Затвориха ни като в концлагер

 

Изследване: Ковид-19 в ромските квартали в България(март – декември 2020)*

„Ако вирусът не ни убие, гладът ще го направи“. „Затвориха ни като в концлагер“. „Как да си мием ръцете, като няма вода?“. Това са част от наблюденията, които споделят жители на ромски квартали в рамките на теренно проучване за ефектите от епидемията от Ковид-19 и противоепидемичните мерки в периода март – декември 2020 г. Проучването е проведено от екип на Институт Отворено общество – София в 9 ромски квартала и едно село с преобладаващо ромско население[1] и цели да установи има ли специфични проблеми в ромските квартали в ситуация на пандемия и какви са взаимодействията между жителите на подобни квартали с местните власти и неправителствените организации.

Проучването обхваща общо 10 места – включително 5, в които е бил въвеждан контролно-пропускателен режим по време на изследвания период, сред които: кв. „Изток“, гр. Кюстендил; кв. „Кармен“, гр. Казанлък; кв. „Надежда“, гр. Сливен; кв. „Шести“, гр. Нова Загора и с. Изгрев, общ. Венец. В другите 5 квартала, обхванати от проучването, не е бил въвеждан контролно-пропускателен режим, включително: кв. „Кошарник“, гр. Монтана; Ромски квартал, гр. Бяла Слатина; кв. „Свобода“, гр. Мъглиж; кв. „Странджа“, гр. Айтос; кв. „Предел“, гр. Благоевград.

Резултатите от проучването са обобщени в доклад „Ковид-19 в ромски квартали в България (март – декември 2020 г.)“, като сред основните наблюдения са и следните:

  • Мнозинството от анкетираните жители в изследваните места съобщават, че са информирани за съществуването на Ковид-19 и се страхуват от него, но в същото време  около половината от тях заявяват, че нямат доверие на никого по отношение на информацията за вируса и не одобряват мерките за „затваряне“ на отделни квартали.
  • Анкетираните в приблизително 2/3 от изследваните домакинствата съобщават за загуба на доход или недостиг на средства за покриване на всекидневни нужди, включително за храна, по време на извънредното положение от миналата година. След края на извънредното положение същият проблем продължава да съществува при малко повече от половината от изследваните домакинства.
  • По време на извънредното положение само в 1/4 от изследваните домакинства всички, работили и преди въвеждането му, са запазили заетостта си.
  • Около 60% от анкетираните споделят, че по време на извънредното положение никой не е помагал на хора в общността, а след него този дял нараства на 73%.
  • Почти 1/5 от учениците в изследваните общности не са имали технически средства и никой не им е осигурявал учебни материали за участие във въведеното дистанционно обучение, а около половината от децата на възраст до 7 години в анкетираните домакинства са с нарушен график за имунизация в период от около 9 месеца на фона пандемията и свързаните с нея ограничителни мерки.

Има ли вирус и доколко е опасен?

Равнището на информираност за Ковид-19 в изследваните квартали е високо – 2/3 от жителите им споделят, че следят информацията, свързана с вируса, а повечето от останалите анкетирани също получават информация за пандемията – предимно от телевизията, без да я следят целенасочено и с голямо внимание.

Според данните в доклада преобладаващата част от жителите на изследваните ромски квартали са наясно с опасностите, свързани с вируса, като трима от всеки петима анкетирани признават, че изпитват страх. Най-скептични към опасността от вируса са изследваните общности в Благоевград, Казанлък и Нова Загора, където съответно между половината и 2/3 от анкетираните твърдят, че не се страхуват от него (често използвайки твърдения като: „Аз не вярвам, че има нещо такова, това е лъжа“;„Не ме е страх от такива работи, лъжат ни от министерството“…).

В ситуация на епидемия проблемът с ниското доверие към институциите се изостря – половината от анкетираните заявяват, че нямат доверие на никого по отношение на информацията за Ковид-19. Все пак с най-голямо доверие в това отношение се ползват телевизиите, които са и най-често използваният източник на информация за пандемията.

Съчетанието от наложени извънредни мерки за ограничаване придвижването на жителите на ромски квартали и засилени отрицателни нагласи към тях от страна на други жители на населеното място (поради опасения, че съгражданите им от кварталите са преносители на зараза), от една страна, и от друга – наблюдаваната от анкетираните липса на голям брой заразени и болни в непосредственото им обкръжение, са предпоставка за усещане за несправедливо третиране и дискриминация.

Едва около 25% от анкетираните приемат за правилна мярка забраната граждани от квартали с висок брой заразени лица да ги напускат, освен ако декларират много сериозна причина, докато мнозинство от 57% се обявява против нея, а 18% се колебаят. От 10 изследвани места само в с. Изгрев и в квартала в Казанлък тази мярка е определена като приемлива от мнозинството анкетирани.

„Затвориха ни като в концлагер“

Налагането на специални противоепидемични мерки на граждани само от квартали с преобладаващо ромско население, без да е посочено по какви здравно-епидемиологични показатели те се отличават от други райони, в които подобни мерки не са налагани, представлява неравно третиране, се отбелязва в доклада. Твърденията, че специфичните ограничения само в ромски квартали се налагат, защото жителите им не спазват общите противоепидемични мерки и са „развъдник на зараза“, не почиват на доказателства.

Идентифицираните в рамките на проучването ограничителни мерки по отношение на изследваните места са много и различни: разрешение за напускане на квартала само през КПП (Изгрев, Кюстендил), изискване за доказване на уважителни причини за напускане на квартала, въвеждане на вечерен час, задължително носене на маски (Кюстендил), недопускане влизането и излизането на завърнали се от чужбина (Казанлък, Мъглиж), забрана за движение на автомобил с повече от двама души (Нова Загора, Сливен). В същото време в проучването се констатира, че често предприетите действия от местните институции за въвеждане на КПП са само със символно значение за демонстриране на власт, т.е. затворени са само част от входно-изходните точки. Това означава, че на практика напускането и влизането в квартала не се ограничава или не може да бъде ограничено напълно. Както вече беше отбелязано, крайната мярка – затваряне на квартала – е приложена в пет от изследваните квартали. В два от тях – „Кармен“ в Казанлък и „Шести“ в Нова Загора – тази мярка е приложена дни след обявяване на извънредното положение, „превантивно“.

„Ако вирусът не ни убие, гладът ще го направи“.

След началото на пандемията основни показатели за благосъстоянието на домакинствата в изследваните квартали се влошават значително. По време на извънредното положение в сравнение с предходните 2-3 месеца приблизително 2/3 от домакинствата се изправят пред проблема със загубата на доход и недостига на средства за покриване на всекидневни нужди, включително за храна – сред най-засегнатите са кварталите в Айтос, Сливен, Казанлък и Нова Загора. След края на извънредното положение същият проблем продължава да съществува при малко повече от половината от изследваните домакинства, но ако към тях се прибавят и домакинствата, които са се сблъскали с липсата на работа, делът им достига около 70%.

Направеното сравнение с данните от националното представително изследване, проведено от „Алфа Рисърч“ през февруари 2021 г., показва, че в страната като цяло загуба на доходи заради пандемията отчитат 12.4% от семействата, т.е. може да се допусне, че в изследваните 10 общности намаляването на дохода засяга приблизително 4 пъти повече домакинства от средното за страната.

В много от изследваните квартали безработицата е трайно предизвикателство, но тя се задълбочава по време на пандемията и е изведена като водещ проблем в периода след извънредното положение. По време на извънредното положение само при 1/4 от домакинствата мерките не са довели до влошаване на заетостта, а в част от изследваните квартали (в Сливен, Кюстендил, Бяла Слатина и Мъглиж) в около 4/5 от домакинствата не е работил никой.

Могат ли да се спазват противоепидемичните мерки?

„Как да си мием ръцете, като няма вода?“ е въпрос, който с различна сила и обхват е валиден за много ромски квартали, но в ситуация на пандемия е важен с оглед на възможностите за спазване на противоепидемичните мерки. В изследваните 10 места липсата на вода в част от домакинствата е проблем, предхождащ обявяването на извънредното положение – 5.7% от изследваните лица изобщо нямат достъп до вода, а 25% разполагат с външна чешма. В някои квартали проблемът е значително по-голям и засяга значително по-голяма част от жителите – в кв. „Предел“, Благоевград, без достъп до вода са 20% от членовете на изследваните домакинства; само с външна чешма разполагат 44% от членовете на изследваните домакинства в кв. „Шести“, Нова Загора, 41% в кв. „Свобода“, Мъглиж, и 37% в кв. „Кармен“, Казанлък.

Друго предизвикателство, свързано с възможността за спазване на препоръките за изолация при карантиниране, е пренаселеността на жилищата. С една стая за спане разполагат около 1/4 от изследваните домакинства.

Дистанционно обучение… „с листове от медиатора“

В условията на пандемия и въведено дистанционно обучение делът на децата в изследваните места, които са разполагали със собствен компютър/таблет, е малко над 40%. През този период всяко десето дете в училищна възраст е получило таблет от училище, НПО или частно лице, а други 10% са получавали учебни материали на хартия, осигурявани от медиатори или пастори. Въпреки това почти 1/5 от учениците в изследваните общности не са имали технически средства и никой не им е осигурявал учебни материали.

Данните от изследването показват, че може да се очаква опосредстван ефект от наложените ограничителни мерки върху цялостния здравен статус на населението. Ограниченият достъп до медицинска помощ по време на извънредната епидемична обстановка има пряко влияние върху имунизацията на най-малките деца. Данните за 10-те изследвани места показват, че около половината от децата във възрастовата група 0–7 години в анкетираните домакинства, подлежащи на ваксиниране съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България, са с нарушен график за имунизация в период от около 9 месеца.

„Махалата ни се мобилизира да помага. Отвори се…щедростта в хората“

Най-често срещан модел на подкрепа в изследваните квартали по време на пандемията е помощта, получена от съседи/съкварталци. Подкрепа на нуждаещите се са оказвали и представителите на НПО и църковните общности.

Общините са помагали предимно с маски и дезинфектанти, както и с хранителни продукти.

Откроява се ролята на здравните медиатори, които са подпомагали активно институции и жители на кварталите: осигурявали са предпазни средства и дезинфектанти; съдействали са на Червения кръст в разпределението и раздаването на предпазни средства и дезинфектанти и на хранителни продукти на бедстващи хора от кварталите; разнасяли са учебни материали на деца.

Около 60% от анкетираните споделят, че по време на извънредното положение никой не е помагал на хора в общността, а след него този дял нараства на 73%.

Препоръки

Противоепидемични мерки следва да бъдат прилагани, като се гарантира равнопоставено и недискриминационно третиране на всички граждани, а оправомощените органи следва да засилят механизмите за мониторинг и контрол с оглед предотвратяване на риска от дискриминация, се отбелязва в доклада.

За изграждане и поддържане на доверие в институциите, особено в извънредни ситуации, се препоръчва освободена от предразсъдъци и осъществена на достъпен език комуникация с гражданите.

Сред ключовите мерки за подкрепа на засегнатите от пандемията са: създаване на схеми за компенсиране на хората с крайно ниски доходи, които не са част от пазара на труда, както и допълнителни програми за преквалификация и реадаптация към пазара на труда за продължително изключените от него лица. Заедно с това е необходим засилен контрол и стимули за спазване на изискванията на трудовото и социално-осигурителното законодателство. Подкрепата за децата от уязвимите групи следва да включва осигуряване на технически средства (лаптоп, таблет) и достъп до интернет за целите на дистанционното обучение.

Социалните работници и здравните медиатори следва да се ползват с гарантиран статут на „работещи на първа линия“ по време на пандемията, а финансовите стимули за тях трябва да бъдат допълвани и от мерки за професионално развитие и подкрепа – като обучения, супер- и интервизия и др.

В дългосрочен план са необходими инвестиции за благоустрояване на ромски квартали с оглед осигуряването на равен достъп до социална инфраструктура и услуги.

За проучването:

Проучването е проведено от екип на Фондация „Институт Отворено общество – София“ в рамките на Стипендиантска програма за студенти във висши медицински училища с финансовата подкрепа на Програма за обществено здраве на Фондации „Отворено общество“. Проучването е проведено в периода 20 октомври – 10 декември 2020 г. в 9 ромски квартала и едно село с преобладаващо ромско население и обхваща 492 анкетирани представители на домакинства с общо 1794 лица, 77 участници във фокус-групи в местните общности и 51 интервюирани лекари, здравни медиатори, пастори, както и експерти от общинската администрация, РЗИ и неправителствени организации. При интерпретацията на резултатите трябва да се имат предвид следните ограничения: данните са валидни единствено по отношение на изследваните 10 места, а не за ромите в България като цяло. Поради случайния подбор на домакинства, представители от които да бъдат анкетирани, данните и на ниво конкретен квартал/село могат да се разглеждат като представителни. Доверителните интервали на оценките обаче са широки поради относително малкия обем на извадката на всяко от 10-те места.

Пълен текст на доклада Ковид-19 в ромски квартали в България (март – декември 2020 г.)

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.