Капанът на образователните неравенства и други такива черно-бели неща

 

Размисли по случай началото на новата учебна година

Непосещаването на детска градина трябва да се счита за престъпление“ – заяви наскоро в публичното пространство министър Вълчев, и допълни: „Образованието до 16 г е конституционно задължение и държавата има право на принуда[1]. Както се случва често, след недобре подготвени политически изказвания, можем да кажем на пореден политик: Вашето изказване не просто трябва „да счита за“, а към настоящия момент Е ПРЕСТЪПЛЕНИЕ (виж.: чл.162 от НК), защото чрез словото си пред кръглата маса и посредством средствата за масова информация, стигматизирате една конкретна социална група, дефинирана през етническа принадлежност, като неправомерно възпроизвеждате и утвърждавате стереотипите за „престъпен характер“, „алкохолизъм“, „издържане от социални помощи“ и „висока раждаемост“ (в контекста на събитието разбирано като „демографска заплаха“) – което само по себе си представлява език на омразата, макар и използван по относително интелигентен начин.

Уважаеми читатели, преди да кажете: „Ама министърът е прав!“, ми позволете да Ви покажа погрешните предпоставки, на които се основава министерската дедукция. Първо, съгласно Закона за предучилищното и училищното образование (Обн., ДВ, бр. 79 от 13.10.2015 г., в сила от 1.08.2016 г.) „Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето…“ – това е важен пропуск в министерското изказване, защото не може да се вменява „престъпление“ по отношение на по-малките деца, а необхващането е най-вече във възрастта 2 до 4 години (както може да се види от данните на НСИ за периода 2011-2017 г.). Като цяло, нивото на обхващане на децата в детските градини в България е относително високо и през последните пет години варира в интервала 81-85%. Да, европейският „бенчмарак“ (и свързаните с това препоръки) е 95%, но по данни на Евростат към 2015 г. само половината страни в ЕС са го постигнали, а България се намира по-скоро в „златната среда“ – т.е. веднага до тях и съвсем не сред най-изоставащите[2]. Второ, цитираната по-горе ал. 1 на чл.8 от ЗПУО завършва с вменяване НЕ НА ПРАВО на държавата на „принуда“ – както казва министърът, а на ЗАДЪЛЖЕНИЕ: „държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование“. И тук вместо да обвинява и стигматизира, министър Вълчев би следвало да признае провала на публичните институции, които всъщност не успяват да осигурят въпросните условия за обхват в предучилищното образование. Казано иначе, по данни на НСИ, през учебната 2016/2017 г. в общините Варна и Пловдив няма достатъчно места за 15% от децата, в  гр. София – за 10%, в Бургас и Стара Загора – за 7%. Когато този относителен дял се преизчисли в брой деца, се вижда че проблемът е системен, а не етнически. Изброих само тези места, за да направя изложението си по-прегледно, но проблемът с липсата на места засяга много повече общини, например Белоградчик, Брезник, Георги Дамяново, Драгоман, Карлово, Куклен, Опан, Оряхово, Перник, Раковски, Стралджа, Трън… и т.н., и т.н. Казано иначе, когато няма инфраструктурна готовност, не е морално да приемате закон, след който да обвинявате социално уязвими групи, вместо да признаете административната недомислица.

Помощите за деца тpябва да cа в обpазователни cтоки и ycлyги…“ – продължава министърът. В този случай отново трябва да кажа две неща. Първо, благодаря Ви, г-н Министър, че сте разбрали посланието от предишните ми публикации в Маргиналия и нелепостта на онези 600 „ромски“ стипендии, отпуснати съвместно с РОФ на „отличници“[3]. Да, децата от домакинствата, разчитащи на социални помощи, са в много по-висок риск от отпадане или необхващане имат много по-голяма нужда от подкрепа и – точно така! – има нужда от образователни стоки и услуги с ваучери и на преференциални цени. Именно затова в края на 2016 г. критикувах безотчетното раздаване на пари на дискриминационен принцип (т.е. етническа принадлежност, а не социален статус).

От друга страна обаче, трябва отново да подчертая, че става дума за неправомерна стигматизация и език на омразата към икономически уязвима прослойка. Внушението, в изказването на министър Вълчев е, че лицата, разчитащи на социални помощи са „алкохолизирани“. Което не е вярно. Убеден съм, че експертите на МОН добре познават пирамидата на Маслоу и знаят, че хората имат склонността да удовлетворяват първо физиологичните и екзистенциалните потребности (напр.: храна, жажда, сън, подслон), а духовните потребности (като познанието и образованието) – остават последни (или както е казал мъдрият български народ:  „Гладна мечка хоро не играе!“).

За съжаление, България е страната на „работещите бедни“. Вероятно заради това в закона е записано, че „Задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците“ (чл. 9, ал.1 от ЗПУО). Въпреки това е масова практика в детските градини да се събира такса, за децата, записани в 3-та и 4-та група (т.е. 5 и 6 годишните) и всъщност по места ДОРИ В НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ детските градини отказват да издават свидетелствата за завършена предучилищна подготовка, ако родителите не са платили навреме таксата за септември. Това е чист ОБРАЗОВАТЕЛЕН РЕКЕТ, г-н Министър. В София таксата е 60 лв., но с плащанията за „допълнителните занимания“ (т.е. Следобедните часове по английски, спорт, изкуство… и т.н.) нараства в някои случаи до 120 лв. Това в никакъв случай не е „безплатно образование“. Същото нещо важи и за училищата. Там месечни такси няма, но неслучайно най-актуалният виц в момента гласи:

  • От колко започва родителската среща?
  • От 65 лева…

И така, въпреки че „Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права“, както красиво се казва в чл. 1 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, когато говорим за и предлагаме публични политики трябва ясно да си дадем сметка, че светът всъщност е изграден въз основата на сложна система от социални неравенства. Тези неравенства предпоставят социалния статус на индивидите още в момента на тяхното раждане. Затова в никакъв случай не бива да се допуска стигматизация и прехвърляне на вината към бедните и необразованите деца – в общия случай те са имали „малшанса“ да се родят с малцинствен статус, с „неправилен“ цвят на кожата, в семейство на бедни, безработни и необразовани родители. Именно затова Хартата на основните права на Европейския съюз започва с чл. 1. „Човешкото достойнство е ненакърнимо. То трябва да се зачита и защитава“.

От тази гледна точка МОН и Министър Вълчев реагираха по единствения възможен начин на недомислицата на издателство „Просвета“ с „черно-белите“ учебници. Учебниците „за бедни“ дефинитивно стигматизират по икономически статус  и де факто уронват достойнството на относително голяма съвкупност от деца. От друга страна, трябва да признаем, че на практика децата масово учат от черно-бели учебници. И това не е защото така са издадени, а защото правят aaксерокопия от своите „другарчета“ с цветните учебници. Простата сметка показва, че учебникът по Литература за 8 клас на издателство „Просвета“ с цена 13 лв. на сайта на издателството, като двустранно черно-бяло копие излиза в най-лошия случай с цена около 9 лв. – това е почти една четвърт по-евтино. Ако приложите този подход към пълния комплект учебници, се получава така, че едно домакинство с едно дете би спестило около 40 лв., ако не закупи, а ксерокопира учебниците. За онези, които вярват, че има домакинства, „които се издържат от социални помощи“, тук е редно да припомня, че размерът на финансовата подкрепа на месец за отглеждането на дете от 1 годинка до завършването на средното му образование за 2016 година, беше 37 лв. Надявам се, разбирате за каква мизерия става дума и колко е нелепо да се заклеймяват и заплашват бедните, както го направи г-н Вълчев: „Дори да нямат пари, трябва да чувстват санкцията!“. Преди да налага санкции, г-н Министър, държавата трябва да осигури условия за достойна интеграция на социално уязвимите домакинства. И тук изрично искам да подчертая, че изобщо не визирам само ромите (както е направено в министерското изказване).

Експертите и институциите, които са отговорни за формирането на публичните политики, трябва веднъж за винаги да престанат да се крият зад етнизирането на бедността и да осъзнаят, че съществуват огромни икономически, регионални, образователни и всякакви други неравенства, и в техния капан попадат всякакви – българи, турци, и роми; християни, мюсюлмани и атеисти; жители както на селата, така и на градовете и т.н. Тези неравенства не могат да бъдат преодолени, но може да се помисли за механизми, които частично редуцират социалната несправедливост. Това осъзнаване, минава през (неудобното) признание, че „елитните“ софийски гимназии са елитни, не защото вътре децата са кой знае колко по-надарени или учителите са кой знае колко по-добри педагози. В елитните гимназии влизат ученици, които често пъти тръгват на частни уроци по български език, математика, рисуване, история, химия и каквото още там е необходимо още от 6 клас, а същевременно в Северозападна България или в планинските райони има деца, които не посещават училище, защото в тяхното населено място няма училище, а родителите им не могат да си позволят да платят транспорта до „средищното“ такова. Трябва да мине през (още по-неудобното) признание, че учебно-педагогическата система, чрез „христоматии“ е безкрайно остаряла – макар че учебниците станаха шарени и в голям формат. Системата произвежда „зубъри“ – т.е. индивиди, които могат „да се напасат и да преживят“ някакъв конкретен текст, но не насърчава търсенето на страничен материал, конкурентостта на ученическите проекти, интереса към образование чрез иновативни технологии.

Какво може да се препоръча в такъв случай, в контекста на изказването на министъра на образованието:

Първо, направете детските градини навсякъде НАИСТИНА безплатни – включително допълнителните занимания. МОН и МФ имат достатъчно добре подготвени експертни екипи – направете необходимите изчисления и просто заложете необходимото в бюджета за следващата година (в крайна сметка още не е гласуван!)

Второ, ЗАДЪЛЖЕТЕ учителите и училищата да използват електронни учебници в час. Да, ще се изисква еднократна инвестиция в лаптопи и прожекционни апарати, но в крайна сметка ще се разтовари значителна част от разходите за закупуване и употреба на хартиени учебници. Това ще промени и системата на преподаване и ще върне интереса на децата, защото разликата в педагогичческите подходи у нас и в ЕС започват да стават все по-драстични и ниските резултати в международните сравнителни изследвания са плашещи, що се касае до когнитивните и житейските умения, усвоени и развити в училище.

Трето (понеже второто е трудно за изпълнение веднага, а и може да срещне съпротивата на издателското лоби и учителските синдикати), направете мултидисциплинарна експертна среща между МОН, МФ, АСП и заинтересовани експерти от академичните среди и гражданския сектор, за да може да се оцени ефекта от намаляване или дори премахване на ДДС за учебници и книги, например.

Четвърто, държавата като цяло следва да преосмисли своята данъчна политика, която чрез косвените данъци натоварва най-много обикновените домакинства с ниски доходи, и облагодетелства големите корпорации и лицата с най-високи доходи. Не е необходимо бюджетът толкова много да разчита на приходите от облагане на основни хранителни продукти, на лекарствата и книгите. Това унищожава „средната средна класа“ и бедните, като ги принуждава да ограничат съществуването си само до споменатите по-горе физиологични и екзистенциални потребности, като ги лишава от достойнство и себереализация. Именно това обяснява и отново засилилите се емиграционни процеси – те са бягство от системната маргинализация и липсата на подкрепа от държавата за измъкване от капана на неравенствата.

Пето, последно, но не и по значение, държавата и публичните институции трябва да преосмислят използваните мисловни стереотипи. Образователната и социалната интеграция може да стане – и се случва в други страни от ЕС – посредством преки, индивидуализирани мерки за подкрепа, включително адекватна инфраструктура. Едва когато сме преборили неравенствата и поне частично сме подпомогнали „равния старт“  – едва тогава можем да заплашваме със санкции. В крайна сметка, щом не ни харесва „Европа на две скорости“, не бива да допускаме „България на две настилки“ (онази на жълтите павета и другата – с дупки или извън регулация).

[1]https://www.24chasa.bg/novini/article/6440088

[2]http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/Early_childhood_and_primary_education_statistics

[3]Виж.: https://www.marginalia.bg/aktsent/18990/ и https://www.marginalia.bg/aktsent/600-skeleta-v-dreshnika-na-mon/

Снимка: “Дневник”

Avatar

Алексей Пампоров

Алексей Пампоров е доктор по социология и доцент в Института за изследване на обществата и знанието при БАН. Ръководи социологическите изследвания на Институт „Отворено общество – София“ (от 03.2007 до 07.2016). Чете лекции по „История и всекидневна култура на ромите“, „Социология на семейството“, „Антропологическа демография" и „Електорални изследвания“ в СУ „Св. Климент Охридски“, както и „Демография и публични политики“ в ПУ “Паисий Хилендарски”.