Как да помогнем на бездомните хора и кризисните центрове?

Споделете статията:

Застудяването на времето, освен че докара втора вълна на коронавируса, застрашава здравето и живота на много хора без дом, кръстосващи улиците, правейки ги двойно по-уязвими. За повечето от тях единственото спасение, както от студа, така и от вируса, е ползването на социални услуги. Ситуацията с тях е все повече  проблематична.

Такъв е случаят с кризисния център за временно настаняване на бездомни хора в Захарна Фабрика. Благодарение на ежеседмични дискусии и дейности, които организирахме с група активисти и провеждахме с хората, ползващи услугата, имах възможността да се запозная с тях, с част от персонала, с обстановката и трудностите там. Сред проблемите са малкото места, липсата на медицински персонал и грижи, добри социални специалисти, качествена храна, хигиенни и санитарни принадлежности, достоверни и актуални източници на информация, както и често пренебрегваната, но така важна в сегашната обстановка грижа за психичното здраве.

Кризисните центрове от този тип са планирани да работят само в най-студените месеци, от началото на декември до края на март. Те също така са планирани да осигуряват само нощуване, не и престой през деня. Въпреки това центърът в Захарна фабрика е отворен и през деня, като се осигурява вечерята на настанените, а при наличност на дарения от доброволци, активисти, организации или корпоративни дарители, също и допълнителна прехрана. Поради обявяването на извънредно положение на 13 март 2020, а впоследствие и на извънредна обстановка, планираното за 31 март затваряне беше отлагано. Малко по-късно, през месец юли, получихме добрата новина, че е взето решение на Столична община услугата да продължи да функционира целогодишно и целодневно, като за целта са осигурени нужните средства. Още преди ситуацията с вируса имахме предложение центърът да работи целогодишно, тъй като и след 31-ви март температурите обикновено са ниски, а и проблемът на хората в ситуация на бездомност не се ограничава до атмосферните условия.

Предизвикателната за всички ситуация, в съчетание с принципно недостатъчния бюджет за социалния сектор, създава проблеми не само за зависимите от социалните услуги, но и за тези, които ги предоставят. Въпреки всичко ние срещахме ясно изразено желание за сътрудничество с доброволци и граждански активисти от страна и на ръководството на кризисния център, както и на представители на Столична община. Благодарение на дейностите ни в Захарна Фабрика, създадохме и поддържахме добра комуникация с отговорните лица, макар и от известно време да нямаме възможността физически да се срещаме и да общуваме с хората вътре. От друга страна, от лятото насам има заповед, която забранява на потребителите да излизат, което ги поставя в ситуация практически на затворници. Ограничено им бе правото да се срещат с близки и познати, да заработват някакви пари, да си осигуряват допълнителна храна и т.н. Все пак в уважителни случаи се допуска излизането, а самите охранители са на разположение да пазаруват за затворените, в случай, че те разполагат с пари. За тези сведения до голяма степен разчитаме на официалната информация, която ръководството ни предоставя, както и личните наблюдения и разкази на бивши или настоящи потребители на услугата. За жалост понякога версиите не са напълно еднакви, а някои от най-потресаващите истории за преживяванията в центъра включват и упражняване на насилие. Тези разкази стигат до нас благодарение на това, че често разказвачите им могат да бъдат засечени на споделянето на солидарната кухня на „Храна, не война“, на благотворителни и църковни раздавания на храна или около големите пазари.

Не маловажен фактор за усложняването на положението в Захарна Фабрика е принципната болезнена незаинтересованост на обществото с проблемите на най-маргинализираните. Изключително нужна е информация, запознаване, посредничество между различните общности, катто и общи инициативи и подобряване на разбирането на корените и факторите за бездомност, бедност и социално изключване. Донякъде и разбираемо, в търсене на спокойствие и сигурност за себе си и децата си, много от жителите на квартал Захарна Фабрика възроптаха срещу всички социални услуги на територията на квартала. След един техен протест пред общината в началото на лятото, успяха да получат исканото. Единия филиал на кризисния център вече е затворен, а капацитетът му е намален до само 90 места, които вероятно ще бъдат запълнени съвсем скоро.

В една от последните комуникации с представители на институциите бяхме уверени, че има множество социални услуги и не се разчита само на оставащите места в Захарна Фабрика. Тогава отбелязаха, че често самите хора не се решават да ги потърсят и ползват поради явни и неявни причини. Помолихме в официално запитване да ни бъде предоставена информация за съответните услуги и начинът им на достъп до тях, за да можем да ги разясняваме и да пренасочваме хората в нужда.  Ако проблемът е главно комуникационен, е важно да се помисли за по-синхронизирана и достъпна информационна система. В настоящия момент, тя би трябвало да бъде съобразена със социалната дистанция, но и с липсата на дигитални технологии и достъп до интернет за повечето хора без дом.

Достъпът до технологии и интернет е едно от предложенията ни към отговорните лица, което беше прието с интерес и желание за осъществяване. Наличието на интернет предоставя множество възможности във връзка с достъп до важна информация за вируса,  мерките и здравето. Освен това може да служи за  извършване на административна работа в някои институции,  за свързване с хора, социализиране, все неща, които са изключително важни и за психичното здраве, а наличния телевизор не може да осигури. Тук пак доброволци и активисти сме заявили готовност да подпомогнем процеса и предаването на нужни компютърни компетенции към персонал и потребители. Надяваме се, че подобна инициатива би имала потенциал да прерасне в практика и в други социални институции.

Измежду затрудненията е и недостигът на добре подготвен персонал за социална работа, който да успее да се задържа дългосрочно. Работата е изключително тежка и изисква разнообразни умения и качества, което съответно трябва да бъде високо оценено и отразено в едно достойно възнаграждение. Определено има нужда и от специфична подготовка и квалификация за усложнените пандемични условия. Различните специалисти трябва да работят заедно, синхронизирано и холистично, поставяйки човека в центъра.  Пациентът трябва да е в центъра на здравеопазването, а не печалбата. Както стана ясно, всички сме зависими едни от други и не можем да се спасяваме поединично.

Все още има множество неясноти около това как бездомните хора ще прекарат вече започналата зима. Вместо да бъдат оставени да измръзват,  с голям риск от разболяване и разнасяне на зарази, следва незабавно да бъдат подслонени, като им бъде осигурено всичко необходимо за нормален и достоен живот. Това включва и медицинско обслужването, което да не е само по спешност, работа за психичното здраве, възможност за социализация, пък било то и онлайн. Тук не става дума за нещо повече или по-различно от уважаването на основни човешки права!

Неясна е и дългосрочната политика за подобряване на социалните услуги. Необходима е устойчива подкрепа за хората без дом, също и на тези в риск от бездомност, на социално слабите и изобщо за справянето с тези задълбочаващи се неравенства в обществото. Докато чакаме отговорите и конкретни действия на властимащите, ние, активистите, ще продължаваме да сме в подкрепа на хората в нужда по всички възможни начини и да ги изслушваме внимателно. Ние знаем какъв е техният собствен потенциал когато получават човешко отношение. В същото време няма да спрем да изискваме от институциите да изпълняват своята роля, както и ще сме насреща за сътрудничество и възможните решения. И да не забравяме, че в търсенето на устойчиви решенията трябва да бъде включени гледната точка и опита именно на тези, за които се търсят те.

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Владимир Колев

Владимир Колев

Владимир Колев е правозащитник и активист в различни, но пресичащи се еко-социални каузи. В момента координира инициативата БОЛД на Български хелзинкски комитет. Преди това е работил в брюкселска организация по програми свързани със здравето в ромските общности, ранното детско развитие, здраве на новопристигналите бежанци, постигане на целите за устойчиво развитие в Европа, също така модерира работна група за неравенствата в достъпа до здравеопазване. Има опит и в грасруутс социален център в Испания, работещ с деца и тийнейджъри от имигрантски семейства.