“Капернаум“ – Когато Давид изгуби прашката си

12 годишният Зейн живее в бедно предградие на Бейрут. Той работи на улицата, за да помогне на родителите си. Когато по-малката му сестра е продадена, за да стане съпруга на съседа-собственик на магазин, Зейн бяга от дома си и случайно се запознава с етиопската нелегална имигрантка Рахил. Тя го приютява в своя дом. Той се грижи за бебето й Йонас, докато тя работи навън. Рахил е арестувана, а Зейн и Йонас остават без подслон и храна. Зейн попада в затвора, но има късмет, защото успява да предизвика интерес в едно телевизионно предаване. Започва кампания и съдебен процес срещу родителите, затова, че са дарили Зейн с живот в несправедлив свят. Режисьорката – актриса Надин Лабаки разказва трогателната история на Зейн като филмът й представлява рязък завой от характерната й пристрастеност към комедийния жанр. Непрофесионални актьори играят ролите на главните персонажи. Малкият Ал Рафея (Зейн) е бежанец от Сирия, никога не е посещавал училище, и също като своя герой работи на улицата. Йорданос Шихероу (Рахил) е наистина нелегална имигрантка-по време на снимките е арестувана, с много усилия, продуцентите успяват да я измъкнат от ареста. Бебенцето, което играе Йонас (Болуутаифе Трежър Банколе) е депортирано заедно с майка си в Кения.

„ Докато снимах този филм, извървях дълъг път и дори промених мнението си за бежанците. Бях убедена, че като майка не бих допуснала децата ми да живеят в подобни условия. Всеки родител се бори за живота на детето си. Видях малки деца, които остават без надзор в домовете си, без вода, без храна, замръзнали от студ. Мокри, без смяна на бельо, големите се грижат за малките, но и те имат нужда от грижа. Тези деца ми споделяха, че единственото желание, което имат е: да получат от майките си чиста, суха дреха. Гледах и се питах: „Как може да има такива родители?“ Когато се запознах с родителите на тези деца, осъзнах следното: не можем да осъждаме хората с лека ръка, трябва да се поставим на тяхното място. Те са невидими същества. Да продадеш невръстното си дете заради обстоятелството, че то ще е нахранено и ще му е топло…това е порочен кръг на мисълта, но не ги съдете, тези хора са живяли така – в нищета и най-страшното е, че системата по никакъв начин не се опитва да им помогне. Тези родители са изхвърлени от системата.“ Надин Лабаки

 

Малчуганите, които изучават тайните на киното в школа „Братя Люмиер“ – Общински детски комплекс – Варна разсъждават  върху филма на Надин Лабаки, селектиран в програмата на София филм фест-2019. По предложение на Елица Матеева-ръководител на школата, децата дискутират върху „Капернаум“. Пъстър е калейдоскопът на детските мисли, провокирани от филма. На вашето внимание предлагаме най-интересните мнения на децата.

 

Калина Вашева:

„Въпреки, че Зейн е само на 12 години, той се опитва да се грижи за по-малката си сестра и когато се среща с т.нар. новото си братче, Зейн се опитва да се грижи за бебенцето, макар, че Зейн е малък. Хареса ми, че Зейн е много добър, човечен, въпреки, че не е много възпитан. Има чистота в сърцето му. Никога не съм очаквала, че родители могат да се държат така с децата си, да бъдат жестоки с тях. Сега като се замисля в сравнение със Зейн, аз живея в Рая и трябва да съм благодарна на това, което имам. Хареса ми, че Зейн се бори за правата на децата, защото той иска родители, които не могат да се грижат за децата си, да загубят тази позиция и това е справедливо според мен.“

 

Виктория Павлова:

„ Филмът показва реалността. Не всичко е цвета и рози, има моменти, в които нещата стават сурови и жестоки. Родителите не осъзнават, че нараняват Зейн, затова считам, че той е абсолютно прав да изпитва гняв към тях. Едва ли като им се роди ново дете, родителите ще станат други. За мен родителят е човек, който обича децата си. Един истински родител никога не би предал децата си. Според мен бащата на Зейн макар и да осъзнава какво прави, не предприема нищо, защото смята, че няма изход.“

 

Йоана Кръстева:

„ Познавам едно дете, за което зная, че в стаята му има мишки, то живее с майка си, няма баща. Това момче е по-агресивно. В моя в клас има и момиче, което живее в ромската махала. В спалнята й има толкова голяма дупка. Тя се държи зле с нас, вероятно това, което й се случва в къщи не е хубаво. Добрият родител трябва да направи всичко по силите си, за да се чувства детето щастливо. „Капернаум“ показва силата на едно дете, което успява да се грижи за останалите, въпреки, че животът му е много страшен“.

 

Ема Маврова: 

„Познавам едно дете от другия клас, което идва от дом, то се опитва да се държи с всички добре, но останалите деца го пренебрегват, не са добронамерени към него. Истината е, че всички се държим зле по между си и си говорим лоши неща. Не си спомням да съм гледала подобен филм като „КАПЕРНАУМ“. Филмът ме развълнува!“

 

Деспина Николова: „ „Капернаум“ не бе тежък филм за мен, защото съм гледала европейски филми с жестоки моменти, които карат човек да се замисли. Идентифицирах се с малкия Зейн и дори си казах, че ако на мен ми се случи нещо подобно, едва ли ще се справя, едва ли ще имам сили да издържа.  Зейн поема отговорността за сестра си, затова е много смел.“

 

Малчуганите спорят за това дали родителите във филма имат избор да променят ситуацията, акцентират на обстоятелството, че две деца с различен цвят на кожата си съжителстват в суров свят, но са заедно, а когато им се задва въпросът, дали родителите трябва да изпълняват всичките им желания, особено онези, свързани с покупки на скъпи електронни джаджи, децата отговарят в хор с категорично „НЕ“. След това споделят, че всеки родител, който не полага грижи за своите деца, заслужава да понесе съответна съдебна санкция, защото децата не са предмет, а живи същества.

 

Ако сте Зейн, след това какво би се случило с вас, как ще продължите в живота, ги питам:

 

Деспина Николова: „Нямаше да ми издържи психиката, та чак да осъдя родител, Зейн е много борбен.“

Антоанета Кръстева: „Бих създала семейство, ако аз съм Зейн ще докажа, че семейството е реално възможно, ще докажа, въпреки всичко,че мога да бъда родител. Ще бъда отговорен родител.“

Виктория Иванова:

 

„ Честно казано, аз не искам да си представям какво е да си на мястото на Зейн. Това е толкова страшно и непосилно, а децата трябва да имат мечти, да играят, да се радват.“

 

Деспина Николова : „Капернаум“ показва реалността, нашите проблеми са нищожни с тези на детето и дори не трябва да се оплакваме.“

 

Велислав Ранчев: „ Ако аз съм Зейн, бих спрял контакт с родителите и ще започна от нула, на чисто“.

Антоанета Кръстева: „Аз бих простила на тези родители, защото всеки заслужава втори шанс.“

Виктория Павлова: „А аз не бих простила.“

 

А вие, уважаеми зрители, разбрахте ли защо филмът е наречен „КАПЕРНАУМ“?

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Елица Матеева

Елица Матеева е родена във Варна. Завършва Хуманитарна гимназия и Технически университет (спец. Право) в родния си град. Магистър – НАТФИЗ „Театрознание”, специализира „Режисура за драматичен театър” с худ.ръководител проф.Пламен Марков. През 2004 г. прави дебют като режисьор на професионална сцена (Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе) с пиесата “Криза в Рая” от Милена Фучеджиева. Тя e работила с българския ученик на Морис Бежар - хореографът Красен Кръстев в проекта Stereo Love. Спектакълът й от 2007 (ДТ-Ловеч) „PLAY/BACK” по романа на Педро Алмодовар „Пати Дифуза“ участва в различни родни театрални форуми, сред които ЕМТФ „Сцена на кръстопът”. Автор на книгите „Между театъра и киното” и „Целият свят е...кино!“. Артист на свободна практика, ръководител на кино школа за деца и младежи „Братя Люмиер“ към Общински детски комплекс – Варна