Изводите на Комитета за правата на хората с увреждания: България е направила няколко малки крачки напред, истинския път тепърва предстои

от -
1 158
Правозащитният адвокат Анета Генова показва знака на ООН - личен архив

Резюме на изводите и препоръките

На 3 и 4 септември 2018 г., в Женева, се състоя сесията на Комитета на ООН по правата на хората с увреждания, посветена на първия преглед за напредъка на България по прилагане на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ).

На 21 септември, Комитетът публикува на сайта си предварителната, не редактирана версия на изводите и препоръките. Документът съдържа положителни заключения и раздел, описващ „сферите на безпокойство“ и препоръки за преодоляване на констатираните проблеми. Както можеше да се очаква (от всеки, който има някаква представа какво е положението на хората с увреждания в България), разделът с положителните изводи в много кратък. Той се състои само от три точки и те са следните: съществуването на Закона за защита от дискриминация; налична е дългосрочна стратегия за хората с увреждания (тук спада и обещанието на държавата включващото образование да се превърне в приоритет) и правителството е изразило несъгласие по отношение на един проект за международен протокол, който, ако бъде приет, ще засегне правата на хората с увреждания.[1]

Разделът, съдържащ негативни изводи е много по-дълъг.

Ще се спрем накратко на проблемните области и препоръките на Комитета.

Преводът на документа не е официален и е представен тук в силно съкратен вид. Оригиналният документ е достъпен на официалната страница на КПХУ, на английски език.

Комитетът разглежда въпросите, свързани с прилагането на принципите и разпоредбите на КПХУ в 3 раздела: по отношение на основните принципи и задължения (чл. 1-4 от КПХУ): специфични права (чл. 5-30 КПХУ) и специфични задължения (чл. 31-33 КПХУ).

В първата си част, Комитетът основно се спира на въпроси свързани с ратификацията на Факултативния протокол (който ще позволи на гражданите да депозират индивидуални жалби за нарушения на КПХУ), на

липсата на белези за промяна на медицинския и основан на снизходителност модел, свързан с увреждането и преминаване към модел, базиран на равноправие и човешки права.

Комитетът препоръчва, ускоряване на процеса по ратификация на Факултативния протокол, но също и активно изследване и оценка на действащото законодателство, на подготвяните  проекти за нови или изменящи досегашни закони, от гледна точка на КПХУ и прилагане на принципите и в действие. Специално внимание се обръща на това, от законодателството

да бъде изваден обидния и пренебрежителен език, използван сега по отношение на хората с интелектуални и психо-социални затруднения.

В този раздел се съдържа критика към предложени законопроекти и наскоро приети изменения, като се подчертава, че те не покриват стандартите на КПХУ.

Комитетът обръща внимание на липсата на диалог между Правителството и хората с увреждания и предлага редица мерки, за да стане този диалог смислен, работещ и ползотворен и за двете страни.

По отношение на специфичните права, Комитетът критикува страната ни сериозно и дава множество препоръки.

По-конкретно, по отношение на равнопоставеността и не-дискриминацията (чл. 5 КПХУ), Комитетът изказва тревога, че

действащото законодателство не подчертава изрично отказа от предоставяне на разумни улеснения като забранен от закона, дискриминационен акт.

 Специално внимание обръща на

неприложимостта и незадоволителното прилагане на нормите на действащото законодателство в случаите на множествена и интер-секторна дискриминация.

 Комитетът отбелязва, че хората с увреждания срещат сериозни бариери, в случаите, когато потърсят защита от дискриминация. Комитетът препоръчва множество конкретни мерки, между които такива, свързани с приемането на законодателство, което ще запълни посочените липси. Изрично се посочва, че

трябва да се отменят онези норми от законодателството, които сами по себе си са дискриминационни, както и да се постигне прилагане на закона, което да има смисъл за хората с увреждания,

 както и да се гарантира на всички хора с увреждания, вкл. тези под запрещение, че ще имат достъп до защита от дискриминация.

По отношение на жените с увреждания (чл. 6 КПХУ), Комитетът посочва

липсата на задоволителни мерки за защита при различните форми на дискриминация, както и в случаите на основано на пола насилие.

Липсва приоритизиране на гледната точна на увреждането в законодателството и политиките, свързани с правата на жените, такава липса е налице дори в дългосрочния план за прилагане на КПХУ.

Налице са и проблеми свързани със сексуалното и репродуктивно здраве на жените с увеждания, вкл. на семейното планиране.

Комитетът препоръчва да се предприемат мерки за борба с всички форми на дискриминация на жени и момичета с увреждания, както и  борба с всяка форма на насилие, която те преживяват, като това трябва да стане в тясно сътрудничество с организациите на жените и момичетата с увреждания. Препоръчват се мерки свързани с консултации с организации на жени с увреждания, по отношение на всички специфични политики и законодателни промени. Препоръчва се приемането на национална политика за защита на сексуалното и репродуктивно здраве на жените и момичетата с увреждания.  

По отношение на децата с увреждания (чл. 7 КПХУ), Комитетът посочва, че децата с увреждания и по-специално децата с умствени увреждания

все още живеят в институции.

 Освен това,

децата с увреждания не са участници по никакъв начин във вземането на решения, които ги засягат.

 Заради това, Комитетът препоръчва на Държавата да гарантира де-институализация за децата и да гарантира правото им да живеят в безопасна семейна среда, включително приемни семейства. Препоръчва

 да се увеличат ресурсите, влагани в услуги, гарантиращи включваща подкрепа и изграждане на мрежи за подкрепа в местната общност, както и овластяване на семействата на децата с увреждания

(в светлината на Общ коментар 5), за да живеят независимо и да бъдат включени в общността; Да се увеличи чувствителността и капацитета на местните общини да подкрепят и финансират включването на децата с увреждания; Да се приемат правила и програми, които да гарантират, че децата с увреждания ще могат да изразят тяхната гледна точка и мнение по всички въпроси, които ги касаят. Това се отнася и за децата в институциите.

По отношение на нарастването на осъзнатостта за правата на хората с увреждания (чл.  8 КПХУ) Комитетът изразява тревога за ниското ниво на тази осъзнатост и препоръчва предприемането на ефективни мерки за промяна на това положение.

Достъпността

(чл. 9 КПХУ) е голяма тема за Комитета. По отношение на България, отбелязва, че

още на ниво законодателство не е налице синхрон между действащите закони и принципите на КПХУ.

Съществуват множество физически бариери пред хората с увреждания,

 особено в отдалечените и селските райони. Транспортът и публичните услуги са недостъпни. Информационните услуги и комуникациите също не са достъпни, особено за хората със сензорни и умствени увреждания.

Комитетът препоръчва пълна хармонизация на законодателството с чл. 9 КПХУ, както и засилване на усилията за

създаване на среда, свободна от бариери за хората с увреждания,

 ускоряване на процеса по създаване на достъпен обществен транспорт и услуги, мониторингов механизъм на обществения и частния сектор, ускоряване на процеса по създаване на достъпност в областта на информационните услуги.

Сфера на тревога за Комитета е и спазването на правото на живот на хората с увреждания (чл. 10 КПХУ).

Налице са данни за сериозни случаи на неглижиране, свръх-медикализация и отказ от лечение на хора с умствени затруднения и психо-социални разстройства. Комитетът препоръчва да бъдат предприети ефективни мерки

 да се преследват по наказателен ред виновните, особено когато се касае за деца в институции.

 Равнопоставеността пред закона или приложението на чл. 12 КПХУ  също е сфера, в която правата на хората с увреждания се нарушават. Комитетът подчертава, че

в България законът все още  позволява да бъде отнемана дееспособността на хора с увреждания и те да бъдат поставяни под запрещение.

Макар да е налице проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, той не е приет и това забавяне на процесът по приемането му се сочи като проблематично. Комитетът препоръчва приемане на закона.

По отношение на достъпа до правосъдие (чл. 13 КПХУ), Комитетът изразява тревога за липсата на интерпретатори и липсата на улеснения за хора със сензорни затруднения, както и за хора с психо-социални разстройства. Препоръчват се мерки, свързани със запълване на тази липса.

По отношение на въпросите, свързани с правото на свобода и сигурност на личността (чл. 14 КПХУ), Комитетът изразява безпокойството си относно измененията в Закона за социалното подпомагане и процедурата за настаняване на хора под запрещение в институции. Препоръчва да бъдат отменени, като бъдат заменени с такива, които наистина да гарантират правото на свобода и сигурност на хората с увреждания.

По отношение правото на свобода от мъчение, нечовешко и унизително отношение (чл. 15 КПХУ), Комитетът изразява безпокойство за това, че са налице доказателства за подобно третиране – изолация и жестоко, нечовешко и унизително третиране на хора с увреждания. Препоръката е свързана осъществяване на дейности по превенция (със специален акцент върху децата в институциите), както и гарантиране на

адекватен процес по търсене на отговорност и компенсация.

По отношение на правото на свобода от експлоатация, насилие и злоупотреба (чл. 16 КПХУ), Комитетът изразява безпокойство поради факта, че

не е налице информация за каквито и да е мерки, предприети за защита на хората с увреждания,

по-специално жените, момичетата, момчетата и децата с увреждания, които са настанени в институции, от всички форми на насилие и злоупотреба. Изразява безпокойство относно липсата на достъпни шелтери и услуги за рехабилитация на жени и момичета с увреждания, изложени на основано на пола насилие. Подчертава се и факта, че са

 известни случаи на насилие над хора с увреждания, които не са все още разследвани и не е потърсена наказателна отговорност.

Комитетът препоръчва да се събират достоверни данни за хората с увреждания, по-специално жени, момичета и момчета и деца, настанени в институции, които са били изложени на насилие. Препоръчва

да се привлекат човешки, технически и финансови средства, за да се подобри достъпността на шелтерите, както и на рехабилитационните услуги за жени и момичета с увреждания, станали жертва на основано на пола насилие.

Препоръчва полагането на интензивни усилия за защита на всички лица с увреждания от експлоатация, насилие и злоупотреба, вкл. официално разследване на всички случаи на насилие и злоупотреба, включително създаване на работни групи, които да дадат приоритет на разследването на основано на пола насилие срещу жени и момичета с увреждания и наказване на извършителите; както и укрепване на механизмите за независим мониторинг.  

По отношение на въпросите, свързани с

независимия живот в общността

(чл. 19 КПХУ), Комитетът изразява безпокойство за това, че вкл. в плана за прилагане на Националната стратегия за дългосрочна грижа,

не е предвидено де-институализацията да бъде приключена преди 2034 г.

Дълбока загриженост предизвиква и факта, че стратегията всъщност касае „инститиционална грижа в общността“, което е разбирано като трансфер на хората от големите институции в малки групови домове, което е в противоречие с чл. 19 КПХУ и с Общ коментар 5 от 2017 г. Т.е. не се касае за де-институализация, а транс-институализация.

Също така, тревога буди и задържането на хора с психо-социални разстройства в психиатрични болници,

вместо да им бъде осигурена подходяща рехабилитация и адекватни, индивидуализирани услуги и настаняване в общността.

В тази връзка, Комитетът препоръчва значително ускоряване на процеса по промяна на настаняването на хората с увреждания, които живеят в каквато и да е форма на институция, вкл. психиатрични болници, малки, базирани в общността групови домове, като им се предостави възможността да живеят самостоятелно в общността. Да се увеличат ресурсите за развитие на индивидуализирана подкрепа за хората с увреждания, независимо от вида увреждане и възрастта. Тези услуги следва да включват подкрепа от хора с опит на хора с увреждания и личен асистент.

Да се приеме законодателство относно индивидуализираната и управлявана от личността персонална подкрепа, разпознаващо правото да се живее самостоятелно и да бъдеш включен в общността, като право на всяко лице с увреждане, без значение от степента на увреждане и нуждата от подкрепа.

Комитетът изрично подчертава необходимостта

да се използват националните средства и тези на Европейския съюз за да се даде преднина на включването на хората с увреждания в обществото,

 като се промотират ефективни средства и насоки, за да се избегне използването на националните и международните фондове за да се изгражда инфраструктура, жилища и/или услуги, които не са достъпни и удобни за всички хора с  увреждания.

Темата за независимия живот в общността е подчертана като особено важна, будеща особено сериозна загриженост и изискваща спешни мерки.

В документът се съдържат констатации и препоръки относно личната мобилност (чл. 20 КПХУ), правото на изразяване (чл. 21 КПХУ), правото на уважение към дома и личния живот (чл. 23 КПХУ). В последната част специално внимание е обърнато на първичната помощ за деца с увреждания. Обърнато е внимание на разпоредбата, съдържаща се в Семейния кодекс, въвеждаща ограничения в правото на някои хора с увреждания да сключват граждански брак и е препоръчана отмяна.

Комитетът обръща специално внимание на темата за образованието на децата с увреждания (чл. 24 КПХУ). Подчертава се, че

все още има случаи, в които на деца с увреждания се отказва достъп до общообразователните училища.

 Налице е ниско ниво на осъзнатост относно ползите от включващото образование. Комитетът подчертава липсата на независим механизъм за мониторинг и оценка на прилагането на Закона за предучилищното и училищното образование, особено за децата с психо-социални разстройства и тези, които са настанени в институции.

Подчертава се

 непостоянното, неравномерно и несистематично разпределение на човешки и финансови ресурси, неосигуряването на квалифицирани учители и допълнителен персонал, подготвени в приобщаващото образование,

 както и липсата на данни за броя на децата с увреждания, които не са все още обхванати от образователната система.

Комитетът препоръчва напълно да се замести системата на образователна сегрегация със система на качествено включващо образование; Да се повиши осъзнатостта и да се промотира ползата от качественото включващо образование. Препоръчва

да се полагат интензивни усилия, за да се осигури качественото включващо образование и обезпечаване на разумни улеснения з учениците с увреждания в общообразователните училища, включително увеличаване на систематичното и достатъчно разпределяне по места на целия необходим човешки, технически и финансов ресурс за това;

Да се събират данни за броя на децата и младите хора с увреждания, които не са обхванати от образователната система, като се държи сметка за възрастта им, пола, вида на увреждането, мястото на живеене и се развие стратегия за включване на тези деца в общообразователната система.

Комитетът обръща внимание и на темата за правото на здраве (чл. 25 от КПХУ), като проблематизира липсата на обучения за здравни специалисти относно човешките права на хората с увреждания. Тревога е изразена и по отношение на липсата на достъпна информация относно услугите свързани със сексуалното и репродуктивното здраве н жените с увреждания. Комитетът препоръчва да се повиши осъзнатостта на здравните специалисти за човешките права на хората с увреждания, включително правото на свободно и информирано съгласие.

Препоръчва се разработването на стратегия, свързана с достъпа до сексуално и репродуктивно здраве на жени с увреждания. Комитетът също така отбелязва загрижеността си, за това, че

е налице ограничен достъп до диагностика, медицинска грижа и рехабилитация за хора с увреждания, особено за тези с хронични, генетични и редки заболявания.

Комитетът препоръчва Държавата да осигури достъп до диагностика, медицинска грижа и рехабилитация за всички тях.

Комитетът обсъжда си темите за хабилитацията и рехабилитацията (чл. 26 КПХУ), работа и заетост (чл. 27 КПХУ), адекватен стандарт на живот и социална защита (чл. 28 КПХУ). Всяка констатация е свързана с конкретни препоръки, като например увеличаването на средствата за създаване на защитени работни места, създаване на специфични програми, гарантиране на хората с увреждане, че ще могат да

посрещнат допълнителните разходи, които възникват поради увреждането им и т.н.

По темата за участието в политическия и обществен живот (чл. 29 КПХУ) Комитетът отбелязва забраната за достъп до такова участие, с която се сблъскват хората, поставени под запрещение и дава препоръки, свързани с промяна на законодателството в светлината на чл. 12 и 29 от Конвенцията, както и осигуряване на необходимите ресурси за осъществяване на това право на практика.

И накрая, по отношение на специфичните права, Комитетът се спира на правото на участие в културния живот, забавления и спорт (чл.30 КПХУ) и дава препоръка Държавата да предприеме мерки за да гарантира това участие.

На частта, касаеща специфичните задължения на държавата по чл. 31-33 КПХУ няма да се спираме подробно. Те са свързани със статистическите данни за хората с увреждания (необходими, за да се изгради основана на данни, а не хаотична политика), международното сътрудничество и националния мониторингов механизъм (какъвто за сега липсва е България).

 

***

И така, представихме ви изводите на Комитета по правата на хората с увреждания и неговите препоръки за по-нататъшно развитие. Обикновено въпросът, който идва тук някъде е – и какво от това. Конвенцията на ООН за правата на хората с уврежданията е механизъм, който не води до това държавата да заплати обезщетение на някого. Не и докато не бъде ратифициран Факултативния протокол. За това и заключенията са написани под формата на препоръки, а не на осъдителни фрази. Но когато Комитет от този ранг се е произнесъл и е проблематизирал определени сфери, струва ми се, че би било нелепо държавата, правителството, съдилищата, прокуратурите, администрациите и всички, които са и сме свързани с темата (не се сещам за някой, който да не е свързан пряко или косвено), да се правим, че те не съществуват. Аз, като адвокат, поемам ангажимента да напомням на съда във всяко дело, в което е засегната тема от посочените по-горе, за тези препоръки. Те, впрочем, дават много ясна насока за начина, по който следва да се разбира и прилага едно или друго право и не оставям място за съмнения, имитации и преиначаване.

Когато става въпрос за тълкуване и прилагане на правото – съдът ще следва да се съобрази и с този документ (спестявам правното основание, но то е налице). Националния ни съд, но и съдът по правата на човека, където вече индивидуалните жалби са възможни.

С други думи,

дали ще намерим как да употребим тези препоръки, за да направим страната ни по-достъпно и включващо място – това зависи само от нас.

Има всъщност само една единствена разумна причина да не ги използваме: Да осъмнем в свят, в който те са вече изпълнени. Но годините на работа в тази сфера ме научиха, че никога не осъмваме с разрешени проблеми, а по-скоро след дълги дни на битки в съда и протести по улицата, след дълги поредици безсънни нощи, осъмваме изправени пред предизвикателството на една имитация на реформа. Сега имаме един полезен документ, който ще ни помогне да не приемем имитацията, а да искаме истинската реформа.

Не през някога, през 2034 г. (например, както обещават политическите документи), а сега!

 

[1] Става въпрос за изразената по време на сесията позиция на правителството, че не възнамерява да подкрепи проекта за Additional Protocol to the Council of Europe Convention for the Protection of Human Rights and Dignity of the Human Being with regard to the Application of Biology and Medicine: Convention on Human Rights and Biomedicine (ETS No 164), който въвежда сериозни ограничения на правата на хора с увреждания.

СВЪРЗАНИ ПУБЛИКАЦИИ