Капка Панайотова: Часът на голата истина

 

Какво прави човекът с увреждане, който няма роднини, годни или желаещи да се грижат за него? Какво правят онези българи с увреждания, които не желаят да бъдат в тежест на семействата си? Все въпроси, които останаха без отговор, въпреки многократното им задаване. А и защо да се отговаря на въпроси, които никога не са вълнували онези, които вземат решения? Оказа се, че не са вълнували и авторите на закона за лична помощ – революционните майки на деца с увреждания и Мая Манолова – от вчера кандидат за кмет на София!

 

 

Първият ден на септември се очакваше с нетърпение от хората с увреждания – тръгва личната помощ! Грешка! Очакваха го само онези, които имат право на чужда помощ по експертно решение на ТЕЛК и са съгласни 90-те лева за тази „чужда“ помощ да се превеждат от НОИ към общините, за да попълнят индивидуалния финансов пакет по закона за личната помощ. Настана суматоха и брожение – „взимат ни парите“, „защо ми взимат от дохода“ и прочее статуси споделяха възмутени граждани в социалните мрежи.

Със сигурност добавката за чужда помощ към пенсията за инвалидност не е личен доход на пенсионера, но позорно ниският й размер и липсата на изискване за отчетност на харчовете от нея, закономерно я превръща в част от семейния бюджет. Нещо повече, семейството е принудено да полага само грижи за роднината с увреждане – дете или възрастен – което налага някой в домакинството да не упражнява труд, т.е. да си остане без доходи и осигурителен стаж за пенсиониране.

ИМЕННО ТОЗИ ПРОБЛЕМ НАМЕРИ РЕШЕНИЕ СЪС ЗАКОНА ЗА ЛИЧНАТА ПОМОЩ,

а не зависимостта на човека с увреждане. Нещо повече, личната помощ по български създава тройна зависимост на човека с увреждане от роднините, когато става въпрос за семейна грижа, полагана под формата на ниско платена асистентска услуга: физическа зависимост, която е обективна и предизвикана от увреждането, емоционална обвързаност, която е естествена между роднини, финансова зависимост, която е наложената от държавата, тъй като доходът на човек в семейството зависи от увреждането на роднината.

Ограничението на възможните часове за ползване на лична помощ, ниската часова ставка (за 2019 г. тя е 3,23 лв.), както и задължителния трудов договор, който се сключва с „асистента“ обвързват хората до края на живота им – който си отиде пръв. А след това? Какво прави човекът с увреждане, който няма роднини, годни или желаещи да се грижат за него? Какво правят онези българи с увреждания, които не желаят да бъдат в тежест на семействата си? Все въпроси, които останаха без отговор, въпреки многократното им задаване. А и защо да се отговаря на въпроси, които никога не са вълнували онези, които вземат решения? Оказа се, че не са вълнували и авторите на закона за лична помощ – революционните майки на деца с увреждания и Мая Манолова – от вчера кандидат за кмет на София!

 

 

 

Сега всичко стана ясно, мозайката се подреди и показа уродлива картина – планирането на политическата кариера на една социалистическа лидерка е започнало още миналата година. Ако подозренията се потвърдят и Манолова стане кмет на София, едва ли ще е изненада за някого да види майки от протеста в новата общинска администрация на София… Независимо дали са компетентни или не, почтени или не, пригодни или не за общински чиновници.

Гнусно, нали?

 

 

Avatar

Капка Панайотова

Капка Панайотова е просветен поборник и мрежар за човешки права на хората с увреждания в България. Освен учредител и директор на Центъра за независим живот, тя е съпредседател на Европейската мрежа за независим живот и дългогодишен анализатор към Академичната мрежа от експерти по уврежданията.