Как медиите нехаят за неблагоприятния ефект на антиромската реч

Споделете статията:

 

През 2020 година шест младежи от екипа на Асоциация Интегро реализират проекта „PECAO“- „Обучение на връстници за противодействие на антиромската омразна реч в онлайн пространството“. Целта е да се противодейства на антиромския расизъм и речта на омразата към ромите в онлайн пространството. Проектът се изпълнява от консорциум, обединяващ 11 организации от различни европейски страни и се стреми да повиши обществената и институционална информираност и реакция спрямо неблагоприятния ефект на антиромския расизъм за приобщаването и равноправието на ромите в обществото

След проведения мониторинг на социални медии и социалните мрежи в резултат, екипът на Интегро – PECAO подава множество жалби за твърдяна дискриминация до компетентните институции. Сред тях е Комисията по журналистическа етика(KЖЕ).
Решенията по жалбите от Комисията не удовлетворяват неправителствената организация. Тя е убедена, че е необходимо допълнително дискутиране. В тази връзка екипът се обръща към юрист с дългогодишен опит – адвокат Даниела Михайлова  с молба за изготвяне на експертно становище по въпросните решения.

Ето акценти от Становището.

Жалбите третират много сериозен проблем, а именно начинът на отразяване на информационни събития, отнасящи се към участници в същите от ромски етнически произход.

Проблемът е сериозен, тъй като медиите формират обществено мнение и нагласи. Когато
публикациите в медиите са от характер, формиращ отрицателно обществено мнение към ромската
общност, това представлява тормоз по смисъла на Закона за защита от дискриминация по
отношение на тази общност и опасност от нагнетяване на омраза и етническо напрежение.

Разглежданите жалби касаят информации за нарушения и/или престъпления, извършени от
определени индивиди, но генерализират същите, като недвусмислено ги отнасят към цялата
ромска общност чрез направените в същите обобщения и необосновано посочване на етническия
произход на извършителите. Принцип в наказателното и административнонаказателното право е,
че отговорността за извършеното е лична и индивидуална.

Обобщението, че „роми“ или „цигани“ за извършили едно или друго правонарушение или престъпление е недопустимо, тъй като нарушава този принцип. При това, този принцип, видно и от разглежданите решения, се нарушава единствено, когато става въпрос за нарушения/престъпления, извършени от лица от ромски етнически произход. По този начин, чрез съобщаването на етническия произход на извършителя, се насажда усещането, че роми, а не субект А или субект Б са извършили нарушението/престъплението. Това е така, тъй като заглавията/информацията е предадена като например “Роми отвлякоха, пребиха и изнасилиха девойка края Пловдив, гаврили се с часове“ като че ли извършителите са извършили деянието, защото са роми, а не защото са престъпници.

 

В същия смисъл е и релевантната практика на Комисията за защита от дискриминация/КЗД/, която е утвърдила стандарти относно това що е реч на омразата и как тя представлява дискриминация във формата на тормоз.

В своята практика (Решение № 178/2008 г., Решение № 263/23.12.2008г.) КЗД е приела, речта на омразата е именно дискриминация под формата на тормоз и е имала случаи да налага задължителни предписания на медиите – нарушители, включващи разработване на
методи и механизми за самоконтрол в медиите с оглед на недопускане на дискриминация и
предприемане на конкретни мерки за въздържане от посочване на етническата принадлежност на
лицата, ако това няма съществено значение за смисъла на информацията, както и за въздържане от
съобщаване на информация за инциденти, в които са намесени отделни лица от ромски произход
по начин, които свързва конкретните лица с ромската общност като цяло. Практиката на КЗД също
така е утвърдила стандарта, че негативното стереотипизиране и агресивно представяне на ромската
общност като цяло, както и посочването на лица от българския етнос като жертви на поведението
на ромската общност като цяло, представляват тормоз на етнически признак.

В разглежданите решения на Комисията по журналистическа етика се натъкваме на тълкувания, които са по-скоро в обратен смисъл.

Така например, в решение № 23/30.06.21 г. е възприето, че „публикациите отразяват
коректно институционалната и обществена реакция срещу ромската престъпност“.

Самото използване на понятието „ромска престъпност“ в решението на КЖЕ е напълно необосновано и компроментиращо самата Комисия. Това е така, тъй като престъпността няма етническа окраска и никоя институционална или обществена реакция не би могла да бъде коректно отразена, ако съдържа подобна окраска. Използването на подобен израз в мотивационна част на Решение е напълно недопустимо, тъй като води до извода, че за самата Комисия съществува феномен „ромска престъпност“. Освен това, не лежат върху никакви аргументи изводите, че в разглежданите случаи не били „установени данни за насаждане на страх или омраза“. Съотнасянето на тежки престъпления към етническия произход на извършителя без съмнение е от характер да насади именно страх и омраза към същата тази общност у публиката. Колкото до това, че екзонимът
„цигани“ не бил универсално приет за обиден, защо имало документирани свидетелства в този
смисъл на представители на самия ромски етнос, същото е невярно и политически некоректно.

В българския тълковен речник е посочено, че използването на думата „циганин“ може да бъде
тълкувано в пряк и в преносен смисъл. В повечето случаи с използването на понятието се влага
преносен смисъл и се използва с пренебрежение към някого. В думата „цигани“ са натрупани и
много пейоративни значения, в преносен смисъл „циганско“ може да означава „безвкусно, грозно,
пошло“. Тази отрицателна натовареност на думата влага обида в названието „циганин“. Според
разглежданите решения освен това, в които не е намерено нарушение на Етичния кодекс излиза,
че посочването на етноса било основателно, когато същият е установен достоверно.

Според Комисията, само когато няма достатъчно данни за етноса на извършителя на
простъпка/престъпление, само тогава споменаването му в публикация е в нарушение на Етичния
кодекс. Подобно тълкувание е невярно и е в противоречие с действащото в Република България законодателство.

Трябва да се има предвид, че като средство за масово осведомяване, имащо право публично да
разпространява информация, медията има силата да внушава послания и убеждения. Поради това
всякакви компромиси, свързани с недопустимостта на реч на омразата, не следва да бъдат
толерирани, нито допускани.

цялото становище на адв. Даниела Михайлова вижте тук

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:

Marginalia

Marginalia е интернет сайт за анализи, коментари и новини в областта на правата на човека. Пространство от съмишленици. И още.