Капка Панайотова: Часът на голата истина

 

Какво прави човекът с увреждане, който няма роднини, годни или желаещи да се грижат за него? Какво правят онези българи с увреждания, които не желаят да бъдат в тежест на семействата си? Все въпроси, които останаха без отговор, въпреки многократното им задаване. А и защо да се отговаря на въпроси, които никога не са вълнували онези, които вземат решения? Оказа се, че не са вълнували и авторите на закона за лична помощ – революционните майки на деца с увреждания и Мая Манолова – от вчера кандидат за кмет на София!

 

 

Първият ден на септември се очакваше с нетърпение от хората с увреждания – тръгва личната помощ! Грешка! Очакваха го само онези, които имат право на чужда помощ по експертно решение на ТЕЛК и са съгласни 90-те лева за тази „чужда“ помощ да се превеждат от НОИ към общините, за да попълнят индивидуалния финансов пакет по закона за личната помощ. Настана суматоха и брожение – „взимат ни парите“, „защо ми взимат от дохода“ и прочее статуси споделяха възмутени граждани в социалните мрежи.

Със сигурност добавката за чужда помощ към пенсията за инвалидност не е личен доход на пенсионера, но позорно ниският й размер и липсата на изискване за отчетност на харчовете от нея, закономерно я превръща в част от семейния бюджет. Нещо повече, семейството е принудено да полага само грижи за роднината с увреждане – дете или възрастен – което налага някой в домакинството да не упражнява труд, т.е. да си остане без доходи и осигурителен стаж за пенсиониране.

ИМЕННО ТОЗИ ПРОБЛЕМ НАМЕРИ РЕШЕНИЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ЛИЧНАТА ПОМОЩ,

а не зависимостта на човека с увреждане. Нещо повече, личната помощ по български създава тройна зависимост на човека с увреждане от роднините, когато става въпрос за семейна грижа, полагана под формата на ниско платена асистентска услуга: физическа зависимост, която е обективна и предизвикана от увреждането, емоционална обвързаност, която е естествена между роднини, финансова зависимост, която е наложената от държавата, тъй като доходът на човек в семейството зависи от увреждането на роднината.

Ограничението на възможните часове за ползване на лична помощ, ниската часова ставка (за 2019 г. тя е 3,23 лв.), както и задължителния трудов договор, който се сключва с „асистента“ обвързват хората до края на живота им – който си отиде пръв. А след това? Какво прави човекът с увреждане, който няма роднини, годни или желаещи да се грижат за него? Какво правят онези българи с увреждания, които не желаят да бъдат в тежест на семействата си? Все въпроси, които останаха без отговор, въпреки многократното им задаване. А и защо да се отговаря на въпроси, които никога не са вълнували онези, които вземат решения? Оказа се, че не са вълнували и авторите на закона за лична помощ – революционните майки на деца с увреждания и Мая Манолова – от вчера кандидат за кмет на София!

 

 

 

Сега всичко стана ясно, мозайката се подреди и показа уродлива картина – планирането на политическата кариера на една социалистическа лидерка е започнало още миналата година. Ако подозренията се потвърдят и Манолова стане кмет на София, едва ли ще е изненада за някого да види майки от протеста в новата общинска администрация на София… Независимо дали са компетентни или не, почтени или не, пригодни или не за общински чиновници.

Гнусно, нали?

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика
Avatar

Капка Панайотова

Капка Панайотова е просветен поборник и мрежар за човешки права на хората с увреждания в България. Освен учредител и директор на Центъра за независим живот, тя е съпредседател на Европейската мрежа за независим живот и дългогодишен анализатор към Академичната мрежа от експерти по уврежданията.