Капаните заложени от рок-иконата Милена

Демокрацията идва от пепелта на гея

                                                                                                                                                                                     Леонард Коен

 

Едва ли легендарна рокаджийка, елитен режисьор и авторитетен юрист са мечтали да попаднат в едно изречение. Това стана възможно по няколко причини. Най-първата е скандалният повод когато пънкарката Милена Славова нарече участващите в София прайд „извратеняци“. Последвалите реакции на засегнатите бяха неизбежни, но тук няма да се занимавам с етичните измерения на предизвикания гняв.

Фактите са следните. Във фейсбук статус Милена, рок певица прочута през 90-те години с антикомунистическия си хит„Н’емам нерви“ обявява позицията си спрямо току що отминалия София прайд:

„Сигурна съм, че  не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си!“(в оригинала „гей паради“ и „извратеняци“ са изписани с главни букви).

Към статуса си тя публикува и предизборен клип на ВМРО(доскоро в състава на правителството на ГЕРБ и неговото ултрадясно крило). В клипа са монтирани кадри от български гей парад, заедно със скандални кадри от паради в Германия. Видеото съдържа и изяви на евродепутата Ангел Джамбазки, агресивен хомофоб, като и кадри от „Поход за Семейството“, известен и като контра гей парад на „патриотите“ и протестантски църкви“[1].

След редица докладвания, статусът на Милена е премахнат.Коментарът й не закъснява. Освен отново в профила си, тя потвърждава позицията си и пред национална телевизия: “Сигурна съм, че не подкрепям гей парадите! Горко на нормалните хора, задушаваме се вече от наглостта и парадирането на разни извратеняци. И не се извинявам за думите си“.

Не само сред ЛГТБИ избухва скандал. Следват стотици публикации в мейнстрийм и либерални издания. Всеки ден се редуват постове на внушителни инфлуенсъри, видимо е как емоциите се наслагват от всички страни, продължителността им е до днес. Като контра на ценностите и посланията за защита правата на ЛГТБИ в ограничени либерални кръгове, неочаквано за свободното слово на Славова се застъпват популярни рок изпълнители от 90-те години на ранния посткомунизъм в България. И в двата типа реакции доминират както обвинения, дори чист хейт. Тиражни и патриотични издания заиграват и с едните и с другите. Медийната толерантност към гей хората не е била никога техен дневен ред. Някои от тях откровено промотират тезата на Славова за ЛГТБИ като „извратеняци“.[2]

На четвъртия ден от поста на Милена Славова във фейсбук излиза статията на Стоян Радев[3]. С нея фактически започват да щракат капаните.

Радев е театрален и филмов режисьор. Той не е единственият от елита, от неговия български crème de la crème, който демонстрира особена гледна точка. Привидно дистанцирано и неутрално към двете спорещи страни, Стоян Радев интепретира казуса с Милена Славова в културологичен ключ – през нейната идентификация с пънк културата. Текстът му е публикуван в авторитетен български сайт за култура, собственост на фондация Комунитас, издаваща произведения и статии на български и чужди автори по богословие, университетски преподаватели по християнска философия и религия.

Какви са тезите на автора?

Най-общо казано, Стоян Радев вменява „пънкарството“ като базова идентичност на певицата от края на комунизма. По думите му пънкарите обичат невъзможното и се дразнят от призива „хайде всички заедно”.  Бунтарката преди години Милена е била точно такава. Нейното раздразнение от гей парада е проява на „контракултура“, защото София прайд се е превърнал в подражание на установената отвън култура на равнопоставеност на хетеро и хомосексуалните хора. Гей обществото вече е „консуматорско преимущество“.[4] Милена е олицетворение на бунтарите и затова е нормално да е против консуматорския свят.

Дали обаче контракултурният дух на пънкарството е верният ключ, за да се разбере негативния патос и оскърбителните думи на Милена Славова към най-голямата правозащитно събитие в България, каквото е прайдът? Дали пък Стоян Радев не използва пънк-културата за разкрасяващ грим на хетеросексуалното отрицание на хората с нетрационна сексуална ориентация?Не е ли неговата елегантна културологична интерпретация фактическа защита на речта на омраза, публично декларирана от лицето на някогашна икона на българския рок?А че хомофобските постове на Милена са реч на омраза няма никакво съмнение. Достатъчно е да се погледне националното и международно законодателства, указващи докъде е свободата на словото и откъде започва омразовата реч.

Ще оставя настрана съчинената от автора Радев връзка „пънк-контракултура-нонконформизъм v/s ЛГТБИ парада-конформистко-консуматорски парад на суетата, както и внушенията му за „обратна дискриминация“, на която са подложени хетеросексуалните от нарастващата подкрепа на гей хората.

Да видим какво казва една седмица по-късно в обемния си анализ друг знаков авторитет“[5]. Освен, че е влиятелен в дясно-консервативното пространство и бивш министър на образованието, Даниел Вълчев е професор по обща теория на правото и обща теория на държавата и настоящ декан на юридическия факултет при Софийския университет. Той и друг път се е произнасял критично по въпроса за правата на ЛГТБИ. Подкрепил е отрицателното становище на Конституционния съд по въпросите за „джендъра“ и това, че той няма почва у нас(КС беше сезиран от БСП и Обединените патриоти да се произнесе по въпроса съответства или не на българската конституция т.нар. Истанбулската конвенция). Даниел Вълчев публикува обемния си текст в Българския правен портал(Lex.bg), където излизат становища и статии на главния прокурор Иван Гешев, както и на десетки влиятелни магистрати, подозирани с право или не за крепители на властовото статукво  и отказ от реформи в съдебната система през последните десетина години.

Какво куца в тезите на Даниел Вълчев

Като прави прецизен академичен преглед на „нетипичната сексуална ориентация и юридическите й проекции“, изтъкнатият преподавател допуска следната презумпция: чрез установяване на определен хромозомен набор можем ясно и еднозначно да различим жената от мъжа. Тази презумпция смущава по няколко признака със своята категоричност, но на това ще се спра по-долу. Теоретичната рамка на разсъжденията на Даниел Вълчев е богата с примери от европейското право. В този контекст той декларира привидно споделяна ценност: „Формално този дебат се развива в контекста на идеологията на човешките права и сякаш цели предотвратяването на дискриминация на хората с нетипична сексуална ориентация. По същество това означава да се гарантира право на щастие на хората, които са от единия пол, но се чувстват и са приели социална роля, характерна за другия пол“. В съжденията му обаче точно човешките права на гей хората са интерепретирани извън либералния контекст на европейската юриспруденция. Заключителната част на текста афишира противоположно мислене и по същество е призив към съхраняване на патриархалния свят на семейните ценности.

Схващането на някогашния образователен министър за мъжа и жената като еднозначен(и сякаш веднъж завинаги – б.а)хромозомен набор, буди основателно подозрение, че той не е в крак със съвременните научни изследвания по въпроса. Това подозрение се затвърждава от факта, че повече от половин век у нас се разпространява коренно противоположна концепция, напълно легитимна в научно отношения. Според нея, двата пола никога не са били достатъчни да опишат човешкото разнообразие. Нито в библейски времена, нито сега. Това пише например в книгата „Митовете за пола“ преподавателката по биология и медицина в САЩ Ан Фаусто-Стърлинг (  само в България тази книга има три издания – б.а.). Стърлинг е много популярна за българските феминистки, студенти и млади хора, страдащи от репресиите на обществото над тяхната различна идентичност. Концепциите на американската преподавателка, както и на нарастващ брой учени биолози, доказват, че по рождение полът на едно бебе се определя на няколко(пет- б.а) нива. Но както и при хромозомния пол, всяко следващо ниво не винаги е стриктно бинарeн! Може да се каже, че тази безспорна истина е засвидетелствана не само в американската и европейска наука от последните десетилетия, но и в световната литература, игралното кино, изобразителното изкуство. Защо тогава е това тягостно отсъствие на информиран дебат по въпроса в България? Резултат на какво в последна сметка е неочакваната хомобофия на бунтарката Милена Славова?

Възможен отговор, е че политико-религиозни интереси ограничават задължителната любознателност на авторитетите към научните новини по тези чувствителни за личното пространство и културата на идентичността теми. Режисьорът Радев се упражнява в културологична софистика, зад която наднича подкрепа на хомобофията на рок певицата. Юристът Вълчев не крие принадлежността си към консервативните кръгове у нас, които напоследък са под влияние на външни влияния (френски, унгарски, полски и най-вече руски). Изданията, публикували техните преки или косвени защити на Милена Славова и нейната теза за гейовете като“извратеняци“ се радват на публика възпитана в традиционни ценности и културен опортюнизъм.

Лошата новина е друга.

Архаичните схващания на публични личности по въпросите на нетрационната сексуална идентичност, излагат на опасност свободата на хората да живеят живота си по начин, който съответства на техния биологичен и социален пол, оформящ се индивидуално в хода на всеки човешки живот. Да бъдат щастливи, както те намират за добре.

Привидно образованите и юридически издържани разсъждения на влиятелните интелектуалци са по същество демагогски и имплицитно хомофобски. Без сами да подозират, те попадат в капана на тежките отрицатели и масовия хейт по адрес на хомосексуалните . Исторически това ги поставя извън времето. Те не разбират и не умеят да мислят за човешките права на гей хората. Представителните за образованото общество позиции  на Стоян Радев и Даниел Въчев, всъщност затвърждават структурната дискриминация на ЛГТБИ,  образователната стигма и негативно стереотипизиране на хомосексуалните.

Скандалът с постовете на рок легендата Милена Славова е знаков. Той илюстрира какво става с хора, групи, общности, които на пръв поглед творят музика,  преподават или пишат за демокрация, включеност на всички групи от етнически, религиозни и сексуално различни хора, а в действителност са техни гонители! Толкова по-зле за едно общество, ако носителите на старото, нетолерантността и дискриминацията на сексуално различните са неговите „рок бунтари“, поети, адвокати, образователи, медии!

 

 

[1] https://offnews.bg/lajfstajl/milena-slavova-se-zabarka-v-homofobski-skandal-754045.html

[2] https://trud.bg/%D0%B2-%D0%BB%D0%BE%D0%B6%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%BE%D1%80%D0%B4%D0%B0-%D1%85%D0%B5%D0%B9-%D0%B4%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%B3%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D0%B2%D0%B0/?fbclid=IwAR1mUI4EuOuH4QR0yaUGho-EZJfGRG7HbGYSVcYto4SBxGN449DfOOrBeQg

[3] http://kultura.bg/web/%d0%bf%d1%8a%d0%bd%d0%ba%d0%b0%d1%80%d0%ba%d0%b0-%d0%bb%d0%b8-%d0%b5-%d0%bc%d0%b8%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b0/?fbclid=IwAR113DUYaj1nCQMjByjKdEaCmWUCf-NBYf0m_Pj3SUOGe1pw8Rev6i5xkfM

[4] Стоян Радев казва: „Този кратък текст предлага да се направи лесна проверка какво се е случило с Милена по линия на пънка и неговата идеология, защото така ще се разбере как въобще може да се погледне на изявление като нейното за парада и доколко то е осъдително.Да не реагираш специфично е конформизъм и в този ред на мисли неочакваната реакция си остава пънкарска. Намерението да се наложи еднозначно отношение към един или друг феномен задейства анархистични контранагласи у пънкарите и те непременно се противопоставят“

[5] https://news.lex.bg/%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5-%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D0%BD-%D0%B4%D0%B5%D0%B1%D0%B0%D1%82-%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8%D0%BF%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82/

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).