Вместо да напише разтърсваща трагедия, Максим изпече хала

Тази седмица бих искал да ви запозная с моя нов познайник – Гълъбин. Запознах се с него миналата седмица, но преди това нека да ви дам малко предистория. В тези месеци навсякъде се говореше как трябва да се научим на нови умения, да разширим познанията си и да се захванем с различни задачи. Ето виждате ли, например преди векове по време на карантина Шекспир е написал Крал Лир, а Максим какво направи за тия месеци?!?

Затова виждайки вече края на този период, реших, че трябва да наваксам с уменията и да оставя и аз нещо в историята, така че след 400 години при следващата карантина да кажат – Шекспир написа Крал Лир, Максим се научи да прави пълнозърнеста хала с мед, а ти, какво научи?

Точно така в последните няколко седмици всеки петък Максим овладяваше изкуството на месене на традиционен хляб за Шабат, но по специална репцета с ленено семе, пълнозърнесто брашно и мед. Което не е лесна задача. Отне ми време да разбера, че мая не е известна пчеличка от детството ми, а важен компонент, който се слага в хладка вода за десетина минути. Също така ми отне време да разбера какво е това хладка вода и не можеше ли просто да е „стайна температура“? Затова и първата седмица халата ми стана плоска и твърда (така че ако се бях озовал с нея на пустинен остров, да мога да доплувам обратно до България); на втората прегоря отгоре и не се изпече от вътре, а на третата – на третата Максим обърка солта със захарта…

И тъкмо когато бях готов да си кажа, че Шекспир си е Шекспир и моето място в историята на света и карантинните постижения ще изчезне безславно, се появи хала номер 4 миналия петък. Незнайно как, незнайно защо – но беше идеална – бухнала, мека отвътре с приятна коричка и аромат. Извадих я от фурната и не можех да повярвам. Това беше исторически момент.

И този исторически момент изискваше специално внимание. Щях да посветя на моя шедьовър целия съботен обяд – бях приготвил редица неща, всяко от които да се съчетае с моя чуден хляб. Една филийка щях да изям с хумус, една с лютеница, две с пиле и така с ясен план легнах в петък да спя.

Събудих се в събота с усмивка на уста и отидох в кухнята, където за мой ужас видях г-н Гълъбин. Един не-поканен гълъб, който се беше настанил на масата и приключваше своята закуска с моята прекрасна хала. На всичкото отгоре, той беше изчоплил коричката и я беше захвърлил настрани, а сладко – сладко си хапваше от средата. Разкрещях се и скочих срещу него, а Гълъбин излетя във въздуха и почна да кръжи из кухнята. Хем не искаше да оставя закуската си, хем – май се притесняваше да не последва съдбата на пилето в тенджерата. След две три кръгчета се спусна, грабна в уста едно парче от халата и излетя.

Обядът ми и по-лошо, шедьовърът, ми бяха унищожени. Не че не си хапнах и хумус, и пиле, и лютеница, и какво ли още не – ама не беше същото. Как бях живял цялото това време без този прекрасен хляб. Храната вече няма същия вкус.

Шабат мина и дойде новата седмица. И почти бях забравил за Гълъбин до вчера. Когато пред блока го видях. Седеше си и закусваше филия хляб. И пак – като същински естет – Гълъбин ядеше само на хляба мекото, а не вкусваше от коричката. Той ме погледна и ме позна. И остави хляба и се приближи, сякаш искаше да каже – утре е петък, нали знаеш – ще правиш ли пак от оня, хубавия хляб! Че на този и средата даже не ми харесва…

И тогава осъзнах, че може би все пак ми се е получило. Може би онази събота Гълъбин се е прибрал при другите си събратя и като водещ кулинарен експерт сред пернатите – шеф Гълъбин така да се каже, е отсъдил – Колеги, не знам дали сте кълвали Шекспир, но открих нещо по-добро…

И ето ме тази сутрин, станал рано да меся тесто. И този път тестото е повече – едно парче ще скрия за мен, а по-голямото ще оставя за Гълъбин. Може би този път ще дойде с цяла комисия, която да опита от моето произведение. И като нищо да се запиша в историята. Дори и само в гълъбовата история.

Шабат Шалом

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика