Как България съсипа ромите, а сетне ги обвини за разпада на държавата

 

Темата за ромската общност в България се намира в интересната ситуация хем да е сред най-често обсъжданите, хем почти никого да не го интересува реално. Хем всеки да има мнение по нея, хем почти никой да не я разбира.

Тя присъства като повърхностно жужене в медиите, политиката и обществото, сякаш само за да служи като удобно бягство от собственото ни несретно ежедневие и гражданска отговорност.

„Кажи ми, защо сме толкова слепи, че не можем да прозрем, че онези, които нараняваме, сме ти и аз?“

 

Циганите са виновни за високата престъпност в страната! Българите не крадем. Циганите продават гласа си! Българите не гласуваме за измамници. Циганите избягват да плащат сметките си! Българите не укриваме данъци. Циганите са мръсни! Българите не си хвърляме боклуците по улицата. Циганите живеят в незаконни гета! Българите не застроихме плажовете и парковете. И други фантастични приказки, които си казваме преди лягане, за да приспим гузната си съвест.

Фактите са налице: ромската общност е най-бедната и неграмотна, с най-високите нива на престъпност и ранни бракове, най-слабо интегрираната и най-силно маргинализираната. За много хора отговорът на Циганския въпрос (както патриотичните партии често наричат темата, без – сигурни сме – да правят каквато и да е връзка с “Еврейския въпрос” от времето на Адолф Хитлер и така да вменяват отрицателни емоции) е прост – те са културно и генетично по-нисши от нас. Просто толкова си могат и всякакви усилия по интеграцията им са напразни.

Нека не се лъжем, имате поне няколко роднини или приятели, които си го мислят или направо казват, когато са на градус. in vino veritas, е казал плебсът – Костов и циганите са виновни за всичко. А и при него винаги е имало съмнения, тъй като е малко по-мургав…

Когато фактите говорят, дори боговете мълчат. Но не и журналистите, защото понякога въпросите са по-важни от отговорите. И в случая един въпрос стои над всичко: защо ромската общност е най-бедната, необразованата и престъпната?

„КлинКлин“ изследва темата, като се допита до учени, експерти, доклади, статистики, министри и вицепремиери, за да ви представи един колкото невероятен, толкова и тъжен разказ. Историята на един етнос, който бе съсипан от политиците, демонизиран от медиите и обвинен за разпада на българската държава от обществото.

По байтошово време беше по-добре

Като всяка приказка и нашата започва в една далечна земя, която я е имало едно време. Както знаем, през комунизма България е изхранвала целия СССР, била е високо технологична страна, населението е било здраво, щастливо и богато, от чешмите е текло мед и масло, а Маргарет Тачър е била вдъхновена от българската образователна система. Расизъм и дискриминация е нямало, ромите са били напълно интегрирани и работещи.

Макар по-голямата част от изброеното по-горе да е мит, това е широкоразпространено мнение сред огромни части от населението, включително ромското. Реалността обаче е по-различна:

„Ромската интеграция през комунизма означаваше създаването на сегрегираните училища в кварталите, където ги профилираха в професия, избрана от БКП – най-често зидаро-мазаческа и хигиенистка. Те си отглеждаха работническа класа“, коментира журналистката и основателка на Сдружение „Маргиналия“ Юлиана Методиева.

Именно това умишлено позициониране на ромското население в долните социални пластове като ниско образовано и с ограничени професионални умения се оказва в основата на неговия икономически и социален разгром, който настава след 1989 г.

„Голямото обедняване“ на нацията при закриването на промишлеността и ТКЗС-тата удря най-тежко именно по прослойките, които не могат да се преквалифицират в новата хаотична среда. Ромското население е диспропорционално засегнато именно заради ниския си статут, в който дотогава е държано насила. Освен всичко друго това кара уседналите роми да започнат отново номадски живот и да се местят от град в град според възможностите да изкарат някой лев, което автоматично води след себе си създаването на гета с подръчни материали в покрайнините на големите градове, където има работа.

Културата на бедността срещу ромската култура

В следващите близо 30 г. жизненото равнище на циганите в страната се срутва до неузнаваеми нива. Десетки хиляди от тях нямат какво да ядат, къде да спят или дори какво да облекат. При подобно положение всякакви социални структури, културни и дори законови норми започват да се разпадат до момента, в който напълно изчезнат.

Въпреки че икономическото развитие на ромската общност значително се подобри откакто през 2012 г. се откри възможността за работа в ЕС, тя все още продължава да бъде най-бедната група в страната. По данни на НСИ от 2019 г., цели 64,8% от ромите живеят в бедност. За сравнение при българите и турците този процент е съответно 16,7 и 31,6. Друг доклад, този път на ЕП от 2020 г. сочи, че „около 80 % от ромите в девет държави–членки на ЕС с най-голямо ромско население живеят под прага на бедността в страната; всеки трети от ромски произход живее без течаща вода; 36 % – без тоалетна, душ или баня.“

Данни за бедността в страната по етнос. Графика: НСИ

Данни за бедността в страната по етнос. Графика: НСИ

„Ако Ви оставя 2-3 седмици без доходи, без ядене, без жилище, без възможност да работите – и Вие ще си кажете, че е по-добре да откраднете. А тук говорим за хора, поставени в подобна ситуация години наред. Свидетели сме на ужасяващи неща в махалите – мъжът плаща 5000 лева за девствената си съпруга, тя му ражда две деца и после започва да проституира за него. Даже не за него – а заедно с него. Има един сайт – „Адам и Ева“ – мога да Ви кажа там кои точно от проституиращите са ромски двойки“, обяснява Алексей Пампоров, социолог и антрополог от Института по философия и социология към БАН.

Според него отрицателните тенденции при ромите не се дължат на тяхната собствена култура (както смятат много хора и политици), а на „културата на бедността“. Той редовно прави експеримент, в който показва снимки от бедни квартали в България, Германия, Испания, Бразилия и Франция – и кара публиката да различи коя снимка откъде е. Повечето се провалят.

„Същите нива на ранни бракове, ниска образованост и висока престъпност се наблюдават в еквадорското гето в Барселона, в немското гето в Хамбург, където са бели и руси, в мигрантските гета на Париж, Марсилия и Лион. Навсякъде гледате порутени сгради, окичени със сателитни чинии и обградени от боклуци.“

Бедни гета в България и по света. Свидетелство, че проблемът е културата на бедността, не ромската култура. Снимка: Алексей Пампоров.

Бедни гета в България и по света. Свидетелство, че проблемът е културата на бедността, не ромската култура. Снимка: Алексей Пампоров.

Узаконеният секс с малолетни и отказът да съществуваш

Междувременно държавата не само, че не прави нищо по въпроса, а активно вреди. Тя се проваля дори в най-елементарната си задача – да отчете, че си жив и съществуваш.

„Всички раждат в болници в България, единици на 100 000 души са домашните раждания и то в някои много богати семейства. Болниците обаче не издават актове за раждане, това правят местните общини. Само че ромите са много мобилни, живеят по много хора на един адрес – и ГРАО понякога просто отказва да регистрира новородените. И децата не получават акт за раждане. Следователно нямат ЕГН, нямат достъп до образование, до здравеопазване, до работа. Много от тях нямат лични карти, защото живеят в незаконни постройки. И как да работят законно в такъв случай? Подобните случаи са стотици. В други държави ги регистрират на служебен адрес на общината. Знае се, че нямат постоянен адрес, но го правят, за да не им отрежат достъпа до бъдеще“, допълва Пампоров.

България също така се оказва, че е узаконила секса с малолетни, а през последните 10 г. дори бележим ръст на браковете с 16-годишни, които са признати от прокурор.

„Законът тук признава правото на хората да правят секс по взаимно съгласие от 14 г. нагоре. Тоест, момичето може да е на 14, а мъжът на 20-30-40 г. И така, когато то забременее на 15-16, прокурорът няма друг избор освен да позволи брака. Юношеската раждаемост у нас – не само при ромите – е 4 пъти над средното. На едно и също ниво с Бразилия и САЩ сме, където големите им гета генерират подобни числа. Когато си момиче в гето култура, ти нямаш друга перспектива за реализация. А в гетата у нас процентът на ромите е не повече от 60.“

Към това може да добавим и неадекватната здравна политика, заради която здравно неосигурените в страната варират между 800 000 и 1,5 милиона в различни години, като едва 300 000 от тях са роми. Въпреки това като процент те са отново най-много. Причината за това не е само в тях. Каква е логиката 33 месеца да се осигуряваш, да пропуснеш 3 – и да изгубиш осигуровките си. „Какво става с парите, които сме дали досега“, пита Пампоров.

Обърканите, неадекватни и открито вредни политики като изброените по-горе, но и редица други, се отразяват отново най-тежко на по-бедната и необразована част от обществото. Към която принадлежат повечето роми, което само задълбочава тяхната ситуация.

Бедни гета в България и по света. Свидетелство, че проблемът е културата на бедността, не ромската култура. Снимка: Алексей Пампоров.

Бедни гета в България и по света. Свидетелство, че проблемът е културата на бедността, не ромската култура. Снимка: Алексей Пампоров.

Нима няма и бедни българи?

„Добре, защо просто не си хванат работа, не се образоват и не си подобрят живота“, ще питат много от вас.  Тук вече идва расизмът, или както вече е прието да се нарича в ЕС: антициганизъм.

„Дори онези, които се опитат да се интегрират, не им позволяват. Интеграцията означава да живеем в едни и същи квартали, да учим в едни и същи училища и да работим на едни и същи места. Тези 3 неща на ромите не им се получават, защото останалите не ги искат. Има безброй случаи на роми, които са бели и по нищо не им личи етническият произход, които отиват на интервю за работа, одобряват ги, но когато им вземат личната карта за договора и видят, че живеят във „Факултета“, „Столипиново“ или друг ромски квартал – и измислят някаква лъжа, за да ги разкарат. Няма значение, че може да са образовани, възпитани и с професионален опит“, изтъква Пампоров.

„Бедните българи не се сблъскват с този тип стереотипи, с които се сблъскват ромите – дори да не са бедни“, потвърждава и Деян Колев, председател на УС на най-голямата ромска организация у нас: „Амалипе”. „Има много голяма група хора, която всъщност няма лични контакти с роми, което пък води до засилване на стереотипите, че ромите са необразовани, глупави, престъпници, лоши. Случва се, като кажа, че съм ром, да ми отвръщат: „Ти не си като другите“. Едва ли не те са правилото, а аз съм някакво изключение. Нещата не стоят по този начин.“

Според проучвания на института „Отворено общество“ от 2007 г. досега – ромите са най-мразената и сегрегирана група в страната. Много по-недолюбвана дори от турците и арабите, които страдат от стереотипите за исляма, тероризма и турското робство. Нещо повече, от 2013 г. насам се забелязва рязко влошаване на общественото настроение спрямо циганите. „Нещата сега са много по-зле отколкото през 2007 г.“, коментира Колев.

„Има известни журналисти, лекари, учени, хора в администрацията, които ги е срам да кажат, че са от ромски произход. Защо? Трябва да се борят със стереотипите. Има хора, които са с едно име в паспорта си и с друго сред познатите си, защото се страхуват да няма репресии срещу тях. Казват: „Вижте патриотите какво говорят, дали няма да има втори възродителен процес“, допълва и Алексей Пампоров от БАН.

 

Авторът е изучавал е „Връзки с обществеността” в СУ, „Близкоизточни науки“ в Кралския лондонски колеж и „Съвременна политика на Близкия изток“ в Оксфорд, води свое предаване По острието с Калоян Константинов“.

източник

очаквайте втора част – 8 септември

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Калоян Константинов

Калоян Константинов започва кариерата си, когато е на 18 г., в сп. „Vice“. Изучавал е „Връзки с обществеността” в СУ, „Близкоизточни науки“ в Кралския лондонски колеж и „Съвременна политика на Близкия изток“ в Оксфорд. Работил е в Англия, Тунис. Участвал е в международни политически и културни форуми и проекти в Иран, Египет, Кюрдистан, Белгия, Германия, Австрия, Шотландия, Сърбия. От 1 юли започва независимото журналистическо предаване „По острието с Калоян Константинов“, което се излъчва всяка сряда по  Ютюб  и  Фейсбук . Журналист е в сайта Клинклин.