този начин новата партия, макар и да твърди, че защитава интересите на всички, разделя обществото според адресната регистрация, като противопоставя маргинализираните на другите.

И ако е учудващо защо този тип наказателна риторика стана популярна сред основната част от политическия елит, то за разлика от останалите, Обединените патриоти имат по-ясно „обяснение“, тъй като отдавна капитализират от езика на омразата. Расисткото говорене е следващата стъпка след наказателната реторка, защото втората в своя мейнстрийм вариант няма логично обяснение за причините, довеждащи до социалните проблеми (като изгаряне на отпадъци за отопление). Расизмът дава някакво, макар и погрешно, обяснение, за разлика от свеждането на всичко до абстрактна лична отговорност. Според Валери Симеонов всички копират от тях, защото са осъзнали, че политически представеният патриотизъм е „най-перспективната политическа стратегия за постигане на успех“[9] (на изборите). Въпреки че заявяват, че трябват спешни мерки за „спасяване на българската нация“, Патриотите ще изплащат социални помощи само за до 2 деца, и то само при реално полаган труд от родителите, като тотално обръщат понятието за социална помощ.[10] Актуална остава при тях и идеята за изселване на ромите в „атракционен“ тип концентранционни лагери, както бяха предложили за изборите 2013 и 2014 година.[11] Докато останалите партии нямат структурно обяснение за растящите неравенства, то крайнодесният патриотичен фронт заявява не само че има, ами че е и готов да го изпълни. 

Дори номинално лявата партия БСП претърпя транформация от включваща на изключваща, като преряза всякакви връзки с дългогодишните си партньори – ромските партии на Цветелин Кънчев и Тома Томов, заявявайки, че поема по нов път за България, опряна на българщината. [12] Така и малката политическа представителност на малцинството вече е изключена. Вероятно тази мярка е била необходимо условие за участието на проф. Иво Христов, който в свое интервю, след като заклеймява управляващия елит като примитивен и лишен от желание за социална промяна, приписва същите качества и на ромите, които определя като микроби, причинили болест на българското общество.[13]

Тази година община Пловдив ще отпусне 43 633 лв на „Столипиново“ за финансиране на инфраструктурни дейности по проект „Всички заедно – за по-добро образование и здраве“, който се финансира от Федералният съвет на Швейцария и е на стойност 1 077 459 лв.[14] И докато в това няма нищо лошо per se, обезпокояваща е растяща тенденция в България да се дават пари за социално изключените групи само от външни дарители, като много партии предвиждат „Брюксел“ като възможен източник. Излиза, че част от гражданите не заслужават грижи и средства от собствената си държава и показва, че в България вече е в ход официализирането на двата вида гражданство – пълноправно и формално, което не заслужава държавна защита и отрича или прави практически невъзможно упражняването на граждански права. Докато Конституцията гарантира достройнството и правата на личността[15], то от предизборните обещания става ясно, че това не важи за всички. България и в миналото е прилагала инситуционализирана дискриминация спрямо малцинствени групи, когато 1940 година при въведената купонна система дажбата на един ром е равна на ¼ от тази на етнически българин. Вместо да се опита да затвори пропастта на социалното изключване и станалата вече хронична бедност за мнозина, политическият елит ще се опита да разтвори още по-широко ножицата на неравенството. Различният социален статус е виден и в поведението на репортерката на „Нова телевизия“, която в гореописания репортаж говори на Вие на „господин кмета“ и със снизходителното ”ти“ на протестиращите ромски граждани, сякаш последните нямат право да протестират срещу това да останат бездомни.

Макар и представени, че ще засегнат основно ромите, бидейки предимно с ниска степен на образование и високо ниво на отпадане от училище[16], мерките ще засегнат всички, директно или не. Гетата са златна мина за експлоатация. Едрият бизнес в лицето на ЕВН е доволен от 98% събираемост на задълженията от въведеното дистанционно отчитане там[17], което прави почти невъзможна проверката какво е изразходено, а политиците са доволни, че могат да напълнят програмите си с предложения за наказания срещу маргинализираните, без реално да предлагат адекватни мерки за дългосрочно решаване на проблеми. Вместо да насърчава солидарност и сътрудничество, политическата класа, водена от желанието за влизане в парламента, предлага само краткосрочни решения, поставящи работещи и неработещи, социално силни и социално слаби в открита конкуренция за икономическо, а за едните и физическо оцеляване. Вероятно на следващите избори предизборните обещания вече ще са за официално криминализиране на необразоваността и бедността.

 

[1] https://nova.bg/news/view/2017/02/22/174638/%D0%BE%D1%82%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BD%D0%B5%D0%B7%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D1%8A%D1%89%D0%B8-%D0%B2-%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE/

[2]                     http://m.24chasa.bg/novini/article/6048134

[3]                     Хана Аренд, Произход на Тоталитаризма (1976)

[4]                     Програма на ГЕРБ, стр.3 т.5 и 6

[5]                     Програма на ГЕРБ стр.26. т.1.1

[6]                     https://www.novarepublika.bg/single-post/2017/02/22/NEWHOPE

[7]                     Законът урежда за тези, които са регистрирани в Бюрото по труда повече от 6 месеца, получаването на социална помощ в минимален размер, зависещ от възраст, брой деца, здравословно състояние. Тази помощ освен че се получава след полагането на обществено полезен труд 14 дни по 4 часа, зависи и от редица изключващи условия като това, едно безработно лице да притежава единствено жилище, което не може да има повече от 1 стая.

[8]                     Конституция на Република България чл.53(2).

[9]                     http://www.focus-news.net/opinion/2017/02/18/41919/valeri-simeonov-nfsb-parvata-tsel-v-programata-na-obedineni-patrioti-e-povishavaneto-na-pensiite.html

[10]                   http://nfsb.bg/public/izbori_2014_HC/PF_PROGRAMA_2014_crivi.pdf стр.6

[11]                   http://nfsb.bg/public/izbori_2014_HC/PF_PROGRAMA_2014_crivi.pdf стр.13

[12]                   http://www.mediapool.bg/bsp-izklyuchi-romskite-partii-ot-predizbornata-si-koalitsiya-news259843.html

[13] http://offnews.bg/news/Nashite-avtori_2490/Dotc-Ivo-Hristov-Chast-3-Romskiiat-problem-emigratciiata-i-izgube_537338.html

[14]                   http://news.plovdiv24.bg/704917.html

[15]                   КРБ чл.4(2)

[16]                   https://www.unicef.bg/public/files/press/12.pdf

[17]                   http://news.plovdiv24.bg/702737.html

Avatar

Росица Кратункова

Завършила право в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. В момента работи към Общинска фондация „Пловдив 2019“ по проект антропологическо изследване в квартал „Столипиново“ в Пловдив.