Как да си завладеем държава за има-няма девет месеца

 

През последните години  сме свидетели на обидно елементарни активни мероприятия. Дали при текущия разпад на еднополюсния свят някой е подал на някого салфетка с разписаните нови зони на влияние или ни липсва воля за съпротива, можем само да гадаем, а полето на конспирологията е несигурно: дори и с 90% вярна информация е много вероятно да се стигне до 90% грешни изводи.

Миграцията от медиите към политиката често има катастрофални последици: Мусолини, Сидеров, Бареков, Йончева, Трифонов

 

В началото на 80-те политическият беглец и бивш агент на КГБ Юри Безменов подробно разяснява в лекции и интервюта* пред американската аудитория механизма на подривна дейност, използван от службите на СССР при осъществяване на геополитическите цели на Кремъл. По думите му, т.нар. „активни мероприятия“ ангажират около 85% от ресурса на агентурната машина, а придобиването на класифицирана информация – едва 15%. Трябва да отчетем както полагането на дългогодишни усилия за деморализация и дестабилизация на обществото, инфилтриране на жизнени системи и целенасочена пропаганда, така и създаването на кризи, военни конфликти или масови безредици. Разбира се, хибридната война, за която отново се заговори едва след анексията на Крим, нито е измислена от болшевиките, нито пък се ползва само от тях. Системата е възприета Древен Китай, през Римската и по-късно Британската империя, но днес вече усъвършенствана така, че да ползва и предимствата масови медии. По време на Студената война, като колонизирана страна, България полага големи усилия да се предпазва от подривната дейност на Запада. През последните години обаче сме свидетели на обидно елементарни активни мероприятия. Дали при текущия разпад на еднополюсния свят някой е подал на някого салфетка с разписаните нови зони на влияние или ни липсва воля за съпротива, можем само да гадаем, а полето на конспирологията е несигурно: дори и с 90% вярна информация е много вероятно да се стигне до 90% грешни изводи.

Нека се съсредоточим върху фактите: факт е например, че през последните години България се радва на подкрепа от Запада в борбата с руската агентура – нещо, на което поколения наши сънародници са се надявали още от времето на Раковски. Бяха изгонени действащи дипломати, имаше дела срещу висши държавни служители и заможни хора, уличени в шпионаж, формираха се специализирани звена в съдебната система. Така държавното обвинение си създаде много влиятелни врагове: от олигарси, свързани с бившата ДС, спонсорирани от тях политически и медийни проекти, до самия държавен глава, чиито подчинени бяха замесени в дела за теч на класифицирана информация и търговия с влияние. Не е никак чудно, че в електронните издания на някои от редовните клиенти на прокуратурата, тя е описвана като „бухалка“ или „маша“ в ръцете на властта, докато записите от незаконните подслушвания на министър-председателя, снимките на нощното шкафче и историите  за луксозни имоти в чужбина присъстват трайно. Защо ли една коалиция с демократично звучащо име и лидери, свързани с репресивния апарат на тоталитарната държава, се хвърли борбено да защитава размахалия юмрук Радев, дори коленичиха пред него на площада, а после мисионерите им посетиха почетния председател на ДПС с молба да отстрани Борисов от власт за да ядат заедно баницата? Той пък излезе разбран и каза „добре“, а после ги почерпи със сладолед. Интересно как медийните изяви на лидерите в ДБ, олигарсите спонсори на протеста – Божков и Василев, на шоумена Трифонов, дисидента Радев, приватизатора Нинова и съюзилите се по-късно корифеи на дезинформацията Бабикян-Манолова-Дончева звучат в непоколебим синхрон, сякаш четат от един телепромптер .

Руската подривна дейност, босовете в изгнание и „партиите на протеста“ едва ли са направлявани от някакъв конспиративен център, тук става дума за общ интерес: например навлизането на западни инвеститори на пазара е пречка за първите две групи, а евро-атлантически ориентираното управление на страната и хиперактивната прокуратура при Гешев – и за трите. С финансовата, логистична и медийна подкрепа за „народното недоволство“, политически отломки, изхвърлени от предишния вот, отново се приютиха в българския парламент, чиито кратък живот стигна само за блокиране функциите на изпълнителната власт, закриване на специализирани звена в Съдебната система и прекрояване на Изборния кодекс. Осакатяването на държавното обвинение и освобождаването на запорираните милиарди показва, че политическият инженеринг у нас е добра инвестиция. За Кремъл пък ползите от това една страна-член на НАТО в непосредствена близост до зоната на напрежение между Москва и Киев да бъде неутрализирана,  са безспорни. В дългосрочен план, както обявеният за persona non grata резидент на ГРУ генерал Решетников отбеляза в интервю през 2016-та, Русия очаква от Радев да извади България от НАТО и да отстрани проевропейския политически елит на страната, което личи и от острите изявления на посланик Митрофанова. Така политическият вакуум след „изчегъртването“ на ГЕРБ трябва да бъде запълнен от лоялни на евразийския проект партньори. Ограничаването на правата на българските граждани чрез въвеждане на задължително машинно гласуване, което не може по никакъв начин да гарантира честността и анонимността на вота, дава и механизма за реализирането на този план.

Прокарването на такъв тип задължителни права отново ни връща към практиките на тоталитарната държава, които ковид пандемията припомни, а за политическата класа изкушението да разполагат с повече контрол и по-голям обществен ресурс, за да „решават“ кризи и „спасяват“ избирателите си е неустоимо. Желаещи да се възползват винаги ще има, но тази ниша е запазена за социалистите и агресивните борци за справедливост. Тук добре се вписват ДБ и ИМВ, но ДПС също се завръща към ролята си на либерален стожер докато старателно отмива печалната слава на корпоративен хъб, свързващ службите, едрия капитал, организираната престъпност и някои посолства. Ако в БСП кръговете около Станишев преборят тези, поддържащи Нинова, скоро може да видим една мощна ляво-либерална коалиция, която би доминирала бъдещия парламент. Това ще породи нуждата от формална консервативна опозиция с привкус на национал-социализъм, с която ИТН новият ПФ (старият беше скорострелно разформиран в навечерието на изборите, за да даде път на младите) могат да блеснат. Според съдържанието на споменатата въображаема салфетка, не е изключено и бъдещото мнозинство да се формира около патриотично-русофилското ядро, представено от Нинова и Костадинов. И в двата случая обаче, сблъсъкът на идеи вероятно отново ще отстъпи пред сблъсъка на идеологии – този път с нагнетяване на истерия по либерално-консервативната ос. Това би могло и да маргинализира ГЕРБ, които сега имат предимството да са единствената сравнително дясна партия в парламента и не спират да изтъкват основния си коз: икономическата и финансова стабилност. От друга страна, предизвиканите и зле управлявани от левите популисти кризи дават добри условия за победоносно завръщане на реал-политиците в ролята на по-малкото зло, а често и като национални спасители.

Предстоящата криза обаче явно плаши цялата политическа класа: тя с радост би я пропуснала, за да се появи след това при обръщането на тренда и да си припише новите работни места, инвестиции и ръст на БВП като свои заслуги. Но въпреки това световните тенденции се развиват и на България ще й се наложи да преодолява негативите така или иначе. Макар страната да отдели сравнително малък финансов ресурс за справяне с пандемията и поради меките ограничителни мерки свиването на икономиката да не беше никак драматично, пасивите от извънредните бюджетни разходи, както и радикалните „зелени“ политики, лансирани от Европа и САЩ, със сигурност ще ни засегнат: под формата на инфлация, трупане на дълг, повече регулации и допълнително задълбочаване на неравенството между бедни и богати, включително по региони.

Ако ще правим ретроспекция на политическите събития от изминалата година добре е да се види наред с предизборните заявки, също и поведението на медиите и академичните среди, които имат важна роля при формирането на обществените нагласи. Световната практика в последните години е шоумени все по-често да стават политици, а политиците да заприличват все повече на шоумени – у нас това пролича ясно както през краткия, но изпълнен с интриги живот на парламента, така и в предизборните включвания от джипа на Бойко Борисов и лодката на Христо Иванов, скандалните публикации на Божков и „Отровното трио“, а и опитите на Радев в разследващата журналистика. Миграцията от медиите към политиката често има катастрофални последици, ще спомена няколко примера: Мусолини, Сидеров, Бареков, Йончева, Трифонов. Същото важи и за подчиняването на политиката на медийните правила, което днес наричаме популизъм и винаги е било мимикрия за диктатори. Изкушението и в двете посоки е твърде голямо, а революционната среда прави нещата още по-лоши. Медиите си умират за революции и ги подкрепят докато зверствата не станат твърде явни. Същото се отнася и за интелектуалците – и едните, и другите не плащат никаква политическа цена за мненията си, но шумното им обявяване против стария свят носи много повече публичност и произтичащи от нея възможности. Така например Хитлер задълго е любимец на американските медии, а Маркс и Ленин на интелектуалците в Европа. Дори и днес в академичните среди все още се говори за постиженията на хуманизма при масови убийци като Наполеон или Мао.

 

Социалното инженерство е силен магнит за суетния ум на интелектуалците – особено тези от хуманитарните дисциплини, които нямат понятие как работят човешките общества, но са решени да ги подобрят, или по-точно да разрушат изграденото в името на някакъв експеримент, за чиито провал те няма да понесат отговорност. Това грубо изкривяване при формирането на обществените нагласи се задълбочава още повече от факта, че много от „експертите“ в телевизионните студиа се оказват с тежки политически и финансови зависимости или агентурно минало. Подобно е положението и в самите медии у нас – много от тях са с неясна собственост, други пък се финансират от спонсори на политически проекти, а знакови журналисти защитници на евроатлантизма са бивши агенти на ДС. Обективността при формирането на обществено мнение страда допълнително и от това гласовете на експерти и журналисти, които не поддържат революционния наратив, да бъдат заглушавани по един или друг начин. Това се прави най-често с обиди и заплаха по социалните мрежи, но видяхме и случаи на директно физическо насилие: например при политолога Стойчо Стойчев и журналиста Ива Николова. Така правоверните биват награждавани с изяви и рейтинг, а еретиците изгаряни на кладата. В същото време се появи и практика университетски преподаватели да бъдат уволнявани заради изказвания или постове в социалните мрежи. Но дори да считаме случаите на пряк интерес или заплахи по-скоро за екзотика, меката цензура се разпростря върху голяма част от медийното пространство и позволи партизанските официози да диктуват правилата.

За тази цел им помогнаха няколко опорни мита: първият гласи, че България е най-корумпираната страна в Европа, което се базира на стара статистика, класираща страните по субективно усещане за корупция, не на реални показатели. Обективните комплексни индекси за върховенство на закона и икономическа свобода ни подреждат на значително по-добри позиции. Според втория мит страната ни заема срамното 112-то място по свобода на словото. Всъщност, става дума за свобода на медиите, а класацията на „Репортери без граници“ представя субективната преценка на група от подбрани журналисти. Тази на пръв поглед невинна грешка се повтаря тенденциозно от малки и големи медии – така те удобно приписват греховете си на изпълнителната власт. Третият мит гласи, че 60% от българите са за революция, което също се базира на старо проучване с подвеждащи въпроси. На изборите през април половината избиратели не гласуваха, а от останалите по-малко от половината подкрепиха протестните партии. Така едно малцинство говори от името на „народа“, което е характерно както за дейците на болшевиките революции през XX век, така и за техните вдъхновители от Парижката комуна. С това се легитимира публичният линч за персоналните или абстрактни врагове на народа, на принципа „кто не с нами, тот против нас“.

Дъното на партизанщината в корпоративните войни на четвъртата власт у нас беше издълбано с разпространената от близката до кръговете на стратега Костов и спонсора Прокопиев Mediapool протестна петиция за сделката на Euronews с ТВ Европа. След като повече от половин година активно работеха за това страната ни да бъде злепоставяна в световната преса и порицавана в институциите, глашатаите на Кремъл възвърнаха присъщата си роля на плашило за западните инвеститори. В документа, сътворен от Атанас Чобанов – издател на сайта за скандали и политически интриги „Биволъ“, се говори за бизнес отношения на спонсорите на телевизията, дръзнала да приюти критици на пропагандната им линия като Антон Тодоров и покойния Коритаров, с оръжейния бос Гебрев и магната Пеевски, споменава се и присъда срещу собственика Харизанов, за която по-късно е реабилитиран. Напомняме, че самият Чобанов беше разследван с европейска заповед във връзка с хакерската атака срещу НАП, а сайтът от години е приел ролята на медиен защитник за подсъдимите Васил Божков и Цветан Василев. Едновременно с това, яростните атаки срещу съдебната ни система, дискредитирането на страната в световните медии, както и продължителните опити да се предизвика фалита на една от големите български банки, нареждат Чобанов сред най-успешните проводници стратегическата кремълска пропаганда, дори ако оставим настрана семейните му и финансови връзки с Русия. Понякога и журналистите с досиета, като Кеворкян, Гарелов и Дремджиев, не постигат толкова добри резултати в професията.

В лекцията на КГБ беглеца Безменов(вж. линка)след фазите на дестабилизация и криза идва нормализиране, т.е. преминаване към ново устойчиво равновесие според целите на подривната дейност: от военна диктатура до отнемане на отделни граждански права или смяна на геополитическата ориентация. Предшестваща всички тези процеси обаче е продължителната деморализация на обществото: при нея се изменя ценностната система така, че да проникне по-ефективно последващата пропаганда. Българското общество се оказа благоприятна среда за този тип манипулации – с радушния отклик на грижливо насажданата носталгия по „соца“, с така безкритичната вяра, че Европа ни пробутва отровите си и ни краде децата, докато Америка тайно ни изнася златото, а планът „Ран-Ът“ целял да съсипе България. Фанатичното суеверие, че сме жертва на световен заговор не е от вчера, то ни се насажда още от колониалните времена в Съветската империя, но днес България вече има своя относителен суверенитет в рамките на либерална Европа, затова се добавя и патетична нотка на  национализъм. Естествено, само братска Русия може да ни избави от хищните нокти на НАТО и ЕС. Подобна тревожна атмосфера се създава в Иран за да подготви завръщането на аятолаха, както и на много други места където се подготвя преврат или „смяна на прозападния елит“, както генерал Решетников го нарича. Перченето на Вашингтон, хладните отношения с Анкара, дипломатическата война с Брюксел и поскъпването на горивата създават условия за Путин отново да заяви по-твърдо присъствие на Балканите, така че можем да очакваме засилване на провокациите, дори България в крайна сметка да не се превърне в копие на Беларус или Венецуела, освен по темата за машинния вот. Но така или иначе цената за политическата пародия е висока и хората ще трябва да я заплатят.

*Лекцията на Безменов виж тук

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Данаил Брезов

Данаил Брезов е роден през 1981 г. в Стара Загора, където завършва езикова гимназия. Към момента е университетски преподавател, доктор по математика, практикуващ журналистиката като хоби - предишен опит: в сп. "Обектив" и в социалните мрежи, където се изживява като провокатор на разгорещени дебати.