Как сър Пол Маккартни помогна на българските деца да учат сценични изкуства

Мартина Ненова е президент на Академия за сценични изкуства  /Academy for performing Arts – ASI/.

През 2015 година учредява и ръководи Bulgaria LIPA 4-18 Academy Associate

Мартина, имаха ли от Glocal education и Liverpool Institute for Performing Arts на прочутия Пол Маккартни визия за балкански франчайз? Питам, защото  перформативните изкуства  за деца в Румъния или в България не са от вчера!

Ние сме първите, получили права за работа с програмата извън Англия. Едва от миналата  година започна да се развива  детски формат в Болония, Италия. Нашите партньори.

LIPA – Liverpool Institute, неговият директор Марк Федърстоун- Уити и основен патрон Пол Маккартни, са само част кръговете в Великобритания, които се борят за облекчаване на достъпа на чуждестранните студенти до английското образование .

Почти една четвърт от техните 772 студенти идват от страни извън Обединеното кралство, както и част от  преподавателите. В института  има студенти от  35 различни националности, записани във всички  степени и  сертифицирани програми. Вече има един българин за целия период от създаване на института до сега!

Звучи атрактивно – Пол Маккартни, партньор на българска формация за сценични изкуства! Какво всъщност представлява неговата LIPA?

LIPA е единственият институт за висше образование, разработил програма за работа с деца от 4 до 19 години. Запознати са със основните театрално образователни методи. Бях впечатлена от начина,  по който възприеха и промотираха една пиеса на  румънска студентка през 2011 год. Но не познават добре българския метод в тази област, не.

В LIPA  ценят положителния  принос на чуждестранните студенти  в обучението, културния и социалния живот. В замяна тяхната  цел е, да им дадат подкрепяща и здрава среда, професионален  път, толкова вълнуващ и успешен, колкото е възможно.

London Education Bord  е наш партньор от 2015 г, с 103 академии в Европа, Америка. Една от тях е нашата в България! Акцентът  е върху  акредитирани образователни инструменти,  разработени от ”Pearson”  BTEC  за  практически и професионално ориентирани  млади хора, режисьори, оператори, музиканти, артисти, драматурзи. Общото ни желание е да приобщим българския млад артист към вече изградената образователна и професионална общност с цел бъдеща реализация.

Kак стана така че се сдобихте с правата за LIPA? Това е събитие!

Доста трудно, с доста компромиси, но смятам че борбата си е струвала. Всеки път когато получим награда за танц, театър, роля за дете в реклама или  роля в  филм и видя възторг в очите на децата, се чувствам щастлива и удовлетворена.

Вероятно професионално сте изкушена отдавна да правите театър за и от деца?

През 1981 г. бе първата ми среща със сцената и продължи  до 1991г.

Работила съм с Бригита Чолакова, Хачо Бояджиев, Стефан Мушатов,, с водещи дизайнери като Иван Александров, Мария Недкова, Васко Василев, Георги Стоев-Гога. Участвала съм в много програми на БНТ, с почти всички български естрадни изпълнители съм била на една сцена. Преди да се  насоча към LIPA, подкрепях дейността и каузите  на НПО Фондация FSBV за промяна в образователната система от 2009 година.

This slideshow requires JavaScript.

В екипа ви е  популярният  и обичан от децата артист Николай Априлов? Кои са останалите?

Ние вървим по дълъг път, не само към Англия и света, вървим по бавен път в България, търсейки хората със страст в работата си с деца. Намираме ги трудно, което забавя процесът. Ники Априлов е съдбовен за нас, той е същинска история на детското театрално изкуство!  Има 42 години опит в работата си на сцената, всички се наслаждават на играта му. Успехите ни с него са видими – имаме награди, участваме във фестивали. Децата от“ група“ се превърнаха в екип, пораснаха. Възродихме трупата за театър музика и танц „Като лъвовете“ и поставихме мюзикъла „ Али Баба и разбойниците“. Спечелихме важни призове. Тази година започваме нов мюзикъл „Костюмът на Арлекин“ . Към екипа на Ники Априлов се включват хореографът – Донна.

Екипът ни е с  хабилитирани преподаватели. Художественият  ни ръководител е  Петко Бонев, режисьорът на „Граф Монте Кристо“. Това е   мюзикълът, който бе поставен на сцена това лято, през  октомври ще го играем и в зала 1 НДК. Работим още с вокалния педагог Росица Вълканова, с корепетитор и хореограф. Този екип  ще постави бродуейския мюзикъл  „Ани“.Ще се стремим към фестивални изяви в Америка .

Как успяхте по пътя към Бродуей за  мюзикъла „Ани“? Ще правите сигурно кастинг на малките изпълнители? С какво ще бъдете по-различни от варненската постановка?

Кастинг ще има септември, пиесата ще се играе през юни. Нашият спектакъл ще бъде създаден по начин, по който всяко училище в Америка го изгражда! Ще работим с деца професионално, за да бъде изпълнена на ниво. Това е образователен театър, той е адаптиран за деца и ученици, нанесени са специални корекции, за да отговори на нуждите на различни възрасти изпълнители и публика.

Защо няколко пъти нарекохте Lipa4-19 бизнес – проект?

„Бизнес проект“ е  в кавички. Защото този вид обучение  изисква непрекъснато инвестиране, в костюми, декори, партитури, права, организиране на уъркшопи, международни фестивали. Търсим възможности за развитие и надграждане, в предлагане на добри битови условия, актуализиране на  учебен материал. За да бъде достъпно това образование, таксите при нас са формирани така, че да дадат равен шанс и възможност на всеки желаещ да развива детето чрез театър.

В Европа  над 7 000 000 души се занимават с изкуство, или поне толкова са подкрепени в дейностите си от фондове и държавни механизми , особено организации, които работят с деца. Но  не, децата не могат да са бизнес-проект!

Споменахте за Glocal Philosophy – как си представяте практически българската версия на тази философия, при нарастващ национален центризъм при преподаване на деца?

Статистика от месец август ме стресна и тя трябва да се знае : над 11 250 ученици са отпаднали от образователната система през тази година. До какво ще доведе това? До армия неграмотни хора Ще цитирам Мартин Лутър Кинг за да оцветя моята представа: „Всичко се свежда до това, че животът ни е взаимно свързан. Всички се намираме във връзка един с друг, връзка, която всъщност е и нашата обща съдба. Онова, което се случва на някого, има ефект върху всички нас. Ние живеем заедно, заради взаимовръзките, които съществуват в ежедневието ни.‘‘ Това е. Трябва да работим с всички деца, атрактивно, да ги увличаме както можем в образованието, колкото и да звучи невъзможно.

Стана дума вече, че  правите уоркшоп за кино за деца и от деца, доволна ли сте от  резултатите?

Започнахме през зимната февруарска ваканция и на 1 март имахме готов филм. Участвахме с него  на фестивал в Сиатъл, Америка. Бяхме един от 50 селектирани филма в програмата на фестивала от избрани от 400 филма. Децата бяха поканени като гости да се включат във фестивалната програма. Другият ни кинопроект бе замислен от преди 2 години. Бе голямо предизвикателство и прекрасно преживяване. Десет деца на възраст от 14 до 19, създадоха интересни неща и се срещнаха с утвърдени професионалисти в българското кино.

Какви са възможности на Lipa4-19 за интегриране на деца от малцинствен произход, както и на деца с увреждания?

Нашият водещ принцип е толерантност и равнопоставеност. Чрез работата си с Фондация FSBV имах възможност да бъда по-близко до деца със специални образователни потребности / СОП/ и от малцинствени групи. Възможностите за интегриране чрез сценичните изкуства са големи. Преди две години се включих в един проект с читалища „Наука“, Троян, за да обогатим живота на деца от малцинствени групи в едно малко селце в района. Искахме  да дадем социални умения и възможности за финансова стабилизация. Опитахме се да направим селището привлекателно за децата.

LIPA 4-19 е дала възможности на няколко деца и ние сме горди, че през годините те са израствали  с нас, дали сме им  шанс. Институтът в Ливърпул има програма за интеграция на студенти с увреждания. Партнираме си с организации, които работят с деца с увреждания.

Може ли да се направи българската „Улица „Сезам“?

Да, убедена съм! Много деца са пораснали с „Улица „Сезам“, учили са се да смятат по весел и забавен начин, приемали  са без съпротива разнообразните културни навици.

Трябва да се знае, че има и талантлив българин Веселин Анев, който е участвал в екипа и създаването на кукли от „Улица  Сезам“, впоследствие и  в проекта „Дисниленд „ в Дубай .

Българските деца заслужават и се нуждаят от подобни  цветни, весели, образователни предавания на български език.

 

Снимките са предоставени от Мартина Ненова, ръководител на Lipa 4-19

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).