Капка Панайотова: Възможностите за ваксиниране срещу Ковид-19 са ограничени, отговорна е властта

 

 

Активното антиваксърство e престъпно, особено агресивните му проявления

Експертите на политическите партии не разпознават решенията на ТЕЛК като проблем, който налага бързи решения

Медийната кампания тече без задълбочен дебат по всякакви теми

Госпожо Панайотова, неправителствени организации алармират за етични проблеми във ваксинационния план на правителството, намират го за несправедлив по отношение на уязвимите групи. Какъв е вашият коментар?

Със сигурност има проблеми във ваксинационните начинания на правителството: като се започне от нестройната, хаотична и противоречива информационна „кампания“ (кавичките не са грешка или случайност, защото кампания няма), мине се през липсата на ваксини и невъзможността човек да си избере ваксината, и се свърши с подозренията за корупция при снабдяването на българите с ваксинационните препарати. Дали има и етични проблеми? Корупцията е етичен проблем, освен че е и криминално престъпление. Дали има несправедливост спрямо уязвими групи? Мисля, че има несправедливост по отношение на различни групи и хора, които не е задължително да бъдат уязвими – тези, които искат и не могат да се ваксинират, добиват усещане за несправедливост. Освен това, аз имам проблем с „уязвимите групи“… Едно понятие, с което се злоупотребява в големи мащаби – уязвимостта е индивидуално преживяване, но и удобно извинение за бездействие, за непоемане на отговорност. Да не говорим за справедливостта. Това е също индивидуално усещане. Като бях малка и се оплаквах на мама, че нещо е несправедливо, тя ми отвръщаше с въпроса: „Чула ли си ме да казвам, че в живота ти ще има справедливост?“ Несправедливо е да се роди едно дете с увреждане, както е несправедливо и на седеммесечна възраст да се зарази с полиомиелит, който оставя тежки следи до края на живота… Възможностите за ваксиниране срещу Ковид-19 в момента са ограничени и трябва да търсим отговорност от властите защо са взели неадекватни решения. В условията на дефицит винаги има несправедливост и страдат обезвластените – това е изначална несправедливост на греховното човечество.

Какви са ценностните измерения на явлението „антиваксър“ в контекста на пандемията от Ковид-19?

Намирам активното антиваксърство за престъпно – да не говорим за агресивните му проявления! Ваксините са най-високото постижение на медицината до монета. Аз съм се заразила с вируса на полиомиелита преди навлизането на ваксината срещу него. Това е в далечната 1957 година. В момента полиомиелит има само там, където няма строги правила за ваксиниране. Така е с много други тежки вирусни инфекции, които нанасят поражения върху човека и водят до смърт. Затова – може и да ви прозвучи крайно това, което ще кажа – ценностното измерение на това уродливо явление за мен е незачитане на човека и човешкия живот. Хора боледуват, страдат и умират от зарази, които могат да бъдат предотвратени. Ако има финансова изгода в цялата работа, то това би било още по-зле, дори не ми се разсъждава в тази посока.

Проблемът с ваксината срещу Ковид-19 е, че тя се появи много бързо и хората имат основателни съмнения в нейната ефикасност и безопасност. Аз също имам своите притеснения, имат ги и лекарите, и епидемиолозите, и инфекционистите… При все това, все пак е по-добре да се ваксинираме и да спрем тази лудост, в която живеем, вместо да се настройваме един срещу друг – поддръжници срещу противници на ваксините, да се гледаме като прокажени, да не смеем да се докоснем… Това е противоестествено за човеците.

В навечерието на изборите сме и вашият коментар за програмите на парламентарните и извънпарламентарни партии и коалиции е особено важен. Виждате ли отразени проблемите на хората с увреждания?

В Центъра за независим живот си направихме труда да разгледаме платформите на основните претенденти за властта – ГЕРБ, БСП, ДПС, Демократична България, Изправи се! Мутри вън!, Има такъв народ. Следим и кампанията им – ако може да се определи онова, което се случва около нас, като кампания. Най-много се споменават хората с увреждания в платформата на ГЕРБ, където има на килограм хвалби за „направено и постигнато“ без никаква критична рефлексия. В секцията им за образование също има споменаване на уврежданията с общи, нищо не значещи фрази и без конкретни ангажименти за действия, бюджети, резултати. Останалите политически партии включват уврежданията най-често в рубриката „заетост“ – обещават повече работни места за хора с увреждания, стимули за работодателите, каквито и в момента има, по-високи доходи, неясно откъде, и всякакви небивалици, откъснати от реалността и истинските проблеми. Никой не коментира заетостта при наличие на увреждане през призмата на образованието, достъпността на средата, подкрепата в ежедневието – това са истинските дефицити в политиките по уврежданията. Експертите на политическите партии – допускам, че такива хора пишат въпросните текстове, които партиите превръщат в „политически платформи“ – не разпознават решенията на ТЕЛК като проблем, който налага бързи решения. Не се споменава и режимът за предоставяне на технически помощни средства, както и личната помощ – по-скоро нейната липса въпреки наличието на закон – все ключови фактори за социалното включване на хората с увреждания, което за нас не е празна фраза, клише или политически коректна формула, а има ясни проявления.

Ние организирахме събитие под надслов „Надпревара за гласовете на хората с увреждания“ – среща в интернет платформа между хора с увреждания и кандидат-депутати. Зададохме десет въпроса – наистина базисни, въпроси, които предпоставят правенето на качествени политики по уврежданията – с по три възможни отговора, един от които е верен. Изпратихме им предварително и четива за образоване, ако са пропуснали да се образоват по-рано.

Първо, трудно стигнахме до предизборните щабове на партиите. И второ, много малко партии се отзоваха на поканата и то благодарение на лични контакти, а не в резултат на „институционална покана“, както би трябвало да бъде. Допускам, че не се чувстваха компетентни да влязат в дебат с експерти от опит, каквито сме  ние, хората с увреждания. Поне предпочитам това обяснение пред другото – незачитане на хората с увреждания като техни избиратели.

Новата гарнитура в парламента – каквато и да е тя – не вещае добро развитие за хората с увреждания! Очертава се да имаме повече от същото – „повечето“ е под въпрос, но „същото“ е извън всякакво съмнение.

И все пак, ако трябва да внесем нотка на оптимизъм, в момента боравим с предизборни платформи, а не с управленски програми. Иска ми се да вярвам, че пропуските в предизборните платформи ще бъдат запълнени в управленските програми.

Медийни наблюдатели констатират отсъствието на задълбочен тематичен предизборен дебат по много проблемиборбата с корупцията и лобистките закони, демографският срив и стандартите на живот, инвестиции и иновации, образование и наука, свобода на изразяване и граждански достъп до медиите. Хората с увреждания и тук не са във фокуса на внимание. Защо, според вас?

Факт е, че кампанията тече без задълбочен дебат по всякакви теми. На мен лично ми се струва, че „Демократична България“ се опитва да зададе тон на експертност и професионализъм в дебата, но не среща ответна реакция и се оттегля в полето на далеч по-лесното общо говорене. И все пак, техните говорители сякаш внасят повече конкретика по въпросите на съдебната реформа, борбата с корупцията и институционалното здраве на държавата. Останалите теми и при тях звучат общо. Това ме кара да мисля – разбира се, с безпокойство – че експертната скамейка на политическите партии е къса, ако изобщо има някой на нея.

Преди две години се създаде впечатление, че всички в държавата разбират от футбол и увреждания – нямаше човек, който да не се произнесе с апломб и убедителност за причините, които правят така, че „системата [да] ни убива“. Повечето аргументи бяха нелепи, несъстоятелни и взети от миналото: ниски пенсии, различни заболявания, липса на достъп до рехабилитация и социални услуги. Други, не хората с увреждания, обясняваха какво е лошо, какво не работи.

Съвременните политики по уврежданията, в които човешките права са основополагащи за всяко решение, поставят фокуса върху средата, индивидуалната подкрепата като обогатена форма на грижа и овластяване на човека. Хората с увреждания вече не се разглеждат като компактна група с подгрупи по видове недъзи, а като отделни личности с права и дефицити, които могат да бъдат компенсирани. Признава се, че всеки човек с увреждания има собствена воля и право да решава важните неща за живота си, каквото право имат всички живи същества на планетата Земя. За съжаление, политическата ни класа е застинала в миналия век и няма кураж да прекрачи в третото хилядолетие. Освен невежеството има и интереси – уродливи финансови интереси – услугите за хора с увреждания са бизнес за много пари, контролиран от хора без увреждания и с артистичен талант за демонстриране на съчувствие (разбирам какво чувстваш) и състрадание (страдам заедно с теб и знам какво трябва да направя, за да ти облекча състоянието), което ги прави убедителни за широката аудитория, но вредни за хората с увреждания.

А е необходимо сътрудничество (правим нещата заедно и контролираме ресурса заедно), познание (на правата, законите, международните актове и практики) и въображение (как да изградим мостовете между стария свят на разделение и новия свят на равнопоставеност). Липсата на воля и познание е очевадна. Затова е по-лесно да се омаловажи, пренебрегне, отрече даден проблем вместо да се постави във фокуса на вниманието.

А за мнозина от нас това е отчайващо. Затова и активизмът сред хората с увреждания става все по-крехък – хората се затварят, търсят решения за себе си и не вярват, че заедно можем да постигнем повече.

Материалът е изготвен по проект Независимост на медиите и достъп до информация във връзка с пандемията COVID-19 в България

 

 

Хареса ли Ви статията? Ако да, подкрепете нашата кауза за правозащитна журналистика

Юлиана Методиева

Юлиана Методиева е журналист. Главен редактор на в. „1000 дни”. Съосновател на правозащитната организация БХК и главен редактор на нейното издание „Обектив” от 1994 до 2014 г. Автор на социологически изследвания, свързани с медийната свобода, антисемитизма, толерантността и малцинствата. Автор на 3 книги и десетки публикации в различни издания. Сценарист на документалния филм „Те, другите” (режисьор Ани Йотова). Основен спомоществовател на двутомното издание „Депортацията на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот. 1943“ (автори Румен Аврамов, Надя Данова (2013).