Как“след празника“пак ни е празник

Когато живях в Израел за първи път се сблъсках с концепцията „след празниците“ и нейната магическа роля. Началото на есента е изключително натоварено време в еврейския календар – в рамките на три седмици се изреждат четири празника, а между тях като сложим и началото на учебната година и още някой и друг специален ден, много- много не се работи.

Затова и хората в Израел са въвели „ахарей а-хагим“ (букв. след празниците) като универсално обяснение и оправдание за несвършена работа. Започвайки от средата на август – ако ти трябва услуга, да се свърши някаква работа или някой ти е обещал нещо, то винаги отговорът с усмивка е „ахарей а-хагим“ – само да минат празниците и ще го свърша.

То е така навлязло като оправдание, че според израелския писател Ефраим Кишон, ако чуеш някой да ти каже, че ще свърши нещо ахарей а-хагим, то значи няма да го свърши никога.

Когато живях в Израел като истински европеец, възпитан в западна точност и акуратност, се възмущавах на този принцип. Все пак искам това, което искам, тук и сега.

Но се върнах в България и бързо-бързо превърнах „след празниците“в най-употребяваните от мен думи през септември. Не че се оправдавам, но освен многото еврейски празници, като сложим и учебните празнични дни и българските празници, реално септември не е много работен.

И ето този понеделник беше официалният ден „след празниците“. Те всъщност свършиха още миналата седмица, но тази беше първата, в която реално го усетих.

По времето, което развали празничното си настроение. И по задачите, които изведнъж се появиха пред мен. Но най-вече по хората, на които цял месец бях казвал „след празниците“.

И още в първия ден на скучните делници, които следват празниците, осъзнах голямата разлика с израелската култура. Хората тук или не са чели уважаемия г-н Кишон, или не осъзнаваха манталитета ми, или са буквалисти, но когато аз в продължение на месец съм повтарял – да, да разбира се, ще го свърша след празниците, те са го разбрали буквално и в първия удобен момент след празниците започнаха да ми напомнят – Хей, помниш ли онова нещо, което обеща да го свършиш като минат празниците, е…

Така че тази седмица се наложи да изобретя нов времеви термин – След след празниците:

–        Знаеш ли, прав си, обещах ти да го свърша след празниците, ама те много неща са се натрупали покрай празниците, така че обещавам да го свърша след като мине онова време, за което ти казах –  след като минат празниците.

И в размисли над това кога и как приключва периода „след празниците“ и почват делниците (и в много малко свършени задачи от обещаното) премина и тази седмица.

Най-вероятно понеделник вече ще стане обикновен делник и ще свърша всичко, което ме чака. Ако не понеделник – вторник. Или сряда. Или другата седмица. Не знам. А може би просто след празниците ще продължи чак до следващия празник.

Така че скъпи приятели, ако съм ви обещал нещо, извинявайте. Ще го свърша. Просто трябва да минат още малко полу-празнични дни. И да си почина малко. От празници и от обещания.

Шабат Шалом.

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика