Как говоренето на Харалан Александров в „Офанзива с…“ възмути водещи психолози

В предаването „Офанзива с Любо Огнянов“ от 10 април 2021 г-н Харалан Александров използва конструкта на Зигмунд Фройд за убийството на бащата, за да подкрепи тезата си относно политическата ситуация в България, че „във Фройдистката интерпретация жертвата е бащата. Той бива ритуално убит, след което започва да настава дълбока вина. Тъй като бащата по всичко си личи, че е в отлично здраве, най-многото, което могат да направят, според мене, е да се наговорят някак си да го бутнат по стълбите в мазето и да го заключат, за да не дойде в неподходящ момент, когато те тършуват из къщата, обръщат гардеробите, ровят в шкафовете и долапите, и най-вече в чекмеджетата, разбира се. Това ще е изключително неловък момент, ако бащата рязко се завърне или изскочи от мазето“.

В своята книга „Тотем и табу“ от 1913 г. Зигмунд Фройд издига хипотезата, че в един много ранен етап от развитието на човечеството водачът на примитивната орда, агресивен и ревнив баща, който държи всички ресурси на общността за себе си, прогонва синовете си, за да обезпечи монополната си власт. Това е примитивна организация на общността, в която убийството и инцестът са практика. В резултат на това синовете се обединяват, детронират и убиват бащата. Водени от вина, те установяват нормите на културата, където произволът на всемогъщия баща е заменен от закон, валиден за и спазван от всички. В други думи, цитираният от Фройд мит е метафора за установяването на реда и закона за сметка на произвола и престъплението в културата, а на индивидуално ниво – за формирането на морален закон у детето след излизането от Едиповата фаза. В този смисъл, символичното убийство на бащата, според гледната точка на Фройд, е необходимост за установяването на социалния ред, който гарантира забраната над всички престъпления. Погледната през перспективата на оригиналната теория на Фройд, тезата изглежда различна от представената от г-н Александров в предаването.

Познавайки работата на г-н Александров, ни е много трудно да допуснем, че тук става дума за непознаване на теорията на Зигмунд Фройд. С безпокойство отчитаме възможността понятия от психоаналитичната теория да бъдат ползвани с цел обезпечаване на лична гледна точка и искрено вярваме, че това е станало неволно. Аудиторията на предаването, както и на всички други, засягащи сериозни теми, има чувствителност към въпросите от своята професионална област и ние бихме искали да запазим мястото на психоанализата като надеждна и уважавана обяснителна теоретична рамка. Разбира се, ние отчитаме правото на субективна интерпретация на всеки и с този текст искаме да внесем яснота относно гледната точка на тези, упражняващи професията.

В заключение е важно да отбележим, че нашата реакция е продиктувана изцяло от професионални, а не политически съображения и ще се радваме да видим, че знанието в България може да бъде използвано по отговорен начин, независимо от партийната пристрастност на всеки от нас.

Дата: 12/04/2021

 

 

  1. Д-р Калина Йорданова, психолог и психотерапевт под супервизия към Дружество за психоаналитична психотерапия
  2. Елена Божинова, Вариант Б – Център за псих. консултиране и психотерапия,психоаналитиченпсихотерапевт, Дружество за психоаналитична психотерапия,кандидат по психоанализа, Британска психоаналитична асоциация, Лондон
  1. Рада Наследникова, психотерапевт, кандидат по психоанализа към Българско психоаналитично общество
  2. Йоана Терзиева, консултант социални услуги и психотерапевт, асоцииран член на Българско психоаналитично общество (БПО)
  3. Надя Николова, психотерапевт
  4. Бойко Ценков, клиничен психолог
  5. Д-р Милена Статева, процесен консултант, приложна социална и политическа мисъл
  6. Михаил Михайлов, клиничен психолог
  7. Д-р Мартин Златев, психолог, в тренинг по аналитична психология
  8. Румен Петров, преподавател по социална работа в НБУ, психиатър, психотерапевт.
Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.