Изследване сочи – предизборно медиите превръщат в шок и ужас ромската тематика

През медиите и с тяхна помощ гражданите могат да се запознаят с идеите и програмите на онези, които твърдят, че имат капацитет  да управляват общите ресурси. За жалост, медиите са увлечени в ролята си на бизнес корпорации и нуждата от сензация, а високата им зависимост от политическата класа се проявява и в липсата за качествено обсъждане и достоверно показване на важни за обществото теми. Тяхната функция на „определящи дневния ред“ бива използвана така, че да се оформи подходяща „реалност“, която въздейства на избирателите при решението им да отидат или не пред урните в изборния ден.

Когато става въпрос за избори в България, няма да е пресилено да се обобщи, че всеки български гражданин е убеден в изборната неточност и манипулирани резултати. Няма да е спекулация и да се каже, че за съществуващите изборни резултати често са упреквани ромите. Какви технологии се използват при осигуряване ромския и противния на него вот, е въпросът, на който се опитвам да отговоря посредством анализ на съдържанието на медиите по време на предизборна кампания за местни избори през 2015 г. в България.

Не е известна по-добра система на управление от либерално-демократичната, твърди Уинстън Чърчил. При либералната демокрация и в България  всеки гражданин има право на глас , свободен е да го упражни. В днешната динамична виртуална „действителност“, напоена с информация, която съзнателно и несъзнателно поглъщаме от телевизии, интернет портали, сайтове и социални мрежи, всички все по-лесно се влияем от настроения и тенденции, макар и не лично да сме убедени в тях. Медиите ни представят събития и факти, развития и истории от мястото на събитието в реално време и ние, като едни достойни консуматори на обществени и политически продукти, освен съпричастност „от далеч“, все по-често показваме и активно участие в действителност. Подобно на реалити шоу, през юни 2015 г.  станахме непосредствени свидетели на разрушаването на ромските къщи в с. Гърмен, Благоевградско, или на Варненския квартал Максуда. Гледахме развихрилите се патриотарски опити за гонене на ромите и от Гърменския квартал Кремиковци и от квартал Орландовци в София. Недоволството на българи спрямо роми не е новост, типична само за тази предизборна кампания. Припомням, че през 2011 г., по време на кампанията за местни избори, в с. Катуница, Пловдивско, отново се нагнети етническо напрежение, на което медиите ни направиха свидетели.

Чрез непрестанното отразяване на събития, представящи ромите като проблем на българското общество, медиите влияят както на етноса, така и на българите при гласоподаването и съответно върху изборните резултати.

Отчитайки това, в анализа на съдържанието, проведен в рамките на отлично защитената при Софийски университет магистърска теза „Употреба на ромската тематика по време на предизборна кампания за местни избори и референдум през 2015 г.“, са наблюдавани три основни индекса – изключване, привличане и конфликт в периода 23 май – 30 октомври 2015 г. Избрани за изследването са в. Труд, в. Сега и онлайн портал dnes.bg. Всеки от трите индекса е разделен на 10 индикатора, които го характеризират и се използват от медиите. Изследователският метод включва и качествения, и количествения контен анализ.

Основен извод е, че изключването на ромите от обществено политическия живот, е един от инструментите на политическата класа за придобиване на власт, но и втвърдяване на властови позиции. Анализът на медийното съдържание показва, че изолацията на ромите все по-силно се задълбочава. Индексът на изключването и асоциираните с него индикатори представляват 45% (най-голям дял) от медийното съдържание на трите наблюдавани медии. Принос за високата употреба на изключването имат широко отразените събития около междуетническото напрежение в с. Гърмен и кв. Орландовци, по време на които имаше протести срещу незаконните къщи на ромите, което е и темата, получила най-силно медийно внимание, особено по време на самите акции на разрушаване на единствените домове (незаконни) на ромите. Най-силно представените индикатори са събаряне/бутане/премахване и незаконни постройки/домове.

Друг фактор, допринасящ за изключването на ромите, е времето, в което в общественото пространство се говори по малцинствената етническа тематика. Проблемите на ромите са обект на обществено внимание няколко месеца преди старта на местните избори и референдума през 2015 г. По време на официалната предизборна кампания говоренето по тази тематика се избягва – отсъстват публикации относно роми и в трите наблюдавани медии, в периода от 4-5 дни по време на официалната кампания. За сметка на това, публичната среда бива наситена преди началото на предизборната кампания с изключително сериозната и тежка тема – незаконното застрояване в ромските махали в страната, без обаче да се разгледа и обсъди в дълбочина така, че да последват адекватни политически решения.

Времето и начинът, по който се подхожда към проблема с жилищното устройство на ромите, показва, че българските политици и институции се възползват от усложнената ситуация, стигат до нехуманни мерки – като събаряне на единствените домове на ромите, без да бъдат осигурена алтернатива за пострадалите. По този начин подсъзнателно се влияе на ромите, за които този проблем е валиден, като всяват у тях страх и допълнителна уязвимост.

Друг извод, който анализът на съдържанието открива, е, че

медиите не помагат за разрешаване проблемите на ромите, а канализират интересите на институциите в усилията си да са актуални и сензационни и задълбочават кризата на ромите.

Политическият дискурс в България е силно манипулиран по време на подготовка за местни избори и референдум 2015 г. и един от похватите за това е самото говорене по ромски проблеми, без реално да се стига до задълбочени дискусии и решения. Отразяването на разразилите се междуетнически конфликти и разрушаването на незаконни домове на роми се случва единствено под формата на новини (61%) и репортажи (22%), без това да носи стойност и тежест на информацията. Далеч от вниманието на българската аудитория остават истинските причини, породили този проблем, както и възможните начини за разрешаване. В крайна сметка се създава психоза и страх сред ромите, което отново е определящо за тяхното поведение в изборния ден.

От друга страна, медиите влияят и на българите, като им показват, че всъщност има враг и той не е корупцията на най-високи нива в държавата, задушена от бизнес и лични интереси, а ромите – неконтролируеми и не подлежащи на интеграция, вечно финансово и социално бреме, което обществото носи на гърба си. В резултат на „изфабрикуваната истина“ за това, че ромите са престъпници, имат ниска култура и не искат да се интегрират, изследване на Галъп Интернешънъл показва, че 39% от хората в България считат ромите за най-сериозния проблем на страната. Така ромите са посочени като враг, срещу който трябва да се обединят всички, заради чувството на безсилие по отделно.

Медиите в страната като че ли не осъзнават своята обществена отговорност и не успяват да модерират конфликтни теми.

Такава тема конфликтна тема е ромската, а изследването сочи неспособността тя да се артикулира безпристрастно и професионално. 61% от материалите нямат посочен източник на информация. Най-силно цитирани в журналистическите материали са представителите на полицията в лицето на районни дирекции,както и на министъра на вътрешните работи – съответно 29% и 17%. По-често се чува думата на институциите, имащи пряко отношение към разрушаването на незаконни ромски домове (12% се цитира кмета на с. Гърмен), както и на известните със своята атрактивност политици, търсещи националистически или етнически вот (представители на ДПС – 9%, на ВМРО и  – 5% ). Говоренето по проблематичните теми за ромите е едностранчиво – чува се гласът предимно на институциите и няма алтернативна гледна точка. Рядко биват питани непредубедено представители на малцинствената общност, още по-малко пък се дава думата на експертите в областта на ромските въпроси.

През индекса на конфликта, който анализът на съдържанието засича в 39% от журналистическите материали,

ясно се проследява създаването на среда на страх и безсилие – похват използван от българските политици

Политиците имат стремеж да се покажат като силни и въдворяващи ред. Журналистическите материали фокусират вниманието върху протести заради беззаконията на роми, нетърпимостта към набезите на ромите, ромските кражби и нападения. Тези събития са добра възможност за националистите например, както и  политици от ДПС, да се заявят в публичното пространство и да активират нужния им националистически/етнически вот. Но не по-малък шанс за налагане има и управляващата партия – ГЕРБ, която говори чрез държавните институции в лицето на Румяна Бъчварова (министър на Вътрешните работи) и Лиляна Павлова (министър на регионалното развитие и благоустройство).

В контекста на преекспониране на конфликти, партията на власт (макар и управлението към момента да е коалиционно управление на малцинството, силно лидерската партия ГЕРБ се изживява като най-голяма и силна) демонстрира контрол над създадените междуетническите конфликти. Това подсилва образа на нейните активисти като сериозни, отговорни и грижещи се за българския народ политици. Така биват привлечени потенциалните гласоподаватели, които са по-малко крайни, но все пак склонни към национализъм и „омраза към различните‘.

Страхът и преекспонирането на междуетнически конфликти, е позната тактика при създаването образа на врага и има  функция да обединява дадена група (в случая български граждани) чрез

 самоидентификация на различност от ромите.

В предизборен период, когато партиите не успяват нито да привлекат доверие, тъй като са зависими финансово от бизнес и корпоративни интереси, нито да се обединят около каузи, прибягват към посочване на врага (ромите и техните беззакония) като ефективен инструмент за обединение и активизиране на принципа на отрицанието и агресията.

Медиите, които приписват висока новинарска стойност на конфликтите, с присъщата си бързина и актуалност натрапват сензацията около случващото се в село Гърмен , гр. Игнатиево (Варненско) и кв. Орландовци в гр. София. През този „новинарски“ подход те се превръщат в инструмент на политиците и влияят на определянето на дневния ред на обществото. Всявайки шок и ужас у аудиторията, преди старта на изборите медиите изместват фокуса от далеч по-важни теми – като например купуването и контрола над ромските гласове. Може да се предположи, че по този начин  се подготвя ромският вот да участва, или не, в случай на нужда.

В една демократична страна изборите са тези, които легитимират институциите и тяхното управление. Подготовката за всички избори е от значение, особено предвид факта, че това управление е заради и в името на общото благо. През медиите и с тяхна помощ, гражданите могат да се запознаят с идеите и програмите на онези, които твърдят, че имат капацитет  да управляват общите ресурси. За жалост, медиите са увлечени в ролята си на бизнес корпорации и нуждата от сензация, а високата им зависимост от политическата класа се проявява и в липсата за качествено обсъждане и достоверно показване на важни за обществото теми. Тяхната функция на „определящи дневния ред“ бива използвана така, че да се оформи подходяща „реалност“, която въздейства на избирателите при решението им да отидат или не пред урните в изборния ден.