Как още по-успешно чрез сатира да обезсилим езика на омразата?

от -
1 264
Участниците в дискусията „Как още по-успешно чрез сатира да обезсилим езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.

На 21 октомври „Маргиналия“ направи заключителна дискусия, с която завърши изпълнението на проекта си „Смях срещу омразата. София като топос без език на омразата“, осъществяван с финансовата подкрепа на Програма „Европа 2016“ на Столична община. Темата беше как още по-успешно да се борим чрез изкуството и най-вече чрез сатирата с „омразната реч“. В дискусията взеха участие г-жа Малина Едрева, Председател на Постоянната комисия по култура, наука и културно многообразие към Столичен общински съвет, г-жа Цветомира Георгиева, координатор на програмата, г-жа Ана Паскалева от 51-во СУ, г-жа Иванка Вълкова и г-жа Галя Христова от 23-то СУ, а освен това Юлияна Методиева, главен редактор на „Маргиналия“, Радост Николаева, председател на УС на Младежки център „Кръг“, Емил Коен, председател на УС на сдружение „Маргиналия“ и Светла Енчева, член на УС на сдружението и на екипа на сайта. Текстът по-долу е запис на дискусията.

Маргиналия: Добре дошли на всички на нашия заключителен дебат, с който приключваме проекта „Смях срещу омразата. София като топос без език на омразата“, изпълняван от Сдружение „Маргиналия“ в сътрудничество с Младежки център „Кръг“ и с три столични средни училища – 23-то СУ, 51-во СУ, 134-то СУ, с финансовата подкрепа на Програма „Европа 2016 г.“ на Столична община.

Емил Коен. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да бием езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.
Емил Коен. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да обезсилим езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.

Казвам се Емил Коен и съм председател на УС на сдружение „Маргиналия“, което списва едноименния правозащитен сайт. Ще водя дискусията.

Събрали сме се да обсъдим протичането на проекта и да оценим как успяхме да се справим със задачата си – да се борим с езика на омразата със средствата на изкуството и най-вече на сатирата.

В рамките на този проект публикувахме около 20 текста, разобличаващи и осмиващи „езика на омразата“, осъществихме обучения на ученици от трите училища в разпознаване и противодействие на омразната реч, направихме обсъждания на темата за „езика на омразата“ и борбата срещу него с експерти.

Най-зрелищната ни акция в този проект беше стрийт арт шоуто, реализирано от учениците на трите столични училища под ръководството на нашите приятели от Младежки център „Кръг“.

Ще започнем с кратка презентация на снимки от стрийт арт шоуто, което ученици от трите училища направиха на 7 октомври на бул. „Витоша“[1].

А сега давам думата на г-жа Радост Николаева от „Младежки център „Кръг“, чийто екип работи с учениците по реализацията на стрийт арт шоуто.

Радост Николаева. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да бием езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.
Радост Николаева. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да обезсилим езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.

Радост Николаева: Искам да направя прозрачен пътя, през който минахме. Защото финалното събитие вие го виждате на снимките. То е атрактивно, но то е само външната страна на айсберга. Имаше подготовка, стратегическо поведение заедно с партньорите от училищата. И бих искала да кажа, че без това партньорство, което беше леко, интелигентно и много искрено, нищо не можеше да се получи. Проектът доби много повече смисъл и много повече обратна връзка с всички участници, заради партньорството с училищата. Тук искам да благодаря на конкретните хора.

Стъпка едно в предизвикателството да се прави младежко стрийт арт шоу е как да се подготвят за участие в гражданската акция за противодействие срещу езика на омразата младежи между 13 и 18 години. Казвам гражданска акция, защото стрийт арт е по принцип отговора на модерното изкуство на събитията в публична среда. Така че акцията е гражданска със средствата на изкуството.

„Маргиналия“ направи серия от дебати в трите училища и обществен дебат с експерти. Това беше отварянето на темата. Втората цел и активизиране на всички участници е, че беше поставен акцент и беше насърчен интереса на участниците върху темата „Словото на омразата“ и евентуалното противодействие чрез хумор и сатира. Противодействие, което би могло да бъде изведено до улична среда, до публично пространство, до града като свой дом, като училище. Практически никой от участниците не беше излизал в улична среда на открито в нашия град. Така че това беше сложно нещо, как да ги подготвим от една страна за влизане в темата, за съпреживяване на темата и затова да имат смелостта да излязат и да направят своите послания към града, към минувачите, към медиите, което беше наистина предизвикателство.

И пак казвам, че стрийт арт събитията винаги имат специфичен граждански дискурс днес в Европа и в България също, в големите градове, в които се правят.

При следващата ни стъпка, която беше самата иновация, наречена стрийт арт акция „Смях срещу омразата“, главния въпрос беше как да стане смешна речта на омразата. Защото това е една от болните теми на нашето общество, как да ги преобразуваме така стереотипите и предразсъдъците, страха от различието, расистката и ксенофобската пропаганда, които водят до агресивен национализъм, етноцентризъм, дискриминация и враждебност, нарушаване на човешките права. Защото езика на омразата е именно един инструмент за дискриминация, който е твърде опасен днес. Как той да стане смешен? Чудомир преди няколко десетилетия е дал много хубав отговор и ние го използвахме в нашата медийна кампания. Той е казал: „Ако сатирата е хирургическия нож, с който лекуваме раните, хуморът е сладкия мехлем за лекуване на раните“. Очевидно има много болни теми в нашето общество и ние може да използваме сатирата и хумора за лечение на болните теми.

Ние стигнахме до това, как да стане смешна речта на омразата, защото това е ключов и много труден въпрос и на него трудно могат да отговорят и професионални артисти, без сложна и дълга подготовка и концепция. Едно изследване на Съвета на Европа показва, че 78 % от европейците през 2012 г. срещат реч на омразата в онлайн пространството. Три години по-късно вече са 83 %. Тоест речта на омразата заема нови територии. Насочва се срещу хора с нетрадиционна сексуална ориентация, мюсюлмани, жени. Това е контекста, в който работихме като медийна политика от страна на онлайн платформата „Маргиналия“.

Маргиналия: Нека да дадем думата на г-жа Юлияна Методиева, главен редактор на „Маргиналия“. Автор на идеята на този проект, на една разчупваща стереотипите идея е г-жа Методиева, защото тя въведе гледната точка, че най-ефективния начин да се борим срещу „омразната реч“ е не да я изобличаваме“, както обикновено се прави, а да я осмиваме.

Юлиана Методиева. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да бием езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.
Юлиана Методиева. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да обезсилим езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.

Юлияна Методиева: Здравейте на всички. Приятно ми е да кажа добър ден и на Малина Едрева, защото тази идея не става без хора. И тук съм изключително предизвикана да кажа, както в лицето на Радост Николаева идеята стана факт, защото има толкова способна личност като председателката Радост Николаева на Арт движение „Кръг“, но и защото до нас стоеше не само като приятел, но и като човек съавтор на идеята Малина Едрева. Тази идея се ражда от много голяма конфигурация хора, между които са медийни експерти, журналисти. Всички ние търсим неведнъж методи и средства да направим така, че омразата да намери своето противодействие. Част от усилията на този голям кръг от журналисти и на медийни експерти,както и на колеги от различни университети и основно на Фондация „Медийна Демокрация“, бяха да създадем изследователска база, на която да стъпи проектът „Смях срещу омраза“. Следващата стъпка бе да учредим една анти-награда, тъй като регулацията на медийната среда, а именно свръх употребата на слово на омразата, което уронва достойнството на различни групи хора, е вече в една критично висока точка. Убедени сме, че воденето на дела за защита от слово на омразата към този момент, по различни причини нямаше достатъчно успех. Тогава с Орлин Спасов, който е представител на фондация „Медийна демокрация“ заедно с него и с Георги Лозанов, тогавашен член на Съвета за електронни медии преценихме, че нестандартен тип на регулация може да бъде изкуството и то – изкуството на смеха! С тази идея ние отидохме при Малина Едрева и й казахме, че искаме някаква подкрепа, защото знаехме, че точно в София ще бъде добре да започнем.

Опитна личност като Малина Едрева предложи нещо, което се оказа изключително работещо – да включим в проекта „Смях срещу омраза“ и ученици. Да започнем от децата и да видим, дали те са чувствителни към речта на омразата, дали разпознават какъв е нейният негативен ефект. Екипът ни прекрои проекта, така че да може да включим един образователен модул. Той се разделя на две. Втората част изцяло е направена от Радост Николаева. Стрийт-артът с учениците на 7 октомври е кулминацията на цялата ни идея. Първата част представляваше лекционна, за да може да представим малко теоретични знания на учениците. Много бяхме окуражени от това, че в 134-то СУ самите те имат медиен център и умеят да правят новини. Изкушени са от това да мислят медийно.

Обикаляйки всичките училища разбрах, че на практика и в 53-то и в 23-во училища, има преподаватели и ръководители, които са успели да създадат такива възможности за извънкласна работа, че учениците рисуват, правят фотосеанси, свои постановки, които са на ръба на истинския театър. Запознах се с деца, които са много активни с голяма доза инвенция, която може да бъде включена в тази наша нестандартна идея.

Този образователен модул не беше сам по себе си стартиран, защото нищо не може да стане без колеги, съмишленици на нашата нестандартна идея за регулация на медийната среда през „Смях срещу омраза“.

Искам да благодаря днес както на лекторите, така и гостите ни, съставящи „Застъпници на толерантността“. Сред тях са преподаватели по литература, филмови режисьори, литературни критици, но и спортисти. Освен Йордан Йовчев е и Тити Папазов, когото ние поканихме на среща-разговор с децата и той дойде, а те бяха очаровани! Сред „Застъпниците на толерантността“ е и бившият съдия от Страсбургския съд г-жа Здравка Калайджиева, художниците Андрей Даниел и Ивайло Мирчев, актрисата Снежина Петрова, много други. В лекциите ни използвахме както резултати от изследванията на Фондация „Медийна демокрация“, така и последните данни на Институт „Отворено общество“. Тези данни показват значително влошаване от 2013 г. насам, след като започна навлизането на бежанци. Вижда се, че са активирани негативните реакции към различните – турци, роми, хомосексуални. Бежанците доуплътниха максимално негативните стереотипи на хората към непознатия друг. Медийната среда, чрез словото на омразата, на хейтърски послания манипулира техните страхове, преутвърждават расистки стереотипи.

Освен лекцията върху тези изследвания, поднесена при остро внимание от учениците от отличния специалист Иванка Иванова, шеф на Правната програма на „Отворено общество“, лекции бяха проведени от преподавателя от Факултета по журналистика доц. Вяра Ангелова, от медийния експерт доц. Николета Даскалова. След това направихме великолепна дискусия с учениците и екипа на „Маргиналия“ – Емил Коен, Марта Методиева, заедно с нашия колега литературен критик Митко Новков, и както вече споменах, Тити Папазов. Тяхната роля беше много улеснена от хубавите въпроси, които задаваха учениците, вече поели основното познание като дефиниция, какво е слово на омразата. Митко Новков даде една интересна психологическа интерпретация на словото на омразата, която ще представлява фактическия ключ към нашето политическо кабаре, което ще бъде следващата година и ще представлява финалът на „Смях срещу омраза“.

С това приключихме нашата образователна част, последва и лятната работа на учителите, които проведоха с учениците конкурс за есета по темата „Ставам ли хейтър“. Публикувахме най-добрите в „Маргиналия“, ще продължаваме да го правим. Тези есета наистина представляват доказателство, че самите ученици притежават творческата енергия да пишат и формулират позитивни послания, или съпротива към това, което се нарича хейтърство.

Радост Николаева: Всъщност Юлияна показа контекста на проекта като такъв. Защо е иновация стрийт арт шоуто? Защото тази акция имаше собствена стратегия. От самото начало ние я избрахме с помощта на Асен Александров, директора на 51-во СУ. Аз исках в деня на София – 17-ти септември – да бъде деня на уличната акция. Но г-н Александров каза, че тогава ще има много конкурентни събития и ние няма да се отличим. Така че той ме принуди да измисля нова алтернативна дата. Ние използвахме съвсем символно световния ден на усмивката, 7-ми октомври, в който ден нямаше нито едно такова събитие и ние бяхме наистина уникално младежко събитие. На сайта на Министерство на младежта и спорта то е обявено като уникална младежка стрийт акция.

Ние извършихме подготовка, като насрочихме още през юни конкурс за летен авторски проект, който беше текстови и визуален. Следващото беше да проведем арт работилници, но ние вече разполагахме от една страна с тяхната подготовка, защото бяха минали през дебатите. Бяха писали вече в рамките на обявения конкурс. Арт работилниците бяха насочени главно към това, да покажем методиката на т.н. „опън уърк“, на отворената работа. Това е европейска тенденция, сложно нещо, цяла нова система от знания, методики. Това са уличните изкуства, които променят градската среда. Това беше една надграждаща подготовка на тема „що е то уличното изкуство“? Аз съм много доволна, че тук са конкурсите, които обявихме и по които имаме великолепни текстове и визуални материали. Визуалните материали, както и текстовете станаха част от финалното шоу, от уличната акция. Стигнахме до там, че едно от момичетата от 23-то училище е успяло да направи с карикатура коментар върху изказването на Тръмп за това, че бежанците са като отровните бонбони.

В изпълнението какво е заложено? Да се научим да работим за каузата. Хората носеха фланелки с надписи, охулващи „езика на омразата“. Какво успяха да научат включително в практическото улично събитие младежите, участвайки в такава кауза със средствата на изкуството? Ето един резултат: Тео е на 13 години от 51-во училище. Той е дете от смесен брак на етиопец и българка. Той написа чудесен текст, с който участва в уличното шоу. Чета последните думи: „Ето го и моето предизвикателство. Искам моя град София не само да расте и не старее, а да се развива като уникално място, което насърчава подкрепата между расите, религиите, малцинствата, емигрантите, чужденците, самотните, болните и да им помага да превъзмогват със смях или поне с насмешка словото на омразата, когато то се изправи срещу тях. Ето защо казвам, че моята усмивка е породена от кураж, че това е възможно.“

Стрийт акция за Световния ден на усмивката. Снимка: Светла Енчева.
Стрийт акция за Световния ден на усмивката. Снимка: Светла Енчева.

Искам да съобщя имената и на авторите. Използвани са карикатури на Христо Енев също на 13 години. Екатерина Атанасова от 23-то училище, както и коментари на ученици от 134-то от тяхното TV предаване, осъществено в рамките на проекта. Наистина съм горда, че събудихме силен артистичен потенциал в името на кауза, посветена на нашия град. Беше добре посетена от много хора. Естественопояви се и на сайта на Програма Европа 2016 г. Благодаря за отразяването. Появи се информация за шоуто и на сайта на Министерство на младежта и спорта.

Маргиналия: След обстоятелствените разяснения на г-жа Методиева, която е инициатор и ръководител на проекта и на Радост Николаева, която с екипа си направиха най-зрелищната и най-необичайната част от проекта. Такива неща не стават всеки ден, докато лекции и обучителни семинари има много.

Нека да дам думата на представителите на училищата.

Ана Паскалева, 51 ОУ. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да бием езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.
Ана Паскалева, 51 СУ. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да обезсилим езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.

Ани Паскалева, 51-во СУ: Благодаря за поканата, защото действително в училище години наред се опитваме да развиваме един позитивизъм и толерантност между децата. Това сме го заложили и в целите на училището. Децата да се чувстват щастливи, защото са свръх позитивни, защото действително в последните три, четири години забелязвам, че започнахме много да се прегръщаме и да се усмихваме. Децата показаха в есетата си своята съпричастност и своята позиция, което е много хубаво. Учителките по български език даже ще ги поощрят с оценки за това. Мисля, че нашите художници достойно се представиха и в заключителното събитие на бул. „Витоша“. Картините сега ги поставихме в коридора и дълго време ще стоят. Специално място ще им бъде отделено. Текстът на Тео стоя в учителската стая и накрая ще бъде закачен в тяхната класна стая.

Маргиналия: Аз смея да изразя плахата надежда, тъй като осъществяването не зависи от мен, че ще има и продължение в някакво близко бъдеще и да може да работим заедно.

Ани Паскалева: Българинът винаги е бил в исторически план толерантен. Но за съжаление в последно време забелязваме много омраза и нетолерантност между хората. Ала си мисля, че младите хора са заредени и те ще ни проправят пътя за това, което е било и ще бъде.

Маргиналия: В момента съвсем близо тук се провежда шествие срещу бежанците. За съжаление има големи пукнатини в традиционната толерантност, за която говорим.

Иванка Вълкова, 23 СОУ. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да бием езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.
Иванка Вълкова, 23 СУ. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да обезсилим езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.

Иванка Вълкова, 23-то СУ: Проблемите в училище се знаят. Това са нарастващата агресия в самото училище и отвън на улицата, както се случват нещата. Нашите ученици – и големите и малките – които взеха участие в стрийт арт на бул. „Витоша“ бяха уникални, особено нашия Христо. Имат нужда децата от такива разговори. И с дискусиите, които проведохме в училище и на улицата, те бяха много щастливи. Трябва да има една приемственост. И не е случайно, че учениците питат дали ще рисуват отново, дали ще пишат есета.

Юлияна Методиева: Учителите по литература работиха ли с децата?

Иванка Вълкова: Роман, едно момче от нашето училище, мисля, че беше написал есе. Не знам дали стигна до вас или стигна само до учителката му. Той мисля, че имаше и някакъв проблем с достъпа до вас или той самия реши да го спре, но колегите много говориха по този въпрос. И сега говорим по тези проблеми и в часовете на класа и във всеки един час. За това постоянно трябва да се говори.

Юлияна Методиева: Имах предвид това, че учебниците по история или по литература съдържат исторически и откъси от литература, които веднага могат да дадат причината, илюстрацията, какво довежда битката между етносите на основата на омразата?

Иванка Вълкова: Да ви поканим в училище в час по литература, за да си поговорите.

Юлияна Методиева: Аз съм бивш учител, така че с удоволствие ще дойда.

Ани Паскалева: Мисля, че и в часовете по философия също. Вчера наш преподавател пусна много хубав филм на ученици от горния курс за училищата в Анадола. Да направят сравнение. Говоря за кюрдите. Това е една от най-големите нации, които нямат държава. Един сравнителен анализ направиха между това, което имат нашите деца и което нямат тези нещастни деца. Слушаха с внимание и интерес.

Иванка Вълкова: Ние също имаме момченце от Камбожда.

Ани Паскалева: Ние също имаме доста деца от смесени бракове в последно време. И от Украйна започнаха да идват. Има действително толерантност, няма значение кой каква вяра изповядва. Това е много важно за децата. Ролята на училището е много важна в живота на страната. Всички минават през болницата и през училището. Става по-трудно с родителите, защото забелязвам в последно време, че точно от родителите, които са израснали в периода на т.нар. „преход“ идва доста голяма ненавист. Много крайно са настроени по отношение на доста неща. Върнете се 25 години назад, сегашните родители са около 40 годишни. Тогава те са били в пубертета. Точно тогава се оформят ценности, възгледи. И в много от тях тези възгледи и ценности са се позагубили. Затова сега децата се чудят каква посока да заемат, кой е прав, кой не. Имайте предвид, че има много разделени семейства. Има безотговорност в самото семейство, по отношение на семейството като обединение, като същност. И от там идват и настроенията на децата. Около 70 процента може би живеят в непълни семейства. Това много се отразява върху емоционалното развитие на детето. И затова мисля, че в училище трябва да се обръща внимание на емоционалната грамотност на децата. Както се научават да учат и да пишат, така би трябвало да се научат и емоционално да се владеят, емоционално да разбират себе си и останалите. Да умеят да се самоуправляват, което в образованието сме го изпуснали, това човек да се самоуправлява.

Маргиналия: Това е голям проблем, нагласата на родителите имам предвид. Това се дължи според мен на това, че на централно ниво официалната цел да нямаме език на омразата, не е последователно защитена и за съжаление не е достатъчно пропагандирана. В тази връзка искам специално да благодаря на Програма „Европа 2016“, защото не съм сигурен, че такъв проект би могъл да мине някъде другаде освен при вас. И това е нещо, за което ние сме много благодарни, тъй като „Маргиналия“, като правозащитна медия има за задача и да се бори срещу „езика на омразата“.

Галя Христова, 23 ОУ. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да бием езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.
Галя Христова, 23 СУ. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да обезсилим езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.

Галя Христова, 23-то СУ: Аз искам само да вмъкна, че децата не само разбраха, впечатлиха се, но това като че ли вече им помага в ежедневието, имам предвид тези, шестокласници, които участваха. Те бяха най-малките участници в проекта. Сега имаме проблем в класа с един ученик, който е дошъл от провинцията. Самите деца за първи път не се настроиха срещу него, а целия клас написаха писмо, всяко дете по ред, по два, какви предложения дават, за да помогнат на този, който не е от София и да не бъдат хейтъри, а да бъдат истинските хора, които би трябвало да живеят в България. И детето много се впечатли. И от три дни гледаме изключително положителна промяна в него. А класа за първи път, аз като класна го виждам толкова спокоен. Ето как едно такова участие ги накара първо да помислят какви рисунки биха нарисували. А самото участие на 7 октомври, когато те бяха още по-освободени. Христо, така се казва момчето, започна, той им подаде ръка и те приеха и се включиха всички. И тази седмица ние си помогнахме, да си разрешим проблема.

Мисля, че когато децата участват в подобни събития, каузи, това ги сплотява и наистина всеки за себе си намира доброто.

Юлияна Методиева: Докато се подготвяхме за проекта четохме ученически вицове и установих, че те такова чувство за хумор развиват, че действително този, който е производителя на словото на омразата, дали е политик или човек, който няма желание да общува с хората, а обратно има желание за противопоставяне на хората, тази способност да се шегуват с хората е по-добрия избор. Учениците имат база за това и ще ни предложат великолепни решения и с помощта на Радост Николаева това стана. У възрастните малко е закърняло това чувство за хумор. Те не правят това, а само политическата част, а това част от себе си носи хейтърство. Докато при учениците е една спонтанна шега.

Малина Едрева, Председател на програмния съвет, Програма „Европа 2016“, Столична община. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да бием езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.
Малина Едрева, Председател на Постоянната комисия по култура, наука и културно многообразие към Столичния общински съвет. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да обезсилим езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.

Малина Едрева: Това е най-благодатната среда, в която може да направим промяната. Промяната действително може да се случи и чрез работата с младите хора. Много трудно може да повлияем върху нагласи, особено да променяме мислене. Но при младия човек, при подрастващия човек заедно с учителите и тези, които имат нуждата от тази подкрепа, която вие осигурихте чрез вашите знания, чрез вашия опит, това което аз чувам сега като резултат, включително личните преживявания и истории, това е голямата случка. А събитието действително е нещо, което донесе радост за града, за децата, но всъщност започва промяна в мисленето. Това че могат да идентифицират омразата, че знаят как биха могли да реагират, как да се обединяват и да постигат тази синергия, за да могат да помогнат, а не да отхвърлят. Това обаче изисква много работа, много постоянство. И в този смисъл е добре да помислите как може да продължите. Никой не може сам. Това си го казахме и с г-жа Методиева още в началото, когато дойде с тази прекрасна идея. Аз си представих тогава една церемония, в която ще чуем за раздаване на награди. Тогава се сетих, защото съм учител. Аз си давам сметка и в ежедневието, колко е трудно на различни нива с нашите връстници да разговаряме и да променяме, но колко по-лесно и колко по-благодатно е с младите хора и че действително това са хората, които са различните родители. Вие споменахте поколението родители днес. Те нямат умението за родителстване. Това ни е основна цел и трябва да градим умения. Знанието вече е много по-достъпно. Но умението как да използваш това знание, как да го превърнеш в своя подкрепа, за да бъдеш успешен в живота и да бъдеш подкрепа на средата, в която живееш.

Аз искам да ви поздравя, защото този проект не е даден. Този проект беше много добре подготвен и много добре защитен.

Много благодаря и на всички вас, представителите на трите училища.

Маргиналия: Без училищата нямаше да стане нищо. Училищата в случая не са обект на въздействие, те са съавтори.

Малина Едрева: Аз затова казах, че учителя е човека, който е ежедневно с децата ни. Той се нуждае от малко подкрепа, каквато вие давате, но толкова съществена, за да може да има и новите умения, с които действително да работи с тези групи от прекрасни хора. Мисля си, без да си позволявам да го считате като някакви насоки за бъдеща работа, че тези деца които вече са минали обучението, те могат да бъдат ваши асистенти, учители на свои връстници. Бихте могли да мислите в тази посока, за да може да се разширява мрежата и да достига до повече млади хора. Разбира се, дори могат да се определят няколко групи. Едната група, която да работи само с колегите учители, другите да бъдат деца обучават свои собствени връстници. Да се опитаме да развиете такъв проект, който през следващата година да достигне до повече хора в собствените ви образователни институции.

Дано това да го развием и да го обобщим като един успешен модел и да го предоставим и на МОН. Вие знаете стандартите, които вече изискват и гражданско образование. В него се обсъждат всякакви теми, разбира се за съжаление през омразата, но те засягат и сексуалната ориентация, те засягат и расовата и деца в неравностойно положение. Те засягат и деца, които имат проблеми със заболявания. Това е много елегантен начин, с който чрез хумора, чрез усмивката могат да се обърнат нагласите.

Нека да сме наясно, че ние не можем да променим обществото като цяло. Но в града ни, в такива силни водещи училища, това са случва. И може би следва да си помислим за малко повече публичност на децата, както номинирани, така и наградени. Защото младия човек има нужда от това да вижда перспективата пред себе си, да бъде уважаван, да бъде зачитан. Специални благодарности към всеки един от вас, уважаеми колеги и ръководители на екипите и участници в екипите. Иска ми се този проект веднага да го чуят много хора. Знам, че това е реалистично. Да си подредим работата и да видим как да продължим.

Маргиналия: Аз бих искал да върна малко нещата назад и да обърна специално внимание още веднъж върху нетрадиционната ситуация, която представя този, защото той е пълен с много рисунки и графики. Тук е мястото да благодаря на художничките от Младежки център „Кръг“, които дадоха неоценим принос за стрийт арт шоуто. Там имаше изложени за „продан“ хейтърски текстове с минусови цени. Ето един фин начин на подигравка, който съм сигурен, че е направил силно впечатление на хората, които са минавали от там. Би било прекрасно тази идея за „продажба“ на отрицателни цени се осъществи и от повече училища, ако може – с посредничеството на МОН на централното ниво – в цялата страна. Защото е много ефектна.

Малина Едрева: Нивата са наши. Ако го представим проекта може да се припознае, но трябва да има и кой да го осъществи. Вие самите няма как да влезнете във всяко едно училище. Трябва да покажем моделите. А моделите децата сами си ги разказват.

Маргиналия: Иска ми се да подчертая този важен сатиричен момент.

Малина Едрева: Колегите преподаватели с тези умения и самите деца, те ще го мултиплицират. Няма как да налагаме, защото налагането, когато няма подготовка, могат да се изкривят нещата и да има обратния ефект.

Ани Паскалева: Самото училище като си постави такава концепция. Всяко училище си развива стратегия и това е възможно да бъде включено, тези взаимоотношения не само между децата, но и между учителите и учениците.

Малина Едрева: Да го развиете и да го задълбочите, за да може да го изведете като модел и да го представите официално, ако искате.

Юлияна Методиева: Още повече, че имаме лого. И тук е момента да представя автора на логото Светла Енчева. Тя е член на екипа на сайта „Маргиналия“.

Тази публикация е създадена в рамките на проекта "Смях срещу омразата".
Тази публикация е създадена в рамките на проекта „Смях срещу омразата“.

Светла Енчева: В тази връзка искам да благодаря на Радост Николаева, която ме убеди, че мога да създам лого. Успях да направя едно минималистично лого, което дори на мен ми хареса. Логото присъства във всички публикации по проекта. И на нас ни се иска да го използваме и за в бъдеще.

Малина Едрева: Ние през ноември ще излезем най-късно с рамката за 2017 г. на Програма „Европа“. И тогава вече януари месец ще бъде отворено за кандидатстване. Може да използвате това време.

Радост Николаева: Трябва да говорим с директорите за едни малки арт лаборатории за стрийт арт в името на каузи. Как да разработваме стрийт арт, защото това е гражданско поведение в името на кауза. И да поставим от една страна, ако го преповтаряме това с учениците и се учим взаимно, ние може след това да създадем методика за приложение в по-широк кръг от училища. Да настояваме за инструменти на уличните изкуства. Да изнасяме в името на каузата и на улицата в защита на различните хора. Ние ще насърчим активистите.

Малина Едрева: Това е модерно гражданско поведение. София го показва от 2013 г. ясно. Въпроса е и децата да имат своята подготовка и действително да застават зад каузи.

Ани Паскалева: Ние на 15 септември направихме много силна такава кауза – Защита на децата по пътя. Наше дете беше загинало. Тогава се включиха около 500 деца спонтанно. Шествието беше от училище до църквата „Свети Георги“. Изключително културно вървяха децата, мирно, дисциплинирано и само по разрешените места. Също сме известни като училището с графитите. Следващия петък ще правим национален литературен конкурс заедно с едно училище от Троян, където също има загинало дете – в защита правата на детето на улицата, срещу смъртта по улицата.

Малина Едрева: Специална среща да си направите с директорите от гледна точка на политиката за следващата година. Да го събирате проекта и да го подготвите за догодина.

Маргиналия: Нека и г-жа Цветомира Георгиева, координатор на Програма Европа 2016 на Столична община сподели впечатленията си.

Цветомира Георгиева, координатор, Програма „Европа 2016“, Столична община. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да бием езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.
Цветомира Георгиева, координатор, Програма „Европа 2016“, Столична община. Дискусия „Как още по-успешно чрез сатира да обезсилим езика на омразата?“. Снимка: Светла Енчева.

Цветомира Георгиева: Благодаря за предоставената ми възможност и да сложа финал на дискусията или може би друг да сложи финала.

От самото начало аз присъствах и на една от дискусиите, която проведохте. Тя беше с деца от трите училища, в залата на 134-то СУ и бе изключително успешна. Следя всичките ви изяви. Слушайки всичко тук трябва да кажа, че и аз съм учител. Каузата ни е събрала и само един учител може да оцени това, което се прави, както и всичките тези усилия и средства, позволявам си да го изтъкна, които влага Столична община. Защото както се изразява и г-жа Фандъкова „културата и образованието са приоритети в развитието на нашия град и като цяло на Столична община“.

Аз напълно споделям, потвърждавам пред вас, може би и вие сте станали свидетели, през последните дни токова много събития, които има по Програма „Европа“.

Малина Едрева: Тези средства се отделят действително с ясната воля, че това са средствата, които отиват в неправителствения сектор, за да подкрепи гражданската среда. Това е програма, която само в София я има.

Цветомира Георгиева: Бих добавила средства инвестирани, насочени към младите хора. Аз и снощи го казах. Това е най-добрата инвестиция – младите хора, децата, подрастващите. Това което вие сте направили и по останалите проекти, това е прекрасно.

Напълно съм убедена, че занапред ще се видят плодовете от този труд вложен от всички вас. Така изключителни поздравления към успешната реализация. Изпитах гордост не само в качеството ми на представител на Програма „Европа“, но и като гражданин и като родител от това, че имаме такива прекрасни деца, талантливи, креативни деца, които показват толкова много позитивизъм на всички в града и гражданска зрялост. Тъй като гражданското ми образование е приоритет, аз съм изключително развълнувана от днешната кръгла маса.

Радост Николаева: Мога да кажа на колегите, които са тук, че съм готова, ако ние направим едни ядра, вече те станаха благодарение на вас, мога да помогна да се развиват, без това да е свързано с пари, за да поддържаме този огън, а не той да угасне. Мога веднъж месечно примерно да идвам за 40 минути, за да видим докъде сме стигнали. Самите учители, ако се съберете и обмените този опит, както днес, за да се видите с различните училища. Това е силна среда. Хубаво е да има с кого да разговаряш, да споделяш, да обменяш опит и да получаваш подкрепа.

Аз ви поздравявам и ви благодаря.

Маргиналия: Приключваме обсъждането. Затова нека да благодаря първо на представителите на училищата. Каквото и да сме измислили на хартия и каквото и да правим като преподаватели, без сътрудничеството и без сътворчеството на училищата нищо нямаше да излезе.

Нека благодарим всички и на г-жа Юлияна Методиева за интересната идея, която даде живот на този проект. Голяма благодарност заслужава и г-жа Николаева, тъй като без нейните усилия и на нейния екип най-зрелищната част от проекта беше осъществена.

И разбира се последната и най-голяма благодарност е към Програма „Европа“, която оцени идеята и ни подпомогна финансово.

Надявам се да намерим начин за продължаване на тази дейност. Тя за нас е много важна. Ние сме медия и тук правихме нещо, което не е много присъщо на медия. Но ние сме правозащитна медия. Правозащитните организации се опитват да „излязат на терена“, ако мога така да се изразя. Те не са само наблюдатели и не трябва да бъдат.

Благодаря на всички ви за присъствието и за изказванията.

 

[1] Колекция от снимки от стрийт арт шоуто може да бъде разгледана в публикацията Денят на усмивката беше отбелязан със смях срещу омразата.

Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община. Програма Европа, 2016 г. Сдружение "Маргиналия"
Проектът „Смях срещу омразата. София като топос без реч на омразата“ се изпълнява с финансовата подкрепата на Столична община.
Програма Европа, 2016 г.
Сдружение „Маргиналия“