Извикахме работници, дойдоха българи

Споделете статията:

 

Дебат, посветен на сезонните работници от Източна Европа се проведе вчера в Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент. Над 17 млн. европейски граждани работят в друга държава членка. А трансграничните работници са 1,7 млн. съобщи еврокомисарят по заетостта и социалните права Никола Шмит. Според евродепутата от Демократична България Радан Кънев интересът в случая със сезонните работници е взаимен – както богатите западни държави не могат да движат земеделието си без тях, така в България и в Румъния има множество хора, които разчитат на тези доходи.

Публикуваме още едно мнение за сезонните работници. Това е коментарът на живеещ от години в чужбина българин Боян Стоицев, който остро реагира във фейсбука на Маргиналия по повод публикацията “Български роби за износ, а розоберачи няма и няма“.

 

С риск да не се харесам смея да твърдя, че българите работещи в чужбина не са роби, защото като изключим авантюристите това са хора , които не виждат на българския пазар на труда развитие за себе си. Причините за това са много ще изброя само четири – ниска квалификация, неадекватно образование, желание за растеж в йерархията и не на последно място образът на работодателя в народопсихологията(Кирил Домусчиев е еманацията). От поведенческата психология знаем, че за да се извърши дадено действие е необходима мотивация, която да предизвика определени когнитивни (какво ще се промени ако направя или не направя нещо) и акционални процеси. Най – бързият и опасен метод е методът на поощрението и наказанието. В България се набляга предимно на наказанието…Следващ феномен е работната атмосфера, инфраструктурата и околната среда. Тук темата винаги се върти около това, какво има в паничката на другия, заобикалящата ни среда е предимно враждебна( питайте инвалидите, хомосексуалните и циганите-те също се водят българи), а инфраструктура е в окаяно състояние като започнем от водоснабдяването, преминем през въздуха, който дишаме през зимата, адекватна и готова да помогне бюрокрация. Изобщо не ми се подхваща темата за достъп до качествено медицинско обслужване. В заключение искам да спомена още един феномен, ще го нарека феноменът на двойния морал (той се отнася както за работодателя, така и за работника) или особенности на българския работен морал(в Германия има много прецизен виц: Извикахме работници, дойдоха българи.). Не е хубаво да се краде на работното място, но който открадне, без да го хванат е находчив. Не е хубаво да се лъже, но лъжците са оправни. Не е хубаво да плащаш толкова малко за свършената работа, но те толкова и работиха. Не е хубаво да пращаш хората да работят в “ сивия” сектор, но защо да плащам толкова високи удръжки..

Разполагаме с нормална нормативна база, но ни липсват функционираща бюрокрация и изградена инфраструктура, работният ни морал също е странен. В Белгия или Норвегия нещата изглеждат по – различно и българите много бързо изграждат прилични трудови навици и поведенчески стратегии или се прибират обратно . Затова искам да Ви помоля да спрете да обиждате моя народ (тези хиляди сияйни слънца седнали пред телевизора)и да потърсите проблема в това защо не се спазва нормативната база. Лично на автора искам да припомня, че Журналистите и обществениците пишат за неща, които няКОЙ не иска да види написани, останалото е поръчкова журналистика. Е, нея я има и в Германия, но е по-добре платена.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: