Капка Панайотова: Рецепта за омраза

На 4 февруари хората с увреждания се събраха на протест пред Министерството на здравеопазването. Те се притесняват, че тези, които имат ниска работоспособност до 70%, автоматично ще отпаднат от ТЕЛК решенията и вече няма да получават пенсии и социални добавки.

„Фалшивите инвалиди източват НОИ“, „здрави-прави юнаци с ТЕЛК точат социалната система“, „ромската престъпност мъчи бабите по селата“… Наречи нещата с истинските им имена и търси решение! Само дето това не са „нещата“ и не са „истинските им имена“!

Капка Панайотова е преводач от английски и полски, правозащитник, ръководи най-старата организация за хора с увреждания “Център за независим живот

Нищо новаторско и уникално не са измислили домораслите ни, първосигнални патриоти. Във вихъра на финансовата криза властите на Великобритания пристъпиха към драстични съкращения на социалните бюджети и започнаха от хората с увреждания, които – според властите – били „фалшиви“ и „несправедливо забогатявали“. В резултат на това Комитетът на ООН по правата на хората с увреждания изпрати мисия и установи „неправомерно лишаване от възможности за водене на нормален живот“, довело до смърт в няколко случая.

Така се случва, когато се вторачваме в резултата без да се замислим за причината, довела до него. Резултатът „фалшиви инвалиди“ е привиден, а и съвършено неверен по същество. Статутът на човек с увреждане се получава от един лист хартия, наречен „експертно решение на териториална експертна лекарска комисия“ (ЕР на ТЕЛК). Стотици ТЕЛК са създадени в цялата държава и гледат епикризи, изследвания, диагнози и една таблица с „проценти загубена работоспособност“ за всяка диагноза. Прилагат математическа формула и издават документ. Понякога дори виждат човека, но продължават да се чешат по главата и да се чуят коя да е водещата диагноза от всички седем (например). Днес се чудят как да намалят процентите, така че да не надминат петдесет и да угодят на властта – защото хартията, в която са записани над 50 процента „загубена работоспособност“ е ключ за всичко, което държавата дава на онзи, който притежава ЕР на ТЕЛК. От личен опит гарантирам, че то не върши работа на тези, които имат нужда от подкрепа. А най-парадоксалното е, че точно здравеопазването е защитено от „източване“ – с ТЕЛК или без ТЕЛК, плащаш си за всичко, което е предвидено да бъде платено като здравна услуга.

А истината е, че ТЕЛК датира от времената на физическия труд, когато човекът е бил производствена единица, способна да копае, да излива бетон или да завива гайки. ТЕЛК е от времената преди всички конвенции за правата на човека, в това число и Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. ТЕЛК е архаична система с универсално приложение в държавата – от пенсията за инвалидност, през техническите средства (морално остарели и непригодни за 21-ви век) до данъчните облекчения и безплатното паркиране в платени зони. Онези, които могат да се справят с ежедневните си задачи самостоятелно, получават по някой и друг лев (никога не е излишен) към доходите си от труд или пенсия, другите – онези, които не могат да се преместят от леглото в инвалидната си количка – се редят на опашка за настаняване в социален дом. Там държавата се грижи за тях, но не особено дълго, защото бързо умират – от болестите си, твърдят лекарите и персонала на тези домове. Има и трета категория – надявам се, все по-многочислена – хора, които живеят въпреки държавата и ТЕЛК. Те са комбинативни и намират начини – често лъжейки системата – да си осигурят необходимата подкрепа и да подредят живота си без да нарушават закона и правилата, без да дават подкупи и без да се молят на премиера. Правят го с достойнство, колкото и да им е трудно. Тези хора ги нямаше в тарапаната около прокурорските разкрития, защото биха казали нелицеприятни истини за безумието на системата, създадена да обслужва всички „грижовници“ – от ТЕЛК през доставчиците на технически средства и специализирани услуги до социалните домове и семействата, разпънати между бедността и нуждата да полагат 24-часова грижа за човек с увреждане без елементарни условия за това – но не и хората с увреждания, които трябва да бъдат подкрепени. Тези хора са прекалено заети да упражняват своята работоспособност въпреки бариерите, които срещат всеки ден и час. Много от тях се смиряват, но не се примиряват със „съдбата си“ и харчат в пъти повече енергия за дейности, които хората без увреждания извършват без всякакво усилие.

Цивилизованият свят е намерил решение: медицинската експертиза обслужва само и единствено социално-осигурителните плащания (обезщетения поради увреждане и пенсия при настъпване на пенсионна възраст). Нуждата от подкрепа за нормално функциониране в ежедневието и живот по собствена воля се осигурява на базата на индивидуална оценка, която подлежи на остойностяване, така че всеки да получи онова, което ще му свърши работа, а не каквото и да било. За целта трябва да има подготвени социални работници с различна специализация, институционална рамка за предоставяне на подкрепата (разбира се, с качествени контролни механизми) и върховенство на правото (не на закона, такъв какъвто беше сътворен в края на миналата година), т.е. на човешките права, които се гарантират чрез законови придобивки, а не се раздават придобивки „на калпак“ според процентите по ТЕЛК, които се наричат права.

Разговорът за ТЕЛК-овете протече повърхностно и популистки, т.е. непрофесионално. Всички коментираха процентите, а не съдържанието на документа, вторачваха се в „незрящите“ по ТЕЛК шофьори на лъскави возила, за да оправдаят шумните разкрития на прокуратурата за корумпирани лекари в ТЕЛК. Не видяхме доказателства за разменени пари, както не  видяхме и злосторниците, които са си платили за „добро“ решение на ТЕЛК. Остана внушението, че инвалидите са измамници, които се обогатяват на гърба на цялото общество! И така се поражда омраза – същата омраза, която се излива и върху ромите! Познавам страшно много прекрасни, работливи, интелигентни и почтени роми, както и хора с увреждания без ТЕЛК, защото не виждат полза от този лист хартия, който често се превръща в присъда без извършено престъпление.

Капка Панайотова

Капка Панайотова е просветен поборник и мрежар за човешки права на хората с увреждания в България. Освен учредител и директор на Центъра за независим живот, тя е съпредседател на Европейската мрежа за независим живот и дългогодишен анализатор към Академичната мрежа от експерти по уврежданията.