Как България съсипа ромите, а сетне ги обвини за разпада на държавата – втора част

Станимира Хаджимитова от „Центъра за развитие на устойчиви общности“ отбелязва като тъжно желанието на много от успелите роми да крият етническия си произход. Не по-малко проблемно е абсолютното нежелание на редица общини изобщо да работят по въпроса с интеграцията:

„Много зависи какви хора избираме да ни управляват и да вземат решения за бъдещето ни. В Монтана и Лом се среща много разбиране от местната и областна управа, докато на други места изобщо не е така (бел.ред. – „КлинКлин“ припомня трагикомичния случай на бунта срещу „джендър тоалетните в Трън).

Деян Колев от "Амалипе". Снимка: www.ngobg.info

Деян Колев от „Амалипе“. Снимка: www.ngobg.info

В Монтана и Брезник категорично отказват да разделят политиките си на ромски и български. Там посочват, че трябва да се прилагат политики, които касаят хора в неравностойно положение изобщо: роми, българи, турци и всякакви други. Не трябва да ги отделяме от нас“, коментира тя, макар че е съгласна с факта, че ромите наистина са жертва на засилена дискриминация.

Нищо против ромите – стига да не са близо до детето ми

Най-видно и тежко тази сегрегация се отразява в сферата на образованието. Без съмнение това е най-ефективната мярка за интеграция и вдигането на жизнения статус на ромите. Колкото по-рано започне, толкова по-добре.

Там те могат да се научат да говорят по-добре български език, да придобият необходимите навици, да комуникират с българи и други етноси, да се образоват и интегрират. Тази стратегия обаче се проваля поради 2 основни причини: некадърността на държавата и предразсъдъците на българите.

„Районирането на образованието води до това, че в сегрегираните квартали се формират сегрегирани училища. Извозването с автобуси на ромчетата от техния квартал в друг също не е добра политика нито във финансово, нито в социално и психологическо отношение. Първо, децата получават стигмата на „онези от бусчето“. Второ, харчат се стотици хиляди левове за бензин, когато много по-евтино би било да се купи по една целогодишна карта за градския транспорт на всяко дете от ромски произход, което ще им даде по-голяма независимост, по-голяма мобилност да ходят до центъра, на театър, кино, да се образоват, да се интегрират. Сега ги взимаме от махалата с буса, стоварваме ги пред училището и после ги взимаме пак с буса и ги връщаме. Ефектът е нулев“, отбелязва Алексей Пампоров от БАН.

Обратното обаче също е проблем: българските родители в повечето случаи не искат децата им да учат с ромчета. Когато бройката им започне да се повишава, българите започват да изтеглят децата си от тези класове и училища, което води до вторично сегрегиране и стопиране на интеграционния процес. Същото е положението и с блоковете, в които започнат да се нанасят ромски семейства. Те искат да се интегрират сред населението и да избягат от гетата и махалите, но българите и другите етноси ги отхвърлят и не им позволяват.

Това е особено видимо в големите градове. В малките населени места, където ромите са по-голям процент от населението или няма голям избор на училища и жилища – българи, роми и други етноси съжителстват предимно безпроблемно.

„В София, Търново, Благоевград, Пловдив и т.н. допуснахме страшни истерии. Това е една от грешките на Прехода. Тръгне ли да се записва ромско дете, родителите скачат. Образователната ни система е изградена около идеята, че има едни елитни училища, а останалите не стават за нищо. Това не е така, ако погледнете най-добрите 10-15% ученици в елитните училища и в „неелитните“ – ще видите, че не се различават по нищо. Елитните гимназии създават аура и социални контакти. Това е ценното там. Но там се влиза и се излиза с частни уроци. Така превръщаме постепенно едни училища в зони с концентрации на бедност. Обикновено в тези училища са и ромските деца“, отбелязва Алексей Пампоров от БАН.

Което ни води обратно до теорията, че проблемът на ромите е най-вече културата на бедността, за която говорихме, не толкова техните бит и традиции. Пампоров допълва:

„Бедните деца нямат отделни стаи, в които да учат. Нямат пари за уроци, родителите им не са образовани и не могат да им помагат в домашните. Видяхме с дистанционното образование сега – бедните деца изостанаха още повече, по-заможните не толкова. Докато държавата общо взето казва „оправяйте се“. Тя нито дава шанс, нито условия на по-бедните деца да получат качествено образование. А по стечение на обстоятелствата, повечето ромчета са именно такива. Затова е много по-лесно да кажеш, че ромите не си пускат децата на училище или се отказват сами да ходят. И видиш ли те сами са си виновни. Да, но защо го правят? Ти им го правиш максимум трудно и после ги обвиняваш, че си тръгват.

Нашата образователна система е много кофти, ако отпаднеш от нея веднъж. Ако едно дете отпадне във втори клас, защото е заминало в чужбина или по друга причина, и се върне в страната след 3 години, те му казват да се върне във втори клас, защото не е взело материала за останалите класове. Майната ви. Вие не сте единствената образователна система в Европа, а се държите като такава. То не знае материала по български език от 3 клас, казват – голяма работа. Това дете е на 12 години, не може с 8-годишните да го върнеш.

Повтарянето на годината също е глупост, трябва да му се даде подкрепа, че да навакса, да учи следобед, да учи лятото. Задължително. Не да повтаря. Държавата давала шанс детето само да се образова… как ще стане? Родители с основно образование ще научат детето по всички предмети ли? Децата не могат да се подготвят сами. Точка по въпроса. Това е сред най-големите лъжи в нашата образователна система.“

Така се оказва, че липсата на адекватна политика и подкрепа от държавата всъщност допринася много повече за отпадането на ромите от училище. Добавете към това системната дискриминация от съученици и учители, финансови затруднения и липса на образователна култура и подходяща домашна среда – вече изглежда далеч по-разбираемо защо толкова ромски деца напускат училище. Те просто не виждат смисъл или нямат възможност да продължат.

Но е много по-лесно да кажеш, че образованието в България е безплатно и задължително по закон – и да си измиеш ръцете като Пилат Понтийски.

Диаграма на йерархична система на потребностите на човека по Ейбрахам Маслоу. Степени (от най-ниската към най-високата): 1. Физиологични 2. Сигурност 3. Любов/Принадлежност 4. Уважение, увереност 5. Самоусъвършенстване, себереализиране Изображение: Freepik License

Диаграма на йерархична система на потребностите на човека по Ейбрахам Маслоу.
Степени (от най-ниската към най-високата):
1. Физиологични
2. Сигурност
3. Любов/Принадлежност
4. Уважение, увереност
5. Самоусъвършенстване, себереализиране
Изображение: Freepik License

Политически расизъм и некадърност

Всъщност е трудно да разберем на какво се дължи провалът на държавата: пълната незаинтересованост по темата с ромската интеграция, абсолютната некадърност, нежеланието на обществото да адресира проблема. Вероятно по равно от трите.

Не са случайни и данните на „Отворено общество“, че между 2013-2021 г. отношението към ромите значително се е влошило. Тогава в политиката по-видно влязоха патриотичните партии, чиято реторика по отношение на ромите граничеше с реч на омразата, а на моменти прекрачваше границата.

„Стигна се до абсурда по едно време в третия кабинет на ГЕРБ Валери Симеонов да отговаря за етническите и малцинствени въпроси. Та той е расист“, възмущава се Юлиана Методиева от „Маргиналия“.

Въпреки това Деница Сачева, министър на труда и социалната политика в третото правителство на ГЕРБ, а преди това заместник-министър на образованието и науката, категорично не е съгласна, че нейната партия се е провалила в политиките си спрямо интеграцията на ромите. Макар фактите ясно да говорят друго. Вместо това тя засвири по струните на етническия мир, която е мелодия любима на мнозина демагози на родната обществена и политическа сцена. Здравият разум обаче твърди, че това не е постижение, а абсолютният минимум за всяко правителство на света. Противното е директен разпад на държавността.

Деница Сачева. Снимка: Уикимедия

Деница Сачева. Снимка: Уикимедия

„Не бих казала, че са се провалили, защото все пак гражданският мир в България е запазен. Нашето съвместно общо живеене не е подложено на риск, както се случи в много други страни. Не бих говорила с гръмки думи, че има провал. Научили сме си уроците“, заяви пред „КлинКлин“ Сачева.

Даже напротив, ГЕРБ са единствените, които „сме се опитвали да сложим спирачка на омразата“:

„С господин Каракачанов сме имали много спорове по тази тема. Дори той ми е споделял, че има приятели роми, че има хора, с които общува и уважава. Включително от казармените си години. За мен няма невъзможен за преодоляване предразсъдък. Що се отнася до спекулацията с етническата карта – тя е факт. Ако обърнете внимание, ще видите, че много често предизборни кампании в България започват с някакъв етнически конфликт. Или случай на престъпление, побой, скандал. На практика това е и големият проблем на българската политика – че  твърде много хора се издигат на базата на омраза. После им е много трудно да направят нещо съзидателно. Независимо дали ще се разделяме по етнически или друг пример. В момента сме в патова ситуация, защото повече от една година въздухът в страната се пълни с омраза, без да се търсят решения на конкретния проблем“, отбеляза Сачева.

Приятелски огън

Красимир Каракачанов обаче не смята така. „КлинКлин“ разговаря с бившия вицепремиер и министър на отбраната от ВМРО, който се изрази доста критично за бившите си коалиционни партньори:

ГЕРБ категорично нямат воля и желание да се справят с този въпрос, дори да се занимават с него. Конкретно ги назовавам. Нито те, нито предишните правителства преди тях. В България съществува неистов страх да се занимаваш със сериозни проблеми като интеграцията на циганите и демографската криза. Това са все неща, за които всеки смята, че не е негова работа и не му се занимава. Отделно го има страхът, че някое НПО ще напише доклад в Брюксел и някой посланик ще им се скара.

Аз, за разлика от Деница Сачева, не съм си сменял партиите и не съм си сменял убежденията. Тя е най-големият виновник в последното правителство, защото лъга и маза заедно с Томислав Дончев. Направиха всичко възможно това, което съм предложил (бел.ред. – ВМРО предложи стратегия за интеграция на ромите), дори да не бъде обсъдено. Не казвам да бъде прието. Не твърдя, че предложението ми е гениално или единственото възможно. Но моята амбиция беше да отворим дебат по темата. Но не в медиите като политически престрелки, а в самото правителство, на професионално ниво.

Красимир Каракачанов. Снимка: Уикимедия

Красимир Каракачанов. Снимка: Уикимедия

За какви глупости говори, че сме насаждали страх в обществото? Да иде в родния си Добрич и да попита избирателите си. Какво ми се прави на интересна? Това съм ѝ го казвал в очите на Министерски съвет. Ако не се вземат мерки, проблемът ще стане още по-сериозен. Защото има моменти, в които българите се самоорганизират и почват местните хора да действат. Един беше заложил взривове, друг гърмеше с пушка, трети друго. Не можеш да оставиш хората по селата и градовете да се оправят сами. Държавата трябва да се намеси.

Сачева приказва общи приказки, соросоидни бръщолевения. Някой искал да насажда страх, да използва темата политически. И какво, като съществува даден проблем, трябва да мълчиш, защото някой голям умник, който няма дупе да си свърши работата, ще те обвини в нещо? Тя отговаряше за този проблем и виждаме докъде го докара. Аз се занимавах с Министерството на отбраната, нека видим там какъв напредък има. При нея напредъкът е минус нула“, коментира пред „КлинКлин“ Каракачанов.

Коя е „циганската“ партия?

Каквото и да си говорим, на теория през последните години всички партии – настоящи парламентарни или бивши – подкрепят ромската интеграция. И то гласно. Което е напредък в сравнение с преди години, или с други страни. На дела обаче, както знаем, нещата стоят другояче. Номинално всички те подкрепят Националната стратегия за интеграция на ромите, но реално не вършат почти нищо по нея. Съвсем друг е и въпросът, че Стратегията и редица други подобни документи са толкова дълги, объркани и общи, че не си струва човек да ги чете.

Коя обаче може да бъде наречена партията на циганите? Веднага на ум идва ДПС. Всички знаем, че партията на Доган се грижи за ромите и те масово гласуват за нея… Така ли е наистина?

„ДПС не се грижи за ромите, многократно темата е била в ръцете на министри от ДПС и все са били неуспешни години за интеграционната политика. Аз бях заместник-председател на Националния съвет по етническите и миграционните въпроси по времето, когато председател на съвета беше Емел Етем. Една година опитвах да прокарвам определени неща, които бяха спирани от тогавашния политически елит. ДПС не са про-ромска партия“, категоричен е Деян Колев от „Амалипе“.

Той изтъква, че през последните десетилетия единствените депутати от ромски произход са били от ДПС, като партията излъчва общински съветници и роми от етноса, но това има чисто политически цели, като всъщност ромската тема им е чужда. Председателят на най-голямата ромска организация у нас допълва:

„Вярно е, че много роми гласуват за тях, но също така е вярно, че гласуват и за всякакви други партии като СДС, БСП, ГЕРБ. Даже във Великото народно събрание през 1990 г. имаше двама роми от СДС. Никога не се е случвало ромите да гласуват като племе под строй за една партия.“

Бойко Борисов с него избирател. Снимка: Радио вокс

Бойко Борисов с негов избирател. Снимка: Радио вокс

Той обясни и причините защо досега опитите за т.нар. „ромска партия“ като „Евророма“, „РОМА“ и „ДРОМ“ са се провалили. Една от тях е, че те винаги са организирани от определена ромска общност (тъй като самите роми се делят на групи помежду си) – тази на калдарашите. Което е пречило на голяма част от етноса да ги припознае като свои лидери заради „неправилни послания“.

Основният проблем обаче е „качеството на политическия елит“. „Само защото са роми – никой няма да подкрепи такава партия“, обяснява Колев. И наистина, ако се загледаме в политическата активност на циганите – тя не е много по-различна от тази на българите. С малката разлика в пропорцията купени/продадени гласове. Но с важните отметки, че купеният/корпоративен вот сред българите също е познат феномен, а потенциалното вдигане на жизнения и образователен стандарт на ромите почти напълно ще елиминира купуването на гласове сред общността им.

Лошите НПО-та, храненици на Запада

Добре, някой изобщо прави ли нещо по въпроса?!? Ами да. Лошите НПО-та, станали митични с това, че отвличат деца, за да ги закарат в Норвегия, където да ги превърнат в джендъри. Поне ако вярваме на редицата жълти медии и някои политици. Красимир Каракачанов обясни пред „КлинКлин“:

„Държавата бърка последните 30 г., че остави неправителствените организации да се занимават с този въпрос, а не държавните структури. Бяха налети страшно много пари от еврофондове, бюджета на държавата и общините. Те отидоха в едни НПО-та, които присвояваха голяма част от парите, а ефектът е нулев. Даже под нулев, защото ако човек погледне резултатите – нивото на грамотност на ромите преди т.нар. Десетилетие на ромското включване – няма никакъв ефект.

Гражданските организации могат да бъдат в помощ на държавата, но не да са водещите. Тя трябва да има ясна политика как интегрира това население в нормалния обществен живот. Дали съзнателно, или не, но всичките средства за интеграцията по различни програми на подобни НПО нямаха почти никакъв ефект. Само където обогатиха около 50 НПО-та в България, както и помогнаха на някой и друг представител на този етнос, който бе привлечен на работа към тези организации.“

В думите на лидера на ВМРО има две логически и няколко фактически грешки. Първо, нека отбележим, че той е абсолютно прав в това, че процесът по интеграция на ромите трябва да бъде воден от държавата. Когато обаче тя абдикира от темата в продължение на 30 г. – какво лошо има гражданите да се намесят?

Второ, парите, които България е дала за интеграция на ромите от 2005 г. до 2019 г. са изумителните… 5 милиона лева. По-малко отколкото има в шкафчето на един бивш премиер.

Според данни на „Медиапул“, за същия период ЕС, Норвежкия механизъм и Швейцария са инвестирали 685 милиона евро у нас за интеграция на ромите, голяма част от които са потънали именно в държавните институции и техни близки организации. Сумата може да звучи голяма, но не забравяйте, че това са пари в период от 15 г., докато само на година ГЕРБ се оказа, че е раздавала милиарди левове на свои фирми и хора.

Македонският културен дом, където се помещава ВМРО и тяхното НПО.

Македонският културен дом, където се помещава ВМРО и тяхното НПО.

Трето, ако сме толкова против прогнилия капиталистически Запад (който не е без своите кусури) да налива пари в страната ни за една от най-важните национални теми, за които ние нехаем – ами нека да напуснем ЕС, да блокираме контактите със САЩ и да спрем да взимаме пари от тях по какъвто и да било повод. Евразийският съюз ни чака с отворени обятия.

Четвърто, ако говорим за лоши НПО-та, които поглъщат пари от държавния бюджет, без да вършат никаква полезна работа – редно е да споменем сдружение „Македонски научен институт“, което е много близко до ВМРО. Да не кажем, че са направо свързани: макар че се намират на един адрес и имат едни и същи членове.

„Свободна Европа“ изнесе данни, че организацията е получила 440 000 лв. от държавния бюджет за период от 5 години (плюс 100 000 предвидени за 2021 г.), които съвпадат с подкрепата на ВМРО за кабинета на ГЕРБ. За сметка на това държавата ни е дала 246 000 лева за целия период на Десетилетието на ромското включване (2005-2015).

И все пак НПО-тата подобряват ромската ситуация

От „Амалипе“ посочват, че за 7 години процентът на роми, участващи в средно образование, се е удвоил, а ромите, обучаващи се в университети, са се увеличили 6 пъти (данните са от 2019 г.)

Броят на ромите със средно образование за последните 15 години пък нараства от 2% на 10%. На пръв поглед може да не изглежда много, но имайки предвид, че това се дължи изцяло на разпокъсаните (макар и мотивирани) и зле финансирани дейности на НПО сектора – резултатът е впечатляващ.

Според Деян Колев от „Амалипе“ наистина има НПО-та, които усвояват парите, без да правят нищо, но те са много малък брой: „Сега предимно европейските фондове дават пари, а 90% от средствата отиват в институциите – училища, общини и други. Не в НПО сектора.“

Абитуриентските балове в малките населени места вече се приемат като огромен празник, по-голям дори от сватбите. Хора си идват от чужбина дори. Разбира се, има какво още да се желае. Преди 15 г. усилията ни бяха всички ромски деца да завършат 8 клас, тоест основно образование. Днес почти нямаме отпадане преди 8 клас, голямата част от младите продължават към средно образование. Миналата година 96% от завършилите 7 клас в нашата мрежа продължиха в 8 клас. Преди 10 г. бяха 36%. Това е огромен успех за нас“, допълва той.

Защо успехите се премълчават?

Както виждаме, успехи има и за тях трябва да бъде говорено на медийно, политическо и обществено ниво. Въпреки това дискурсът продължава да е съсредоточен почти изцяло върху негативните страни на циганската общност.

Причините за това са прости, но много мощни. За обществата в криза или преход е много лесно да идентифицират конкретно малцинство, върху което да излеят целия си яд и обвинения. Нещо като избиване на комплекси на национално ниво. Примерите за това през годините са много: евреите в Нацистка Германия, рохингите в Мианмар, кюрдите в Ирак при Саддам, арменците в Османската империя, българите в Югославия и т.н.

В нашия случай циганите (и по-рядко турците) се смятат от голяма част от българското население за абсолютно виновни, че с гласовете си докарват на власт лошите политици. Че са основният двигател на престъпността и бедността. Дори че са виновни за затриването на българската нация, тъй като раждат твърде много деца, а ние твърде малко. Обективно, пръст в това има цялата държава.

Хората обаче, не само българите, обожаваме някой друг да ни е виновен. И обожаваме да злорадстваме над чуждите неслуки и мъки. Не е случайна поговорката в медиите, че „Лошата новина е добра новина“. Защото генерира четения/слушания/гледания.

Омразата към ромите се разви през 90-те години. Преди време Румян Русинов направи проучване на медиите от 1991 г. до времето на Царя и разкри как постепенно езика на омразата спрямо тях се увеличаваше. Това се случваше извън волята на ромите, без всякакво съмнение. Медиите ги сатанизираха“, коментира Юлиана Методиева от „Маргиналия“.

Ромка, която пожела да остане анонимна, сподели възмущението си пред „КлинКлин“ и даде конкретни примери:

„Вбесявам се. Гледах репортаж на Крум Савов след изборите по телевизия 7/8. Побърках се. Той кара по едни наши хора с каруца, снима ги какви нарушения са направили, какво вършат и говори – как Бойко Борисов спечелил последните избори благодарение на ромското население, на всичките тия цигани, които са гласували за него. В национален ефир се насажда тази омраза към циганите. Държат всички нас, че Бойко Борисов е спечелил изборите! Как може да ме държиш мен отговорна за Борисов, та аз не съм гласувала за него? Или твърдят, че ваксинационната кампания била провалена, защото в махалите не се ваксинират. На мен ми писна някой да ме държи отговорна. И Крум Савов ги спира и им говори: „Къде сте тръгнали толкова рано с тази каруца, нали Бойко Борисов ви плати да гласувате за него?“ Той сигурно 10 километра кара след тези хора, които са станали рано сутринта да изкарат прехраната си за деня. Не знаем колко деца имат да хранят, с какви проблеми се сблъскват. За това не се говори.“

Теодора Колева от „Фондация за социална промяна и включване“ е съгласна, че медиите създават погрешна представа:

„Знаем, че общността има проблеми. Две мнения няма. Но тя има и друго лице: образовани, успешни, работещи – защо държавата и медиите не се постараят да кажат, че има такива роми? Винаги при престъпление се изкарва етносът напред, но добрите примери остават назад. Тях няма да ги видите по телевизията обаче, тази гледна точка я няма.“

Анна Илиева от „Фондация за социална промяна и включване“. Снимка: ФСПВ

Анна Илиева от „Фондация за социална промяна и включване“. Снимка: ФСПВ

Нейната колежка Анна Илиева, координатор „Ранно детско развитие в уязвими общности“, допълва:

„Понякога, когато се запознавам с хора и те разберат моя произход, ми казват: „Ти не си от ония цигани, ти си добрият пример. Защо аз да съм добрият пример, другите цигани да не са животни? Защо те да не са лошият пример, а нормалното да съм аз?“

И все пак, имат ли ромите вина?

Макар че лошите страни на ромската общност се преувеличават, тя не е безгрешна: „Има 10-15% много маргинализирани групи, които не искат да се интегрират изобщо, но са много малка прослойка“, коментира Алексей Пампоров от БАН.

Междувременно голяма част от успелите и образовани роми отказват да помагат на остатъка от своята общност да се интегрира. Много от тях дори крият произхода си, вместо да служат за добрия пример пред обществото.

„Понякога, когато сме обливали с внимание, подкрепа и сътрудничество определени представители на ромската етническа общност – сме получавали обратния ефект. Основният ни проблем в момента е, че хората, които сме успели да образоваме и подкрепим – не се превръщат в заразителен пример. Много малко от тях се връщат обратно в гетото и започват да вадят хора от там. Очаквахме, че като подкрепим 50 души да станат медиатори, лекари и др. – ще започнем да вадим хора в по-големи мащаби. Но това не се случва“, смята бившата социална министърка Деница Сачева.

Освен това експерти посочват, че в част от ромския елит започва да се наблюдава нещо като „национализъм“. Макар че в много по-лека форма. Той се изразява в отказ от сътрудничество с български организации, организиране на изцяло ромски такива (които стават все по-успешни и боравят с пари от Брюксел). За идеолог на този „национализъм“ се смята Орхан Тахир, който има и планове за учредяване на ромска партия. Това създава проблеми, защото вместо да се насърчава комуникацията и толерантността между общностите – те са спирани.

Това не е изненадващо. Скорошни изследвания от Оксфорд сочат, че маргинализираните групи (независимо етнически, полови, сексуални, религиозни), които са били жертви на дискриминация и тормоз дълги периоди от време – изобщо не са по-толерантни и разбиращи отколкото потисниците си. Напротив, в много случаи те са дори по-агресивни и отмъстителни в случаите, в които взимат властта.

Защо в най-популярния български сайт за видеа подобни песни и клипове не се трият?

Мразят ли циганите българите?

Според експертите, случаят с ромите изобщо не е толкова краен. Напротив, тяхната култура е като цяло мирна и приятелски настроена. Деян Колев от „Амалипе“ обобщава добрите примери:

„Няма широко разпространен негативизъм спрямо българите. При сходно положение други етноси взривяват бомби и правят въстания. В традиционния фолклор на почти всички ромски групи българинът е издигнат в модел на подражание. Помня една стара жена, която ми обясняваше как внукът ѝ се изучил и сега работи. Тогава тя каза, че е „станал голям човек“. Но буквалните думи, които използва, бяха: „голям българин стана“.

Ще дам и друг пример. В една от много хубавите традиционни ромски песни се пее: „Отдолу идва момиче, което е хубаво като българче“.

Разбира се, хора има всякакви, виждали сме и по медиите случаи, в които се казва от роми, особено в гетата: „долу българите“, „българите на кайма“, но процентът е много по-малък от българите, които казват „циганите на сапун“ и т.н.

Преди години бяхме в САЩ да видим интеграцията на малцинствата – афроамериканци, индианци, латиноси. В Чикаго искахме след срещата да се разходим в черния квартал, но организаторите, които са много позитивни спрямо черните, ни спряха и казаха: „Дума да не става, вие сте много бели, ако ви видят по улиците тук, ще имате много сериозни проблеми“. В ромските квартали това няма как да стане.“

Роми или цигани?

Като се заговорихме за чуждия опит, идва и дилемата за „чернокожи“, „афроамериканци“ и „негри“. В България тя вече се налага на ниво „роми“ или „цигани“. Коя дума е редно да използваме?

„По време на Международния ромски конгрес от 1981 г. в Германия се приема, че названието „цигани“ (и неговите форми в други езици) има негативна конотация, затова е редно да се замени с „роми“. Затова ние трябва да уважим това им искане. Помежду си те могат да се наричат както поискат, чувала съм дори „мангал“ да си викат един на друг. Ние обаче не можем“, смята Юлиана Методиева.

„КлинКлин“ разговаря с хора от ромската общност, които обаче са на различно мнение: „Ние сме цигани, защо някой трябва да ни нарича по друг начин? Ако не се влага омраза и обида в думата, защо да не се използва?“

Нещо повече, според „Доклад относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа“ на ЕП от 2020 г. положението е дори по-тежко:

„Друга тема на критика е използването на общия знаменател „роми“. Терминът „роми“ или двойният термин „синти и роми“, който се използва в политиките и дискусиите на ЕС, не отразяват разнородността на малцинството, така че хората с ромски произход като кале, мануши, ловара, рисенде, бояши, домаре, калдарас, романишали и синти се чувстват изключени или невизирани. Ромите са една от групите хора с ромски произход в Европа. Наименованието на една група, използвано за описване на другите групи в политиките и дискусиите на ЕС, често се критикува сред членовете на общността.“

Карта на държавите със значително ромско население. Най-тъмно синьо са с над 1 милион население, по-светлото са с над 100 000 души, а най-светло синьото значи над 10 000 роми. Графика: Уикимедия

Карта на държавите със значително ромско население. Най-тъмно синьо са с над 1 милион население, по-светлото са с над 100 000 души, а най-светло синьото значи над 10 000 роми. Графика: Уикимедия

Затова от ЕП препоръчват да казваме „хора с ромски произход“. Което изглежда малко прекалено, честно казано. И точно подобен род крайно толерантни подробности се превръщат в оръжие на противниците на интеграцията.

„Те самите се наричат цигани. Нас гърците са ни наричали „дебелокожи българи“, турците „гяури“. Винаги има момент, че някой ще иска да те обиди, но защо трябва да се обиждаш от нещо, което си“, изтъква Красимир Каракачанов.

Затова и в материала бе решено да се ползва както „цигани“, така и „роми“. Ние нямаме нищо лошо предвид, когато ползваме тези думи. Много българи също – налагането насила на използването на „роми“ и санкционирането за „цигани“ само би влошило нагласата на повечето хората.

Западните общества изглежда, че наистина започваме да ставаме твърде тънкообидни.

Реалните мерки в полза на ромската интеграция

Сега, след като обсъдихме най-тежкия проблем в циганската интеграция, нека се захванем с по-малките. Откъде трябва да започнем? Категоричният отговор на всички интервюирани е образованието.

И то от най-ранна детска възраст, както са открили във „Фондацията за социална промяна и включване“ (ФСПВ). През 2015 г. те стартират чудесната инициатива за Център за обществена подкрепа в столичния квартал „Факултета“.

„Нашата амбиция е да дадем шанс на деца от ромската общност да се включат в образователни дейности преди включване в предучилищната и училищна система. Да поработят върху българския език и социалните умения“, обяснява Теодора Колева, изпълнителен директор на ФСПВ.

От септември до юли в него се обучават между 9 и 16 деца на възраст от 3 до 5 г. Към него също така работят и двама здравни медиатори. Центърът работи до вечерта, за да приема и родители, но и други възрастни, които просто искат съвет.

Работим не само с децата, но и със семействата – майки, бащи, баби, дядовци. Средата е много важна: ромското дете се възпитава от голяма група хора, които живеят в домакинството, техните знания и поведение са ключови. Ние също така предоставяме различни съвети и помощ на възрастните: как да си сменят личните карти, къде да запишат децата на училище, даваме и здравни съвети за контрацепция, аборти и спирали. Преди обикаляхме по квартала, а сега те сами идват при нас, познават ни и знаят, че могат да ни се доверят“, разказва Анна Илиева, координатор „Ранно детско развитие в уязвими общности“ към ФСПВ.

Смело можем да кажем, че работата на центъра е по-успешна от тази на цялото социално министерство. Което не е голям подвиг, всичко е повече от нищо. Но като пропуснем този лек сарказъм, дейността на ФСПВ е изключително важна и дори може да се окаже правилната формула, която да бъде приложена на национално ниво. Възможно най-ранна образователна и социална интеграция на ромчетата прави в пъти по-лесно тяхното излизане от гетата и махалите:

„По-голямата част от децата от нашите групи се записват в училища извън квартала, не в местното училище“, коментира Анна Илиева.

Това е важно не само за тях, но и за семействата им, които знаят, че има към кого да се обърнат от тяхната общност за помощ. Да се доверят и така постепенно да направят и крачките към пълна интеграция.

Родителите се притесняват да пращат децата си направо в българска детска градина или училище. Когато се поработи 1-2 години с тях обаче, те стават много по-спокойни. Ръководителят на центъра държи връзка с училищата, където децата биват записвани, и е лице за контакт, ако има някакви проблеми. Това помага и успокоява и родителите, и децата, които ходят с друго самочувствие“, обяснява Теодора Колева.

Подобни центрове има и на други места в България, но те не се създават по идея и с пари на държавата. Вместо това „лошите“ НПО-та получават финансиране от „лошия“ Запад, за да вършат своята изключително полезна дейност. Но за да има наистина видим ефект – това трябва да стане държавна политика. И да се вложат повече от няколкостотин хиляди лева годишно.

Преди време Центърът за обществена подкрепа е имал и занималня за ученици, но парите по проекта са свършили, а държавата не е помогнала, макар че резултатите са били много добри:

„При нас идваха деца на необразовани родители, на които няма кой да им помага у дома и изостават. За 2 месеца се видя значителна разлика в успеха на децата и самочувствието им, защото имаше възрастен педагог, който да се занимава с тях. В много български семейства това се случва така или иначе, но там родителите са образовани или имат пари за частни уроци“, казва Теодора Колева.

Трябват ли квоти за ромски деца в училище?

Следващата крачка, логично, са добрите, но и безплатни детски градини: „Община Тунджа направи детските градини безплатни – това е страхотно, защото ги прави много по-достъпни за ромите, където децата ще научат български и ще се интегрират по-добре. Общината също така създаде здравен център, който обикаля градините, училищата и кварталите, където да преглеждат безплатно и деца, и възрастни“, споделя Алексей Пампоров от БАН и допълва: „Не е тайна, че в момента има директори на детски градини, които отказват да записват ромчета“.

Следващата стъпка е разбиването на сегрегираните училища. Но как? Единият начин е чрез образователна кампания и промяна на негативните нагласи на обществото, но той е бавен:

„Аз съм майка и знам какво е сред родителите, особено сред някои т.нар. елитни училища, когато се говори за вкарване на ромски деца. Българинът трябва да узрее и спокойно да приеме това. Ако учителят и училището организират и комуникират добре процеса, няма да се получава вторична сегрегация“, сигурна е Теодора Колева от ФСПВ.

Доста по-бързият начин е чрез квоти, но това е нож с две остриета. Алексей Пампоров изтъква, че дори да се въведат квоти, те трябва да са съобразени с обстановката в различните общини, за да бъдат адекватни и ефективни. Като добър пример той даде Габрово, където това се е случило.

Съществува обаче рискът хората да се разбунтуват, отбелязва Деница Сачева: „Този фокус само върху ромската общност по-скоро започва да дава негативен ефект, защото насърчава разделението и омразата, която съществува. Като бивш министър на труда и социалната политика мога да кажа, че сме обвинявани, че не правим нищо за бедните, а само за ромите. Със сигурност трябва да има специфики, но да не бъдат изведени толкова силно пред скоби.“

Каракачанов също е против квотите:

„Какво значи да въвеждаш квота за нещо, което е задължение? В Конституцията на Република България пише: образованието до 16-годишна възраст е безплатно и задължително. Всички тези деца трябва да отидат на училище. Не е редно да създаваш квоти. Трябва да има стимули за преминаване от клас в клас и успешно покрити критерии. Реални познания, а не формално да ходи.

Тук е другият голям проблем на държавата – делегираният бюджет. Ти си поставил училищата, особено в малките населени места,  в идиотската ситуация да лъжат , че имат деца, за да не закрият училището. Правил съм си труда в Луковит да ида, там има 2 училища с циганчета. В едното директорката е свястна и си върши задълженията и ромчетата преминават от клас в клас, макар и с по-малко знания. В другото се водят формално, даже им е забранено да им се пише тройка. Те въобще не стъпват в училище, дори не знаят къде е училището.“

Културата може да е мощен инструмент за опознаване между етносите.

Първо нека научим българите

Изглежда обаче, че сме в патова ситуация, защото каквото и да стане – дискриминацията на българите спрямо циганите ще продължи. Нито ще приемат квоти, нито ще приемат доброволно ромски деца в училищата и детските градини.

Затова първо трябва да образоваме населението по-добре спрямо ромската общност. Ключови в това са медиите, които, както вече споменахме, играят основна роля във формирането на антициганизма.

„През 1989 г. се страхуваха хората от турците, защото пропагандата срещу тях беше голяма заради ставащото в Кипър и тежките условия в страната. Страхът от гражданска война и наложеното изселване бяха големи. Тогава политиците и медиите се съгласиха да не говорят против турците. Даже напротив: да казват хубави неща и да подобрят техния публичен образ. И това сериозно помогна на обществото да преодолее (не напълно, разбира се) негативните стереотипи спрямо турците.

Сега е обратното – антиромската реторика е повсеместна, не е само при крайните националисти. Обикновеният човек слуша политиците, чете новините, гледа социалните медии – и затвърждава стереотипа си. Трябва да се показват много успешните примери. Трябва да се спрат откровено расистките изказвания от парламентарната трибуна и медиите“, изтъква Деян Колев.

Юлиана Методиева от „Маргиналия“ предлага обучения за журналисти относно писането по ромски тематики. Във всеки случай медиите трябва да започнат да спазват етичните си кодекси, които уж са приели.

И със сигурност да се започне национална медийна кампания с добри примери от ромското общество.

Лекари, студенти по медицина, медицински сестри, здравни медиатори и техни преподаватели получават награда от Министерството на здравеопазването през 2017 г. Подобни снимки и новини са изключителна рядкост в България, макар да има какво да се снима и показва.

Лекари, студенти по медицина, медицински сестри, здравни медиатори и техни преподаватели получават награда от Министерството на здравеопазването през 2017 г. Подобни снимки и новини са изключителна рядкост в България, макар да има какво да се снима и показва.

Добрите роми

А такива със сигурност има много. Голяма част от хората, с които „КлинКлин“ разговаря, бяха чудесни образовани, възпитани и успешни роми. Защо да не им се дава думата по-често?

Защо да не се говори за проф. Ивайло Търнев, който създаде програма за обучение по медицина на роми?

Защо да не се говори за практиката в Пловдив да се водят на театър и опера цигани, които иначе не биха си и помислили сами да идат?

Защо не се говори за постановката „Медея“ на Снежина Петрова и Георги Гочев, в която бяха обучени и участваха ромски деца от „Столипиново“?

Защо да не се говори за Димитър Димитров, който направи проект за обучение на цигани по предприемачество и стартиране на малък бизнес?

Защо да не се говори за близо 1000 образователни медиатори, 300 здравни и 80 трудови медиатори роми, които изтъкна Сачева?

Защо не се говори, че 10 години „Центърът за развитие на устойчиви общности“ работи с образовани ромски жени, за да ги насърчава да участват в политиката и местата, където се вземат решения?

Защо да не се говори за Яков Джераси, който води ромски учители до Израел да се обучават, както и до концентрационния лагер в Хърватия, където да разберат какво се случва, когато обществото развие крайна нетърпимост и омраза?

Защо не се говори за изключителния пример на Долни Цибър, заснет във филма „Кеймбридж“ на Теодора Трайкова?

„Там почти всички деца ходят на училище и 60% завършват висше, затова го наричат Малкият Кеймбридж. Моделът работи, защото директорът, учителят, пасторът и властите знаят колко е важно децата да учат. Децата в това бедно село пасат козите лятото, а зимата учат – и правят чудеса. Цял свят се впечатли от модела там. Каква е тайната? Институциите просто работят! Родителите свършиха основната работа, но това се случи, след като всички им казаха твърдо – дори децата – трябва да се учи. Един баща там дори казва на детето си: „Ако няма шестица, козица“. Тоест, ако нямаш знания, ще пасеш козите“, коментира Юлиана Методиева.

Цигани във ВМРО

Дори в партии като ВМРО, които са смятани от много хора за расистки, всъщност има добри идеи и са отворени към интеграцията. Макар че често пъти публичната им реторика да е по-агресивна от необходимото поради различни причини. В нашия разговор г-н Каракачанов даде достатъчно разумни и балансирани съвети:

С насилие е изключено да стане. С насилие можеш да ги уплашиш, да ги накараш временно да спрат да бъркат в дворовете на комшиите, но няма да има реален ефект по отношение на интеграцията . Само чрез лостовете на социалната политика и образованието може да ги интегрираме. Всичко друго са празни приказки, едни обясняват как щели да ги затварят в резервати (бел.ред – според Валери Симеонов), други да ги пращат на Сатурн (бел.ред. – според Волен Сидеров)“, изтъкна Каракачанов.

Той обясни, че има много познати цигани и през годините задно с партията му са помагали на доста от тях, но не вижда защо трябва да се афишира. Бившият вицепремиер заяви, че партията му е отворена за хора от всякакъв етнос, включително роми:

„В една партия членуваш не защото си бял или черен, а защото вярваш. В миналия парламент единственият депутат от еврейската общност, беше от ВМРО. И то не защото е евреин и е квота, а защото момчето от първи курс споделяше нашите каузи. Да не говорим колко арменци и българо-мохамедани ни подкрепят. Защо да няма цигани и да се издигат, ако са качествени? Ние сме имали кандидати за кметове по села цигани. Но това са били хора с образование и идеи, и те са видели много повече смисъл в нашите предложения за интеграция отколкото това, което се случва. Не са на ниво председател или зам.-председател, но защо не? Ако някой от тях покаже качества на лидер. В края на краищата, както казва Захари Стоянов: „Лидер не се назначава, а се налага“. Министри и премиери – защо не? Но без квоти! Ако успееш по нормалния начин, с образование и трудолюбие, какъв е проблемът?“

Симптом на нещо по-тежко

Какъв е проблемът наистина? Законите ни са предимно добри. Но никой не ги спазва. Приели сме повечето международни документи по въпроса, включително дефиниция за анти-ромска дискриминация (както „Маргиналия“ подробно е описала), но никой тук не я уважава. Имаме предостатъчно пари, но те се крадат на всякакви общински и държавни нива. Дори средствата, които се разпределят от държавата, потъват безследно в нейни структури.

Станимира Хаджимитова от Центъра за развитие на устойчиви общности.

Станимира Хаджимитова от Центъра за развитие на устойчиви общности.

И може би най-тежкият проблем от всички: ние сме хора, но сякаш сме изгубили човещината си.

Първата крачка е да започнем да говорим на човешки език помежду си. Да слагаме проблема на масата и да го оглеждаме от всички страни“, коментира Станимира Хаджимитова от „Центъра за развитие на устойчиви общности“.

Правдиви думи, които звучат твърде интелигентно и възпитано за население, чийто modus operandi e: „Я не сакам на мене да ми е добре, сакам на Вуте да му е зле“.

Историята за съсипването на ромската общност всъщност не е нищо повече от симптом на загиването на България. Драматично изказване, с което толкова много е словоблудствано, че е изгубило мрачния си смисъл и се е превърнало в локум за разтягане от бездарни политици и дъвка за джвакане от трапезни патриоти и голобради консерватори.

Симптом на разпада на държавността, превърната в параван за престъпни схеми и безмилостното разграбване и насилване на гражданите си.

Симптом на извращаването на Конституцията, превърната в закона на джунглата, където най-силният оцелява, докато по-малките се разкъсват помежду си за място на трапезата.

Симптом на една нация, превърната в най-необразованата, най-бедната, най-злобната, най-расистката, най-суеверната и най-бързо изчезващата в Европа.

Започнахме с въпрос и ще завършим с въпрос: Какво стана с онази Вазова България? С онези българи от разказите на Елин Пелин? С хората, които дадоха стотици хиляди жертви за един идеал? С нацията, която приюти стотици хиляди български, арменски и руски бежанци след гонения и спаси десетки хиляди евреи от лагерите на смъртта? Откъде идваме и накъде отиваме – като народ и като личности?

Когато си отговорим искрено на тези, на пръв поглед, несвързани питания, ще разберем и защо не е страшно децата ни да учат в един клас с ромчета, колегите ни да са цигани, а ефективните инвестиции в интеграцията им да са от полза за цялата страна.

Тогава може също така и да възвърнем националната си и човешка доблест. Защото достойнството не се отнема, то се дава.

източник

 

Първа част на статията може да видите тук

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Калоян Константинов

Калоян Константинов започва кариерата си, когато е на 18 г., в сп. „Vice“. Изучавал е „Връзки с обществеността” в СУ, „Близкоизточни науки“ в Кралския лондонски колеж и „Съвременна политика на Близкия изток“ в Оксфорд. Работил е в Англия, Тунис. Участвал е в международни политически и културни форуми и проекти в Иран, Египет, Кюрдистан, Белгия, Германия, Австрия, Шотландия, Сърбия. От 1 юли започва независимото журналистическо предаване „По острието с Калоян Константинов“, което се излъчва всяка сряда по  Ютюб  и  Фейсбук . Журналист е в сайта Клинклин.