Как на опашката за “онези” резултати се появи регулировчик

Споделете статията:

Онзи ден получих обаждане – господине, кога най-после ще си вземете пакета. Моля ви да дойдете в офиса ни и да си го вземете, защото иначе ще го върнем обратно. И да дойдете днес.

Дори не помнех какво е поредното нещо, което съм си поръчал, но когато ти се обадят и ти се скарат, че нещо не си свършил, етикетът изисква да се отзовеш. Затова и без да мисля много се отправих към офиса на куриера. Което в моя случай не е дълъг път – просто пресичам улицата и там в съседната сграда – големият бизнес център Сердика е и моят куриер. И там ще  мога да си взема пакета. Какъвто и да беше той.

Пресякох улицата и видях огромно количество хора. Изглеждаха като опашка, но не съвсем. Не знам дали заради ситуацията или заради природното ни усещане да не искаме да се нареждаме в редица, това беше по-скоро нещо като малък митинг или голяма група хора. Приближих се, не знаейки къде да застана и тогава чух един строг глас:

–        Господине – вие за какво сте?

Обърнах се и срещу мен стоеше един средно възрастен мъж с очила и униформа на охрана. Той ме гледаше с  онзи  поглед над очилата, сякаш преценявайки ме в момента.

–        Аз съм за… Те ми се обадиха, ама аз – тръгнах да мърморя аз, уплашен от този „орган на реда“.

–        Оф, господине! Стегнете се – Вие за хубавата или за лошата опашка сте.

–        Каква е хубавта и каква е лошата опашка? – отвърних аз – изведнъж заинтригуван – да не е нещо, като в онази приказка, дето момичето трябвало да скочи в реката, като била златна водата…

–        Я не ми говорете глупости! – навъсено каза охранителя – Тука е хубавата опашка – тя е за куриерската фирма. Там е лошата опашка – за медицинската лаборатория. В едната получавате пакети, а в другата – е…. – отвърна той.

–        За пакет съм, за пакет съм – бързичко отвърнах – За хубавата опашка съм.

–        Ето там зад госпожата. Вие сте последен. И си помнете реда – отвърна той и мигновено загуби интерес от мен и отиде да насочва следващия заблуден човек.

Аз обаче не загубих интерес да наблюдавам този човек, възприел ролята на регулировчик на опашките. Има моменти, в които си казвам – трябва ли човек да се ангажира с това. Не можеха ли просто да сложат една табела с две стрелки и да пише – Към Куриера и Към лабораторията. Или ограждения. Или голямо табло, което свети и дава информация. За няма и минута бях измислил поне три плана как да оптимизирам процеса и да пратя строгия господин в почивка.

Но моето чакане се оказа по-дълго от очакваното и макар да бях на хубавата опашка, тя не вървеше особено бързо. Хубавите неща стават бавно – така съм чувал, а и моите куриери бяха възприели този принцип на работа. И през цялото време не откъсвах очи от регулировчика на опашките.

Имаше нещо в него. Ако човекът, който идваше на опашката беше за куриерите, той – както постъпи и с мен– бързо изпращаше най-отзад в нашата част, без да се занимава много-много. Но, ако някой беше за другата опашка, за „лошата“ – както я нарече той – е, тогава отношението беше различно. Той изведнъж ставаше благ и на лицето му, макар и прикрито с маска, се появяваше усмивка. Започваше разговор с човека, дошъл при него и го уверяваше:

–        Аз не съм доктор, аз съм охранител – ама всичко ще е наред. Ще видиш. Не се притеснявай. Чакай само да видя следващия за къде е и ще се върна да си говорим…

Всъщност опашката за лабораторията беше значително по-малка и охраната виждаше като своя важна задача да съпровожда хората до входа, да си общува с тях и да изчаква резултатите им – повечето хора бяха дошли, за да си направят като че ли бързи тестове. И след като чуеше резултата той казваше – Ето, видя ли – всичко е наред. Няма от какво да се притесняваш. Или пък: Съжалявам. Но и това ще мине и скоро ще сте здрав. След което се насочваше към следващия и следващия на опашката.

А аз стоях на „хубавата опашка“ и чаках и аз не съм сигурен какво и продължавах да мисля дали все пак не трябва да има оптимизация. И вместо във всяка институция, бизнес център или друга административна сграда да има повече табели и стрелки, да има повече хора – обикновени – като моя регулировчик – с които просто да можеш  размениш дума или две. И да те окуражат. Защото никога не знаеш кога ще се озовеш на лошата опашка…

Шабат Шалом

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията: