Капка Панайотова: ТЕЛК: Пошъл спектакъл без край

 

ПЪРВО ДЕЙСТВИЕ

Още в кампанията за парламентарните избори през 2017 година кандидати за власт обещаваха, че ще се справят с „източването на НОИ, което се случва през инвалидните пенсии“. Разказът им беше поднесен с цветист език, гарниран с безспорно грозни примери, за които нямаше безспорни доказателства – „здрави-прави юнаци с ТЕЛК точат социалната система“, „слепи инвалиди карат скъпи коли“, „цели села са населени с ТЕЛК-аджии“ и прочее и прочее…

 

Влязоха във властта и дълго време нищо не се случваше, докато родители на деца с увреждания не построиха шатра на поляната зад Парламента и не поискаха „радикални реформи“ в политиките по уврежданията… Прибраха палатката малко преди Коледа на 2018 година, когато депутатите гласуваха Закона за хората с увреждания (никаква „реформа“, още по-малко „радикална“) и Закона за личната помощ.

Придобивките по двата закона се дават на базата на ТЕЛК, т.е. според процента загубена работоспособност, вид и степен на увреждане, отбелязани в експертното решение на териториалната експертна лекарска комисия (за онези, които не знаят какво точно значи абревиатурата „ТЕЛК“)!!!

Междувременно през лятото на 2018 бяха приети промени в Наредбата за медицинската експертиза. Чрез тях хората с повече от една диагноза щяха да бъдат инвалидизирани – ужасно безпощадна дума за едно човешко същество! – само по едно заболяване, което носи най-висок процент загуба на работоспособност. Чиновници и организации на хора с увреждания трябваше да наблюдават какво се случва с „освидетелстването на инвалидите“ и след шест месеца да оценят въздействието на „реформата в ТЕЛК“.

И така, всички си останаха само с говоренето за реформа, за нужда от реформи, за различни реформи. Оказа се, че нито има идея какво трябва да се прави в тази реформа, нито има компетентност да се предложи някаква идея. Още по-малко има политическа воля за истински реформи, които да разбутат статуквото, контрола и ползите за онези, които се облагодетелстват от сегашната система, в която хората с увреждания са поставени в трайна зависимост от… кого ли не – за да има „услуги за хора с увреждания“, доставчици на архаични технически средства, за да има роднини-асистенти, които не знаят кога са роднини, кога – асистенти.

Но дадените обещания налагат да се прави нещо!

ВТОРО ДЕЙСТВИЕ   

На сцената излиза прокуратурата, провежда следствени действия и преди да обвини едни лекари от няколко провинциални ТЕЛК се наложи да ги пусне по живо-по здраво. Е, създаде притеснение на лекарите, пълнеж за новините няколко дена и противоречиви чувства към хората с увреждания.

Промените в Наредбата за медицинската експертиза навършиха шест месеца и наблюдаващите – чиновници и заинтересовани граждани – излязоха със заключения. Разминаха се както в данните, така и в оценките си, но властта реши да добави към процентите на водещото заболяване едни 20 процента от съвкупната загуба на работоспособност по всички останали диагнози. И така популизмът уби целта. Тази загуба не е фатална, защото целта беше недостойна за постигане – намаляване броя на пенсионерите с увреждания, а не подкрепа на хората с увреждания, за да учат, да работят, да се грижат за семействата си и да живеят като свободни граждани.  Защото политиките по уврежданията се простира далеч отвъд  пенсиите и парите. А дали хората с увреждания трябва да получават заплата и пенсия едновременно, ако не са се осигурявали преди придобиването на увреждане? Разбира се, че не трябва, но задължително трябва да бъде осигурена необходимата подкрепа, за да може човек да упражнява професията си, да се издържа, да се чувства полезен. Споделям това свое виждане с вас и интелигентната аудитория на „Маргиналия“, колкото и непопулярно да е то, защото смятам, че промяната в нагласите на самите хора с увреждания към живота, обществото и държавата е толкова важна, колкото и промяната на обществените нагласи към нас, хората с увреждания.

 

ЕПИЛОГ

„Обществото ни не е узряло за нови политики по уврежданията“, твърди човек, който претендира за научност на анализа и познаване на материята. Затова трябва да си останем с ТЕЛК-а като универсален документ за всичко, докато цивилизованият свят ползва медицинската експертиза само и единствено за определяне на социално-осигурителните плащания (обезщетения поради увреждане и пенсия при настъпване на пенсионна възраст).

Няма съмнение, че липсва зрялост за нови политики по уврежданията, но тя е предимно сред политиците и администрацията. За сметка на това има изумителна изобретателност с една единствена цел – да се имитира промяна без да се променя статуквото. Така се роди методиката за индивидуална оценка на потребностите – побългарен вариант на Международната класификация на човешкото функциониране, уврежданията и здравето. Това е документ, разработен от Световната здравна организация, за да подпомогне социалното включване на хората с увреждания чрез оценка на необходимото, за да се компенсира – колкото е възможно – дефицита, предизвикан от увреждането. Българският му вариант е некачествен, но това е без значение, защото тази оценка няма никаква тежест при предоставянето на подкрепа, където експертното решение на ТЕЛК е ключът към всички ресурси.

Бъдещето на хората с увреждания си остава като миналото им, но с повече пари от държавата, за да не умират веднага, а бавно и мъчително.

Avatar

Капка Панайотова

Капка Панайотова е просветен поборник и мрежар за човешки права на хората с увреждания в България. Освен учредител и директор на Центъра за независим живот, тя е съпредседател на Европейската мрежа за независим живот и дългогодишен анализатор към Академичната мрежа от експерти по уврежданията.