Какво разказва „моментната снимка“ на една зона в Сливен

 

За кварталите с концентрация на бедност в България обикновено се говори с омраза или презрение, поради съществуващите предразсъдъци. Всъщност публичните институции и нормативната рамка нерядко възпрепятстват адекватната регистрация на населението, което живее в тях. Познавайки своите административни ограничения, служители от същите тези институции започват да изразяват съмнение в собствените си данни и да умножават петцифрени числа наизуст. Липсата на реални знания за ситуацията обаче е довела нещата до там, че всички подобни зони биват кръщавани „ромски махали“, а същевременно непрекъснато се повтаря стереотипът, че „всички роми си приличат“.

 

 

Воден от своята професионална необходимост да предложи най-адекватни грижи по здравна превенция в общността, екипът на сдружение „Лекари на света“ (Médecins du Monde) успя през 2020 г. да организира „моментна снимка“ на населението и жилищните условия в една такава зона – кв. „Надежда“ в гр. Сливен. Изследването всъщност много прилича на микропреброяване, но за разлика от официалното преброяване обхваща всички реално живеещи в квартала лица (независимо от формалната им регистрация по лична карта), като събира информация и за временно отсъстващите членове на домакинства, но изключва онези, които по документи се водят живеещи в квартала, а всъщност отдавна са се преместили да живеят на друг адрес. По този начин първият важен резултат е, че в квартала не живеят 25 000 души (както спокойно се тиражира от различни заинтересовани страни), а реално става дума за 9552 жители, от които само 7667 към момента на изследването са в България, а 1885 (или 19,7 %) са в чужбина.

Вторият важен резултат е, че в квартала се наблюдава изключително голямо разнообразие от етнически и религиозни общности. Да, ромите са 80% от населението, но освен, че има турци, българи, и дузина чужденци, самите роми имат различна религиозна идентичност. Има протестанти (от около 20 евангелски деноминации), източно православни, сунити, алеви, а приблизително една четвърт са нерелигиозни. Всъщност, изследването избира уникален подход, като разделя квартала на 12 зони и така става възможно да се разгледа и изследва разнообразието, но същевременно и общите елементи във всеки един от тях.

Зонирането позволява да се открои и най-големият проблем – има части от квартала, в които хората имат относително приличен жизнен стандарт, ако гледаме площта на жилищата и личното пространство, с което едно лице разполага в дома си. Има обаче няколко района в югоизточната част на квартала, в които жителите живеят в „нечовешки условия“ – например в зона 12 средната площ на жилищата е 16,3 кв. м. (или колкото една стая от Вашия апартамент), а средната площ, с която разполага един човек е 3,9 кв.м. На практика изследването регистрира 21 жилища в квартала, в които няма достатъчно площ за легла за всеки член и в някои домакинства възрастните спят „на смени“, за да има къде да спят децата.

 

И ако площта не е достатъчно убедителен аргумент за неприемливите жилищни условия, то достъпът до базови услуги е изключително силен показател. В североизточната част на квартала (район 6), както и в няколко района от югоизточната част (зони 9, 10, 11 и 12) се наблюдава почти пълна депривация от базови комунални услуги като достъп до електроенергия, водоснабдяване и наличие на тоалетна с течаща вода (резултат от липсата на канализация). Ситауцията е изключително тревожна, защото става дума за около 800 домакинства, в които живеят към 3600 души, от които около 40% са деца. Но е важно да се подчертае, че това не са астрономическите 25 000 хиляди (което би било над 1/4 от населението на града), а все пак обозрим брой хора, за които общината, с добре таргетирана държавна подкрепа, може да потърси разумно решение (например, каквото направи община Стара Загора преди няколко години с отпускането на около 300 общински парцела с отстъпено право на строеж и построяването на 30 социални жилища за най-уязвимите домакинства и същевременно постепенно вкарване в регулация и осигуряване на достъп до елетричество и ВиК на останалите в квартала).

 

На фона на почти пълната липса на комунални услуги в някои зони на кваратала и с оглед на актуалната епидемиологична обстановка, трябва също така да се има предвид, че около 38% от населението на квартала или на практика 60% от пълнолетното население няма здравни осигуровки. Това на практика затруднява достъпа до здравни услуги и е една от причините в квартала да има повишена нужда от здравни медиатори. В този случай е важно да се каже обаче, че към 2020 г. в България има около 1,35 млн. здравно неосигурени лица и жителите от кварталите с концентрация на бедност са само част от тях. Съществуващата в момента система на здавно осигуряване на практика „наказва“ всеки, който три месеца през последните 36 месеца не е платил осигуровките си. Така много често лицата, които разчитт на сезонната трудова заетост в земеделието, строителството и туризма, или които периодично участват в пазара на труда на други страни в ЕС, са в перманентен цикъл на отпадане и възстановяване на осигурителен статус.

 

Някои зони на кв. „Надежда“ обаче са сериозно засегнати от миграцията в чужбина, например 56% от жителите на зона 7 и над една трета от жителите на зони 1, 2 и 3 (на практика това е най-заможната част от населението на квратала). Над две трети от мигрантите в чужбина са трудово заети (останалата една трета са домакини и деца). Вероятно това е причината 48% от мигрантите всъщност да имат здравна осигуровка в чужбина и да се лекуват там, други 15% да се лекуват там, макар че нямат здравни осигуровки. На практика 37% от мигрантите обаче предпочитат да се лекуват едва когато се върнат в България, защото цените на здравните услуги у нас са по-ниски от тези в страните на миграция (основно Великобритания, Испания и Германия). Известни нива на риск в мигрантските домакинствата се наблюдават във връзка с имунизацията на децата. 69% от децата са ваксинирани в България, 25% декларират, че са ваксинирани в чужбина, но приблизително 6% остават без задължителните ваксини.

 

Всъщност жителите на кв. „Надежда“ оценяват по-скоро положително здравните услуги в града. Изследваните лица вярват, че ако им се наложи могат да се възползват от услугите на лекарски кабинет в квартала или в близост до него. Над две трети от респондентите изразяват доверие в компетенциите както на общопрактикуващите лекари в града. Позитивно се оценява и работата на здравните медиатори. В това отношение обаче трябва да се има предвид, че въпреки наличието на множество ОПЛ в гр. Сливен, се наблюдава съсрeдоточаване на пациентите основно в няколко лекарски практики, което несъмнено води до свръхнатоварване за дадените ОПЛ.  Същевременно обаче се наблюдават високи нива на недоверие и несигурност към някои елементи от здравната сиситема. Жителите на кв. „Надежда“ предполагат, че няма да получат болнични здравни грижи дори в случай на спешност, ако не могат да си позволят доплащане на здравните услуги; смятат, че колите на Спешна помощ винаги се бавят, когато обслужват квартала; както и че няма добър гинеколог в близост до квартала. За съжаление, в родилните отделения на болниците в Сливен сe наблюдава етническа сегрегация и те фактически са разделени на такива за българки и за ромки, което само по себе си е абсолютно незаконно и недопустимо. Това подсказва, че е необходимо да се работи със здравните специалисти, за да могат да се преодолеят някои от тези проблеми.

Roma mothers in the Ivan Seliminski hospital in Sliven. Photo: BIRN

(https://balkaninsight.com/2017/12/18/roma-segregated-in-bulgarian-maternity-wards-12-17-2017/)

Въпреки съществуващите в публичното пространство стереотипи, всъщност позитивна новина от изследването е фактът, че жените на възраст 18-49, живеещи в квартала, имат много позитивна нагласа към различни аспекти от семейното планиране: профилактичите гинекологични практики, месечните прегледи на бременни жени, кърменето на новоредените, употеребата на контрацептиви след достигане на желания брой деца. Нещо повече, в рамките на изследването се наблюдава значително намаляване на броя бременности и броя аборти в рамките на последните две поколения – от средно 5,9 бременности при поколението на 50 и повече години, до средно 4,5 бременности при жените на възраст 14-29 г. (средната въраст за раждане на първото дете в кв. „Надежда“ е 17 г., а средната възраст за раждане на последното дете е 23,5 г.). Разбира се, за да бъдат подобрени още повече тези показатели е препоръчително да се улесни достъпът на жените от квартала до гинекологични грижи, както и да се повиши чувствителността на общопрактитуващите лекари към психологическата несигурност, породена от дълбоката бедност, и необходимостта от здравна профилактика от по-ранна възраст. Последното е цялостен проблем на здравната ни система: скъпо лечение на симптоми вместо инвестиране в превенция.

източник

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
a_p@abv.bg'

Алексей Пампоров

Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт „Отворено общество – София“ (от 03.2007 до 07.2016). Чете лекции по „История и всекидневна култура на ромите“, „Социология на семейството“, „Антропологическа демография" и „Електорални изследвания“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Демография и публични политики“ в ПУ “Паисий Хилендарски”.