Как протестът да не се размине със себе си

Споделете статията:

“Няма ляво, няма дясно, мутрите натясно“. Досега протестът успява да приюти политическа пъстрота. Самата политическа пъстрота е като Янус – има две противоположни лица. Едното е ‘Game over’ – въпреки непримиримите различия помежду си, всички са за рестарат. Това лице вкарва маса и сила в протеста. Другото е “Не мога да ви дишам” – острието му е срещу премиер и главен прокурор, но някои граждани не искат да дишат един и същ протестен въздух с партийни лидери в техните редици. Това второ лице на протеста, изтъкано от лицата на Корнелия Нинова, Мая Манолова, Кръстьо Петков, отлива от енергията: техните имена може да привличат някои фенове, но отблъскват поне толкова, а вероятно доста повече непартийни или различнопартийни протестъри.

 

 


Антидотът на втория образ на Янус е същият като на неавтентичността – масовостта. Именно тя позволява морето на протестта да не се фрагментира, отслабва, поляризира от островчетата на неизбежните партийни и лидерски амбиции.
Две тактически грешки водят до отслабване имунната система на протеста – радикализацията и прикрепването му към партийни патерици. Ден12 на протеста е на път да направи и двете грешки.
Първата е да призове за преход от мирни протести към гражданско неподчинение: разходките по паветата са безполезни; те са и успокоителни за главния прокурор и управляващите. Трябва гражданско неподчинение и окупация на публични сгради. Така призовават от Отровното трио, самообявило се за лидер на протеста.
Другата още по-тежка политическа грешка е протестът да се обвързва с БСП и вота на недоверие. И защото той е инструмент на парламентарната, а не на пряката демокрация. И защото, за да го спечели, БСП има нужда от парламентарни, не от протестърски съюзници. И защото загубата му ще укрепи позициите на управляващите и ще подухне в платната на придворните коментатори, обикалящи студия, за да обясняват, че сме парламентарна демокрация, и селективно нечуващи нито ЕК, нито американския посланик, че протестите са другото фундаментално лица на демокрацията. И най-вече, защото прикачването на протеста към БСП ще доведе до отливане на значителна гражданска енергия – по-дясна, по-либерална, и по-опитна в протестите.

 


Радикализацията безспорно ускорява протестърското време. Организаторите с основание се опасяват, че лятото – дори и при пандемия – не е съюзник на протестите. Но радикализацията също може да предизвика ефекта на Шагреновата кожа – загубване на широката периферия, свиване на протестърите до по-радикално ядро.
Две тактически грешки в един ден е взривоопасна смес. Дано не променят позитивния потенциал на протеста, синтезиран в двата ми любими лозунга:
“Тук съм, за да остана”и “Искам да искам да живея в България”

от фейсбук профила на автора

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Споделете статията:
Avatar
Анна Кръстева

Анна Кръстева e доктор хонорис кауза на Университета Лил 3, Франция, преподавател в Департамента по политически науки на НБУ, създател и ръководител на Центъра за миграционни изследвания, блогър. ‘Гневните граждани’, новите на мобилизации, улицата и дигиталната улица са централна ос в изследванията й. На другия полюс са популистките и екстремистки партии. Миграция и мобилност между политики и идентичности са старата й любов. Преподава и защитава човешки права. Сред последните ѝ книги са „Еластичен (пост)секуларизъм“, “Дигиталният гражданин“, „От миграция към мобилност: политики и пътища“.